Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.01.2020 година град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско
отделение
на двадесет и седми
ноември година 2019
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А.Братанова
ЧЛЕНОВЕ:
М.Недева
Д.Маркова
при секретаря :
Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 528 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството
по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, к.к. Златни пясъци, сп. „Журналист“, представлявана от д-р Ц. А. Д. –
изпълнителен директор против решение № 488/05.06.2018г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1749/18г. в частта, в която са
отхвърлени исковете й за заплащане на
законна лихва върху претендираните главници в размер на 16 049,00 лева, за
периода от 01.11.2015 г. до 30.10.2018 г. и в размер на 17 412,35 лева, за
периода от 01.12.2015 г. до 30.10.2018 г. По съображения, изложени в жалбата,
моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови
друго, по съществото на спора, с което да уважи претенцията за заплащане на
законна лихва върху претендираните суми до завеждането на исковата молба в
размери, определени в приетата по делото ССчЕ.
Въззиваемата страна счита
жалбата за неоснователна и моли съда да
я остави без уважение.
Постъпила е и въззивна
жалба от Национална здравно осигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим“ № 1, депозирана чрез процесуален
представител н-к отдел Правно и административно обслужване на РЗОК- Варна Й.П.Й. против същото решение в
частта, в която НЗОК е осъдена да заплати на на „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, к.к. Златни пясъци, сп. „Журналист“, сумата от 52 748,00 лева,
представляваща стойност на оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица за
периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г., и сумата от 58 510,00 лева,
представляваща стойност на оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица за
периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.10.2018 г., до
окончателното заплащане на сумите, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59,
ал.1 от ЗЗО, вр. чл. 29, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
за 2015 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Изложени са съображения за неправилност на
решението в обжалваната част поради
постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Направено е искане за отмяна на същото и постановяване на друго по
съществото на спора, с което да бъде отхвърлена изцяло предявената искова
претенция.
Въззиваемата страна счита
жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, за да се произнесе
по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 от ЗЗО и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Процесната
претенция има за предмет възмездяването на осъществени от ищеца „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД
надлимитни дейности през м. септември и октомври 2015 год.,
свързани с медицинска дейност – оказване
на болнична помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица по силата на
сключения между страните Договор № 031349/24.02.2015 год.
В жалбата
си Националната здравноосигурителна каса твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Изразява несъгласие с извода на окръжния
съд, че ограниченията при заплащането на извършената от изпълнителя дейност над
определените стойности в Приложение № 2 към Договора за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки от 24.02.2015г. са незаконосъобразни. Счита, че не са
нищожни разпоредбите на чл.40 ал.2 и ал.3, съответно чл.34 ал.1 и чл.40 ал.6 от
договора, предвиждащи, че НЗОК заплаща
само фактури, чиято месечна стойност не надвишава размера на определените
стойности на изпълнителя, посочени в Приложение № 2. Неоспорвайки факта, че
дейността е извършена от лечебното заведение без нарушения по медицинската част, поддържа, че
същата е над определената финансова рамка, за която страните са постигнали
договореност и са се подписали. Така съгласно чл.1 ал.3 от договора
изпълнителят осъществява дейността си съгласно изискванията на Закона за
лечебните заведения, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015г., подзаконовите нормативни актове
по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и НРД за МД за 2015г., т.е.
– дейността му трябва да е съобразена с и осъществена в рамките на бюджета на
НЗОК. Съдът не се е съобразил и с решение № 2/22.02.2007г. на Конституционния
съд по к.д. № 12/2006г., където е направен разбор на материалноправните норми,
уреждащи процесната материя. Неоснователно е твърдението на съда, че след
достигане на определените в Приложение № 2 месечни стойности правото на достъп до медицинска помощ на ЗОЛ
се явява нарушено, тъй като съгласно разпоредбата на чл.35 ал.1 т.1 от ЗЗО това
право винаги е гарантирано, но в рамките на бюджета на НЗОК и включва свободата
на пациента да избере лечебно заведение, както и нормативната възможност за
поддържане на листа за планов прием на пациентите от лечебните заведения, сключили договор с
НЗОК за оказване на болнична помощ, чиято цел е вместване в определените
месечни стойности по договора. Конституцията на РБ гарантира здравното
осигуряване и достъпната медицинска помощ на гражданите, но при условия и по ред, определени в закон. Чл.29 от ЗЗО
предвижда ежегодно приемане на ЗБНЗОК, който от своя страна чрез НЗОК и РЗОК
разпределя утвърдени стойности на разходите по изпълнители на болнична
медицинска помощ за съответната РЗОК по месеци. Това нормативно разрешение е
възпроизведено и в съответните клаузи от договора, с които са установени
правилата и рамките, в които лечебното заведение може да извършва дейности за
сметка на бюджета на НЗОК, както и последиците от несъблюдаването на тези
правила.
На второ
място сочи обстоятелството, че типовите договори, какъвто е и процесният от
24.02.2015г., обективират постигнатите с НРД за МД договорености между НЗОК и
БЛС и следователно съдържат двустепенна обезпеченост охраната интересите на
лечебните заведения чрез БЛС като тяхна
съсловна организация. Чрез този механизъм на договаряне всички лечебни
заведения са поставени при равни условия при закупуването на болнична медицинска помощ от НЗОК, с което
бива съблюдаван и принципа на равнопоставеност по чл.5 т.6 от ЗЗО.
На трето
място счита, че съгласно действащата към момента на осъществяване на процесните
отношения нормативна уредба липсва правно основание за заплащане от страна на
НЗОК на недоговорени в Приложение № 2
към договора годишни стойности. Стойността за дейностите за болнична медицинска
помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ е определена от
РЗОК по месеци, в рамките на утвърдената за нея от НС на НЗОК годишна обща
стойност на тези разходи. Тези стойности, утвърдени по видове, по месеци и по тримесечия са
задължителни за изпълнителите и са неразделна част от индивидуалните им
договори с НЗОК. Ето защо неоснователен е изводът на първоинстанционния съд за
наличието на предпоставките за заплащане на процесната медицинска помощ, тъй
като не е достатъчно тя да е извършена. Необходимо е да е и договорена, което
обстоятелство в случая не е налице. В този смисъл се позовава на Постановление
№ 57/16.03.15г. на МС за приемане на методики за остойностяване и заплащане на
медицинска помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО, където липсва регламентирана
възможност за заплащане на дейност,
която е извън договорената в индивидуалния договор и допълнителните
споразумения към него. Съгласно соченото постановление финансово-отчетните
документи на лечебното заведение не се приемат, когато сумите по фактурите и
спецификациите не отговарят на изискванията по чл.21, т.е. – надвишават размера
на определените стойности на изпълнителя
на БМП, определени в Приложение № 2 към индивидуалния договор. Изпълнението на
финансовата рамка, очертана от РЗОК, става задължителна за самия изпълнител на
БМП след сключване на индивидуалния договор. Коригиране на стойностите може да
се осъществи само при спазване на определена процедура от Правилата за 2015г.
Тази корекция се извършва на тримесечие, за което се подписват допълнителни
споразумения към договора, и касае само отчетени дейности с финансово-отчетни
документи. В процесния случай липсва изрично писмено заявление от лечебното
заведение до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност на
надлимитните приеми, съгласно изискванията на Правилата.
Освен
това лечебното заведение има възможност така да организира приемите на
пациентите си, че да се вмести в определените му месечни стойности по договора,
тъй като всички приеми за рехабилитация са планови и същите могат да бъдат
планирани във времето , съобразно наличния бюджет, за разлика от спешните
приеми, които са непредвидими и не могат да бъдат планирани.
Съгласно
чл.29 ал.1 от НРД за МД за 2015г. изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен обем
заплащане на извършените дейности, при условията и по реда на сключения между
страните договор. А едно от условията по сключения договор е да не се
превишават стойностите по Приложение № 2 към него.
В жалбата
си „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД твърди, че съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД
законната лихва се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. В
процесния случай задължението за заплащане на мораторна лихва е дължимо от деня на забавата, а този ден е
денят след 30-то число на месеца, следващ отчетния, съгласно чл.35 от договора.
Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приложил тази разпоредба на
договора единствено за извършените медицински дейности в рамките на
определените месечни стойности, а не и към цялата извършена медицинска дейност.
След като забранителните разпоредби в договора за извършването и отчитането с
финансови документи на надлимитната дейност
са обявени за нищожни поради противоречието им със закона необоснован се
явява извода на съда, че за осъществената надлимитна дейност не е предвиден срок
за заплащане, поради което длъжникът изпада в забава след поканата съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД. Още повече,
че в случая са представени всички първи екземпляри от направленията за
хоспитализация, представляващи първичен медицински документ, но не са представени
фактури, тъй като ответникът е отказвал тяхното приемане.
Безспорно
установено е по делото, че с Договор № 031349/24.02.2015 г. за
оказване болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК в качеството й на
възложител и „Специализирана болница за рехабилитация - Варна" АД в
качеството му на изпълнител, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие
с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Български
лекарски съюз за 2015 г., изпълнителят се задължил да оказва на здравно
осигурени лица и на здравно неосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и
на лицата по §7, ал.1 ЗБНЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки oт приложение № 5 към член единствен на
Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба №40 от 2004 г.) със съдържание
посочено съответно в приложение № 16 "Клинични пътеки". В чл.3 т.3 е
разписано задължението на възложителя да заплаща определените с Договор №
РД-НС-01-2/29.12.2014 г. между НЗОК и БЛС обеми и цени на извършената и
отчетена болнична медицинска помощ. Съгласно чл. 18, ал.1 възложителят заплаща
на изпълнителя договорената в чл. 1, ал.1 от договора, извършена и отчетена от
изпълнителя медицинска дейност по КП, както и вложените при изпълнение на определени
КП медицински изделия в предвидените случаи по отношение на ЗОЛ,
хоспитализирани от изпълнителя след влизане в сила на договора. Цените на КП са
посочени в чл.19, а в чл. 20 и сл. са разписани условията, при които се
осъществява това заплащане. Съгласно т.т. 5 и 6 извършената дейност по КП
трябва да е отчетена при условията и по реда на Методика за заплащане и
договора, както и да е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2. Отчетните
документи са хартиена или електронна фактура, спецификация за извършената
дейност по КП и първи екземпляр от направление за хоспитализация. Съгласно
чл.32 от договора изпълнителят ежедневно отчита по електронен път в утвърдени
от НЗОК формати оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на
договора, коригира констатирани грешки и получава заплащане единствено за
дейност, подадена в ежедневните електронни отчети и приета от информационната
система на НЗОК в посочените в договора срокове. В чл. 32, ал. 13 от договора
са предвидени основанията за отхвърляне на заплащане, едно от които съгласно т.
6 е дейност, надвишаваща стойността по чл. 42. Според чл.40 ал.1 възложителят определя
стойности на дейностите за болнична медицинска помощ съобразно „Правилата за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал.1, т.1 и
т.2 и за използване на средства от резерва по чл. 1, ал.2, ред 1.4. от ЗБНЗОК
за 2015 г.” (Правилата), приети с решение на Надзорен съвет на НЗОК № РД-НС-04-
9/27.01.2015 г. на основание чл. 4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2015 г. и измененията им.
Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности,
лекарствени продукти и медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдената
в Приложение № 2 за съответния месец – чл.40 ал.3. Съгласно чл.42 ал.4 от
договора отхвърлената от заплащане медицинска дейност, медицински изделия и
лекарствени продукти, надвишаващи стойностите по Приложение № 2 се заплаща от възложителя с решение на НС на
НЗОК, което от своя страна е в съответствие с разпоредбите и в рамките на
параметрите по ЗБНЗОК за 2015г.
Така
постигнатите договорености са изменени с
Допълнително споразумение от 03.04.2015 г., съгласно което чл.42 е
заличен, а за изпълнителя е предвидено, че не може да отчита с
финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти и медицински изделия
на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложения № 2 към
сключените от него договори. Предвидено е още, че при достигане на съответните
месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя за хоспитализации,
с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, същият формира листа
на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп
до медицинска помощ, а когато се касае за случаи на спешна диагностика и
лечение изпълнителят може да подаде към възложителя писмено заявление за
увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите. При
увеличение размера на стойността на разходите за дейностите в БМП промените в
приложения № 2 се договарят между изпълнителя и възложителя в срока за
представяне на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец. Изпълнителят
задължително спазва посочения ред, с изключение на особено тежки или сложни случаи по медицински
показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства, при които незабавно
информира възложителя с писмо, в което излага мотиви за заплащане. Тези случаи
се внасят за разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на
БЛС, като решение за заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства.
С писмо
изх. № 25/09.10.2015г. до НЗОК болницата е поискала да бъде увеличен размера на
стойностите по договора за дейности през м. октомври и м. ноември 2015 г. , а в
писма от м.октомври и ноември 2015г. до
РЗОК Варна са изложени причините за надвишаване на договорените лимити през м.
септември и октомври 2015 г., като е поискано увеличение на стойностите за
първото тримесечие на 2016 г. С изпращането на тези писма обаче
регламентираната в договора процедура за увеличение размера на стойността на
разходите за дейностите в БМП по Приложения № 2 не е изпълнена. Тъй като не се
касае до случаи на спешна диагностика и лечение, за болницата е останала
възможността при достигане на съответните месечни стойности да формира листа на чакащите съгласно чл.22
от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ.
Безспорно
установено е още, че за месец септември 2015г. сумата от 52 748 лева е класифицирана от НЗОК като
„надлимитна дейност", а болницата не е издала фактура за тази надлимитна сума и
същата е отчетена задбалансово. За месец октомври 2015г. „надлимитната дейност”
е на стойност 58 510,00 лева, като за нея също фактура не е издадена и тя
е отчетена задбалансово. Фактурираните медицински дейности по КП с фактури за
м. септември 2015 г. в размер на 60 325,00 лева и м. октомври 2015г. в
размер на 68 637,00 лева са заплатени от РЗОК – Варна на „СБР – Варна“ АД,
съответно на 29.10.2015 г. и на 25.11.2015 г.
Горната
фактическа установеност налага извода за неоснователност на предявената искова
претенция по следните съображения :
С приемането на ЗБНЗОК за съответната година се приема
бюджета на касата по приходи и разходи,
с балансирано бюджетно салдо. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗБНЗОК Националната
здравноосигурителна каса разполага с правомощието в рамките на приетите в
закона стойности да определя за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите,
разпределена по месеци, съответно на РЗОК е да определя стойностите за
дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ,
разпределени по месеци. Изпълнението на дейностите се контролира по месеци и се коригира на тримесечие в рамките на
утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на финансовата рамка,
очертана от РЗОК, става задължително за самия изпълнител на болнична помощ след
индивидуално договаряне и сключване на договор, в който тази финансова рамка
става част от договорните клаузи, имащи характер на административен договор.
В чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО е въведено правилото, че НЗОК
планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в Националните
рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на
НЗОК, определени в ЗБНЗОК за съответната година. Коригирането на месечните
стойности е възможно също само в рамките на предварително определения бюджет.
Заплащането на всички извършени от
изпълнителите на болнична помощ дейност от страна на касата би довело до
превишаване на разходната част на приетия бюджет. Ето защо индивидуалното договаряне
с изпълнителите на БМП е разчетено, строго регламентирано и се осъществява в
рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и стойности.
Законодателно въведения регулаторен механизъм в
отношенията между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ е намерило
отражения и в процесния договор между страните по делото. Същият има за предмет
престирането на болнична помощ, но само в определени стойностни рамки.
Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на
стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния месец.
Превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на
плащането. Възложителят дължи плащане, но само в рамките на договорно
определените стойности. Въззивният съд намира, че договорно въведените
ограничения относно обемите на заплащане на болнична помощ, съответстват на
законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК, става
задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне
и сключване на договор.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд
намира, че определянето на лимити за дължимото по договора плащане за
осъществената БМП не противоречи на императивни законови норми. Напротив,
договорното ограничаване на задължението на възложителя за плащане на БМП е
осъществено в изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка, която
императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране, разпределение и
плащане. Условията и реда за определяне на годишни общи стойности на
разходите на РЗОК за болнична медицинска помощ и разпределението им по месеци,
както и условията и реда за определяне стойността на дейностите за болнична
медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болничната медицинска помощ
са извършени съобразно действащите към процесния период Правила, приети от НС
на НЗОК, които не са обявени за нищожни
С оглед
на така изложеното въззивния съд намира предявения иск за заплащане на
извършена дейност на стойност, надвишаваща месечните стойности по приложение №
2 към договора между страните от 24.02.2015г. за неоснователен. Като такъв
същият следва да бъде отхвърлен, с
произтичащите от това правни последици.
Предвид
отхвърлянето на главната искова претенция, следва да бъде отхвърлен и
акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху претендираните главници в
размер на 16 049,00 лева, за периода от 01.11.2015 г. до 30.10.2018 г. и в
размер на 17 412,35 лева, за периода от 01.12.2015 г. до 30.10.2018 г.
Поради несъвпадане на крайния извод на
настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта за заплащане на главницата и потвърден в
частта за отхвърляне на законната лихва върху нея.
С оглед
изхода на спора на Национална
здравноосигурителна каса се присъждат
направените от нея разноски за двете инстанции в общ размер на 2 825,16лв
/ 2 225,16лв държавна такса за въззивно обжалване и по 300лв ю.к.
възнаграждение за всяка инстанция с оглед фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените съдебни заседания, както и с оглед направеното
искане за присъждане на ю.к.възнаграждение пред първата инстанция.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 488/05.06.2018г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1749/18г. в частта, в която
НЗОК е осъдена да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни
пясъци, сп. „Журналист“, сумата от 52 748,00 лева, представляваща
стойност на оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода от
01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. и сумата от 58 510,00 лева,
представляваща стойност на оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица за
периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.10.2018 г., до
окончателното заплащане на сумите, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59,
ал.1 от ЗЗО, вр. чл. 29, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските
дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз
за 2015 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, в която Национална здравно
осигурителна каса е осъдена да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация –
Варна“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
к.к. Златни пясъци, сп. „Журналист“ сумата от 6
527,84 лева съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, като вместо него
П
О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Специализирана болница за
рехабилитация – Варна“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, к.к. Златни пясъци, сп. „Журналист“, представлявана от д-р Ц. А. Д. –
изпълнителен директор срещу Национална здравно осигурителна каса, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим“ № 1 за
заплащане на сумата от 52 748,00 лева, представляваща стойност на
оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода от 01.09.2015 г.
до 30.09.2015 г. и сумата от 58 510,00 лева, представляваща
стойност на оказана медицинска помощ на здравноосигурени лица за периода от
01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 30.10.2018 г., до окончателното
заплащане на сумите, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗО, вр.
чл. 29, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г. и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Специализирана
болница за рехабилитация – Варна“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к.к. Златни пясъци, сп. „Журналист“, представлявана от
д-р Ц. А. Д. – изпълнителен директор да заплати на Национална здравно
осигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кричим“ № 1 сумата от 2 825,16лв – с.д. разноски
за водене на делото в двете инстанции с оглед изхода му.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда
на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Магдалена Недева
Считам,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло по следните съображения
:
В
съответствие с постигнатите договорености в процесния Договор № 031349/24.02.2015 г.
за оказване болнична помощ по клинични пътеки НЗОК е поела задължението да
заплаща осъществената от болницата медицинска дейност в ограничен обем, определен
на месечна база, конкретизирана в Приложение № 2 към договора. За осъществената
над лимита по договора медицинска дейност е предвидено, че също се заплаща, но
по реда, регламентиран в чл. 40, ал. 8-11 от договора, съгласно извършеното
изменение с допълнителното споразумение от 03.04.2015 г. Извън случаите на
спешна и неотложна медицинска помощ предоставената на болницата възможност при достигане на съответните месечни
стойности, водещи до липсата на капацитет за хоспитализация, е да формира листа
на чакащите пациенти съгласно чл.22 от Наредбата за осъществяване на правото на
достъп до медицинска помощ. В същото време в чл.5 т.1 от Договора за оказване
на болнична помощ изрично е
въведено изискването ищецът, в
качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената БМП на
ЗОЛ, в т.8 - да разполага по всяко време
на изпълнение на договора с медицински специалисти, в т.9 - да осигурява
непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност. Следователно, ищецът като изпълнител на медицинската
помощ по смисъла на Националния рамков договор, дължи да осъществява здравната
дейност в определения обем и независимо от формирането на листа на чакащите
пациенти, за него би било неправомерно да
откаже прием и лечение на пациентите или да препрати същите към друго лечебно
заведение. Задължение за заплащане на цената на оказаната от него медицинска
помощ лежи единствено върху НЗОК, не и върху пациента – арг. от чл.47 от ЗЗО.
Този извод се подкрепя и от новелата на чл.5 т.10 от договора, в която изрично е
посочено, че не следва да изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за
дейност, предмет на настоящия договор, от което следва извода, че всяка
извършена дейност от приложение 2 на договора следва да бъде заплатена от
възложителя.
И тъй като опазването на здравето на
гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие е национален приоритет, скрепен конституционно и законово чрез
прилагане редица принципи между които и осигуряване на качествена
здравна помощ, намирам, че в процесния случай болницата при изпълнение на
предмета на дейност на сключения от нея типов договор не е можела да откаже,
респ. – да отложи за неограничено време провеждането на леченията в
разглежданите случаи, осъществено под формата на „надлимитна дейност”.
Предвид горното, изцяло споделям извода на първоинстанционния
съд, че клаузите на чл.40, ал.2 и 3 от договор № 031349, съотв.
чл. 34, ал.1 и чл.40, ал.6 в редакцията след изменението им с допълнително
споразумение от 03.04.2015 г., според които основание за отхвърляне на
заплащане на изпълнителя е дейност, надвишаваща стойностите, посочени в
Приложение № 2, са нищожни поради противоречие с императивните норми на чл.4,
чл.45 и чл.47 ЗЗО.
Акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за
забава на основание чл.86 ЗЗД до датата на подаване на исковата молба са
неоснователни, тъй като за осъществената надлимитна дейност не е предвиден срок
за заплащане, поради което длъжникът изпада в забава, след покана от кредитора
– чл.84, ал.2 от ЗЗД. Тъй като по делото
липсват твърдения и доказателства за отправена покана от ищеца до
ответника, предявените акцесорни
претенции следва да бъдат отхвърлени.
Съдия: