Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 26.02.2020
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На осемнадесети февруари две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Александра Сергева
Прокурор : …………
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНЧХД № 970 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на тъжителя А.К. срещу Присъда от 25.09.2019
година постановена по ЧНХД 1378 по описа за 2019 година по описа на Районен съд
Плевен. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, като
съдът въпреки, че установил факти сочещи на извършване на твърдените деяния е
постановил оправдателна присъда.
С обжалваната присъда Плевенския
районен съд е признал подсъдимия Ц.Г.Ц.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер,
неосъждан, с ЕГН **********, за невинен в това, на 10.01.2019г. в гр. Плевен да
е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на частния
тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********, в негово присъствие, наричайки го „крадец”,
поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му и
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Със същият съдебен акт районният съд признал
подсъдимия Ц.Г.Ц., за невинн в това, че на 10.01.2019г. в гр. Плевен да е
разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********,
или да му е приписал престъпление – а именно, че е „крадял” ел.енергия от
стълбището на входа, в който живеят, поради което и на основание чл.304 от НПК
го оправдал по повдигнатото му и предявено обвинение за извършено престъпление
по чл.147, ал.1 от НК.
Отхвърлил предявените от частния тъжител против
подсъдимия граждански искове съответно
за сумата от 2000 лв., представляваща претендирани от
деянието по чл.146, ал.1 от НК на основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на деянието – 10.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен
и недоказан и за сумата от 2000 лв., представляваща претендирани
от деянието по чл.147, ал.1 от НК на основание чл. 45, във вр. с чл.52 от ЗЗД
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието – 10.01.2019г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилност на постановения съдебен акт, като въпреки
събраните доказателства установяващи вината на подсъдимия, съдът го е признал
за невиновен по повдигнатото с тъжбата обвинение. В открито съдебно заседание
се ангажира становище, че безспорно се установява обстоятелството, че
подсъдимият е нарекъл частния тъжител „крадец“ и това се установява и от събраните
пред въззивната инстанция доказателства.
Пред въззивния съд
защитника на подсъдимият заявява, че от събраните доказателства в двете
инстанции не се установява Ц. да е отправял спрямо тъжителя обидни или
клеветнически думи, като междусъседският конфликт е между подсъдимия и бащата
на тъжителя, датира от много години и е свързан с потребление на електроенергия
и общи помещения в жилищна сграда.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните
и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на
чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ц.Г.Ц. от
около тридесет години живее в град Плевен, обл. Плевен, като обитава жилище находящо се на ул. „*******. Частният тъжител А.С.К. също е
собственик на жилище, находящо се в гр.*******, което
се обитавало от баща му – св.С.К., а тъжителят гостува във имота между един и
два пъти годишно, тъй като със семейството си се е установил и живее извън
пределите на РБългария. Отношенията между бащата на тъжителя – С.К. и
подсъдимият били обтегнати във връзка
със спор относно ползването на общо избено помещение, както и относно потребената от входа обща ел.енергия. В предходен момент
част от живущите във входа, сред които и подсъдимия с цел преодоляването на действително съществуващ
проблем със завишени стойности на общоупотребената от
етажната собственост електроенергия прекъснали кабел, водещ до общи части на
сградата ползвани от С.К.. След това потреблението на общата електроенергия се
нормализирало. Влошените междусъседски отношения продължавали и към
инкриминираната дата, когато на 10.01.2019г. тъжителят заедно със съпругата си
се прибрали в гр.Плевен. По твърдения от тъжбата докато били на стълбищната част на блока подсъдимия изрекъл думата
„крадец”, която А.К. възприел че се отнася за него. В по-ранните сутрешни
часове на същия ден подсъдимият изрекъл и думата „крадци”, срещайки тъжителя.
Доказателствата, върху които
съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите. Следва да се отбележи, че от
събраните по делото доказателства, включая и при
откритото съдебно следствие пред въззивната инстанция, се установява по един
безспорен начин, че между подсъдимият и бащата на тъжителя отношенията са
обтегнати, често прерастват в конфликти и един от основните проблеми бил
свързан с повишеното използване на ел.енергия в общите части на сградата, което
било преустановено след прекъсване на кабел находящ се в общо помещение
ползвано обаче само от С.К.. Безспорно се установява и факта, че тъжителят е
знаел за тези влошени взаимоотношения на баща му и подсъдимия. За своето
отношение към този проблем и притеснения във връзка с баща му, изложение се
съдържа дори в самата тъжба. Районният съд
правилно е кредитирал показанията на св. С.К. относно това,че подсъдимият е
употребил при среща с него, синът му и св.******* думата „крадец“. Няма как
обаче да се кредитира с доверие и това не е доказателствен източник, а именно
че думата е била използвана и насочена спрямо тъжителя. Дори нормалната
житейска логика свързва възникването на конфликта между С.К. и подсъдимият по
повод на съвместното им съжителство в една жилищна сграда. Тъжителят посещава
имота един до два пъти годишни. Няма логика да се приеме,че подсъдимият е
адресирал думите си към тъжителя. По
отношение на показанията на двамата свидетели – С.К. и Н.К., относно това,че в
следобедните часове на същата дата подсъдимия е нарекъл отново тъжителя „крадец“, когато са били сами на
площадката на втория етаж, то съдът не може да ги кредитира с доверие. И
двамата свидетели са роднини на тъжителя – баща и съпруга. Явно от разпитите им
се усеща пристрастност към случилото се. В показанията си дадени пред районният
съд св.С.К. започва изложението, като нарича подсъдимия „ господина, към който
предявяваме иск“. Личната
заинтересованост на С.К. е явна и следва логиката на продължилия между него и Ц.
дългогодишен конфликт. От друга страна свидетелката Н.К., която заявява, че
разбира български език, но ползва преводач в съдебно заседание по време на
разпита й, трудно може да се приеме, че е доловила такива нюанси в речта при
срещите между страните, че с категоричност да се приеме, че думата „ крадец“ е
оправена спрямо личността на съпруга й. Налице са дори и противоречия между
изложеното в тъжбата и показанията на С.К. и Н.К.. Така в показанията на
двамата свидетели пред въззивната инстанция последните заявяват, че в
следобедните часове срещата е била само между тъжителя и подсъдимия на
площадката на втория етаж по време когато подсъдимият е слизал към изхода на
сградата. К. заявява, че е чула подсъдимия, но не го е видяла, тъй като е
влязъл в жилището си на втория етаж. В тъжбата се твърди, че по време на този
случай е имало и други лица : „ Срещайки ме следобед на стълбите пак се развика
пред всички…“ и че подсъдимият е тръгнал в друга посока : „ Тръгнах нагоре по
стълбите, за да се разбера с него, но той се скри.“. Така установените
обстоятелства не дават възможност да се направи еднозначен и категоричен извод
в полза твърдяното от жалбоподателя.
По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция
относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради
което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата
инстанция.
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка районният съд е достигнал до правилния извод, че по делото не са
събрани доказателства относно това, че подсъдимият Ц.Г.Ц., с ЕГН **********,***
е казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител А.С.К. ***,
ЕГН **********, в негово присъствие, наричайки го „крадец” – престъпление по
чл.146, ал.1 от НК. По делото не се събират безспорни доказателства, които да
подкрепят по убедителен и безспорен начин твърденията в тъжбата,че изречената
дума “крадец” е по отношение на личността на частния тъжител– нито показанията
на свидетелите, нито обясненията на подсъдимия, като тази доказателствена
непълнота не можа да бъде успешно отстранена и във въззивната инстанция. В този
смисъл правилни са изводите относно това, че използването на думата „крадци“ от
подсъдимия не може да се отнесе конкретно към личността на тъжителя. Тук в
пълна сила важат изводите относно това,че конфликта между Ц. и С.К. е причината
за тези думи на подсъдимият, както и че тъжителят практически няма пряко
отношение към възникването и задълбочаването на лошите междусъседски отношения,
тъй като не живее не само в това жилище, но и въобще на територията на
България. Правилно районният съд е отбелязал, че
обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а не абстрактно понятие
изречено общо, а когато е към някого – обвинението следва да бъде повдигнато именно
спрямо него.
Въззивният
съд намира за правилен извода и относно оправдаването на подсъдимия Ц.Г.Ц. за
това, че на 10.01.2019г. в гр. Плевен да е разгласил позорно обстоятелство за
частния тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********, или да му е приписал престъпление –
а именно, че е „крадял” ел.енергия от стълбището на входа, в който живеят - престъпление по чл.147 ал. 1 от НК.
Както правилно е отбелязал районния съд осъществяване на изпълнителното деяние
се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред повече хора
(повече от един) или на място, което позволява обстоятелствата да бъдат
възприети от повече хора, или в приписване на престъпление. В конкретният
случай не се установи това обстоятелство по един несъмнен начин. Св. Н.К.
твърди, че когато са пристигнали пред блока, където са възнамерявали да
отседнат, освен подсъдимият имало и други хора. Последната не сочи обаче нито
една личност, такава не сочи и св. С.К., който живее от дълги години в блока и
се предполага,че познава живущите. За да е налице клевета е необходимо от
обективна страна разгласяване на позорни обстоятелства за другиго или да се
препише престъпление с цел да се повлияе отрицателно на обществената оценка,
която това лице получава в средата, в която живее или работи. Това
обстоятелство по настоящето дело не се установява. Поради посочените по-горе
противоречия в показанията на свидетелите / близки на тъжителя / не може да се
приеме, че такава публичност е била налице и при втората среща между подсъдимия
и тъжителя в следобедните часове. На второ място, за да е налице съставомерно
деяние по чл.147 от НК разгласените факти или обстоятелства освен опозоряващи,
трябва да бъдат и неистински и извършителя да съзнава това. От събраните по
делото доказателства, включая показанията на св. *********, се установява, че сред
живущите във входа от дълго време / поне от 2017 година/ се тиражира мнение, че
С.К. е ползвал ел.енергия, която била отчитана на общите части на входа, като
след прекъсване на кабелите потреблението на ел.енергия значително е намаляло.
При така установените факти не може да се приеме еднозначно, че подсъдимият е
действал със съзнанието, че С.К. не е извършвал действия посредством които да е
ползвал за лични нужди ел.енергия, която е била отчитана като общо потребление
във входа. Тук следва да се посочи, че е
напълно ирелевантно обстоятелството дали твърденията
и впечатлението на живущите относно начина на потребление на тази ел.енергия е
достоверно и съответства на действителната фактология,
достатъчно е, че такова впечатление е оставено у подсъдимия.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си районният съдия е отговорил
задълбочено и съобразно изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени
от закона. Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите изводи
относно фактическата и правната страна на деянието (които изводи се споделят
напълно от въззивния съд), приложил е правилно закона и е постановил
законосъобразна.
При извършената на основание
чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което
и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 25.09.2019 година постановена по ЧНХД 1378 по
описа за 2019 година по описа на Районен съд Плевен
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.