№ 160
гр. Варна, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно
гражданско дело № 20213100502485 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:09 часа се явиха:
Въззивната страна П. Д. ЕНЧ., редовно призована, не се явява;
представлява се от адв. Б.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна СТ. К. СТ. , редовно призован, не се явява;
представлява се от адв. Ф.Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата страна Д. К. СТ. , редовно призован, не се явява;
представлява се от адв. Ф.Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата страна Д. Н. Д., редовно призован, не се явява;
представлява се от адв. Ф.Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата страна Д. Н. Д., редовно призован, не се явява;
представлява се от адв. Ф.Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата страна С. СТ. АВ., редовно призована, не се явява;
представлява се от адв. Ф.Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата страна З. ИВ. АВ., редовно призована, не се явява;
1
представлява се от адв. Ф.Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
СЪДЪТ е сезиран с въззивна жалба вх.рег.№ 296569/19.08.2021г. от
П. Д. ЕНЧ. срещу решението № 262176/06.07.2021г. по гр.д. № 3661/2021г.
по описа на Районен съд – Варна – XLVIII състав, с което е ДОПУСНАТ до
делба имот, находящ се в гр.Варна, район „Приморски", с.о. „ТР.", местност
„ТР.", представляващ ВИЛНА СГРАДА с идентификатор 10135.2520.4232.2
със застроена площ 203 кв.м, брой етажи - 3, и предназначение по КК: вилна
сграда-еднофамилна, при следните квоти: за Д. Н. Д. ЕГН
**********-1/9ид.ч., Д. Н. Д., ЕГН **********-1/9ид.ч., СТ. К. СТ., ЕГН
**********-1/6ид.ч., Д. К. СТ., ЕГН **********- 1/6ид.ч., С. СТ. АВ., ЕГН
**********-1/6ид.ч., З. ИВ. АВ., ЕГН **********-1/6ид.ч. и за П. Д. ЕНЧ.,
ЕГН ********** - 1/9ид.ч., на осн. чл.34 от ЗС.
По отношение на вилната сграда в жалбата се поддържа,
правоизключващото възражение за придобивна давност, изтекла в полза на
въззивницата.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
2
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
299407/04.10.2021г. от Д. Н. Д.; Д. Н. Д., СТ. К. СТ., Д. К. СТ., С. СТ. АВ.,
З. ИВ. АВ., и П. Д. ЕНЧ., в който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Считат постановеното решение за правилно и
законосъобразно и затова молят за неговото потвърждаване.
Във въззивната жалба и писмения отговор не са обективирани
доказателствени искания. Спорът е по правото.
Адв. Ж.: Поддържам въззивната жалба само по отношение на вилната
сграда. Нямам възражения по доклада на делото.
По отношение на доводите, наведени в отговора на въззивна жалба, във
всички случаи съдебната практика прави разграничение между иск за
поземлен имот и иск за сграда. Съгласно закона сградата е единствената вещ,
която може да съществува в чужд имот и може да се притежава от лице,
което не е собственик на имота. Следователно, воденото дело за имота
/земята/ не прекъсва давностното владение по отношение на сградата. В този
смисъл има съдебна практика. Съдебният изпълнител не би могъл да въведе
във владение взискателя в сградата, когато той е взискател по ИЛ само за
поземления имот, без да е посочена в него сградата. По тази причина
давността относно вилната сграда никога не е била прекъсвана от ищците и
затова тя е изтекла. Относно това, което е наведено като възражение срещу
тази давност, ще изложа по същество в писмена защита. Няма спор, че ПИ е
допуснат до делба. В имота има и басейн, който не е свързан със сградата.
Няма да сочим други доказателства. Нямам списък на разноските.
Адв. Д.: Нямам възражения по доклада на делото. Оспорвам въззивната
жалба, поддържам депозирания писмен отговор. Моля да потвърдите
обжалваното решение.
Няма пречка да се навеждат нови правни доводи, въпреки, че чл.269
ГПК ограничава произнасянето на въззивната инстанция само по въпросите,
които са в жалбата.Но, действително, въпросът за давността е бил поставен..
Басейнът не е свързан със сградата, ходила съм няколко пъти на оглед,
той се намира в дворното място.
3
Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските,
които претендираме.
Адв. Ж.: Не правя възражение по отношение на адвокатския хонорар.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представения от въззиваемите
списък с разноски и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалните
представители на въззиваемите списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Ж.: Моля да постановите решение, с което да отмените решението
на ВРС, в частта, в която е допусната до делба вилната сграда, вместо него да
постановите друго такова, с което да отхвърлите иска за делба на сградата в
имота. В останалата част решението не се оспорва по отношение
съсобствеността на имота.
Искам да кажа, че владението на една сграда се установяване от
момента, в който започва да се строи, когато става въпрос за владение на
вещно право на стоеж, константната практика е, че от момента, в който
вносител на това право на строеж започне да строи, той упражнява владение
на вещното право. За придобиването по давност се зачита, както периода, в
който се извършва строежа до завършване на грубия строеж, така и
4
посочения период след това. Няма основание да се прави разлика между този
случай, който касае владение на лице, което няма право на строеж, но е
придобило от собственик, без право да може да кажем, че не е собственик,
или на някакво друго основание, и един собственик на имота, който мисли, че
е собственик и упражнява собственически права. Той също от момента на
строежа упражнява владение върху тази сграда, със съзнанието, че е
придобита по чл. 92 от ЗС, следователно това владение от момента на
разрешението за строеж и започването на строежа до завършването на
сградата също следва да се зачита. В този смисъл изводът на ВРС, че се
упражнява от месец декември 2015г. не е правилен, той се упражнява от
момента от датата на издаването на разрешението за строеж. При завършена
вече 5г. давност и добросъвестно владение, което не е опровергано от тази
презумпция, тази давност е завършена с изтичане на този 5г. срок от
разрешението за строеж.
Позоваването в отговора на искова молба на добросъвестността и на
владението, което макар и посочено от разрешението за строеж до
предявяването на този иск, не е пречка съдът да установи всички състави на
придобиване на давността. Ние сме се позовали пред съда, което е
задължително съобразно ТР на ВКС, че позоваването на давността не е част
от фактическия състав, а само от упражняването на това право, съдът когато
се прави възражение, следва да съобрази настъпилия ефект на давността, още
с изтичането на 5г. срок. Следователно никакво отношение нямат наведените
в процеса възражения за прекъсване на някаква давност, след изтичане на
този срок, т.к. те са безпредметни. Придобитото право на собственост може
да бъде загубено, ако собственикът се откаже по съответния ред с нотариално
заверено изявление, вписано в имотния регистър. Също така са изтекли
всички други давности в този период, които са възможни и никога не са
прекъсвани. Иск по отношение на сградата няма предявяван.
Никога искът на ищеца не може да прекъсне неговата давност, такъв
ефект на иска не е предвиден в закона и той не следва; нито искът за
заплащане на подобрения има някакво отношение към това, че се прекъсва
владението или се превръща в държание. Ако ищецът владее имота, тогава за
ме би било добре да предявя иск, за да прекъсна давността, но ищците това
никога не са го сторили, защото са били заблудени относно правния ефект на
решението за давността върху ПИ, че се простира и върху сградата, в какъвто
5
смисъл са техните доводи. Но, това не отговоря на действителното правно
положение.
Моля по тези доводи и съображения да постановите решение, с което да
уважите въззивната жалба по отношение на сградата, както и да ми дадете
възможност да представя писмена защита.
Адв. Д.: Моля да потвърдите решението на ВРС, като ни присъдите
сторените разноски и да ми дадете срок за представяне на писмена защита.
Не сме твърдели никога, че предявените от П.Е. искове прекъсват
давността, но предявените от нея претенции за подобренията, основно от
които е хотелът, са признание на правата на моите доверители. Първият иск,
който е бил частичен, е за сумата 60 000лв с твърдение, че пълната сума на
увеличената стойност е била 830 000лв; той бил предявен през 2010г,
следователно, от 2010г П.Е. е преценила, че няма интерес да е собственик на
хотела, а да търси парите, които е вложила. В резултат на някои процесуални
пропуски, за които тя няма вина, но защитата е била такава, повечето от
исковете са били отхвърлени като погасени по давност и след това решава да
претендира собствеността върху хотела.
С влязлото в сила решение от 2010г по гр.д.№ 894 аз смятам, че със
СПН е разрешен спорът относно собствеността на хотела. Този спор не стои
между страните вече, т.к., ако имаше спор относно тази собственост, нито тя
би могла да претендира стойността на хотела като подобрения, нито съдът да
й присъди тази стойност.
Другото възражение е, че очевидно няма учредено право на строеж,
разрешението за строеж е от м.август 2004г. Вероятно ВРС е приел, че
строежът е започнал 2005г, но разликата в периодите не е толкова голяма.
Изявленията на П.Е. по делата, че един вид не е собственик на хотела,
означава, че нейното владение е лишено от субективния елемент, че тя не е
имала намерение да свои този хотел и затова признава собствеността на моите
доверители и давностен срок в нейна полза не е изтекъл. Има спор относно
строежа на сградата. Строежът е през периода 2004-2008г и е приключил
2008г; по делото има представени документи в тази връзка.
Адв. Ж. /реплика/: Има документи за груб строеж 2005г. Давността е
6
започнала да тече от започване на строежа. Когато става въпрос за признание
като способ за прекъсване на давност, ние трябва да съобразим с всички
особености, които отличават придобивната давност и погасителната давност.
При придобивната давност не е свързано с това аз да казвам, че друго лице е
собственик; това е така, докато не изтече давностният срок в моя ползва и
това е нормално. Докато тече давностният срок, другото лице си е собственик,
а аз владея с цел да придобия в бъдеще, но изявлението трябва да касае вече
правото, което при придобиване на собственост по давност няма никаква
стойност.
Адв. Д. /дуплика/: Аз поддържам становището си, че изявлението на
П.Е. и претенциите за подобрения опровергават презумпцията, че тя е своила
имота.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззивната
страна да представи писмена защита в десетдневен срок след изготвяне на
протокола.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на
въззиваемата страна да представи писмена защита в дванадесет дневен срок
след изготвяне на протокола.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:24
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7