Решение по дело №6611/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,09.03.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ                                                     

при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 8720 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                С решение от 29.11.2019 г. по гр.д. №16957/19 г., СРС, ГО, 113 с-в    ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на Л.Е.С., ЕГН **********, със Заповед № РД- К-09/4/09 от 25.02.2019 г. на директора на Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН.

ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на Л.Е.С., ЕГН **********, със Заповед № РД- К-09/4/15 от 12.03.2019 г. на директора на Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН.

ОСЪЖДА Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на Л.Е.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. С.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 500.00 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса по сметка на Софийския районен съд в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лв.

        Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.По отношение на заповед от 25.02.2019 г.неправилно съдът приел,че не било посочено времето на изцвършване на нарушението,а само датата като същият е счел ,че посочване на времето е изискване на чл.195 ал.1 КТ.По отношение на заповед от 12.03.2019 г.съдът не е разгледал доводите на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение по банков път.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете.Претендира разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски

              Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

По отношение отмяна на  Заповед № РД-К-09/4/09 от 25.02.2019г. на директора на Института по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.“

   Първоинстанционният съд е приел, че заповед №РД-К-09/4/09 от 25.02.2019г. на директора на ИСТЦХА при БАН е незаконосъобразна, тъй като не е посочено времето на извършване на визираното нарушение, а само датата, като същият е счел, че посочване на времето на извършване на нарушението е изискване на чл.195, ал.1 от КТ и посочване на датата не е достатъчна за индивидуализиране на нарушението.

            Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда, че “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага”. Визираната правна норма изисква посочване на това, “кога е извършено дисциплинарното нарушение”. В тази си част разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че в заповедта за дисциплинарно наказание следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в случай че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата. Не следва обаче да се вменява на работодателя посочването и на точно определен час на извършване на нарушението. Такова изискване трябва да бъде изрично предвидено, а законът не го предвижда (в този смисъл Решение №282/10.10.2014г. по гр.д. №2218/2014г. , IV г.о на ВКС, Решение № 647/11.10.2010 г. по гр.д.№ 1348/2009 г., IV г.о. на ВКС).

        Даденото тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказания работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ.

        Заповедта за налагането на дисциплинарното наказание е мотивирана, като не е необходимо да се посочва точният час на извършването на нарушението. Дисциплинарното нарушение е извършено, доколкото това се установява от събраните по делото доказателства, като тежестта на наложеното дисциплинарно наказание - ней-лекото предвидено в КТ, съответства на нарушението по тежест. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195 КТ. (е този смисъл Решение № 642/ 12.10.2010 г. по гр.д№ 1208/ 2009 г., IV г.о.; Решение N° 857/ 25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г., IV г.о.; Решение №177/11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г„ IVг.о.).

          Неоснователен е доводът, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ. В заповедта нарушението е индивидуализирано със своите обективни признаци - време, място, обстоятелства на извършването му.

Според мотивите в обжалваното решение, изведените на материален носител данни от електронна система за контрол на достъпа до сградата, където е работното място на ищеца, са изготвен от ответника документ, който няма доказателствена стойност. Въпросните данни представляват възпроизведени на хартиен носител подписани електронни документи. Работодателят е издал на ищеца електронна карта (чип), осигуряваща достъпа му чрез преодоляване на защитите на контролната система, а ищецът е приел тази карта (чип) срещу саморъчен подпис. Така страните по делото са постигнали съгласие по чл.13 ал.4 изр.2 ЗЕДЕП за характера на изявленията, които се правят чрез тази карта - те се приравняват на подписани саморъчно от ищеца документи. С всяко използване на картата (чипа) ищецът създава електронно изявление, чиято словесна част се генерира автоматично от системата за контрол и се изразява в посочване на датата и часа, в които е преодоляна защитата за достъп до сградата. Използването на предоставената на ищеца от работодателя карта е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП. Така генерираните електронни документи за исковия период, възпроизведени върху хартиен носител и представени в заверен препис по делото, не са оспорени и не е искано представянето им на електронен носител. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от ищеца, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Доколкото обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за ищеца съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са създадени (в този смисъл Решение №70/19.02.2014г. по гр.д.№868/2012г., IVг.о., ВКС).

Заповедтта за дисциплинарно наказание е законосъобразна и следва да се потвърди,а обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено.

 По отношение на отменената Заповед № РД-К-09/4/15 от 12.03.2019г. на директора на Института по м., с.и т.с ц.по хидро- и а..

         На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС .

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага за пълнота следните мотиви:

           Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовото възнаграждение на работниците и служителите за положения от тях труд и да изплаща последното по начина, определен в императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ - лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на влог в посочена от него банка.

Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника, в които случаи не възникват съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането.

От представеното по делото писмо от ищеца до директора на ИМСТЦХА при БАН с вх.№ 162/19.02.2019 г. се установява, че ищецът е отправил писмено искане до работодателя изплащането на трудовото му възнаграждение да се извършва лично „на каса“.

                       Отказът за представяне на банкова сметка ***я възнаграждения, не представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.10 КТ - неизпълнение на трудовите задължения на работника, доколкото разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ изрично предвижда възможността трудовото възнаграждение да се изплаща по всеки един от посочените начини.

                     Издадената заповед е законосъобразна и следва да бъде потвърдена,а решението в тази част да се отмени.

                      Съобразно уважената част на исковете разноските пред СРС за адвокатски хонорар ще са 250 лв. в полза на ищеца и 180 лв. в полза на ответника,80 лв.в полза на бюджета на СРС.

                        Въззиваемата страна е сторила 500 лв.разноски за адвокат като следва да бъдат присъдени 250 лв.,съобразно отхвърлената част на жалбата.

               Водим от гореизложеното, съдът

                                             Р   Е   Ш   И :

            ОТМЕНЯ решение от 29.11.2019 г. по гр.д. №16957/19 г., СРС, ГО, 113 с-в  в частта,с която се  ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на Л.Е.С., ЕГН **********, със Заповед № РД- К-09/4/09 от 25.02.2019 г. на директора на Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН,в частта,с която ОСЪЖДА Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, да заплати на Л.Е.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото и в частта ,с която ОСЪЖДА Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса по сметка на Софийския районен съд в размер на 160 лв.

 и вместо това

                         П О С Т А Н О В Я В А:

                 ПОТВЪРЖДАВА Заповед № РД- К-09/4/09 от 25.02.2019 г. на директора на Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН,с която е наложено дисциплинарното наказание „забележка”,  на Л.Е.С., ЕГН **********

              ОСЪЖДА Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на Л.Е.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. С.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 250 лв., представляваща разноски по делото пред СРС .

 ОСЪЖДА Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса по сметка на Софийския районен съд в размер на 80 лв.

              ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

              ОСЪЖДА Институт по м., с.и т.с ц.по хидро- и а.„А.А.Б.“ при БАН, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на Л.Е.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. С.П., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата от 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

               РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

                 ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                        ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

                                                2.