РЕШЕНИЕ
№ 3002
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110156813 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. М., срещу
„Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано
от управителя И.В.Д. и Д.В.Н., за прогласяване недействителността, на основание чл. 26
ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, на Договор за предоставяне на
потребителски кредит №413*** от 29.07.2016г., сключен между страните.
При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността, на
клаузите на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №413*** от
29.07.2016г., сключен между страните, предвиждаща задължение за потребителя за
обезпечаване на задължението чрез поръител, като при непосочване на лице гарант, дължи
възнаграждение за поръчителсвто на посоченото от ответника гарантиращо дружество.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2016г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №413***, по силата на който ответника е
предоставил на ищеца сумата от 150 лв. Ответника установил, че освен главницата му била
начислена и сумата от 75 лв., представляваща такса за услуга обезпечение с поръчителство.
Излагат се съображения, че клаузата, предвиждаща такса за услуга обезпечение с
поръчителство е нищожна, като такъв е и целия договор.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. По делото са
постъпили писмени становища.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
1
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността сключения между
страните Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
№413***/29.07.2016г.
Процесният договор е потребителски и се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от „F.B.“ в полза на дружеството - ответник. Страните не
спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство
предоставено от „F.B.“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор
за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ответника не оспорва
и твърденията на ищеца, че последния е заплатил сумата от 75 лв. по договора за
поръчителство.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и
публично достъпния Търговски регистър на М., достъпен на ***********, се установява, че
едноличният собственик на капитала на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е лицето М.С.,
идентификация *******-*, чуждестранно юридическо лице, държава: Ф., като същото лице е
и единият от собствениците на M.B.P.L.C. / променено наименование на F.B./.Следователно
се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на договора за
кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1,
т.1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 150 лева, като е посочено, че
ГПР е в размер на 49,85 % (чл. 4), т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК и същия не надвишава максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът обаче
намира, че този размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с "Ф.Б.", което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Предвид това, може да се направи
законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК). Съдът намира, че възнаграждението дължимо на
поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. И предвид, че в уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор не са включени всички действителни разходи, тое
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсата на
2
разход в договора при изчисляването на ГПР, е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК
(В този см.Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III ГО,
Решение № 261440/4.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение №
3321/21.11.2022г. по в. гр. д. № 8029/2021 г. на СГС). Доколкото не е спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 2050 лв., от които 50 лв. за внесена държавна
такса 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответника не е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, поради което същия следва да бъде присъден в
претендирания размер.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от Д. П. Б., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, Договор за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние №413***/29.07.2016г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 2050,00 лв. (две
хиляди и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски, от които сумата от
50 лв. за заплатена държавна такса, а сумата от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде осъден ищеца да му
заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3