№ 1016
гр. Варна, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110107802 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството има за предмет предявени от „И“ ЕООД срещу „КНМ
Г“ ЕООД и „Пи м“ ЕООД субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземане в размер на
532.93 лева, представляващо платена без основание стойност на коригирана
потребена ел. енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД Фактура №
**********/28.06.2010 г., което му е прехвърлено от „КНМ Г“ ЕООД по
силата на договор за цесия от 23.10.2014 г., за която сума на 15.02.2019 г. е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 12808/2014 г. на ВРС, XXXI състав, в
полза на цедента.
Ищецът твърди, че с решение, постановено по гр.д. 12808/2014 г. по
описа на РС – Варна е уважен предявен от „КНМ Г“ ЕООД против „Енерго-
Про Продажби“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 532.93 лева, представляващо платена без основание стойност на
коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД
Фактура № **********/28.06.2010 г. Посочва, че в хода на производството
„КНМ Г“ ЕООД прехвърлило вземането си в полза на „И“ ЕООД с Договор за
цесия от 23.10.2014 г. Към последния на 23.12.2014 г. бил подписан анекс, по
силата на който „КНМ Г“ ЕООД се задължило да предаде на ищцовото
дружество издадения в негова полза изпълнителен лист. Поддържа, че „КНМ
Г“ ЕООД не е изпълнило това свое задължение, като сключило последващ
договор за цесия на процесното вземане с „Пи м“ ЕООД и му предоставило
издадения изпълнителен лист. По молба на последното дружество било
образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ С.К.-Д., рег. № *** на КЧСИ, за
1
принудително събиране на сумата. Поддържа, че договорът за цесия между
ответните дружества е антидатиран, за да му се придаде вид на по-рано
сключен от договора за цесия между ищеца и „КНМ Г“ ЕООД. Обосновава
тези си твърдения с обстоятелството, че уведомлението за сключения между
ответниците договор за цесия е получено от длъжника три месеца след
уведомлението за сключения между ищеца и „КНМ Г“ ЕООД договор за
цесия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КНМ Г“ ЕООД е депозирал писмен
отговор, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на
предявения срещу него иск.
Признава, че въз основа на искова молба, подадена от „КНМ Г“ ЕООД
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД е образувано гр.д. 12808/2014 г. по описа
на ВРС, в рамките на което в полза на „КНМ Г“ ЕООД е издаден
изпълнителен лист за процесната сума. Сочи, че вземането е прехвърлено по
силата на договор за цесия от 21.10.2014 г. на „Пи м“ ЕООД, по молба на
което е образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело.
Счита за недопустим предявения иск поради разваляне на договора за
цесия, от който ищецът черпи права. Наред с изложеното счита, че е налице
сила на пресъдено нещо досежно титулярството на процесното вземане,
установено с влязлото в сила решение по гр.д. 12808/2014 г. по описа на ВРС.
Навежда доводи за липса на правен интерес от предявения иск, както и за
наличието на друг процесуален способ за защита на ищеца.
Излага подробни съображения за неоснователност на иска. Поддържа,
че неспазването на изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД не се отразява на
действителността на договора за цесия, а има значение единствено за
противопоставимостта на извършеното прехвърляне на вземането спрямо
длъжника. Наред с изложеното законодателят не предвижда срок за
извършване на уведомяването. Сочи, че самото прехвърляне се осъществява в
момента на постигане на съгласие между цедента и цесионера. Заявява, че в
случая договорът за цесия с „Пи м“ ЕООД е сключен преди този с „И“ ЕООД,
като обстоятелството, че уведомлението да първата цесия е изпратено по-
късно е ирелевантно за спора.
Поддържа, че договорът за цесия, от който ищецът черпи права, е
недействителен на основание чл. 40 ЗЗД. Излага, че същият е сключен от
„КНМ Г“ ЕООД чрез пълномощник, а ищецът е дружество, създадено и
контролирано от пълномощника на „КНМ Г“ ЕООД. Заявява, че цесинерът се
е задължил да заплати продажната цена за вземането на трето лице, като
цедентът не получава никаква насрещна престация, по който начин
представляваното дружество е увредено.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Пи м“ ЕООД е депозирал писмен
отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения срещу дружеството иск.
Поддържа, че искът е недопустим поради наличието на решен със сила
на пресъдено нещо спор относно процесното вземане – с влязлото в сила
решение по гр.д. 12808/2014 г. по описа на ВРС. Счита, че е недопустимо
2
оспорването на договор посредством предявяването на иск за титулярството
на правото, предмет на този договор. Наред с това заявява, че е недопустимо
чрез предявяването на установителен иск ищецът да осъществи защитата си
при договорно неизпълнение, каквото е налице в случая. На последно място,
счита, че не е налице правен интерес от предявения иск.
Излага аргументи за неоснователност на иска, като изтъква, че
неспазването на изискването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД не се отразява на
прехвърлителния ефект на договора за цесия, който настъпва в момента на
сключването му. Заявява, че тъй като договорът за цесия между „КНМ Г“
ЕООД и „Пи м“ ЕООД е сключен преди този между „КНМ Г“ ЕООД и „И“
ЕООД, ищецът не е могъл да придобие процесното вземане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че на 15.02.2019 г. в полза на „КНМ Г“ ЕООД е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 12808/2014 г. на ВРС, XXXI състав, за
сумата от 532.93 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД
Фактура № **********/28.06.2010 г. Не се спори между страните, а и от
писмените доказателства по делото се установява, че въз основа на така
издадения изпълнителен лист по молба на „Пи м“ ЕООД, което се е
легитимирало като титуляр на вземането по силата на договор за цесия от
21.10.2014 г., е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ с.д., рег. № ***
на КЧСИ.
На л. 9-10 от приобщеното към доказателствата по делото ч. гр. д.
2377/2020 г. на ВРС е приложена покана от „Енерго-Про Продажби“ АД, с
която дружеството уведомява „И“ ЕООД, че е получило покана за доброволно
изпълнение по горепосоченото изпълнително дело. С оглед полученото на
26.10.2014 г. уведомление за прехвърляне на процесното вземане от „КНМ Г“
ЕООД в полза на „И“ ЕООД по силата на договор за цесия от 23.12.2014 г.
„Енерго-Про Продажби“ АД е отправило искане към „И“ ЕООД за
конституирането му като взискател по изпълнителното дело.
С исковата молба е представен договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014 г., по силата на който „КНМ Г“ ЕООД е прехвърлило на „И“ ЕООД
вземане от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 532.93 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД Фактура №
**********/28.06.2010. Съгласно чл. 3 от Договора вземането се прехвърля
срещу цена от 482.93 лева, за която страните са се съгласили, че ще бъде
заплатена на Ехлиман Мустафов Ехлиманов за погасяване задължението на
„КНМ Г“ ЕООД по договора за цесия, сключен с последния, по силата на
който дружеството е придобило вземането. Договорът от 23.10.2014 г. е
подписан от адв. К.Т., в качеството на пълномощник на „КНМ Г“ ЕООД, и от
3
управителя на „И“ ЕООД – Т.Д.Н..
Към писмените доказателства по делото е приобщено пълномощно от
04.07.2014г. /л. 118 от ч. гр. д. 2377/2020 г. на ВРС/, по силата на което „КНМ
Г“ ЕООД е упълномощило адв. К.Т. да го представлява пред съд, в
отношенията му с търговски дружества, вкл. „Енерго-Про Продажби“ АД,
както и да се разпорежда с вземанията на „КНМ Г“ ЕООД, при условия,
каквито намери за добре. На представителя са предоставени права да изпраща
уведомления по чл. 99 ЗЗД, да се получава суми по свободно избрана от него
банкова сметка или в брой, да договаря сам със себе си, както и с други лица,
които представлява, при каквито условия прецени. Изрично в пълномощното
е вписано, че при съмнение то следва да се тълкува в полза на
упълномощения, като същото не е ограничено със срок.
С уведомление от 23.10.2014 г. /л. 112 и сл. от ч. гр. д. 2377/2020 г. на
ВРС/ „КНМ Г“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т., е уведомил „Енерго-
Про Продажби“ АД, че съгласно 198 договора за цесия от 23.10.2014 г. /в т. ч.
гореописания – под № 170/ е прехвърлил вземанията си към „Енерго-Про
Продажби“ АД в полза на „И“ ЕООД. Последното е изпратено чрез
електронна поща и получено от „Енерго-Про Продажби“ АД на 28.10.2014 г.,
като е регистрирано с вх. № EPRS-2762/28.10.2014г.
Съгласно Спогодба-анекс от 23.12.2014 г. /л. 19 и сл. от ч. гр. д.
2377/2020 г. на ВРС/, сключена между „КНМ Г“ ЕООД, „И“ ЕООД и „Г Г Г
ЕУ“ ЕООД, страните приемат, че на 23.10.2014 г. между „КНМ Г“ ЕООД и
„И“ ЕООД са сключени 198 договора за продажба на вземания, по силата на
които първото дружество е цедирало на второто вземания към длъжника
„Енерго-Про Продажби“ АД на обща стойност 299 148.15 лева. Изрично в чл.
3 от спогодбата е посочено, че цедентът „КНМ Г“ ЕООД е изпълнил
задълженията си за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне по
реда на чл. 99 ЗЗД с писмо по ел. поща на 26.10.2014 г. Страните са
договорили цесионерът да заплати за всички 198 договора за прехвърляне на
вземания цена в размер на 282 887.67 лева на кредиторите на цедента /абонати
на „Енерго-Про Продажби“ АД, които са прехвърлили вземанията си в полза
на „КНМ Г“ ЕООД/ в шестмесечен срок от получаване на сумите от „Енерго-
Про Продажби“ АД. По силата на чл. 13 от спогодбата „КНМ Г“ ЕООД се е
задължило да предаде издадените в негова полза изпълнителни листи за
прехвърлените вземания на „И“ ЕООД. В приложение № 1 към спогодбата-
анекс процесното вземане е описано под № 49.
Към подадения от „Пи м“ ЕООД отговор на исковата молба /л. 52 от гр.
д. № 13590/2020 г. на ВРС/ е приложен договор за прехвърляне на вземане от
21.10.2014 г., по силата на който „КНМ Г“ ЕООД се е задължило да
прехвърли на „Пи м“ ЕООД вземане за сумата от 532.93 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по
издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура № **********/28.06.2010 г.
Представена е и извадка от уведомление с вх. № 5012926/27.12.2018 г.
на „Енерго-Про Продажби“ АД, с което „КНМ Г“ ЕООД е уведомило
„Енерго-Про Продажби“ АД, че е прехвърлило 65 свои вземания на „Пи м“
4
ЕООД, вкл. гореописаното, което е посочено под № 41 в уведомлението.
С отговора на исковата молба /л. 40 и сл. гр. д. № 13283/2020 г. на ВРС/
ответникът „КНМ Г“ ЕООД е представил нотариални покани от 16.10.2017 г.
до адв. К.Т., както и 02.07.2018 г. до „И“ ЕООД с аналогично съдържание.
Със същите е изискано на „КНМ Г“ ЕООД да бъдат представени договорите
за цесия между двете дружества от 23.10.2014 г. От „И“ ЕООД наред с това е
отправено искане за извършване на плащане по договорите за цесия, като е
направено изявление, че в случай на неизпълнение договорите ще се считат за
развалени. Нотариалната покана до адв. К.Т. е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, а тази до „И“ ЕООД – на пълномощник на дружеството на 16.07.2018 г.
Видно от изготвения от нотариуса констативен протокол, в предоставения с
нотариалната покана 14-дневен срок представител на „И“ ЕООД не се е явил,
за да представи копия от договорите за цесия. В отговор „И“ ЕООД е заявило,
че няма задължения да снабдява „КНМ Г“ ЕООД с копия от документи, както
и че няма изискуеми задължения към последното дружество, което от своя
страна е неизправна страна по договорите за цесия /л. 51 от гр. д. №
7802/2021 г./. Отговорът е връчен лично на законния представител на „КНМ
Г“ ЕООД на 14.08.2018 г.
Представено е и „изявление за разваляне“ /л. 68 и сл. гр. д. №
13283/2020 г. на ВРС/ с рег. № 6651/14.12.2018 г. на Нотариус Борис Василев,
рег. № 124 на НК, с което „КНМ Г“ ЕООД е уведомило „И“ ЕООД, разваля
договорите за цесия, сключени между двете дружества на 23.10.2014 г. поради
неизпълнение, отпаднал интерес от такова и невъзможност за изпълнение на
договорните задължения на „И“ ЕООД. Същото е връчено на 17.12.2018 г. на
пълномощник на „И“ ЕООД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Допустимостта на производството е установена с Определение №
2310/06.08.2020 г. по в. ч. т. д. № 1625/2020 г. на ВОС, както и с Определение
№ 3403/15.09.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1785/2022 г. по описа на
ВОС.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между него и ответника „КНМ Г“ ЕООД по договор
за цесия от 23.10.2014 г., който има за предмет процесното вземане. С оглед
наведените от ответника „КНМ Г“ ЕООД възражения ищецът следва да
докаже и изпълнението на поетите от него задължения по договора за цесия.
В тежест на ответниците, от друга страна, е да докажат, че сключеният
помежду им договор за цесия предхожда този между „КНМ Г“ ЕООД и „И“
ЕООД. Наред с това „КНМ Г“ ЕООД следва да докаже и наведените
твърдения, че представителят на „КНМ Г“ ЕООД, чрез който е сключен
договорът за цесия от 23.10.2014 г., и „И“ ЕООД са се споразумели във вреда
на „КНМ Г“ ЕООД, както и че е развалил договора за цесия, сключен с „И“
ЕООД.
5
От представените писмени доказателства безспорно се установява, че
ищецът „И“ ЕООД и ответникът „КНМ Г“ ЕООД са обвързани от валидно
сключен договор за цесия от 23.10.2014 г. и спогодба-анекс от 23.12.2014 г.
към него.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни релевираните
възражения за недействителност на договора за прехвърляне на вземане.
Ангажираните по делото доказателства опровергават твърденията на
ответника „КНМ Г“ ЕООД, че представителят на дружеството е действал в
негова вреда. От съдържанието на представеното по делото пълномощно на
адв. К.Т. става ясно, че същият е действал в рамките на предоставената му
представителна власт. Не може да се приеме, че уговореният начин на
плащане на цената за прехвърленото вземане е ущърб на „КНМ Г“ ЕООД.
Тъкмо напротив – чрез плащането в полза на лицето Ехлиман Мустафов
Ехлиманов се погасява съществуващо задължение на „КНМ Г“ ЕООД по
договора за цесия, въз основа на който дружеството е придобило процесното
вземане.
Не може да се приеме, че договорът за цесия и сключената към него
спогодба-анекс са развалени. На първо място, съгласно постигнатите между
страните уговорки със спогодбата-анекс от 23.12.2014 г. „И“ ЕООД дължи
плащане на цената за прехвърлените вземания в шестмесечен срок от
получаване на сумите от „Енерго-Про Продажби“ АД /което до настоящия
момент не се е случило/. При това плащане се дължи не в полза на цедента, а
в полза на неговите праводатели – абонати на „Енерго-Про Продажби“ АД,
които са му прехвърлили вземанията си, предмет на сключените последващи
договори за цесия с „И“ ЕООД. Т.е. не е налице неизпълнени от страна на
цесионера. В този смисъл отправените от цедента изявления за разваляне на
договора не са могли да произведат целия правен ефект. Нещо повече,
изявлението за разваляне от 14.12.2018 г. е бланкетно, с него „КНМ Г“ ЕООД
не се е основало на неизпълнение на конкретни задължения от страна на
цесионера.
Съгласно правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В случая безспорно се
установява, че уведомлението за сключения договор за цесия между „КНМ Г“
ЕООД и „И“ ЕООД е достигнало до длъжника преди това за прехвърлянето
на вземането от „КНМ Г“ ЕООД в полза на „Пи м“ ЕООД. В този смисъл,
макар договорът за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г. да е
действителен, той е породил действие за длъжника и всички трети лица едва
на 27.12.2018 г., когато уведомлението по чл. 99 ЗЗД е достигнало до
длъжника. Същевременно, договорът за цесия, от който ищецът в настоящото
производство черпи права, е съобщен на длъжника на 28.10.2014 г. В този
смисъл към 27.12.2018 г. „КНМ Г“ ЕООД вече не е било титуляр на
процесното вземане, поради което не е могло да го прехвърли в полза на „Пи
маркерт“ ЕООД.
Поради така изложените съображения предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
6
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 95 лева /50 лева за образуване на
производството и 3 х 15 лева за производствата по подадените частни жалби
срещу прекратителните определения/ и адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева. Последното следва да бъде възложено в тежест на ответника „Пи
м“ ЕООД, доколкото е заплатено във връзка с предявения срещу него иск.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 5 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, в тежест на ответника „Пи м“ ЕООД
следва да бъдат възложени и разноски за производството по ч. гр. д. №
2377/2020 г. на ВРС в размер на 40 лева – за държавна такса.
Наред с гореописаните разноски ищецът претендира разноски по
изпълнителното дело по налагане на допуснатото обезпечение на предявения
иск. Такива в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Тълкуването, дадено с цитираното по-горе тълкувателно решение визира
разноските, извършени в съдебното производство по обезпечаване на бъдещ
или предявен иск. Що се отнася до разноските, извършени във връзка с
налагане на допуснатите обезпечителни мерки, те подлежат на възмездяване в
рамките на изпълнителното дело и следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС – виж
напр. Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.
о., ТК Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I
т. о., ТК, Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г.,
I т. о., ТК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „И” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, партер, и
ответниците „КНМ Г“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, и „Пи м“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, че ищецът „И” ЕООД, ЕИК ***, е титуляр на
вземане в размер на 532.93 лева /петстотин тридесет и два лева и
деветдесет и три стотинки/, представляващо платена без основание стойност
на коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“
АД Фактура № **********/28.06.2010 г., което му е прехвърлено от „КНМ Г“
ЕООД по силата на договор за цесия от 23.10.2014 г., за която сума на
15.02.2019 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 12808/2014 г. на ВРС,
XXXI състав, в полза на цедента, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
7
ОСЪЖДА „КНМ Г“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, и „Пи м“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „И” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, партер, СУМАТА ОТ 95
/деветдесет и пет/ лева, представляваща разноски за държавни такси,
извършени в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Пи м“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „И” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, партер, СУМАТА ОТ
300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
извършени в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Пи м“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „И” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, партер, СУМАТА ОТ 40
/четиридесет/ лева представляваща разноски за държавна такса, извършени в
производството по ч. гр. д. № 2377/2020 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8