Р Е Ш Е Н И Е № 106
гр. Сливен, 25.05.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Сливен, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Детелина Бозукова
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдията Бозукова
административно дело № 141 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл. 76, ал. 5, вр. ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано по
жалба, подадена от "Д.Фарма“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: с. Старо село, общ. Нова Загора, представлявано от у.Г.С.Д.,
против Заповед № РД 09-385 от 14.03.2022 г., издадена от Директора на РЗОК-
Сливен. С оспорената заповед на дружеството е наложена санкция -
"финансова неустойка" в размер на 50 лева, на основание чл. 40, ал. 2
и чл.42 ал.1 т.6 б.“а“ от Договор № 200935/06.12.2019 г., за нарушение на чл.
6, ал. 1, т. 7 от същия договор и във връзка с чл.52 ал.3 от договор №
200935/04.01.2022г. и е наредено дружеството да внесе в полза на РЗОК Сливен
сума, получени без правно основание в размер на 3 252,05 лева, ведно със
законната лихва от 146,35 лева в 14 дневен срок от получаване на заповедта.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна.
В периода, в който е отпуснат
лекарственият продукт електронната информационна система на НЗОК не работела и фармацевтът
не могъл да провери терапевтичната история на пациента. Счита, че дори да се
приеме, че е налице нарушение, същото не е извършено виновно от дружеството.
Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло оспорената заповед.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващия се представлява от пълномощник - адв. М. К. ***, който
излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание
ответникът - Директорът на РЗОК Сливен не се явява, представлява се от
пълномощник гл. юрисконсулт М. Д., която развива съображения за неоснователност
на жалбата. Счита заповедта за правилна, мотивирана и законосъобразна, поради
което моли съда да потвърди същата. Представя подробни писмени бележки.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната
заповед, намира за установено следното:
Между страните е
сключен Договор № 200935/06.12.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно
лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК / л. 35 от делото/, както
и допълнително споразумение №7 към
договор № 200935/06.12.2019г. /л.45/. Към настоящия момент е действащ договор №
200935/04.01.2022г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и
диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани
напълно или частично от НЗОК/РЗОК./л.47/
Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало със
Заповед № РД-09-182/03.02.2022 г. на Директора на РЗОК-Сливен / л. 19/,
издадена на осн. чл. 72, ал. 9 от ЗЗО, с която Директорът на
РЗОК-Сливен е наредил от контрольор да бъде извършена тематична проверка в
периода от 03.02.2022 година до 28.02.2022 година вкл. на аптека „А. У.“ с.на „Д.Ф.“
ЕООД, гр. Сливен, със задача: проверка по спазване условията и реда за
отпускане на лекарствени продукти през м.август 2021г. Заповедта е сведена до
знанието на р.на аптеката – м. – ф. Г.Д. на 14.02.2022 година.
На 15.02.2022 година контролиращият екип извършил разпоредената
проверка. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол (КП)
№ РД-13-04-9/15.02.2022г. / л.20 и сл./, в който е отразено, че аптеката –
обект на проверка при отпускане на лекарствен продукт, заплащан напълно или
частично от НЗОК, е изпълнила протокол за предписване на лекарствен продукт,
който е дублиран в рамките на срока, за който е предписан лекарствения продукт,
за едно заболяване /един МКБ код/. Видно от КП на 02.08.2021г. от аптека „М. - **“ са отпуснати с електронни рецепти
№ *********1ЕВ
/отрязък С/, № 212140002410 и № *********АЕЕ, издадени на ЗОЛ Д. В.лекарствени продукти по МКБ код
J45.0, съответно
RF 127 "Foster" 6mcg, RF 176 "Montelukast
Accord" 10 mg и RF 220 "Spiriva Respimat" 2.5 mg., предписани от ОПЛ д-р Л. Ш.. Ha
23.08.2021г. същия ОПЛ сменя назначената терапия и предписва на Д. В.по електронна
рецепта с № 21235А019D54 четвърти лекарствен продукт за същото заболяване RF 224
"Fasenra"4.5 mg,
който на същата дата - 23.08.2021г. е отпуснат на ЗОЛ Д. В.от аптека „А. У.“ с електронна
рецепта № 21235301D51D, издадена по МКБ код J45.0. Така отпуснатия продукт по "Протокол за предписване
на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК" се явява четвърто
лекарство по една и съща диагноза - МКБ код J45.0 /Астма с преобладаващ
алергичен компонент/ в рамките на един и същи период от 28 дни. Контрольорът е приел, че
рецептата не е следвало да се изпълнява и е нарушен чл. 6, ал. 1, т. 7 от
договор № 200935/06.12.2019г., а аптеката е получила без правно основание от
НЗОК сумата за лекарствен продукт RF224 "Fasenra"4.5
mg, в размер на 3 252,05 лева. Протоколът е връчен на р.на
аптеката м. – ф. Г.Д., на 15.02.2022 година.
На 22.02.2022 година у.на
аптека „У.“ ЕООД, гр. Сливен, подал
писмено възражение вх. № 29-03-18 /л. 23/ срещу направените в КП констатации от
извършената проверка в аптеката. Били оспорени констатациите на контролния
орган с твърдение, че през месец юли, август и септември софтуерната проверка
на НЗИС, чрез която се проверяват електронно диагнозите и терапевтичната
история на пациентите не е работила.
Във връзка с това
оспорване директорът на РЗОК – Сливен, със Заповед № РД-09-246 от 23.02.2022
година създал арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО за разглеждане на възражението,
включваща трима членове на РЗОК и трима членове на БФС.
На заседание по протокол
№ 2 от 24.02.2022г. /л.24/ арбитражната комисия разгледала писмените доказателства
по преписката и обсъдила изложените във възражението аргументи, но с резултат
3:3 гласа не стигнала до решение на разглеждания спор. Представителите на БФС
били категорични, че възражението е основателно, тъй като към момента на
отпускане на лекарствения продукт магистър - фармацевтът не е могъл да знае, че
лекарството е четвърто по ред в същия период на лечение, доколкото софтуерната
програма за проверка на терапевтичната история била неработеща през този период.
Представителите на РЗОК били категорични, че възражението е неоснователно, тъй
като съгласно действащите указания за работа с електронна рецептурна
книжка магистър - фармацевтът получава информация за предписаните и изпълнените
рецепти чрез електронна услуга, реализирана в аптечния софтуер. На основание
чл.75 ал.6 от ЗЗО Арбитражната комисия предоставила цялата преписка на
Директора на РЗОК Сливен за произнасяне по спора. Протоколът е получен от
представител на оспорващото дружество на 11.03.2022г. /л.27/
Със Заповед № РД-09-385
от 14.03.2022 година /л.28/ директорът на РЗОК – Сливен, въз основа на
констативния протокол на основание чл. 40,
ал.2 вр. с чл.52 ал.3 от Индивидуален договор № 200935/04.01.2022г. чл.42 ал.1
от договор № 200935/06.12.2019г., за констатираното в КП нарушение по чл. 6,
ал. 1, т. 7 от договор № 200935/06.12.2019г., на основание чл. 42, ал. 1, т. 6,
б. "а" от договор № 200935/06.12.2019г. и във връзка с чл.52 ал.3 от Договор
№ 200935/04.01.2022г. наложил на „Д.Ф.“ ЕООД, с. на аптека „У.“ гр. Сливен, санкция "финансова
неустойка" в размер на 50 лева. Административният орган изложил мотиви, че
от дружеството не са спазени разпоредбите на ЗЛПХМ и Наредба № 4 от
04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти; към момента на отпускането на лекарствения продукт са действали
Указания за работа с електронна рецептурна книжка № РД-16-36/30.06.2021 год., подписано е и допълнително
споразумение № 7 от 05.08.2021 г., в сила от 01.08.2021 г., между РЗОК/НЗОК и аптеката,
съгласно чл.53г, ал.1 от което „ м.ф.ът
от 01.07.2021 г.
чрез електронна услуга, реализирана в аптечния софтуер, получава информация за
предписаните и изпълнени рецепти на ЗОЛ, вкл. за лекар, издал рецептата; дата на издаване на рецепта; МКБ
код, за който се предписва лекарствен продукт, НЗОК код на лекарствен продукт;
предписано количество на лекарствен продукт; дата на изпълнение на рецепта;
отпуснато количество лекарствен продукт. Органът посочил, че на 02.08.2021г.
аптека „М. - **“ са отпуснати с електронни рецепти № *********1ЕВ, №
212140002410 и №
*********АЕЕ,
издадени на ЗОЛ Д. В.лекарствени продукти по МКБ код J45.0,
съответно RF 127
"Foster" 6mcg, RF 176 "Montelukast Accord" 10 mg и RF 220 "Spiriva Respimat" 2.5 mg. на 23.08.2021г. на ЗОЛ Д. В.е издадена отново електронна рецепта №
21235301D51D за лекарствен
продукт по МКБ код J45.0 - RF 224 "Fasenra"4.5
mg., който е бил отпуснат от аптека „А. У.“, въпреки че е
четвърти по ред за периода. Директорът на РЗОК Сливен приел, че към дата 23.08.2021год. е била въведена електронна
историческа информация относно отпуснатите лекарствени продукти за ЗОЛ и
съгласно т. 3 на Раздел III от Указания за работа с електронна
рецептурна книжка, отпусналият на 23.08.2021 год. лекарствен продукт м.ф. не е
извършил запитване за издадените и изпълнени рецепти на ЗОЛ, с което е допуснал
отпускане на повече от 3 лекарствени продукта за едно заболяване (един МКБ код) за
един и същи период на лечение.
Със заповедта е
констатирана получена сума от дружеството, стопанисващо аптеката без правно
основание в размер на 3 252,05 лева. На жалбоподателя е указано, че следва да внесе
в полза на РЗОК тази сума, ведно с лихвата в 14 дневен срок от получаване на
заповедта.
По делото са представени
всички документи, съдържащи се в преписката по повод издаване на оспорената
заповед. Приобщена е разпечатка от официалната електронна страница на НЗОК, досежно отпуснатия лекарствен продукт RF
224 "Fasenra"4.5 mg, както и данни от ПИС, свързани
с отбелязаната в рецептурната книжка на Д. С.В.диагноза
/л. 31-34/ - „А. с п.а. к.“.
Като доказателства са приети и
Договор № 200935/06.12.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение,
заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК / л. 35 от делото/, допълнително споразумение №7 към договор № 200935/06.12.2019г. /л.45/,
както и действащия договор № 200935/04.01.2022г. за отпускане на лекарствени
продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за
домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. /л. 47/.
От страна на ответника са представени указания
за работа с електронна рецептурна книжка № РД-16-36/30.06.2021г./л.59/.
По делото за сведение са
приобщени извадки от информационни сайтове, съдържащи публикации за проблеми на
фармацевтите с достъпа до националната здравна-информационна система /НЗИС/ и
изпълнението на електронните рецепти от фармацевтите. /л.10-л.17/.
По делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства. Чрез разпит, в качеството на
свидетел на М. В.– м.ф., член на БФС и с. на аптека, се установява, че фармацевтът
въвежда в електронната система ЕГН на пациента и ако в момента системата
работи, а не показва празна страница, автоматично се извършва проверка относно
здравноосигурителния статус на пациента, съответствието на въведения номер на
рецептурна книжка и наличието на валиден МКБ. В.посочва, че аптеката й не
работи от 01.08.2021г. с РЗОК именно поради несъвършенства в електронната
система на НЗОК, която поради честите проблеми при функционирането, не позволявала
проверка в пациентската история.
От показанията на
свидетеля П. Г.- член на БФС и на А. к., разгледала конкретния спор, се
установява, че НЗИС започва да
функционира от 01.05.2021г., но всъщност реално е заработила нормално, без
сривове и прекъсвания много по-късно. В
конкретния случай лекарството е било отпуснато от фармацевта в аптеката при
неработеща електронна система за проверка на пациентската история, при липса на
отразявания в рецептурната книжка и при предписан нов лекарствен протокол, с
който от ОПЛ е сменена терапията на пациент с белодробно заболяване. Свидетелят
сочи, че ОПЛ в нарушение е изписал лекарствения продукт преди изтичане на
периода от 28 дни от старата терапия, а фармацевтът поради проблем с електронната
рецептурна книжка на пациента е отпуснал лекарството, съобразявайки се с изпратения
до аптеките от НЗОК мейл да не се оставят пациентите
без лекарства. Свидетелят сочи, че НЗИС месеци наред
не работела, понякога за 1-2 часа, понякога за по-дълго; когато се въведе ЕГН на пациента,
при работеща
електронна система се визуализирал електронен документ с изписаната и отпусната терапия, при
неработеща НЗИС се появявал празен лист.
Чрез разпит, в
качеството на свидетел Ж. Д. – м.ф. в аптека „У.“ , заявява, че въпросния ден и час електронната здравно информационна система не е работела.
К. му – м.ф. Г.Д. изпълнил
рецептата и отпуснал на пациента лекарството, защото протоколът му бил редовен. В момента не разполагали с лекарството, но го поръчали, като същото било отпуснато в рамките
на деня. Пациентът в случая дошъл с нов протокол, липсвало отразяване в рецептурната книжка, НЗИС не работела и не било
възможно да се провери дали има отпуснати
други лекарства на този пациент
с белодробно
заболяване, по същата диагноза, поради което в условия на
Ковид пандемия преценил, че не следва да го връща
и отпуснал скъпоструващото лекарство. Свидетелят сочи, че впоследствие се оказало, че се
касае за четвърто лекарство за период от 28 дни, но към
момента на отпускането му данните, с които разполагал фармацевта не сочели за извършено нарушение, а и с лекарственият протокол нямало как да се отпуснат повече опаковки, отколкото са изписани.
При така установеното от фактическа
обстановка, въз основа на всички събрани доказателства и въз основа на свидетелските
показания, които като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се изцяло кредитира, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез
административния орган в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от директора на РЗОК гр. Сливен, действащ при спазване на
териториалния обхват на правомощията и предоставената му от закона материална
компетентност по чл. 76, ал.3 от ЗЗО във връзка чл.79 ал.2 от ЗЗО и с чл. 46, ал. 2 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и
заплащане на лекарствени продукти по чл. 262,
ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицинските изделия и на
диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от
НЗОК/ Условията/.
Заповедта е издадена в
задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. От формална страна актът
съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Същата представлява
властническо волеизявление, с което се създава задължение от финансов характер
за нейния адресат при определен срок и способ за принудително изпълнение.
Издадена е в съответствие и в изпълнение на клаузите, предвидени в раздел VIII
"Санкции" от договор № 200935/06.12.2019г., като е съобразена с чл.52
ал.2 и ал. 3 от действащия договор № 200935/04.01.2022г., съгласно текста на който
процедурите на контрол се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнението
на предходния договор между страните за изминал период, а размерът на санкциите
в този случай се определя от договора, действал към момента на извършване на
нарушението. В съответствие с разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗЗО е извършена
тематична проверка и е съставен протокол. Жалбоподателят е запознат със
съдържанието на протокола и това не е спорно. В заповедта изрично е посочено,
че се издава на основание чл. 40, ал. 2 във връзка с чл.53 ал.2 от индивидуален договор
№ 200935/04.01.2022г. В тази връзка следва да се посочи, че индивидуалният
договор представлява административен договор по смисъла на чл. 45а от ЗЗО, който изрично регламентира
както отношенията между страните, свързани със заплащането на лекарствените
продукти, така и реда за проверка изпълнението му, констатиране на нарушения и
налагане на санкции, вкл. и финансови, като договорната регламентация в тази й
част е изцяло съобразена със законовата такава, предвидена в чл. 70 и сл. от ЗЗО. Съобразно нормата на чл. 40,
ал. 2 от договора в случай, че Арбитражната комисия не се произнесе с решение в
двуседмичен срок от постъпване на преписката или е налице равен брой гласове,
поради което не е налице прието решение, директорът на РЗОК, издава мотивирана
заповед, с която може да наложи санкциите. Именно такъв е конкретния случай,
при който обаче съдът намира, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа
обстановка.
Принципът на истинност, съгласно чл. 7, ал. 1 от АПК, който се намира в неразривна
връзка с принципа на служебното начало – чл. 9, ал. 2 от АПК, изисква от административния
орган да основе своето решение на действителните факти по случая, доказателства
за които органът е длъжен да събере дори когато няма искане от заинтересованите
лица. Конкретно проявление на тези две основни начала са нормите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които създават задължение за
административния орган да се произнесе едва след като изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации като за тази цел необходимите
доказателства следва да се събират служебно.
В нарушение на тези свои
процесуални задължения органът е постановил оспорената заповед, без да обсъди направеното
възражение от дружеството, че през месеците юли, август и септември,
софтуерната програма на НЗИС, чрез която се проверяват електронно диагнозите и
терапевтичната история на пациента не е работила, поради което м.ф.ът изпълнил рецептата не е могъл да знае, че лекарственият
продукт е четвърти по ред за един и същ период на лечение. В случая АО е издал заповедта без да събере доказателства в тази връзка, да
извърши проверка и без да изложи мотиви защо не приема възраженията. Следователно
на първо място съдът приема, че процесната заповед е
издадена при съществено нарушение на процесуалните правила по отношение
събирането и оценката на доказателствата – чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК.
Съдът констатира, че заповедта
е издадена и в противоречие с материалния закон, както и в несъответствие с
неговата цел.
Сключеният между
страните Договор № 200935/06.12.2019г. е
типов (по образец, съгласно Приложение № 3 (ДВ, бр. 28 от 2019 година) по чл.
4, ал. 1 от Условията и реда, административен по своя характер, сключен на основание
чл. 45, ал. 17 от ЗЗО, в който са уредени отношенията
между тях, включително видовете нарушения и санкциите за тях. Страните по този
договор са постигнали съгласие, че при констатирани нарушения от страна на
Възложителя – настоящ жалбоподател, при изпълнението на договора, директорът на
съответната РЗОК ще налага договорените санкции, включително финансова
неустойка. Страните по този договор са постигнали и конкретно, относимо към процесния спор,
съгласие, в чл. 6, ал. 1 на същия, че изпълнителят няма да изпълнява рецепти,
като ще връща същите на приносителя им, в изрично посочени случаи, включително
когато на ЗОЛ за един и същи период на
лечение са предписани от ОПЛ повече от
три лекарствени продукта за едно заболяване (чл. 6, ал. 1, т. 7 от Договора).
При нарушаване включително на това изискване, в чл. 42, ал. 1, т. 6, б.
"а" от Договора страните по същия са постигнали съгласие, че на
изпълнителя ще се налага договорената санкция "финансова неустойка" – 50 лева,
умножени по броя констатирани нарушения.
По делото не се спори, а
и се установява от доказателствата по делото, че оспорващият като страна по
Договора, е изпълнил представената му рецептурната
бланка и предоставил лекарството на пациента. Няма спор, че така изпълнената рецепта
е отчетена в РЗОК Сливен и съответно заплатена на „Д.Ф.“ ЕООД.
Настоящият съдебен
състав при съвкупна преценка на доказателствата приема, че от оспорващото
дружество не е извършано нарушение на клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от
Договора. Както се отбеляза изпълнителят по Договора е бил в обективна
невъзможност да изпълни уговореното – да не изпълнява рецептите и да върне
същите на приносителя им, когато установи, че на ЗОЛ за един и същи период са
предписани от ОПЛ три или повече лекарствени продукта за едно заболяване в
рамките на един и същ период на лечение. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че в конкретния ден – 23.08.2022г., е липсвал
достъп до националната здравна-информационна система /НЗИС/, което е довело до
невъзможност за проверка на пациентската терапевтична история при изпълнение на
електронната рецепта, представена от ЗОЛ Д. В.за лекарствен продукт RF 224
"Fasenra"4.5 mg. В случая по делото е безспорно
установено, че м. – ф., поради независещи от него технически причини, е бил в
невъзможност да изпълни задължението си, вменено му по договора, а именно да направи
проверка в терапевтичната пациентската история поради срив в е-система на НЗОК,
а както в договора, така и в цитираните в заповедта за налагане на санкция
указания за работа с електронна рецептурна книжка,
където е описано задължение за получаване на информация за пациентското досие
единствено чрез електронна услуга, липсва задължение за фармацевта да извършва
устни справки в РЗОК.
Съдът намира, че в
условията на епидемична обстановка и обявено извънредно положение на
територията на Република България с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., (Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.), магистър - фармацевтът, ръководен и от чл.6 от Правилата за
Добра фармацевтична практика /обн.ДВ бр.3 от
10.01.2020г./, съгласно които основната грижа на м. – ф.ите
е благополучието на пациента, е отпуснал предписаното, след смяна на терапията
от ОПЛ, лекарство на пациент с диагноза
по международния код на болестите – „А. с п.а. к.“, тъй като към момента са
били налице всички предпоставки за отпускане на лекарството – не е бил възможен
достъпа до НЗИС, пред фармацевта е представен нов протокол, с който за пръв път
се изписва този лекарствен продукт за лечение на белодробно заболяване, по
време на Ковид епидемия, като се е ръководил и от
официалната позиция НЗОК от 07.07.2021г., че въвеждането на електроннна
рецептурна книжка не трябва да затруднява здравно
осигурените. Както се отбеляза в договора и в цитираните в заповедта за
налагане на санкция указания за работа с електорнна рецептурна книжка е описано задължение за фармацевта за получаване
на информация за пациентското досие единствено чрез електронна услуга, която в
случая е била неработеща, но липсва задължение за фармацевта за извършване на
устна справка в РЗОК, поради което същия е изпълнил рецептата, като не е могъл
да знае, че лекарствения продукт е четвърти по ред за един и същ период на
лечение. Следва да се отбележи, че да докаже техническата изправност на
системата НЗИС, вкл. нейната надеждност и сигурност, законодателят е възложил в
тежест на ответния орган - РЗОК. Ето зщо съдът
приема, че на 23.08.2021г. дружеството-жалбоподател не е имало възможност за
проверка дали ЗОЛ вече е получило обема от лекарствени продукти, гарантирани от
здравната каса и при представен нов протокол от дата 23.08.2021г. фармацевтът
не е имал основание да откаже да изпълни електорнната
рецепта. В противен случай би оставил пациента в условия на Ковид
епидемия без необходимото лечение, а не това е целта на ЗЗО. Целта на закона е
да се ангажира отговорност, но определянето на наказанието следва да е съотнесено към вида на нарушението, неговата тежест,
формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на фармацевта.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът
счита, че липсва нарушение, водещо до санкциониране по ИД.
Ето защо съдът, в настоящият състав приема, че оспорената
заповед в частта, с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от
ИД е наложена санкция "финансова неустойка“ в размер на 50 лева е
материално законосъобразна и несъответства на предвидената в закона цел, поради
което е налице основание за отмяната й в условието на чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК.
При това положение оспорената
заповед, в частта за констатираните суми получени без правно основание в размер
на 3 252,05 лева и законна лихва в размер на 146,35 лева, които дружеството
следва да се внесе в полза на РЗОК в 14 дневен срок от получаване на заповедта,
също следва да се отмени на първо място поради липса на извършено от
дружеството жалбоподател нарушение.
На второ място съдът
намира, че не е налице нанесена щета на РЗОК Сливен, респ. НЗОК с изпълнение на
рецептата, доколкото по делото се установи, че рецептата е била изпълнена едва седмица
по-рано от позволеното, а и протоколът дава право на определен брой опаковки,
които да бъдат отпуснати на пациента и по него не биха могли да се отпуснат
повече от определените като брой лекарствени продукти. Следователно ако
дружеството-оспорващ върне сумата от 3 252,05 лева , ведно с лихвата на
РЗОК Сливен ще сме в хипотеза на обогатяване на НЗОК, тъй като лекарството е следвало
да бъде отпуснато и реално е предоставено на пациента.
На самостоятелно
основание съдът следва да отбележи, че в заповедта не е посочено конкретно правно
основание за възстановяване на сумата, като вероятно се има предвид съдържанието
на клаузата на чл. 43 от Договора, сключен през 2019г. В хипотеза на
неоснователно получени суми в резултат на нарушение на Договора (какъвто е процесния случай), за които нарушения се налага и санкция,
не е разписана процедура за възстановяването им, подобно на случаите, в които
получаването на тези суми не е резултат от нарушение на договора, подобно на
процедирането по чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, що се отнася до изпълнителите
на медицинска/дентална помощ.
Без съмнение, получените
от изпълнителя суми без правно основание, установени при проверка на
контролните органи, се възстановяват заедно с дължимата законна лихва,
начислена за периода от датата на получаването до датата на възстановяването им
(така в чл. 43 от Договора от 2019г.; чл. 49 от Условията и реда; чл. 20 ал.1
от Инструкция № РД-16-43/15.09.2016г. за осъществяване на контрол по чл.72
ал.10 от ЗЗО (Инструкцията).
Съгласно чл. 20, ал. 2
от Инструкцията, за получени от изпълнителя суми без правно основание,
установени при проверка на контролните органи по реда на извършен контрол по
раздел VI и които са в резултат на извършено нарушение на договора, се съставя
констативен протокол по образец (приложение № 1 от Инструкцията), след което
следва издаване на заповед по чл. 30 от индивидуалния договор (за налагане на
санкции). Такъв е настоящият случай – сумите са получени в резултат на твърдяно
нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Договора, съставен е констативният протокол,
образец (приложение № 1 към Инструкцията). Т. е. протоколът е същият, който се
съставя и за резултатите от извършената проверка за осъществяване на контрол по
изпълнението на Договора. В този протокол, съгласно чл. 28, ал. 4, т.4 от
Договора, се вписват и получени от изпълнителя суми от възложителя без правно
основание в резултат от констатираните нарушения на договора, което в случая е
направено с КП № РД- 13-04-9/15.02.2022г.
Законът за здравното
осигуряване не регламентира пряко условията и реда за възстановяване на суми, получени
без правно основание от страна на изпълнителите по индивидуални договори за
отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за
специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно
лечение на територията на страната. При това положение следва да се съобрази
разписаното в чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Договора, като не е предвидено
инкорпориране на писмена покана. Следователно едва след влизане в сила на
заповедта за налагане на санкции, ако следващо плащане по договора има,
възложителят ще разполага с възможността да покани изпълнителя да плати
доброволно получените без правно основание и в резултат на нарушение на
договора суми в 14-дневен срок, за каквото последният се е и задължил, а при
неплащане да прихване тези суми, за което да състави протокол. В случай че
следващо плащане по договора няма, възложителят разполага с възможността да
покани писмено изпълнителя да възстанови доброволно тези суми, а ако това не
бъде сторено, да пристъпи към събирането им по съответния ред.
Горното се възприема и
по аналогия на разпоредбите на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. В сходна хипотеза ако изпълнителят
на медицинска и/или дентална помощ (в процесния случай изпълнител по
индивидуален договор) е получил суми без правно основание в резултат на
извършено нарушение по този закон или на НРД (в процесния случай
на индивидуалния договор), е предвидено удържане на неоснователно платените
суми и налагане на наказания на нарушителя. Това отново се случва едва след
влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на
санкции, посредством издаването на писмена покана за възстановяване на сумите,
получени без правно основание. Ето защо като е постановил внасяне на сумата в
14 дневен срок от получаване на заповедта, АО е постановил незаконосъобразен
акт.
Въз основа на изложеното,
а и поради обстоятеството, че в конкретния случай
отпускането на лекарството не представлява нарушение на договора процесната
заповед, и в частта, съдържаща указание към жалбоподателя, че следва да внесе в
полза на РЗОК получената без правно основание сума в размер на 3 252,05 лева и
законна лихва в размер на 146,35 лева в 14 дневен срок от получаване на
заповедта, като незаконосъобразна, издадена в нарушение на закона, следва да се
отмени.
При този изход на делото
основателна е и следва де се уважи претенцията на дружеството оспорващ за
заплащане на направените по делото разноски в общ размер на 550 лева, от които
500 лева заплатен адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса, които следва да се
възложат в тежест на ответника РЗОК Сливен.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-09-385 от 14.03.2022 година на Директора на РЗОК – Сливен, с която на „Д.Ф.“
ЕООД със седалище и адрес на управление: с.С. с.,
общ. Н. З., представлявано от у.Г.С.Д., е наложена санкция - "финансова
неустойка" в размер на 50 лева, на основание чл. 40, ал. 2 и чл.42 ал.1 т.6
б.“а“ от Договор № 200935/06.12.2019 г., за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от
същия договор и във връзка с чл.52 ал.3 от Договор № 200935/04.01.2022г и е наредено
дружеството да внесе в полза на РЗОК Сливен констатирани суми, получени без
правно основание в размер на 3 252,05 лева, ведно със законната лихва от
146. 35 лева, в 14 дневен срок от получаване на заповедта, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА РЗОК Сливен
да заплати на „Д.Ф.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с.С. с.,
общ. Н. З., представлявано от у.Г.С.Д., ЕИК *******направените по делото
разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
Съдия: