Определение по дело №10/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 103
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 21 март 2020 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20207280700010
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 103/2.3.2020 г.         гр. Ямбол

 

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На втори март                                                                      2020  година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

секретар                                                                                при участието на

прокурора

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 10  по описа на 2020 година.

               За да се произнесе, взе предвид следното:        

          Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

              Образувано е по искова молба  от С.Н.М., ЕГН **********, чрез адв. Ж.К. ***, със съдебен адрес ***, *  против Национална агенция за приходите/НАП/ гр.София, с цена на иска 5 308,80 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 308, 80 лева и неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, причинени от издадени незаконосъобразни актове – Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190028-022-0035633/10.05.2019г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190028-022-0035755/10.05.2019г. издадени от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол и Разпореждане №С190028-137-0004461/10.05.2019г. издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол, отменени по надлежния ред с Решение № 70/07.06.2019г. на Директора на ТД на НАП грургас и с  Решение № 71/07.06.2019г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата. В исковата молба се уточнява, че претендираните имуществени вреди съставляват размера на запорираните и удържани въз основа на посочените незаконосъобразни постановления суми от сметка на ищеца.

      В срока за произнасяне при извършената служебна проверка настоящия съдебен състав констатира, че предявената искова молба е недопустима, което налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното производство.

      Видно от приетите по делото доказателства по жалби на ищеца  Директора на ТД на НАП гр. Бургас с Решение № 70/07.06.2019г. е отменил Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190028-022-0035633/10.05.2019г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190028-022-0035755/10.05.2019г. издадени от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП грургас, офис Ямбол, поради изтичане на предвидения давностен срок за принудително събиране на описаните в същите публични задължения, като е върнал преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол, за предприемане на действия по компетентност, съобразно дадените в мотивите на решението указания по приложение на закона. С Решение № 71/07.06.2019г. на Директора на ТД на НАП грургас е отменил Разпореждане №С190028-137-0004461/10.05.2019г. издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол, като отново е върнал преписката на последния за предприемане на действия по компетентност, съобразно дадените в мотивите на решението указания по приложение на закона.

        При тези установявания  и като взе предвид разпоредбата на  чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, която сочи, че когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, този закон не се прилага, съдът счита, че предявената искова претенция е недопустима. Тълкуването на разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ налага извод, че отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване, което в настоящия случай не е така. В Глава 16, Раздел І, чл.128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е уредена процедурата по подлежащи на прихващане и възстановяване на суми неправилно събрани от данъчните органи. Конкретен законов ред за възстановяване на недължимо платени или събрани суми, съставляващи публични държавни вземания, е предвиден в чл. 128 и чл.129 от ДОПК. Съгласно чл. 128, ал.1 от ДОПК  недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В чл.129, ал.1 от ДОПК е предвидено,  че инициативата за възстановяване на неправилно събрани недължими данъчни задължения може да започне, както по инициатива на данъчните органи, така и по инициатива на лицето, от което е събрана неправилно сума. Именно това е реда по който ищеца по делото може да защити правата си. От данните по делото не се установява ищецът да е използвал процедурата по чл.128 и чл.129 от ДОПК, която да е приключила с акт за прихващане или възстановяване, т.е. налага се извода, че не е изчерпан специалния ред за възстановяване на недължимо събраните суми.

              Следователно в случая, при наличие на друг ред, предвиден за възстановяване на недължимо събрани суми, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на недължимо събраните според ищеца суми от публичния изпълнител  по изпълнително дело, ще е недопустим, съгласно посоченото в  чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.

             Поради изложеното  исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане  и съответно върната на ищеца, а производството като недопустимо подлежи на  прекратяване. Разглеждането на исковата молба би означавало постановяване на недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване.

Доколкото в съдебното заседание на 19.02.2020 г. е даден ход на делото по същество, това определение, на основание чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК следва да бъде отменено.

При този изход на спора съдът намира за основателно направеното  искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с  чл. 37 ЗПП, вр. с чл 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

            С оглед  изложеното, Административен съд Ямбол, трети административен състав,

 

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

Отменя протоколно определение от 19.02.2020г. с което е даден ход на делото по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба  от С.Н.М., ЕГН **********, чрез адв. Ж.К. ***, със съдебен адрес ***, *  против Национална агенция за приходите гр.София, с цена на иска 5 308,80 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 308, 80 лева и неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, причинени от издадени незаконосъобразни актове – Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190028-022-0035633/10.05.2019г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190028-022-0035755/10.05.2019г. издадени от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол и Разпореждане №С190028-137-0004461/10.05.2019г. издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол, отменени по надлежния ред, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата и връща същата  на С.Н.М..

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 10/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол,  поради недопустимост на иска.

 

ОСЪЖДА С.Н.М., ЕГН **********, чрез адв. Ж.К. ***, със съдебен адрес ***, *  да заплати на Национална агенция за приходите  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/