Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 15.01.2020                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На петнадесети януари                                 две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1826 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.8 от ЗЗДН.

          Депозирана е молба от В.Д.В. и А. Г.Н.-В. за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против сина им - Д.В.Д..

Твърди се, че В.Д.В. е баща на Д.В.Д.. До навлизането му в пубертата, нямали никакви проблеми с него - отличен и много добър учебен успех, похвали и добро име сред съученици и учители. Взаимоотношенията му с по-голямата му сестра, били отлични. Отглеждан е от родителите си. Бил общително и весело дете, посещавал детските заведения и училище, без да имат някакви оплаквания от него. Справял се много добре с учебния материал и завършил средното си образование с много добър успех в ПГ „******“ - С.. Нямал много приятели, макар да общувал. Никога не е имал проблеми с правоохранителните органи. Увличал се по шах и компютри, а това само по себе си говорело и за високо интелектуално развитие. Записал висше образование, като бил приет да учи „Икономика на туризма” във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - филиал П., което завършил с много добър успех. Дипломирал се 2010г. Записал се да учи висшето си образование, задочна форма на обучение, когато започнал работа като кадрови войник. Имал приятелка, но нещо не се получили нещата с нея, а когато го попитал какво се случва там, той ставал раздразнителен и затворен и само кратко казвал, че „не го бива с жените“. Мечтата му била да стане ренджър и да показва героизъм, както по филмите. Непрестанно тренирал фитнес, но сериозно наблегнал на това след приема му в поделението, като непрестанно увеличавал натоварването, включвал и удари и ключве (захвати) от какви ли не бойни спортове.

В поделението командира казал на бащата, че е изключително доволен от Д.В.Д. в работата му, като военнослужещ, но имало нещо, което го притеснявало в поведението му, а именно - в почивките се забелязвало отчуждение, затвореност и усамотяване. Чувал гласове, бил и отслабнал. Във връзка с това, в поделението, при психолога му направили няколко теста. На полевите тестове показал задълбочаване на това му състояние, което наложило да се направят изследвания във Военна медицинска болница - П.. Първоначално, преди да му направят тестовете при психолога се съмнявали да не би да употребява наркотици, поради което бил изпратен във Военна медицинска болница - П., за изследвания. Взели му кръв и урина, но тестовете показали отрицателни стойности. В последствие, това негово усамотение, отчуждение, затвореност и странност в поведението му са се задълбочили и тогава вече били проведени тестове и разговори с психолога на поделението, който е дал мнение със становище, за преглед при психиатър във Военна медицинска болница - П.. До изпращането му за преглед, той бил вече военнослужещ, но само на портала на поделението и без оръжие, предвид състоянието му и предвид факта, че той е много добър сато стрелец. Това видимо го притеснявало и го направило още по-затворен в себе си. Синът им бил изключително спокоен за тези прегледи, макар че бил отведен от поделението до Военна медицинска болница - П., с кола и служители на военна полиция. След прегледите там, синът им се обадил по мобилният си телефон и съвсем спокойно казал на баща си, че бил сигурен в себе си, че просто се налагало, въпреки категоричното становище на професора, че има психиатрично заболяване още един допълнителен преглед, формалност според него. Казал, че трябвало да му се направят изследвания и във ВМА - С., същите изследвания, за наличие на психиатричното му заболяване и то веднага. Във ВМА – С. му поставили категорична диагноза - параноидна шизофрения, като видно от медицинските документи - в изключително тежка форма. След прегледа и категорично потвърдената и от С. диагноза, бил оставен веднага на лечение за около месец и половина. След това бил в отпуск по болнични за около година, в който период влизал и лечението му.

След болничния, той бил освободен от кадрова военна служба, на основание Заповед на Командира на Военно формирование 52410, под № 157 от 04.04.2011г., която Заповед се базирала, както на Експертно решение за годността за военна служба № 30/2 от 14.03.2011г. на ВМА - ЦВМК, така и на Протокол № 58 /08.11.2010г., включително и на Епикриза от Клиника по психиатрия към ВМА и последваща такава от 08.11.2010г., а именно - Етапна епикриза от Клиника по психиатрия към ВМА. Това допълнително усложнило психичното му здраве. Освен това, след уволняването му от поделението, два пъти се опитвал да започне някъде работа, като и двата пъти след започне, няколко дена след това бивал уволнен. За него това било изживяване и крах в живота му. В един миг всичко започнало да се срива за него като мечти и надежди и всичко, за което мечтаел и го крепяло. Нещо повече, преди повече от 5 години написал завещание, но впоследствие го скъсал заедно и с дипломата си. В завещание било написал, че оставя на баща си компютъра и колата си. Узнал, че синът им ходил в една от ветеринарните аптеки в град С. да купува отрова за мишки, но тъй като го познавали и знаели за заболяването му, не са му продали и въобще не му дали такава. В последствие, това го озлобило още повече към всички. Започнал да употребява системно алкохол в големи количества, което допълнително обострило състоянието му, довело до негова агресивност, към всички и особено към родителите му. Не искал да приеме фактите, че е болен и престанал да взима лекарствата си. Към настоящият момент не само, че дишал лепило, но и дори взимал наркотици, различни по вид. Много пъти разговаряли с него. Той никога не изразил съжаление за побоите които нанасял на родителите си, както и за алкохолната му зависимост, която допълнително обостряла заболяването и водела до неговата агресивност и побои над родителите. Не приемал факта, че е болен и им казвал, че алкохола му помагал да заспи, иначе се страхувал и чувал гласове. Започнал да ги бие почти постоянно, както баща му - В.Д.В., така и майка му - А. Г.Н. - В.. Започнали системни негови издевателства и побои към родителите му, за което сигнализирали на тел. 112 и го настанявали в ЦПЗ П. за периода от 2014 до 2018г. Към настоящият момент, той живеел на тавана на жилището на баба му в К., което се намирало на улица „*******” № **, ет.**. Продължавал да диша лепило и да взима наркотици, различни по вид. Постоянно им искал пари и разпродал негови  и техни вещи. Системно ги пребива от бой. На майка си е казал, че ще ги ликвидира. Тя до такава степен била наплашена от Д., че му носила на посочения адрес храна и ако има пари, той й ги взимал, а за самия апартамент им е взел ключовете. Спял с огромен под възглавницата нож.

Преди около 3-4 години, пролетта, около 12 часа вечерта, излязъл от тях, отишъл в К., при баба му, която тогава била жива. Тя не му отворила. Около 1ч. през нощта отишъл в дома на зет му - Х.К.В., който се намира в К., на улица „*******“ № **, ет. **. Входната врата на жилищната кооперация тогава не се заключвала. Качил се и започнал да звъни на входната врата на апартамента, започнал да блъска. Зет му станал и отишъл да види кой звъни и блъска. Отворил и без думи, мълчаливо Д. се нахвърлил с юмруци и удари върху зет му. Той не е очаквал такава реакция. Д. след като му нанесъл побой избягал. През това време, зет му и дъщеря му - К.В.Д.се обадили на тел. 112 и патрулната кола отишла.Полицаите видели единствено човек, който върви спокойно, но бързо и не предприели нищо.

Твърдят, че В.Д.В. е с прекаран инфаркт, но въпреки побоищата от синът му, полагал съответните грижи за него заедно с майка му.

По отношение на акта на домашно насилие, сочи, че същото било на датата - 11.11.2019г. към 15:30ч.-16:30ч. Тогава В.Д.В.  и А. Г.Н.-В. *** с колата им, за да вземат внучето им К. (детето на сестра му К.) от детска градина В. Л., която се намирала на улица „******“. Спрели колата, буквално пред къщата на В. Л., която била на около 100- 200м. от жилището, в което Д. се помещавал, а именно на улица „*******“. Разбрали се двамата - А. Г.Н.-В. да отиде да занесе ядене на Д.В.Д., а В.Д.В. да я изчака долу пред жилището му. Тя се качила горе. Когато се върнала, същата била беше зверски бита, насинена и подута в дясната страна на лицето, на слепоочието. Попитал я какво пак се е случило и какво е  искал. Разказала, че се е качила горе да му остави храна. Звъннала на външната врата, на апартамента. Д. се бил заключил. Отключил, но бил видимо замаян. Майка му влязла вътре, минавайки за кухнята покрай банята, видяла, че мивката на банята е счупена и попитала дали той я е счупил. Още неизказала и думите, той и нанесъл внезапен удар с юмрук в слепоочието. Тя неочаквала удара, замаяна от болката, паднала на пода. Синът й не продължил с ударите. Направило й впечатление след като се освестила, че мирише на изгоряла хартия от тоалетната. Влязла там и е видяла, че хартията в кошчето на тоалетната е горяла. Оставила му храната и тресейки се и с хлипане и болка си заминала. Д.В.Д. казал отново на майка си, че ще ги ликвидира. А.Н.-В. не поискала да посетят съдебна медицина, защото я е страх, че или Д.В.Д. ще ги заколи или пребие. Въпреки, че била насинена, отишли да вземат внучето си К.

Предишният ден в неделя, на 10.11.2019г., когато А. Г.Н.-В. му е носила храна, той отново я е изнудвал за пари. Тя му е дала десет лева. Той е започнал да я заплашва, бръкнал е в портмонето й, взел е още 5 лева, но тъй като те не му били достатъчни, продължил със заплахите към нея. Накарал я да иска от съседите още пари. Тя се е принудила да поиска от съседката 30 лева на заем. Пореден път Д.В.Д. упражнил над родителите си акт на психическо, емоционално и икономическо (финансово) насилие.

Посочват, че в множеството експертизи, в това число и в Експертиза № 338/2016г. на Държавна психиатрична болница - Кърджали, където три месеца бил на стационар, в мъжко отделение, било посочено обстоятелство, че Д.В.Д. е особено опасен, както за живота и здравето на Д., така и за неговите родители. В графа анамнеза, в средата на абзаца било посочено, цитират: „....агресивно поведение. Пациентът с хоспитализиран в Клиника по психиатрия, откъдето избягал, пиел         , ставал агресивен и заплашвал близките си с убийство”. Сочат, че прояви на домашно насилие спрямо родителите си от Д., представляващи психически, физически, емоционален и финансов тормоз са били налице и в предходни периоди от време. За последният акт на домашно насилие на Д. подали сигнал на спешен тел. 112, на дата 12.11.2019г. в 15:09ч.

МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да бъде издадена ограничителна заповед спрямо Д.В.Д., като се вземат следните мерки: да задължи на Д.В.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие, до една година; да забрани на Д.В.Д. да приближава жилището на родителите си в град С., улица „*********, както и местата за социални контакти и отдих за срок от една година; да задължи на Д.В.Д. да посещава специализирани програми, включително и да бъде приведен в стационар.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът - Д.В.Д. не е депозирал отговор на исковата молба.

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства: декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, заверено копие от медицински епикризи, копие от рецептурна книжка, протокол от комисия при ВМА за освидетелстване на ответника, разпореждане от НОИ, Експертно решение на ТЕЛК, удостоверение за раждане, видно от което молителите са родители на ответника,

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на  молбата, неявяването му в първото по делото съдебно заседание, както и липсата на искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие е направено искане от страна на  молителката  по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

          Видно от материалите по делото, на ответника са връчени преписи от молбата и доказателствата към нея, даден му е срок за отговор, указани са му последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание, но въпреки това ответникът не е изпратил писмен отговор и не се явява в съдебно заседание, без да сочи уважителна причина затова.

Съдът намира, че са налице основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, същото не следва да се мотивира по същество. Предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в молбата обстоятелства и представените доказателства, и съдът счита, че същият следва да бъде уважен, като решението на съда следва да се основава на наличието на предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение.

Разпоредбата на член 5 от ЗЗДН позволява вземане на редица мерки за защита от домашното насилие, с оглед съобразяването им с конкретиката на всеки отделен случай, като член 16, ал. 1 от ЗЗДН дава възможност за вземане на повече от една мерки, съобразявайки се и с интензитета на извършения акт на насилие. В случая, ищците твърдят, че изпитват страх с оглед поведението на сина й, дори в собственото си жилище. Мерките за защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗСДН. Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да бъде задължен да не извършва домашно насилие, както и забрана да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих и т.н. за максимално предвидения в закона срок от 12 месеца. Следва да се постанови, ответникът да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие в оторизирани организации за това.

С оглед императивната разпоредба на член 5, ал.4 от ЗЗДН, на нарушителя следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в размер от 200.00 лева. При определяне размера на глобата, съдът определя минимално регламентирания в закона размер, имайки предвид, че не са представени някакви  доказателства, че нарушителят работи и какви са  доходите му, за да се обоснове по-висок размер на глобата.

На основание член 11, ал. 2 от ЗЗСДН, предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лева, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС.

Ищците не претендират разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.

Следва да бъде издадена заповед за защита от домашното насилие, която по силата на член 20 от ЗЗДН подлежи на незабавно изпълнение. Следва в заповедта да се впише предупреждението за последиците от неизпълнението ú, а именно - при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 и чл.239 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ЗАДЪЛЖАВА Д.В.Д. *** с ЕГН ********** да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо В.Д.В. с ЕГН ********** и А. Г.Н.-В. с ЕГН **********,***.

ЗАБРАНЯВА на Д.В.Д. *** с ЕГН ********** да приближава жилището на родителите си - В.Д.В. с ЕГН ********** и А. Г.Н.-В. с ЕГН ********** ***, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца.

ЗАДЪЛЖАВА Д.В.Д. *** с ЕГН ********** да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие в оторизирани организации за това.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание член 15, ал.2 от ЗЗДН, съобразно решението на съда, като ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ ВПИШЕ в заповедта предупреждението по член 21 ал. 3 от ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ заповедта, ведно с решението, както на страните, така и на РПУ - К..              

ОСЪЖДА, на основание член 5, ал. 3 от ЗЗДН, Д.В.Д. *** с ЕГН ********** да заплати ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста)  лева в полза на държавата, платими по сметка на КрлРС.

ОСЪЖДА, на основание член 11, ал.2 от ЗЗДН, Д.В.Д. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева в полза на държавата, по сметка на КрлРС.     

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.