Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
***еч, 30.04.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание
на двадесет и седми март, през две
хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:***
при
секретар ***като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1663 по описа за 2018 год,за
да се произнесе съобрази:
иск с правно основание
чл.415, ал.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД и ЗПК:
Подадена
е искова молба от „******" ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез пълномощника си П.***, редовно упълномощен с пълномощно peг. № 7642/18.05.2018г. на нотариус, рег.№ 271, срещу: С.А.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; Правно основание:чл. 422, ал. 1 във вр. счл. 415, ал. 1 от ГПК, по
която ищецът излага, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане № 1893 по ЧГД № 814/2018г. по описа на PC - ***еч, получено от „******" ЕООД на 10.07.2018г.,
предявява настоящият установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя по ДРЗ № ********** срещу С.А.В.
в размер на 959.82 лв. /деветстотин петдесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки/, неизплатено парично задължение по ДРЗ № **********. Излага ,че вземането
на молителя „******" ЕООД произтича от следните обстоятелства: на
08.10.2013г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, между „******"
ЕООД като кредитор от една страна и С.А.В., като длъжник от друга страна. Договорът
е сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел V на
ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно т.2 от ОУ това е
молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до
по-нисък размер, одобрен от кредитора. Параметрите на сключения Договор за
револвиращ заем са както следва:
Общо
задължение по договора: 2464.85 лева, включващо:Сума за изплащане на заема: 600
лв.;Срок на заема: 48 месеца;Размер на вноска: 50.40 лв.;Дата на погасяване: 5
ден от месеца;Годишен процент на разходите (ГПР %): 142.59;Годишен лихвен
процент: 98.52;Лихвен процент на ден: 0.27;
Договорът
е подписан при Общи ус***ия
/по-нататък наричани за краткост „ОУ“. ОУ са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва /Буква „Б" от ДЗР/.Съгласно Буква „Г" от ДРЗ клиентът
декларира, че са му предоставени безвъзмездно на хартиен носител, в ясна и
разбираема форма, на българки език - информация във формата на стандартен
европейски формуляр. Предоставени са му разяснения , които са му дали
възможност да прецени доколко предлагания договор за заем съответства на
неговите потребности и финансово състояние. Твърди се ,че „******" ЕООД
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на 09.10.2013 г. парична сума в общ размер
на 600 лв. по посочената от длъжника
С.А.В. банкова сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен превод с
референция: *** от дата: 09.10.2013 г.).От своя страна длъжника поема
задължение да погаси предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и
срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 50.40 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца. На 21.10.2015г.
С.А.В. подава до „ ******" ЕООД Молба за промяна на погасителен план, като
желае да отложи 3 погасителни вноски ,съгласно т. 14 от Общите ус***ия към ДРЗ. На 29.10.2015г.
между страните е сключен Анекс № 1 за отлагане на вноски, с което се отлагат
вноски № 23, 24 и 25, поради което клиентът се задължава да изплаща заема си по
нов и коригиран погасителен план, който е неразделна част от подписания анекс.
Страните се споразумяват договорното възнаграждение за периода на отлагане на
вноските да се капитализира към остатъчната главница по заема, която се
олихвява с посочения в този анекс годишен лихвен процент. Броят на
погасителните вноски се променя от 48 на 51. Предвид обстоятелството, че
длъжницата не е изпълнявала поетите договорни задължения и е направила 29 пълни
погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, като последната е с дата
11.11.2016 г., видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДРЗ № **********, след изпадането му в забава и съгласно уговореното
и прието от страните в чл.10.3.1 от Общите ус***ия към Договора за револвиращ заем:" В случай, че
клиентът просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни
настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да
изпраща на клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или
други.".ДРЗ е прекратен от страна на „******" ЕООД на 27.09.2016 г.
На 03.10.2016 г. на длъжника е изпратено уведомително писмо, с което тя е
информирана, че ДРЗ № ********** е едностранно прекратен, а задължението по
заема е обявено за предсрочно изикуем.
Ищецът,
твърди че към настоящия момент плащанията от страна на С.А.В. по заема са в общ
размер на 1542.97 лв. /хиляда петстотин
четиридесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/. С част от тази сума
е погасено задължение от номинала на ДРЗ по погасителен план в размер на
1505.03 лв. /хиляда петстотин и пет лева и три стотинки/. В общата сума на
получените плащанията са включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 37.94
лв. /тридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/, поради плащане на
вноски със забава. Дължимите лихви са платени в пълния си размер. Това
задължение е възникнало съгласно уговореното в т. 10.1 ОУ.
В
съответствие с изложеното, ищеца счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. От представеният по делото ДРЗ е видно, че
същият е сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от
същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно
ОУ, попълнената до точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане
от клиента за отпускане на за, одобрен от кредитора. След извършена преценка
съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проекто
договор на ДРЗ е подписан и от страна на кредитора, съответно влиза в сила. „******"
ЕООД изпълнява точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем №**********,
задължението си като превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка ***. По
силата на сключения Договор клиентът се задължава да върне на кредитора така
предоставените парични средства , заедно с договорното възнаграждение. В т.2 от
ОУ е описан начинът на попълване образеца за договора за револвиращ заем, като
е посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с кредитния експерт
до раздел V. Попълненият образец проекто - договор не
представлява договор за кредит , а съгласно ОУ това е искане от клиента за
отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. При кандидатстване
потребителят попълва желаните от него финансови параметри в T.V, като
подписаният от длъжника проектодоговор има роля на молба за отпускане на заем,
т.е. за предоставяне на парични средства по заема в размер до искания или
по-нисък.Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл
да се откаже от кредита, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно
т.2.4 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
направил е плащания по заема, което счита за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.Ответникът се е
съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап и
със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.По преценка на клиента, той може да се откаже от
сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие
за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се е отказал от сключения
договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също
така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент са
погасявали вноските си. Този факт ясно свидетелства, че клиентът е запознат с ус***ията на договора.Поради
неизпълнението на договорното задължение, „******" ЕООД подава заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр.***еч.
По заявлението е образувано ч.гр.дело № 814/2018 г. На дружеството е изпратено
указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за
установяване на вземането, получено от заявителя на 10.07.2018 г., поради гореизложеното
моли да се постанови решение, с което да установите със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „******" ЕООД срещу длъжника С.А.В. в
размер на 959.82 лв. /деветстотин петдесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането и разноските по делото.
Съдът
е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответника по делото от
С.А.В. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез служебно назначения процесуален
представител адв. Р. *** А. от адвокатска колегия - гр. ***еч,
който счита иска за допустим , но неоснователен и недоказан и моли да се
отхвърли като сочи съображения за това.
С
определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел като относими допустими представените писмени доказателства, насрочил
съдебно заседание и представил проекто - доклад.
В съдебно заседание, ищеца, редовно
призован , не се представлява . Прилага Молби: вх. №282/11.03.2019г. и вх.
№3555/26.03.2019г. със списък на
разноските, които съдът съобразява .
Ответникът , С.А.В., редовно
призована чрез назначения й особен представител адв. Р.А. , не се явява. За нея
се явява адв. Р.А., които счита исковата претенция е неоснователна, тъй като се
установява, че така начислената лихва по процесния
договор за кредит следва да се редуцира до определен законово размер или до
законовата лихва. В тази връзка като се има в предвид и заключението на вещото
лице, се установява, че с така направените погасителни вноски задължението по револвирания кредит е изцяло погасено. Отделно от това има
и надвнесени суми, които обаче не са предмет на настоящото производство.
Предвид изложеното, моли да отхвърлите претенцията като неоснователна и
недоказана.
Съдът
като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства: Договор за револвиращ заем № ********** и
декларация; Общи ус***ия на
****** ЕООД, приложими към Договор за револвиращ заем: версия
02.09.2013г.;Карта на клиента;Обратен документ №**********; Преводно нареждане
(документ за кредитен превод с референция: *** от дата: 09.10.2013 г.);Молба за
промяна на погасителен план от 21.10.2015г.;Анекс № 1 към ДРЗ № ********** за
отлагане на вноски;Уведомително писмо;Извлечение по
сметка към ДРЗ
№**********, удостоверяващо извършените погасителни вноски;
Удостоверение за актуално състояние на „******" ЕООД; Пълномощно; от
заключението за съдебно – икономическата е-за , проекто
– доклада, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност , взаимна връзка и обус***еност , прие за установено следното:
На
08.10.2013г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********, между „******"
ЕООД като кредитор от една страна и С.А.В., като длъжник от друга страна.
Договорът е сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в
раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно т.2 от ОУ
това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента
или до по-нисък размер, одобрен от кредитора.
С
оглед на характеристиката на договора като реален в случая и възмезден – с
уговорено договорно възнаграждение , следва да се посочи ,че кредитора е
изпълнил задължението си по предаване на сумата 600,00 лева на 09.10.2013 г.
Договора
е бил със срок на действие 48 месеца или до 09.10.2017г. и към настоящия
момент и към датата на подаване
на заявлението – 09.05.2018 г. е прекратил действието си.
Параметрите
на сключения Договор за револвиращ заем на 08.10.2013 г. са общо задължение по
договора: 2464.85 лева, включващо:Сума за изплащане на заема: 600 лв.;Срок на
заема: 48 месеца;Размер на вноска: 50.40 лв.; Дата на погасяване: 5 ден от
месеца;Годишен процент на разходите (ГПР %): 142.59; Годишен лихвен процент:
98.52;Лихвен процент на ден: 0.27;
Договорът е подписан при Общи ус***ия /по-нататък наричани за
краткост „ОУ“. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от
ДЗР/.Съгласно Буква „Г" от ДРЗ клиентът декларира, че са му предоставени
безвъзмездно на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на българки език-
информация във формата на стандартен европейски формуляр. Предоставени са му
разяснения , които са му дали възможност да прецени доколко предлагания договор
за заем съответства на неговите потребности и финансово състояние.„******"
ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на
09.10.2013 г. парична сума в общ размер на 600 лв. по посочената от длъжника С.А.В.
банкова сметка, ***водно нареждане (документ за кредитен превод с референция: ***
от дата: 09.10.2013 г.).От своя страна длъжника поема задължение да погасяват
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем.
Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на
50.40 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца.
На
21.10.2015г. С.А.В. подава до „ ******" ЕООД Молба за промяна на
погасителен план, като желае да отложи 3 погасителни вноски ,съгласно т. 14 от
Общите ус***ия към ДРЗ. На
29.10.2015г. между страните е сключен Анекс № 1 за отлагане на вноски, с което
се отлагат вноски № 23, 24 и 25, поради което клиентът се задължава да изплаща
заема си по нов и коригиран погасителен план, който е неразделна част от
подписания анекс. Страните се споразумяват договорното възнаграждение за периода
на отлагане на вноските да се капитализира към остатъчната главница по заема,
която се олихвява с посочения в този анекс годишен лихвен процент. Броят на
погасителните вноски се променя от 48 на 51.
Ищеца
твърди ,че длъжницата не е изпълнявала поетите договорни задължения и е
направила 29 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, като
последната е с дата 11.11.2016 г., видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, след изпадането му в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.10.3.1 от Общите ус***ия към Договора за
револвиращ заем: " В случай, че клиентът просрочи 1 месечна вноска с
повече от 30 (тридесет) календарни дни настъпва автоматично прекратяване на
ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/съдлъжника
уведомление, покана, предизвестие или други." ДРЗ е прекратен от страна на „******"
ЕООД на 27.09.2016 г.
На
03.10.2016 г. на длъжника е изпратено уведомително писмо, с което тя е
информирана, че ДРЗ № ********** е едностранно прекратен, а задължението по
заема е обявено за предсрочно изикуемо. Няма
доказателства да е връчено същото или би следвало за дата на уведомяването й да
се счита връчването на ИМ на особения й
представител – 10.12.2018 г. , което според съда води до извода до липса на
уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост , което е изискване съгласно
практиката на ВКС , което следва да се приложи и в настоящия казус , касаеща кредитор небанкова институция. Именно на това
неизпълнение и предсрочна изискуемост , заявителя е обосновал вземането си по
заявлението и затова съдът приема ,че не са били налице предпоставките за това
с огед липсата на уведомление връчено на длъжника по
съответния ред.
Към
настоящия момент плащанията от страна на С.А.В. по заема са в общ размер на
1542.97 лв. /хиляда петстотин четиридесет и два лева и деветдесет и седем
стотинки/. С част от тази сума е погасено задължение от номинала на ДРЗ по
погасителен план в размер на 1505.03 лв. /хиляда петстотин и пет лева и три
стотинки/. В общата сума на получените плащанията са включени и плащанията по
начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителен план в размер на 37.94 лв. /тридесет и седем лева и деветдесет и
четири стотинки/, поради плащане на вноски със забава. Дължимите лихви са
платени в пълния си размер. Това задължение е възникнало съгласно уговореното в
т. 10.1 ОУ.
От
заключението на вещото лице Р. Х. се установява , че длъжника, с различни в
месеците дни в забава, е успявал да внася определената по погасителен план сума
в размер на 50.40 лв. до 05.10.2015г., когато поради дългосрочна
неработоспособност, потвърдена с лекарско заключение, с молба за промяна на
погасителния план, безплатно се отлагат три вноски през месеците октомври, ноември
и декември 2015г. С Анекс № 1 към Договора за револвиращ заем от 29.10.2015г.
отложените 23,24 и 25 вноски се прибавят в края на погасителния план, длъжника
се задължава да ги плати и получава нов погасителен план. До 11.11.2016г. кредитополучателя внася още 7 вноски по 50.40 лв.
и една последна от 43.43 лв. Общата сума на внесените плащания са в размер на 1
542.97 лева. Остатъчно задължение съгласно договорните взаимоотношения 959.82
лева.
Особеният
представител на ответника не възразява досежно сключването на договора , а
прави възражение за нищожност на
договора поради противоречие с добрите нрави в частта, с която е определена възнаградителната лихва. Това становище категорично не се
възприема от ищеца,който с Молба вх. №3555/26.03.19г. излага съображения за
основателността и на иска и дължимостта на сумите по
него.
В
разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и
са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като ус***ия за усвояване на кредита,
начин на формиране на лихвен %, ус***ия за издължаване, съдържание на погасителния план,
информация за дължимите плащания и т.н. В процесния
договор обаче единствените данни за тази информация се съдържат в раздел V и VI-
„Параметри на договора“, от съдържанието на който обаче потребителят не може да
прецени икономическите последици от договора, а на същия като по- слабата
страна в това правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за
защита. На първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и
недвусмислена, а от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се
включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата и
оттук потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на
информираността си за конкретните ус***ия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е
изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за
кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Дори и да се приеме,
че в случая ищцата е попълнила карта на клиента и декларация от 07.10.2013 г. ,няма никакви данни тя да
е била запозната с общите ус***ия
към договора преди подписването му на 08.10.2013г.,
нито какво е направено опит да й бъде връчено с известието с обр.
разписка на 18.10.2013 г. /стр.14/ с отбелязване – получателя се е преместил на
друг адрес.
Още повече, не може да става въпрос за
индивидуално уговорени клаузи, предвид обстоятелството, че ОУ са едностранно и
отнапред изготвени от кредитодателя правила, върху
които потребителя в качеството си на кандидатстващ за одобрение за кредит
съвсем не може да влияе. От горното може да се направи извод за това, че
договорът е сключен при определен само от търговеца размер на възнаградителната лихва, без потребителят да е изразил съгласие
или да е направил предложение по отношение на годишния лихвен процент и
годишният процент на разходите, които параметри определят възнаградителната
лихва. Така по начина, по който е бил сключен въпросният договор за
потребителски кредит, следва, че същият е поставил в неблагоприятно положение
потребителя спрямо финансовата институция, отпускаща му заема и предвидила
неравноправни договорки за възнаградителната лихва,
поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата стойност на
кредита - получената сума от 600 лева), без да дължи лихва, а платеното над
главницата (което е безспорно установено в съответни размери със ССчЕ) като възнаградителна лихва
следва да се счита за получено от ответника без основание, с оглед установената
недействителност.
На
следващо място, дори и да се приеме, че в случая е било налице информирано
съгласие на потребителя по отношение на размера и параметрите на възнаградителната лихва, то съдът намира, че размерът на
тази лихва противоречи на добрите нрави, поради което същата се явява нищожна
на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Няма
спор по това, че страните по един договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат
свободно да определят неговите ус***ия, но свободната им воля е ограничена както от
повелителните разпоредби на закона, така и от добрите нрави. Според нормите на
чл. 19 ал. 4 и 5 от ЗПП, в сила от 23.07.2014 г., но неприложими към конкретния
договор за потребителски кредит, сключен преди приемането на тези императивни
законови разпоредби, ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва, като клаузи в договор, надвишаващи този размер, се считат за
нищожни. В този смисъл към датата на сключване на процесния
договор, липсва ограничение по закон за определяне на размерите на възнаградителната лихва, поради което единственото
ограничение остават добрите нрави.
Действително
липсва легална дефиниция на това понятие, но същите представляват утвърдени
житейски правила, свързани със справедливостта и нормалното развитие на
обществените отношения. Пренесено към конкретния случай, това означава, че при
преценката за размера на възнаградителната лихва по
потребителския кредит водеща роля следва да има справедливостта и недопускането
на неоснователно обогатяване, още повече, че едната страна по договора е
потребител, който принципно е по - слаб икономически в сравнение с търговеца и
за когото националното и европейско законодателство са предвидили по - засилена
защита.
Според
трайната съдебна практика, максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, е
ако тя не надвишава повече от три пъти законната лихва. Точно практиката на ВКС
възприема като мерило за установяване на съответствието на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави
законната лихва за просрочени задължения, чийто размер се определя от
държавата. В тази връзка особения представител на ответникът в отговора навежда
подробни възражения за различния характер на двете вземания- за законна и за възнаградителна лихва, които принципно са правилни от
гледна точка на това, че тези вземания се формират по различен начин и имат
различна същност. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не влияе върху
установената съдебна практика, която е посочила добросъвестния и съответстващ
на добрите нрави предел на волята на страните при договаряне на възнаградителната лихва по потребителските кредити- трикратния
размер на законната лихва. Безспорно, потребителят е по - слабата страна в това
заемно правоотношение, размерът на лихвата по договора е определен едностранно
от финансовата институция, а и с оглед последвалата законодателна промяна чрез
въвеждането вече на петкратния размер на законната лихва като ограничение за
действителността на съответните клаузи на договора, се налага изводът, че в
случая липсва еквивалентност на насрещните престации.
Не могат да бъде споделени съображенията в отговора за цената на финансовия
ресурс, поетия риск при отпускане на бърз кредит, пазара на тези кредити,
лихвените проценти на други небанкови финансови институции и т.н., защото
подобни доводи не намират законодателна опора и те не могат да преодолеят
предвиденото основание за нищожност - противоречие с добрите нрави. В този
смисъл е налице неоснователно обогатяване с платената от ищцата по договора
сума като възнаградителна лихва, след като тази
клауза се явява нищожна, а оттук- полученото от ответника за погасяване на
дълга над размер на отпусната сума като главница се явява платено без основание
и като такова то подлежи на връщане. Договорът за кредит тук е потребителски и
е предвидена императивна законова норма- чл. 23 от ЗПК, предвиждаща, че при
доказана недействителност следва да се дължи чистата стойност на кредита. Това
означава, че при нищожност на възнаградителната лихва
поради противоречието й с добрите нрави, съдът не може да попълва договора,
позовавайки се на нормата на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, каквото правомощие той има
при търговските сделки, но не и при потребителските кредити.
В
заключение следва да се посочи, че клаузата за лихва накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява
нищожна. Като такава тя не произвежда правно действие, поради което следва да
се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова
задължение по нея не е възникнало за ищцата.
По разноските:
При
този изход на делото , в тежест на ищеца следва да останат разноските в
производството: 150,00 лева за особен представител , които е внесъл и са
изплатени на особения представител и сумата 160,00 лева – в-е за в.л.,
платено първоначално от бюджета на съда.
В
случая общата сума по иска 959,82 лева включва две отделни суми : 454,33 лева –
главница и 505,49 лева – договорно възнаграждение , което видно от ПП е лихвата
, т.е касае се за два отделни иска по чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД , за
които се следва държавна такса общо 100,00 лева , а в случая е платена 50 лева
или следва да се осъди ищеца да довнесе сумата 50,00 лева – следващата се д.т.
за втория обективно съединен иск.
Воден
от горните съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******"
ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника
си П.***, редовно упълномощен с пълномощно peг. №
7642/18.05.2018г. на нотариус, рег.№ 271, срещу:
С.А.В., ЕГН: **********, с адрес: ***; Правно основание:чл. 422, ал. 1 във вр. счл. 415, ал. 1 от ГПК ,
обективно съединени искове по искова молба вх. №8667/13.08.2018 г. с петитум :да се постанови решение, с което да установи със
сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „******" ЕООД
срещу длъжника С.А.В. в размер на 959.82 лв. /деветстотин петдесет и девет лева
и осемдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането и разноските по делото като
неоснователни и недоказани, отхвърля.
ОСЪЖДА „******" ЕООД, да
заплати по сметка на РС ***ЕЧ сумата 160,00
лева – възнаграждение за в.л. по
допуснатата е-за и сумата 50, 00 лева
– доплащане дължима д.т.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание
чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№814/ 2018 г.
по описа на ***ешки РС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: