МОТИВИ- НОХД № 348/ 2018
г.
МОТИВИ
Подсъдимата Г.Н.А. е обвинен в това, че
за
периода от 16.04.2016
г. до 09.08.2017 г. в гр. Берковица, след като е била осъдена с решение на съд
по гр.д. № 449/2014 г. по описа на РС Берковица да издържа свои низходящи, а
именно дъщерите си Цветелина Н. Алексова
с ЕГН ********** и Красимира Н. Алексова с ЕГН **********, като заплаща на
техния баща и законен представител Н.Н.А. месечна издръжка в размер на 150.00
лева за първото дете и 100.00 лева за второто, не изпълнила това си задължение
в размер на повече от две месечни вноски, като останала неиздължена с 15 броя
месечни вноски за сумата от общо 3 739.43 лева, като деянието извършила
при условията на повторност, след като е осъдена за същото деяние по НОХД
300/2016 година с присъда, влязла в сила на 04.01.2017 година на РС – Берковица
- престъпление по чл.183, ал.4 във връзка с чл.183, ал.1 във връзка с
чл.28, ал.1 НК.
Подсъдимата редовно призована
не се явява. Не се явява и защитникът й, редовно упълномощен. Макар и не
непосредствено пред съда, в писмено становище двамата заявяват, че Г.А. се
признава за виновна и моли при определяне размера на наказанието съдът да
прояви снизхождение, като отчете, че не работи, не реализира трудови доходи,
грижи се за малко дете и именно липсата на средства е причина да не се яви
лично в съдебно заседание.
Представителят на РП-Берковица поддържа обвинението и пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание пробация
с 3 пробационни мерки за период от 12 месеца.
Доказателствата по делото са писмени и гласни и от тях се установява следното :
Подсъдимата и свидетелят Н.А. живяли на
съпружески начала до 2014 година, като от съвместното си съжителство имат две деца Цветелина и Красимира. С Решение
по гр.дело № 449/2014г. на
Районен съд, гр.Берковица, влязло в законна сила на 10.07.2015г. упражняването на родителските
права е предоставено на бащата Н.А., а подсъдимата е осъдена да заплаща месечна издръжка както следва : по 150.00 лева за Цветелина и по 100.00 лева за Красимира.
Последното задължение подсъдимата не изпълнявала трайно, поради което с присъда
по НОХД 80/2016 година била осъдена за престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Присъдата е влязла в сила на 27.04.2016 година и касае неплащане на издръжка за
периода 20.09.2014 до 17.11.2015 година. За следващия период 18.11.2015 до
15.04.2016 година включително подсъдимата също не е изплащала издръжка за двете
си деца и останала неиздължена за повече от две месечни вноски или със сума в
общ размер на 1 233.88 лева. За това е осъдена с влязла в сила на
30.06.2017 година присъда по НОХД 116/2017 година. Подсъдимата живее в
гр.Любимец, обл.Хасково. Разпитана на ДП е заявила, че се признава за виновна,
но до момента не е имала финансова възможност да заплаща издръжка. Отглежда
двегодишно дете, от скоро започнала работа като шивачка.
Горното се установява от събраните на ДП и в хода на
съдебното следствие доказателства. Фактите не се оспорват и от подсъдимата.
Установената фактическа обстановка безспорно сочи на
извършено престъпление, квалифицирано от закона по чл.183 НК. Налице е влязло в
сила съдебно решение, с което подсъдимата е осъдена да изплаща издръжка за
непълнолетните си деца. Налице е и неизпълнение на това задължение, продължило
повече от два месеца. Подсъдимата осъзнава противоправния и общественоопасния
характер на деянието и липсата на средства или трудов ангажираност от нейна
страна не води до отпадане на отговорността й.
По отношение на повторността : настоящото производство
(съдебно) е образувано след връщане на НОХД 489/2017 година от
въззивен контрол, където постановената присъда е
отменена. При постановяване на отменената присъда
по НОХД 489/2017 година съдът е взел предвид влязла в сила присъда по НОХД
300/2016 година. Тази присъда обаче е била отменена с влязло в сила решение на
АС – София от 22.03.2017 година. Именно по възобновеното от Апелативен съд
производство е била постановена присъда по НОХД 116/2017 година, влязла в сила
на 30.06.2017 година. Видно е, че НОХД 489 е образувано много след като НОХД
116/2017 година е приключило с влязла в сила присъда, т.е. при предходното разглеждане на делото този факт няма как да не е бил
забелязан, въпреки че след отмяна на присъдата по НОХД 300/2016
година, данни за това не са изпратени на Бюро съдимост към РС – Монтана. Следователно към момента за периода, за който е повдигнато обвинение,
подсъдимата е била осъждана с влязла в сила присъда за престъпление по чл.183,
ал.1 НК само по НОХД 80/2016 година, влязла в сила на 27.04.2016 година. Именно
за това, съдът прие, че повторност на деянието е налице по отношение на осъждането
по НОХД 80/2016 година, а не по отношение на НОХД 300/2016 (последната не
съществува в правния мир). Грешното посочване на номера на делото, по което
подсъдимата е била вече осъдена не представлява съществено отстранимо
процесуално нарушение на правата й, според състава на ОС – Монтана по
в.ч.н.д.17/2019, а още по – малко този факт може да бъде разглеждан като
съществено изменение на обстоятелствата.
Ето защо, настоящият скато прие, че деянието, за което е
повдигнато обвинението в настоящото наказателно производство е извършено след
като подсъдимата е билс осъдена с влязла в сила присъда по НОХД 80/2016 година я
призна за виновна в извършване на престъпление по чл.183, ал.4 във връзка с ал.1 НК.
При налагане на наказанието, съдът отчете липсата на парични средства и
включване в курсове за професионална квалификация. С така определеното
наказание, съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието,
предвидени в чл.36 НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата направените разноски в производството.
При
такива мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: