Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.04.2020
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На девети март 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера Максимова
Секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 41 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 688 от 19.11.2019 година, постановено по гр. д. 2280/2018
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е осъдил КРИСТИАН А. К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез съдебен адрес ***, офис 1, адв. Х.И.М.
***, сумата от общо 5381.88 лв.
, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - по РКО №
1174/20.10.2018 г.; РКО № 134/02.07.2018 г.; РКО № 21/03.09.2018 г.; РКО №
24000000201/08.10.2018 г..; РКО № 26/13.09.2018 г.; РКО № 28/14.09.2018 г.; РКО № 32/20.09.2018 г.; РКО № 35/25.09.2018 г.; и РКО
№ 18/28.08.2018 г., на осн. чл.45 от ЗЗД
във вр. чл. 203 ал.2 предлож.1-во от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба –
19.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, като е отхвърлил иска в останалата част за сумите
от 1560 лв. - по РКО №
1180/22.10.2018 г. и за сумата от 702.63
лв. по протокол за липси/излишъци от
23.10.2018 г., предявен с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 203, ал. 2
предлож.1-во от КТ, както и предявения в
условие на евентуалност, като
неоснователно обогатяване, с правно основание чл. 55, ал. 1, предлож.1-во от ЗЗД; както и предявен в условие на евентуалност, за отчетническа отговорност за липси, с
правно основание чл. 207, ал.1, т. 2 от КТ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Постъпила е въззивна жалба от
„ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Х.М.,***, срещу постановеното
решение в отхвърлителната му част, в
която се излага следното:
Относно сумата от 1560 лв. - по РКО № 1180/22.10.2018 г. за „служебен
аванс“ районният съд неправилно и в противоречие, респ.при неправилно
интерпретиране на събраните доказателства, е приел, че ответникът е имал
основание да разходва същите средства. В тази връзка ищецът твърди, че РКО по естеството си е частен свидетелстващ
документ, който установява за съставилото го лице неговите изявления. РКО е
съставен на 22.10.2018 г. за сума, която ще се ползва за „служебен аванс“ - т.е.
ответникът сам удостоверява, че на тази дата е извадил от касата на дружеството
сумата от 1560 лв., които ще ползва за бъдещи разходи („аванс“). Обясненията на
ответника, обаче, както и всички представени от него доказателства - пратка от
СПИДИ от 09.07.2018 г. за доставен двигател, фактура № 456/05.09.2018г.,
издадена от „Иванови Транс 2015“ ЕООД-Търговище, обяснения на свидетели -
сочат, че всички твърдяни дейности по доставка и ремонт на двигател са
осъществени няколко месеца преди изваждането на средствата по процесния РКО от
22.10.2018 г. Ищецът твърди, че съдът не е кредитирал показанията на свидетеля
Йордан Ангелов - свидетел на ответника - че всъщност сумата от 1560 лв. е била
за заплати, тъй като това противоречало на останалите доказателства. Съдът
обаче не се мотивирал защо наличието на такова противоречие води непременно до
некредитиране на показанията на свидетеля - в тази им част. От гледна точка на
посочените по-горе разминавания, обаче, показанията на св.Ангелов сочат на
изразходване на средствата по този РКО не за целите, за които се твърди от
ответника, т.е.показанията, ценени заедно с други доказателства, сочат на
опровергаване на тезата на ответника.
Относно сумата от 702.63 лв. по протокол за липси/излишъци от 23.10.2018
г. ищецът твърди, че е необоснован аргументът на съда, че искът за тази сума се явява недоказан.
Изложените от съда мотиви са изцяло основани на формата и съдържанието на
представеният Протокол за липси. Липсата на попълнени някои негови реквизити, според
ищеца, не намалява доказателствената му стойност. За съставянето на протокол за
проверка на касата не необходимо нито да се издава от работодателя нарочна
заповед с номер, нито да има „комисия“ в състав от няколко души (между другото
в тази графа е посочен член - свидетеля Емил Паунов, извършил проверката), нито
да се отразява кой е присъствал на проверката. Ответникът е направил възражения
към протокола, под формата на ръкописен запис на основания и суми /за извършени
разходи/, с които той - ответникът - иска намаляне на липсващата сума от 702.63
лв до размера на 590.62 лв. Това извънсъдебно признание от страна на ответника,
изразена от него в писмен вид именно под протокола за проверка, сочи, че ответникът
е присъствал на проверката; ответникът
не е признал само част от липсите, тъй като е възразил само за ЧАСТ от липсите
/за 61.51 лв за „рег.Ауди“ + 50,50 лв за „вноска ГО Ауди“/, но не и за
останалата част. Едва след получаване на исковата молба ответникът е променил
твърдението си относно липсите от 702.63 лв. и то твърдейки, че цялата сума е
изплатена за заплати - в противоречие със собствените му възражения в протокола
за липси.
Предвид изложеното ищецът моли съда да отмени като неправилно и
необосновано Решение №688/19.11.2019 по гр.д.2280/2019 г. по описа на PC-Търговище
в обжалваната му по-горе част, като вместо това се произнесе с решение, с което
да уважи исковете в същата част и да осъди ответника да ги заплати, ведно със
законната лихва, както и ведно с разноските за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Ппостъпило е
писмено становище от същия, с което въззивната жалба се поддържа.
В съдебно заседание ответникът оспорва
въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на ТРС в обжалваната му част.
По фактите: Не е спорно, че страните
по делото са били в трудови правоотношения по силата на трудов договор № 005/19.09.2016г., считано от 19.09.2016г.,
по силата на който ищецът „Ф.к.“
ЕООД-Бургас е работодател, а ответникът
Кристиан А.К. е била назначен на
осн. чл.67 ал.1 т. 1 от КТ на длъжност „Офис мениджър“ в отдел Търговище, в
чиито задължения съгласно раздел ІІ т.9 и т.10 от длъжностната му
характеристика е да приема, отчита, раздава и съхранява парични средства и
документи, като задължително спазва инструкциите, обезпечаващи опазването
им и
изготвя приходни и разходни документи, отразяващи движенията на
паричните средства в касата. Видно от представения от ищеца протокол за
липси/излишъци, подписан на 23.10.2018г. от Емил Паунов, е извършена инвентаризация
на касовата наличност и е посочено - наличност на каса по система 892.63 лева;
намерени пари в касата - 190 лева; липса
на каса 702.63 лева. При проверка на
19.11.2018г. /след дисциплинарно уволнение на ответника/ на движението
на паричните средства в брой, е установено, че в периода от 02.07.2018г.
до 08.10.2018г. ответникът е предоставил
„служебни аванси“ чрез 10 бр. РКО неотчетени средства в общ размер на 6373.16
лв.
Предмет на въззивното
производство са две претендирани от ищеца суми:
1. Сумата от 702.63 лв. по
протокол за липси/излишъци за липси на
касова наличност от 23.10.2018 г., за която ответникът възразява, че същата
представлява изписан аванс на 19.07.2018
г. за заплатите на лицата Жулиета
Асенова и Илхан Осман, работещи във фирмата, като това е станало с разрешението на ръководните служители Петър
Стоев и Емил Паунов. Според ответника на 23.07.2018 г., когато документално
трябвало да бъдат изписани парите от касата, тези лица са били изгонени вече от фирмата. Дължимата на тези лица сума
била по-висока и с лични средства ответникът покрил част от сумата – 1000 лв.,
но нямал възможност да покрие цялата и така останала разликата от 702.63
лв.
Относно тази сума съдът приема, че
същата е установена липса, за която е е доказано, че е разходвана от ответника
за това, за което твърди. В случая е без значение дали направената
инвентаризация почива на някакво законно основание и се явява „редовна”.
Съдебната практика приема, че дали инвентаризацията е извършена съобразно
всички нормативни изисквания е без правно значение при наличие на други
доказателства за липсата. /Така Решение № 324 от 06.01.2015 година, ВКС,
Четвърто гражданско отделение п
гр.д. № 2431 по описа за 2014 година/.
В случая е установена липса на тази сума при проверка на касовата
наличност като първоначално ответникът е заявил, че част от тази сума е за
гражданска отговорност и регистрация на закупения от него автомобил Ауди, а с
отговора на исковата молба е заявил, че на служители в дружеството се дължали
заплати в размер на около 1700 лева като самият ответникът използвал свои лични
средства в размер на 1000 лева и от касата взел остатъка, така че сумата от
702.63 лева е дадена, според ответника, за заплати на лица, които са работили през
юли 2018 година в дружеството. Не се спори, че има такива лица – Жулиета и
Илхан, като Жулиета Асенова е разпитана като свидетел по делото, и за които има
данни, че са работили без трудов или граждански договор, а в края на юли 2018
година били „изгонени” от ръководството в гр. Бургас.
Настоящият въззивен състав не приема за доказана тезата на ответника, че
установената липса в размер на 702.63 лева е изразходвана от него за
възнаграждения на лица, които той е наел на работа в офиса. Няма никакви данни
как и какво са работили тези лица, какви възнаграждения са им били договорени,
и най-важното – ако ответникът им е дал някакви суми, какви са били тези суми
по размер. Да се приеме, че ако на тези лица ответнкиът е дал „заплати“, то
това са липсващите 702.63 лева, би било само предположение. Липсват категорични
доказателствата сумата от 702.63 лева по какъв повод и на какво основание не е
налична в касата на дружеството.
2. Предмет на въззивно обжалване е и сумата от 1560 лв. - по РКО № 1180/22.10.2018 г., за
която сума ответникът твърди, че е дадена за плащане на двигателя на служебния
джип „Тойота“ с рег.№ А 97 20 МХ, изпратен по куриер „Спиди“ на името на Росен
Костадинов, който трябвало да го постави. Ремонтът на двигателя е извършен от
„Иванови Транс-2015“ ЕООД, за което е издадена фактура, но ищецът не го е
платил.
Относно тази сума несъмнено е установено следното:
С тази сума е платен двигателят
на служебен джип „Тойота“, който бил изпратен по „Спиди“ на името на
Росен Костадинов. Последният е следвало да го постави, поради логично е тази
автомобилна част да се достави именно на Костадинов, а не на ответника.
Съгласно издадения документ за доставка от куриер „Спиди“ на 09.07.2018 г. е
доставен на Костадинов двигател, с наложен платеж 1500 лв. и стойността на
куриерската услуга 55.63 лв. От
показанията на св. Росен Костадинов, който работи в автосервиз в Търговище се
установява, че той лично е получил двигателя за „Тойота“ на стойност 1560 лв.
Служебната кола „Тойота рафт 4“, зелена,
с надпис „Фреш кредит“ и с бургаска регистрация
е била в сервиза, като двигателят е дошъл направо на името на Костадинов, за да може той да
направи оглед. Тъй като по лични
причини не можело през следващата
седмица да го монтира, то от офиса на фирмата
дошли и дали Тойотата и двигателя за
монтиране при колегата на Костадинов –
Станислав. От показанията на св.
Станислав Иванов се установява, че ответникът е докарал при него колата за ремонт – „Тойота рафт 4“, с
бургаска регистрация, облепена отстрани
„Фреш кредит“. Двигателят бил блокирал, с превъртял лагер, колата му
била докарана в сервиза на въже и в багажника – другия двигател. Ремонтът
всъщност се състоял в смяна на
двигателя. Св. Станислав Иванов е управителя на
автосервиза „Иванов Транс 2015“ ЕООД
и той е издал фактурата на името на „Ф.К.“ЕООД. След смяната на двигателя Кристиан дошъл с
момчета от Бургас да вземат колата и да я приберат в Бургас. Видно от
фактура № 456/05.09.2018 г., издадена от
„Иванови Транс 2015“ ЕООД-Търговище с получател „Ф.к.“ ЕООД-Бургас,
представлявано от Иван Николов, в същата е посочено, че основанието е за
извършена ремонтна услуга сумата е 480 лв. с ДДС.
Основното възражение на ищеца във връзка с тази сума е, че двигателят е
закупен през юли 2018 година, а РКО за тази сума е от 22.10.2018 година.
В тази връзка съдът държи да подчертае, че е
без значение в случая доколко ответникът е спазвал правилата за счетоводно
отчитане на разходите. Основното в случая е дали е налице твърдяната от ищеца
липса или такава няма поради установяване на направен от ответника разход в
полза на ищеца.
От правна
гледна точка съдът приема следното:
Липсата представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на
увреждане. Работодателят трябва да докаже липсата, както и че привлеченият
ответник има съответното качество, за да отговаря за нея. При парична отчетност
причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се
презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се
виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа
по-голяма от обикновената (чл.126, т.8 КТ) и това е достатъчно за ангажиране на
пълна имуществена отговорност. Отчетникът следва да разполага с възможност да обори
в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност, като въведе
фактите (и връзките между фактите) относно произхода на липсата и докаже, че тя
не се дължи на негови действия или бездействия, или че като вреда тя е резултат
от нормален производствено стопански риск; изпълнение на неправомерна служебна
заповед, или се дължи на обстоятелства, за които е отговорен работодателят.
Съгласно чл. 211 КТ пълната имуществена отговорност на работника се
осъществява по съдебен ред. С осъдителния
иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира
правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции
(функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални
ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество.
Отчетникът разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата
презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия
или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на
липсата поради нормален производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан
стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД);
поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за
които е отговорен работодателят (чл. 83, ал.1 ЗЗД), като за доказване на тези
възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски
показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.X..1955 г., Пленум на
ВС РБ). В производството по имуществената отговорност – по отношение на липсата
възниква оборима презумция, че е причинена от отчетника, тъй като на него е
поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични
ценности като специфично задължение по трудовото му правоотношение. В негова
тежест е да установи разходването на предоставените му средства и материални
ценности по предназначение, но в тежест на работодателя е да докаже
получаването на ценностите от работника. Ако работодателят не установи
конкретно какви материални ценности /по вид, количество, размер и стойност/ са
начислени на работника, последният няма как да установи начина на разходването
им.
В случая се установява, че ответникът се явява отчетник по силата на
цитираните по-горе разпоредби, но сумата от 1560 лева е разходвана от него за
закупуването на двигател за служебен автомобил, поради което претенцията на
ищеца за реализиране на пълната имуществена отговорност на ответника за тази
сума се явява неоснователна.
Що се отнася до така приетите от съда евентуални искове, настоящият
въззивен състав държи да подчертае, че една и съща фактическа обстановка
предполага до подвеждане на фактите под една правна квалификация. За да са
предявени искове в условията на евентуалност следва фактическата обстановка да
е такава, че да има наслагване на нов факт или отпадане на факт. В случая
ищецът е изложил в исковата си молба фактите, на които основава исковите си
претенции и безспорно предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 207,
ал.1, т. 2 от КТ. При същата фактическа обстановка ищецът претендира
претенциите си на още две правни основания. По този начин на един и същи иск е
дал три правни квалификации, като две от тях ги е посочил като евентуални.
Правната квалификация обаче се дава от съда. В конкретния случай съдът приема,
че исковата претенция за сумата от 1560 лева е неоснователна, на което и
основание да се претендира.
Що се отнася до сумата от 702.63 лева, съдът приема, че ищецът не е
оборил законовата презумпция за виновност и да е доказал, че липсата не се
дължи на негови действия или бездействия. Тази претенция на ищеца се явява
основателна.
С оглед изложените съображения, настоящият въззивен състав приема, че
въззивната жалба се явява основателна за ангажиране на имуществената отговорност
на ответника като отчетник за претендираната липса в размер на 702.63 лева, и
неоснователна - относно претендираната липса в размер на 1560 лева. Решението
на ТРС следва частично да се отмени като
се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 702.63 лева
установена липса, за която отговорност носи той, на основание чл. 207, ал. 1,
т. 2 от КТ. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
Относно разноските: Следва да се преизчислят разноските в
първоинстанционното производство. Ищецът е представил писмени доказателства за
разноски в размер на общо 1103.59 лв., а ответникът е представил писмени доказателства за
разноски в размер на общо 458.64 лв. Искът е предявен за сумата от 7075.79 лева, а се явява основателен за сумата от 5515.79
лева или искът е основателен за 78% от търсената сума, респ. – неоснователен в
размер на 22%. Следователно ищецът има право на разноски в първоинстанционното
производство в размер на 860.80 лева, а ответникът – в размер на 100.90 лева.
Във възивното производство ищецът е направил разноски в размер на 45.26
лева за заплатена държавна такса. Въззивната жалба е с материален интерес в
размер на 2262.63 лева, а се явява основателна за сумата от 702.63 лева – т.е.
за 31% от търсената сума. Ето защо ищецът има право на разноски в размер на 14.03
лева за въззивното производство. За двете инстанции ищецът има право на
разноски в общ размер на 894.36 лева, а ответникът – в размер на 100.90 лева.
При прилагане на служебна компенсация ищецът има право да му бъдат присъдени
разноски в размер на 793.73 лева. Районният съд е присъдил в полза на ищеца
разноски в размер на 725.68 лева, поради което с настоящото решение съдът
следва да присъди допълнително сумата от 68.05 лева разноски в полза на ищеца.
Въз основа на изложените съображения, на основание чл. 271 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 688 от 19.11.2019
година, постановено по гр. д. 2280/2018 година по описа на Районен съд – Търговище,
само в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК
*********, срещу КРИСТИАН А. К. иск
относно сумата от 702.63 лв. по
протокол за липси/излишъци от 23.10.2018
г., като неоснователен, и В ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
КРИСТИАН А. К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, чрез съдебен адрес ***, офис 1, адв. Х.И.М. ***, сумата от 702.63 /седемстотин и два лева и тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща установена липса по протокол за
липси/излишъци от 23.10.2018 г., на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба –
19.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА КРИСТИАН А. К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „ФРЕШ КРЕДИТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез съдебен адрес ***, офис 1, адв. Х.И.М. ***, допълнително разноски в размер
на 68.05 /шестдесет и осем лева и пет стотинки/ лева за двете съдебни инстанции
след извършена служебна компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 688
от 19.11.2019 година, постановено по гр. д. 2280/2018 година по описа на
Районен съд – Търговище в останалата му обжалвана част, като законосъобразно.
Решението подлежи
на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС-София САМО при условията на чл. 280 и сл. от ГПК. Решението да се връчи на
страните след отпадане на извънредното положение в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.