Р Е Ш Е Н И Е№1479
05.08.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3791/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Атена
Пловдив“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Иван Вазов“ № 86, представлявано от ** А.Х.К. против Наказателно постановление № 434643-F475509 от 13.05.2019 г.,
издадено от Ж.Н.М. – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), с което на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) да не съдържа задължителните
реквизити на съдържанието си, а в наказателното постановление да не е направено
надлежно описание на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от старши юрск. В.П., който оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Взема становище извършването на нарушението да е категорично
доказано по делото, поддържа да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а деянието да не представлява маловажен случай. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Атена
Пловдив“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“,
т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 31.05.2019 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 05.06.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 28.02.2019 г. св. Е.Н.М. – ** по ** в ЦУ на НАП,
извършила оперативна проверка в обект заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Пловдив, бул. „В. А.“ № ** и стопанисвано
от жалбоподателя „Атена Пловдив“ ЕООД. По време на
проверката св. М. установила намиращото се в обекта и въведено в експлоатация
фискално устройство DATECS DP - 25 T KL с ИН на ФУ DT507751 и ИН на ФП 02707091, което
конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. В началото на проверката бил изведен
служебен дневен финансов отчет Х с № 0002991, по който била засечена касовата
наличност, регистрирана във фискалното устройство, а именно 21,80 лева. След
това в присъствието на готвача в обекта – П.Х.К., било извършено преброяване на
наличните парични средства в касата, резултатите от което били обективирани в Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката. Установено било, че фактическата наличност
възлиза на 315,40 лева, както и че е налице положителна разлика в размер на
293,60 лева. Тази промяна на касовата наличност не била регистрирана във
фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми. За резултатите
от проверката на място бил съставен протокол за извършена проверка № 0379416 от
28.02.2019 г.
При тези си констатации на 06.03.2019 г. св. М.
съставила Акт за установяване на административно нарушение с бл. № F475509 в
присъствието на свидетели и против жалбоподателя, на представител на когото бил
връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на св. Е.Н.М.. От тях
се установяват фактът на извършената проверка в процесния
обект, че той е бил в работен режим, както и че в хода на проверката е била
констатирана положителна разлика между разчетената касова наличност от фискалното
устройство и фактическата наличност в касата на дружеството. Свидетелката
изяснява, че преди започването на проверката е била извършена контролна
покупка, след което е бил изведен дневен финансов отчет Х, по който е засечена
касовата наличност от фискалното устройство, а след това е бил извършен и опис
на наличните парични средства от служител на жалбоподателя. Пояснява още, че
изброилият паричните средства в касата служител й е обяснил, че разликата
представлява пари, които останали от предната вечер и били използвани, за да
връщат, но сутринта не били официално въведени в касата. Показанията на
свидетелката М. са последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях тя
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец.
Показанията й напълно се подкрепят и събраните по делото писмени доказателства,
които служат за тяхната проверка. Не се констатираха и основания, по които
свидетелката да се счита заинтересована или предубедена, като в показанията си
тя възпроизвежда обстоятелства, които е възприела при изпълнение на служебните
си задължения. По тези съображения съдът кредитира показанията на св. М..
От Протокол за извършена проверка № 0379416/28.02.2019
г. се изясняват датата и мястото на извършената проверка, както и че в обекта е
било въведено в експлоатация фискално устройство DATECS DP - 25 T KL с индивидуален
номер на ФУ DT507751 и ИН
на ФП 02707091. Установява се още, че в хода на проверката е извършен опис на
наличните парични средства, както и че е установена положителна разлика в
размер на 293,60 лева.
От Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката от 28.02.2019 г. към ПИП № 0379416/28.02.2019 г. се
изяснява, че фактическата наличност в касата на процесното
ФУ с ИН DT507751 е
била 315,40 лева, като установената сума е била изброена от П. Х.К., за когото
от приложената декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение се установява да е работил на длъжност готвач при жалбоподателя „Атена Пловдив“ ЕООД.
От изведения дневен финансов отчет с № 0002991 от 28.02.2019 г., 11:10
часа се установява, че касовата наличност на ФУ е била 21,80 лева, като не са
били регистрирани промени в нея чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и
НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.
В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни
изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения,
влечащи незаконосъобразност на наказателното постановление. Не се споделя
твърдението АУАН да не съдържа задължителните реквизити на съдържанието си.
Следва да се посочи и че те са уредени с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, а не
тази на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Последната разпоредба от своя страна
регламентира реквизитите на съдържанието на НП. Самото възражение е изцяло бланкетно, като не се посочва кой конкретно реквизит на
АУАН според жалбоподателя липсвал, нито с какво е било затруднено правото му на
защита. Независимо от това съдът дължи служебна проверка за редовността и на
двата административни акта, като в резултат от тази си дейност настоящият
състав приема, че както АУАН, така и наказателното постановление отговарят на
изискванията към своето съдържание, при издаването им не са допуснати
процесуални нарушения, още по-малко пък такива от категорията на съществените.
Не се споделя и възражението да липсвало надлежно описание на нарушението.
Съдът намира, че в случая актосъставителят е изчерпал фактическите си
твърдения, респ. АНО фактическите си изводи относно всеки един елемент от
състава на нарушението. По този начин всяко общо и абстрактно правно понятие,
описващо състава на нарушението, е било запълнено с твърдение за конкретен факт
от обективната действителност, индивидуализиран по време, място и начин на
извършване. Така и в акта, и в НП се съдържат надлежни твърдения относно
времето и мястото на извършване на деянието, относно неговото авторство от
страна на жалбоподателя „Атена Пловдив“ ЕООД, както и
конкретното поведение, чрез което е прието да е било осъществено изпълнителното
деяние на нарушението. Съдържат се ясни и недвусмислени твърдения и относно
констатираната положителна разлика между фактическа и касова наличност, нейният
размер и обстоятелството, че сумата не е била въведена в касата чрез функцията
„служебно въведени суми“. Самото възражение е отново бланкетно,
като жалбоподателят не е посочил кое обстоятелство счита, че не е било
конкретизирано при описанието на нарушението и с какво това е затруднило
правото му на защита. По тези съображения съдът намери възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по
делото доказателствени материали се установява по
категоричен начин жалбоподателят „Атена Пловдив“ ЕООД
да е осъществил административното нарушение, за което е бил санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Същият, в качеството си на лице по чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на 28.02.2019 г. не е регистрирал чрез
операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност на ФУ в
размер на 293,60 лева. Датата и мястото на извършване на нарушението – на
28.02.2019 г., около 11:00 часа в заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Пловдив, бул. „В. А.“ № **, се установиха
по несъмнен начин по делото от показанията на св. М., която е била очевидец на
проверката, а така също и от писмените доказателства. Безспорно установено е и
авторството на деянието от страна на жалбоподателя, който е стопанисвал
проверявания обект. Той е и годен субект на административното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. От обективна страна съдът приема за
доказано от протокола за проверка и от свидетелските показания фактът на
налично в обекта фискално устройство, което е било въведено в експлоатация и
конструктивно е притежавало възможността да се извършват операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установи се на следващо място и фактът на
съществуващата разлика между фактическата и касовата наличност на процесното фискално устройство, както и нейният размер от 293,60
лева. От обективна страна преди извършването на проверката е бил изведен
служебен дневен финансов Х отчет с № 0002991, по който е била засечена касовата
наличност от фискалното устройство от 21,80 лева. Фактическата наличност от
315,40 лева е била установена чрез извършения опис на паричните средства в
касата, които са били преброени от служителя на дружеството, работещ на касата.
При тяхната съпоставка се установява положителна разлика в размер на 293,60
лева. От показанията на св. М. се изясни и произходът на тази разлика. Тя е
представлява парична сума, останала от предния ден, която е била използвана за
връщане на клиенти при покупка, но в началото на работния ден не е била
въведена в касата чрез функцията „служебно въведени суми“. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че констатираната промяна в касовата
наличност е следвало да бъде регистрирана във ФУ по предвидения за това ред. От
изведения дневен отчет, протокол за проверка, както и от показанията на св. М.
се изяснява обаче, че тази разлика не е била регистрирана чрез операцията
„служебно въведени суми“. По този начин от страна на жалбоподателя е било осъществено
съставомерно бездействие по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
За така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице,
съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС
е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При определяне
на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от
чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган (АНО) е
отмерил имуществена санкция в размер на 600 лева. Посочил е напълно абстрактно,
че този размер е определен след съобразяване на тежестта на нарушението, на
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, но без да е конкретизирал кои
обстоятелства всъщност приема за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава
изцяло скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав
намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в съответния
размер – 600 лева, която надвишава предвидения от закона минимум. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки
случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй
като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче
наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи
мотиви за това си решение. Отделно от това в случая съдът намира, че не се
установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в
размер над предвидения от закона минимум. В наказателното постановление изрично
е отбелязано, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя. От него не са
произтекли и вредни последици. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не
се установяват отегчаващи обстоятелства, поради което наложената санкция в
размер на 600 лева е несправедлива, тъй като не съответства на степента на
обществена опасност на конкретното деяние. В тази връзка представените от
процесуалния представител на наказващия орган наказателно постановление срещу
жалбоподателя – невлязло в сила, и АУАН отново против него, по който няма
издадено НП, категорично не могат да се оценят като отегчаващи обстоятелства.
На първо място така както повдигнатото обвинение не се равнява на влязла в сила
присъда, така и преди наказателното постановление да е влязло в сила, не могат да
се правят предположения в тежест на жалбоподателя, като се презюмират
негови други нарушения (още по-малко единствено по съставен АУАН и без издадено
НП). Това е пряка последица от действието на презумпцията за невиновност, от
която се ползват всички правни субекти. На следващо място посочените АУАН и НП
– невлезли в сила, се отнасят до деяния, извършени след процесното,
поради което няма как да послужат за отегчаване отговорността на жалбоподателя.
Към момента на извършване на настоящото деяние спрямо жалбоподателя не е било
оказвано предупредително и превъзпитателно въздействие съгласно чл. 12 от ЗАНН,
поради което съдът приема, че по делото не се установяват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Това налага обжалваното наказателно постановление
да бъде изменено в частта относно размера на наложената имуществена санкция,
като същият бъде намален на 500 (петстотин) лева, а наказателното постановление
бъде потвърдено в останалата си част.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение. По делото не се доказаха такива
обстоятелства, съгласно които деянието на жалбоподателя да представлява
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените нарушения от този
вид. Напротив, съдът намира, че то разкрива типичния интензитет на обществена
опасност за този вид нарушения.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 434643-F475509
от 13.05.2019 г., издадено от Ж.Н.М. – Началник на отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „АТЕНА ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ № 86, представлявано от ** А.Х.К. на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност, като НАМАЛЯВА
размера на „имуществената санкция“ на 500 (петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.