№ 1199
гр. Варна, 20.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20233100900353 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е висящо по иска на Ц. Ц. Ц. и Р. Ц. В. срещу Х. Ц. Ц. и
„Цветан Ц. Керев“ ЕООД с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето
ЗТТРЮЛН за установяване несъществуване на вписано обстоятелство.
Сезираният съд е родово и местно компетентен.
Предявеният иск е допустим, вкл. срещу ответника Х. Ц., който
разполага със самостоятелна пасивна процесуалноправна легитимация, тъй
като претендира права върху дяловете от капитала на същото търговско
дружество и следва да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо с
окончателния съдебен акт, в какъвто смисъл е по-новата съдебна практика на
ВКС и обвързващото за съда Определение № 383/27.06.2025г., постановено по
ч. търг. дело № 294/2025г. по описа на ВАпС. За ищците е налице правен
интерес от предявения иск с оглед възможността при евентуалното му
уважаване да се възстанови правното положение отпреди оспореното
вписване и да придобият права от имущественото на ответното дружество
Предвид естеството на предявените искове производството по делото
следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
Не са налице основания за разделяне на предявените от ищците
инцидентни установителни искове по чл.26 от ЗЗД, тъй като производството
по тях е прекратено с влязло в сила Определение 287/28.02.2024г. Разделяне
по чл.210 от ГПК е възможно само по искове, по които е налице висящност.
По прекратените искове не е налице висящ спор, който да бъде отделен в
самостоятелен исков процес. Независимо от това релевираните от ищците
основания за недействителност на договора следва да бъдат разгледани
инцидентно като преюдициални възражения, доколкото са наведени в рамките
на процедурата по отстраняване нередовностите на исковата молба, наложена
от необходимостта да се обоснове правния интерес от предявения иск.
С оглед надлежно извършената размяна на книжа съдът намира, че на
основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на
които да се съобщи проект за доклад по делото.
1
Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният
иск за процесуално допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава „Тридесет и
втора“ ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
07.11.2025 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните като им
се връчи копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано по предявени от Ц. Ц. Ц. с ЕГН
********** от гр.Варна, ул.“Йордан Йовков“1, ет. 6, ап.13 и Р. Ц. В. с ЕГН
********** от гр.*, ул.“*“ *, ет. *, срещу Х. Ц. Ц. с ЕГН ********** от гр.*,
ул.“*“*, ет. *, ап.* и „Цветан Ц. Керев“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.“Йордан Йовков“1, офис-партер,
субективно съединени искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето
ЗТТРЮЛН за установяване несъществуване на вписано обстоятелство под №
20191008143646 в Търговския регистър, а именно: прехвърляне на дружествен
дял от отчуждителя Цветан Ц. Керев на правоприемника Х. Ц. Ц. по партидата
на „Цветан Ц. Керев“ ЕООД.
В исковата молба, уточнена с молби 18580/25.07.2023г.,
23401/28.09.2023г. и 27329/09.11.2023г., се твърди, че ищците и ответникът Х.
Ц. са наследници по закон на баща си Цветан Ц. Керев с ЕГН 54052882288,
починал на 18.02.2020г., който приживе е бил едноличен собственик на
капитала на ответното дружество. Поддържа се, че договор от 02.10.2019г. за
продажба на дружествени дялове на търговеца „Цветан Ц. Керев“ ЕООД,
сключен между наследодателя Цветан Ц. Керев (продавач) и ответника Х. Ц.
Керев (купувач) за прехвърляне по реда на чл. 129, ал. 1 ТЗ на 100
дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 50лв., представляващи
100% от капитала на търговското дружество, е нищожен поради липса на
съгласие относно продажната цена, тъй като в чл.1 и чл.2 двете страни правят
разнопосочни изявления досежно нейния размер. Евентуално се релевират
възражения за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави -
нееквивалетност на престациите, поради абсолютна симулация, тъй като
страните не са имали реална воля за извършване на продажба, поради
нищожност на нотариалното удостоверяване поради непрочитане на акта от
нотариуса (нарушение на чл.26, ал.2, изр. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл.576 и 579
от ГПК) и поради относителна симулация като прикриващ договор за дарение.
С оглед изложеното се твърди, че вписаното в ТР обстоятелство под №
2
20191008143646 е несъществуващо. Правният интерес от предявения иск е
обоснована с твърдения, че при прогласяване на сделката за нищожна
дружествените дялове биха били част от имуществото на общия наследодател,
а в случай, че сделката е симулативна и бъде прието, че прикрива
действителна сделка дарение – тази сделка накърнява запазената им част от
наследството на Ц. К.. Излагат се съображения, че Решение №
485/20.04.2022г., постановено по гр. дело № 5553/2021г. по описа на РС-Русе, с
което са отхвърлени исковете им с пр. основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД
и чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД срещу Х. Ц. Ц. за нищожност на същия
договор, не се ползва със СПН в отношенията им с неучаствалото в процеса
дружество.
В постъпилите отговори на исковата молба от Х. Ц. Ц. и „Цветан Ц.
Керев“ ЕООД се изразява становище за неоснователност на иска и
недопустимост на производството по отношение на Х. Ц. Ц.. Ответниците
твърдят, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 02.10.2019г. е
действителен и не е нищожен на твърдените основания, който факт е
установен с цитираното от ищеца решение на РС-Русе. На основание този
договор е извършено и съответното вписване. Неучастието на ответното
дружество в преюдициалното производство не преодолява забраната за
непререшаване на спора между ищците и Х. Ц., въведена с нормата на чл.299
ГПК. По съображения, че дружеството има качеството на необходим другар в
производството по чл.26 от ЗЗД, се поддържа, че същото е обвързано от СПН
на решението, а защитата му е обезпечена чрез извънредния способ за контрол
по чл.304 от ГПК, какъвто в случая не е проведен. Възразява се срещу
допустимостта на впоследствие релевираните възражения за нищожност. По
същество ги считат за неоснователни. Твърди се, че цената, за която страните
по сделката са постигнали съгласие и която е реално заплатена по договора, е
сумата от 5000 лева. Посоченото в т. 2, че купувачът купува дяловете за
сумата от 1000 лева е следствие на допусната техническа грешка в документа
при изписването. Нееквивалентност на престациите не е налице, тъй като
пазарният метод е неприложим при определяне на цената на дяловете, която
не е обвързана с пазарната или балансовата стойност на активите. Отделно от
това договорът е сключен между баща и син, с оглед личностните качества на
последния да управлява имуществото на търговското дружество, както и с
оглед придобитото от него образование – бакалавър „Международни финанси
и търговия“ в Университета в Портсмут Великобритания и магистър финанси
от Hult international business school, Кембридж, Великобритания. От трите
деца на общия наследодател след 2018г. единствено ответникът е взимал
активно участие в управлението на търговската дейност на своя баща. Ищците
нямат познания и не разполагат с умения да участват пряко и да вземат
управленски решения. Решението за прехвърляне на дружествените дялове е
взето от техния баща при пълна убеденост, че активите следва да бъдат
управлявани от лицето, което е в състояние да продължи дейността на
търговеца. Извършената продажба е следствие от взето управленско решение
на едноличния собственик на капитала и страните са желали настъпване на
последиците от прехвърляне на дяловете. Договорът е сключен в изискуемата
по чл.129, ал.2 от ТЗ форма – нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно. Двете страни са се явили лично пред
нотариуса и са потвърдили съгласието си за сключване на договора. В
нотариалното производство не са нарушени нормите на чл.576 и чл.579 ГПК.
В депозираната допълнителна искова молба ищците поддържат, че в
3
процедурата по без движение нищожността на процесния договор за продажба
на дружествен дял е заявена на няколко основания, за които съдът е длъжен да
следи и служебно. С ТР 1/2020г. на ВКС е прието, че правото на страната да се
позове на порок, който следва пряко от съдържанието и формата на сделката,
не е обвързано със срок. В случая липсата на съгласие произтича от факта, че в
договора не е налице еднозначно и непротиворечиво изразена воля по размера
на продажната цена, напротив двете страни правят изявление за различни
размери. Липсата на единно съгласие по основен реквизит на договора за
продажба, води до неговата порочност до степен недействителност. Ищците
оспорват разминаването да се дължи на техническа грешка, като поддържат,
че техническите грешки допуснати в частни или официални документи
подлежат на поправка по специален ред, идентичен с реда за сключването им,
каквато процедура няма спор, че не е извършвана от страните по процесния
договор. Отделно от това, за да са спазени императивните изисквания на
закона, актът е следвало да бъде прочетен на страните от нотариуса и едва
след това подписан. В случая, ако е бил прочетен, страните щяха да установят
несъответствието относно продажната цена, ако това е било техническа
грешка, още преди подписването му. Твърдят, че или не е имало съгласие
относно цената, или актът изобщо не е бил прочетен на страните, поради
което са налице две самостоятелни основания за неговата нищожност. С оглед
задължението на съда да приложи императивна правна норма, която е от
значение за решаване на правния спор, дори страните да не са се позовали на
нея, съдът може да констатира посочените пороци на договора и по служебен
почин. На следващо място поддържат, че дружеството не е страна в
производство по гр.д. 5553/2021г., поради което не е обвързано от СПН на
решението, поради липса на идентичност на страните, поради което съдът не е
ограничен да се произнесе по валидността на сделката на всички заявени
основания. Твърдят, че след прехвърляне на дружествените дялове е налице
съществено занижаване на активите и приходите на дружеството, което
опровергава защитната теза на ответната страна, че решението за прехвърляне
на дружествените дялове било продиктувано от факта, че само най-малкото
измежду трите деца на прехвърлителя притежава необходимото образование и
нужните лични качества да продължи да развива дейността на дружеството.
Излагат, че осигуряваните от дружеството лица са намалели на три лица, за
разлика от 20, когато дружеството е било притежание на наследодателя. След
прехвърляне на дяловете дружеството на практика постепенно е спряло да
осъществява дейност, като ответникът единствено е разпродал наличните
активи на цена по-ниска от данъчната оценка, без да предприеме стъпки за
нови проекти. Общата стойност на прехвърлените имоти по данъчна оценка е
1424642.17 лева, а ответникът ги е продал за два пъти по-малко – 758250.34
лева, което опровергава изводите, че той е най-компетентен да управлява
дружеството с оглед образованието му. Поддържат, че реалната договорка на
страните не е била за продажба на дружествените дялове, а е прикрита форма
на други сделки, целящи не ответникът да продължи дейността на
дружеството, а само да осребри имущественото на баща си, чийто паричен
еквивалент да остане в патримониума на ответника, вместо в наследствената
маса, като се прескочат правата на останалите наследници.
В депозирания отговор по чл.373 от ГПК ответниците поддържат
становището си относно субективните предели на решението по гр.д.
5553/2021г. Твърдят, че новите основания за нищожност е можело да бъдат
заявени само в рамките на това производство. Считат, че твърденията в
4
допълнителната искова молба за настъпили обстоятелства в дружеството след
сключване на договора от 02.10.2019г. са неотносими към релевантните за
установяване факти по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД, тъй като
преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора -
02.10.2019г., а не към последващ момент. Сделките, извършени от Х. Ц. като
управляващ и представляващ дружеството, са в изпълнение на постигнатите с
баща му договорености с трети лица преди 02.10.2019г. Към този момент
дружеството е имало задължение за построяване и прехвърляне на
собствеността на различни физически лица на самостоятелни обекти в
построените от него сгради. Част от обектите са предоставени като
обезщетение на собствениците на дворното място. Действията на Х. Ц. са
изцяло съобразени с изразената приживе воля на баща му по изпълнение на
сключените от него приживе договори с трети лица. Няма заявена нито една
претенция от трети лица срещу дружеството, след като Х. Ц. е станал негов
едноличен собственик и представляващ. Пряко отражение върху търговската
дейност на дружеството след 2020г. имат многобройните заведени от ищците
дела срещу него. Сделката за замяна на идеални части от недвижими имоти в
гр. Варна, ул. “Елин Пелин“ е във връзка с инвестиционно намерение на
дружеството, датиращо от 2013г. за реализиране на строителство на жилищна
сграда в тези имоти. От страна на ответника Х. Ц. като представляващ
дружеството са предприети множество административни действия за
обединяване на имотите, нанасянето им в КК, прекратяване на съсобственост,
с цел завършване на започнатото на наследодателя му инвестиционно
намерение. На свой ред излагат твърдения за сделки с участието на свързани с
ищците лица, при които имотите са прехвърляни на цена много по-ниска от
данъчната оценка, за да обосноват тезата си, че сделките между членовете на
семейството на наследодателя не са извършвани на пазарен принцип.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищцовата страна е да установи
положителните факти, от които произтичат въведените основания за
нищожност на атакуваната разпоредителна сделка, включително факта, че
между страните по нея е имало уговорка, че не желаят правните й последици
и факта на опорочаване на нотариалната процедура.
В тежест на ответника от своя страна е да установи действителност на
договора за прехвърляне на дружествени дялове, включително наличието на
постигнато съгласие относно цената и съответствие на действителната и
изразената воля за сключване на договора.
УКАЗВА на страните, че на съда са служебно известни данните,
съдържащи се в електронната партида на ответното дружество, водена при
АВп, ТР.
УКАЗВА на страните, че Решение № 485/20.04.2022г., постановено по
гр. дело № 5553/2021г. по описа на РС-Русе, се ползва с последиците по чл.297
5
и чл.298 от ГПК.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ответната страна, че не
сочи единствено допустимите писмени доказателства за реалното заплащане
на продажна цена от 5000 лева по процесния договор и за допусната в
документа техническа грешка относно цената.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание представените от
ищците с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание представените от
ответниците с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за приемане на
писмените доказателства, представени с допълнителната искова молба,
поради неотносимост към въпроса за валидността на сделката на
обстоятелства относно кадровата обезпеченост и финансовото състояние на
дружеството след сключването й.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане на
писмените доказателства, представени с отговора на допълнителната искова
молба, поради неотносимост към предмета на спора на сделки сключвани от
свързани с ищците трети лица.
Недопуснатите до приемане писмени доказателства да се отделят в
самостоятелен том, с обозначаване на страната, която ги е представила, който
да се приложи към корицата на делото, след което делото да се преномерира.
ПРИЛАГА служебно изисканите с Разпореждане 3464/26.06.2023г.
съдебни актове.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в първото по делото заседание да
води двама свидетели, като по допускането им съдът ще се произнесе след
посочване на конкретни относними и допустими по смисъла на чл.164 от ГПК
положителни факти, които ще бъдат предмет на установяване, като оставя без
уважение искането за допускане на трети свидетел поради липса на
обоснована необходимост.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в първото по делото заседание да
води двама свидетели, като по допускането им съдът ще се произнесе след
посочване на конкретни относними и допустими по смисъла на чл.164 от ГПК
положителни факти, които ще бъдат предмет на установяване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза поради забраната за пререшаване на спора
относно валидността на договора поради нееквивалентност на престациите.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищците за допускане на
съдебно-оценителна експертиза и за издаване на съдебно удостоверение, което
да послужи пред НАП за снабдяване с информация кои лица са социално и
здравно осигурявани при „Цветан Ц. Керев“ ЕООД за периода от 01.10.2019г.
до 2024г., поради неотносимост, доколкото са насочени към установяване на
факти след датата на сключване на оспорената сделка, който момент е
единствено меродавен при преценката за нейната нищожност.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 ГПК, а именно
връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде
постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и
подписана от представителите на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание и одобрена от съда, по реда на чл. 234 ГПК.
Да се връчи препис от проекто-доклада на страните за запознаване и
становище в съдебно заседание, като на ищците бъде изпратен и препис от
постъпилия отговор на допълнителната искова молба за сведение.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7