РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бургас, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кирил Гр. С.ов
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20232000500124 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Предмет на гражданско дело № 365/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол
са исковете на В. К. А. с ЕГН **********, В. И. Ж. с ЕГН ********** и Т. И.
Ж. с ЕГН **********, всички с адрес гр. Ямбол, ул. „Ц.“ № 1, със съдебен
адрес: гр. С. ул. „Т.“№ 8, ет.4 - адв. С. С. Ч. против ответника З.К. „Л.И. АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. №
***, за заплащане на обезщетения от по 200000 лева за неимуществени вреди
(болки и страдания), претърпени от всеки ищец, поради смъртта на И.Й. Ж.
(баща на ищците, живял на съпружески начала с ищцата), настъпила на
11.03.2019г. в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето АлХ.
с ЕГН ********** от гр. Я., при управление на лек автомобил „Мерцедес“,
*** ЦДИ“ с рег. № *** (застрахован при ответното дружество по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) в гр. Я., на ул.
„Г.И.“, в близост до отбивката за гробищния парк, ведно със законната лихва,
считано от 11.03.2019 г. до окончателно изплащане.
С Решение № 260000 от 09.02.2023 г. по цитираното гражданско
дело Ямболският окръжен съд е уважил частично предявените искове като е
присъдил главници от по 42000 лева ведно с лихви от 02.05.2019 г. В
съответствие с този резултат съдът се е произнесъл и по дължимите такси и
разноски.
1
Ищците са атакували решението в отхвърлителната му част с
въззивна жалба, в която са изложили доводи за неговата неправилност. Те се
свеждат до следното:
Присъдените обезщетения били занижени. Размерите им не
съответствали на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика. Не били съобразени задължителните указания по ППВС
4/1968г.
От ангажираните гласни доказателства се установявало, че
пострадалият от ПТП И. Ж., починал на 45 годишна възраст, създал
изключително близка връзка с ищците В. А. (негова фактическа съпруга), В.
Ж. и Т. Ж. (негови синове).
Страданията на ищците от загубата на техния близък не били
оценени в достатъчна степен. Заключението по изслушаната в тази насока
съдебно-психологична експертиза било игнорирано.
Не били съобразени и икономическите условия в страната към
момента на ПТП, включително нивата на застрахователните покрития,
средната работна заплата, инфлационните процеси.
Необосновани били изводите за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия (при степен от 70%). Дори да имало негово
формално нарушение на разпоредби от ЗДвП, поведението му не било в
каузална връзка с увреждането. Водачът на застрахования автомобил имал
възможността сам да предотврати настъпилото ПТП.
Не били анализирани в пълнота всички конкретни обстоятелства при
извършването на деликта. Обстоятелството, че пострадалият пешеходец бил
употребил алкохол, не обосновавало негов каузален принос. От друга страна,
при установяване на евентуално съпричиняване степента му не трябвало да
надхвърля 20% .
Неправилно бил определен и началният момент на дължимата лихва.
Отговорността на застрахователя била функционално обусловена от тази на
делинквента. Затова и по арг. от чл. 429, ал. 3 изр. 1 КЗ вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
лихви следвало да се присъдят от датата на увреждането. Застрахователят не
можел да предявява възражения за късно уведомяване - чл. 432, ал. 2 КЗ.
След предявяване на застрахователната претенция той отговарял за
собствената си забава извън лимита на отговорност - чл. 497, ал. 2 КЗ.
В жалбата е цитирана съдебна практика.
Въззивниците желаят да им бъдат присъдени разноски и пред
настоящата инстанция. Процесуалният им представител претендира и
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът ЗК „Л.И. АД е оспорил въззивната жалба с представен в
срок писмен отговор.
Според него първоинстанционното решение било постановено след
2
подробен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът бил направил
обосновани правни изводи относно увреждането, степента на съпричиняване
от страна на пострадалия и претърпените вреди. Съобразени били
задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 от ЗЗД,
дадени с ППВС № 4/1968г. Правилно съдът бил взел предвид конкретното
психическо съС.ие на ищците и преживяното от тях. Отчетени били и
конкретните икономически условия към датата на ПТП. Лихвата върху
присъдените главници били коректно присъдена от датата на уведомяването
на застрахователя – 02.05.2019 г.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
То е постановено при изяснена фактическа обстановка.
С Присъда № 124 от 27.10.2020г. по НОХД № 310/2020г. на ОС –
Ямбол, изменена с Решение № 30 от 19.07.2021г. от ВНОХД № 306/2020 г. на
Апелативен съд – Бургас, оставено в сила с Решение № 8 от 12.09.2022 г. по
к.н.д. № 1076/2021 г. на ВКС, І нак. отд., А.Х. от гр. Я. с ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 11.03.2019г., около 23:00 часа, в гр. Я., на ул.
„Г.И.“, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, с рег.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на И.Й. Ж. от гр. Ямбол с ЕГН
**********.
Пострадалият е баща на ищците В. И. Ж. и Т. И. Ж. (виж
приложеното към исковата молба удостоверение за наследници). Той се е
намирал в дългогодишно фактическо съжителство с ищцата В. К. А. – майка
на децата му (в тази връзка са изслушани показанията на свидетелите З. Ж.а и
Д.Й..
Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент, са
установени от наказателния съд:
Около 23:00 часа на 11.03.2019 г. в гр. Я. АлХ. управлявал лек
автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с peг. № *** (собственост на брат му
А.Х.). Движел се на къси светлини със скорост от 81 км/ч (при ограничение
от 50 км/ч) по ул. „Г.И.“ към изхода на града в посока с. К. като наближавал
отбивката за гробищния парк. Пред него в същата посока вървял
пострадалият пешеходец И.Й. Ж.. Ходел върху платното за движение близо
до банкета. Бил в съС.ие на тежко алкохолно опиянение с концентрация на
алкохол в кръвта от 2,98 промила. Водачът А. забелязал пешеходеца със
закъснение и го блъснал с предната дясна част на автомобила. Тялото на
пострадалия се приплъзнало върху предния капак, ударило се в дясното
странично огледало, изхвърчало нагоре и след няколко превъртания паднало
върху банкета. В резултат на получените травми пострадалият починал.
Наказателният съд е признал водача за виновен, като е приел, че при
3
управление на автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч той би избегнал
произшествието.
На основание чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество. В тази връзка е била представена и
справка от Гаранционния фонд (на л. 15 от делото на ЯОС).
Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била предявена на
02.05.2019 г. (виж писмото на л. 14 делото на ЯОС).
По повод възражението, че пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите, движейки се върху платното за движение в тъмната
част на денонощието в съС.ие на тежко алкохолно опиянение,
първоинстанционният съд е приел степен на съпричиняване от 70 %.
Въззивният съд намира, че този процент е завишен. Необходимо е да
се държи сметка, че водачът е управлявал МПС със скорост, превишаваща
разрешената с 31 км/ч. – обстоятелство, което е от съществено значение за
настъпването на произшествието. Поведението на пешеходеца също е било
безотговорно и недопустимо. Ето защо съдът приема, че каузалният му
принос за настъпването на вредоносния резултат се равнява на 50 %.
Изводите на първоинстанционния съд относно претърпените от
ищците неимуществени вреди са правилни. Те са направени след внимателен
на показанията на свидетелите Ж.а и Йондов и на заключението на
изслушаната експертиза от вещо лице - психолог. В съответствие с нормата на
чл. 52 от ЗЗД съдът е определил за преживените от всеки ищец болки и
страдания обезщетение в размер на 140000 лева. На основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им
част.
С оглед приетата степен на съпричиняване от 50 % (вместо 70%), на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в полза на всеки един от ищците следва да
бъдат присъдено обезщетение от 70000 лева.
Съгласно чл. 429 от КЗ обезщетението включва лихви за забава,
считано от уведомяването на застрахователя, респ. предявяването на
претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ. Според практиката на ВКС по чл. 290 от
ГПК застрахователят не дължи лихви от увреждането - Решение № 128 от
04.02.2020г. по т. д. № 2466/2018 г., I търг.отд.
В случая лихвата правилно е присъдена от датата на претенцията по
чл. 380, ал. 1 от КЗ – 02.05.2019 г.
Изложеното обосновава частична отмяна на обжалваното решение в
4
частта, с която претенциите са отхвърлени над размера на главниците от
42000 лева до горниците им 70000 лева. В полза на всеки ищец следва да бъде
присъдена разликата от 28000 лева.
По дължимите такси и разноски:
Ответното дружество дължи допълнителна държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 3360 лева и
държавна такса за въззивното производство в размер на 1680 лева.
Ищците не са направили разноски. Те са били представлявани
безплатно от адвокат К. Т..
В нейна полза е било присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА за първата инстанция в размер на 7969,50 лева (изчисленията са направени
на базата на минималното възнаграждение за представителство на всеки един
от ищците, което възлиза на 12650 лева).
Предвид уважаването на исковете в по-висок размер
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА за първата инстанция следва да бъде
увеличено на 13282,50 лева - с допълнително присъждане на разликата от
5313 лева.
С оглед на степента на удовлетворения обжалваем интерес в полза
на адв. Т. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
представителство на тримата ищци пред въззивната инстанция в размер на
5832,15 лева (изчисленията са направени на базата на минималното
възнаграждение за представителство на всеки един от ищците, което възлиза
на 10970 лева).
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260000 от 09.02.2023 г. по гражданско дело №
365/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на
В. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „Ц.“ № /, със съдебен адрес: гр.
С. ул. „Т.“№ 8, ет.4 - адв. С. С. Ч. против З.К. „Л.И. АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. № ***, за
заплащане на сума над размера от 42000 лева до горницата от 70000 лева ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания),
претърпени поради смъртта на И.Й. Ж. (живял на съпружески начала с
ищцата), настъпила на 11.03.2019г. в резултат на непозволено увреждане,
извършено от лицето АлХ. с ЕГН ********** от гр. , при управление на лек
автомобил „Мерцедес“, *** ЦДИ“ с рег. № *** (застрахован при ответното
дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“) в гр. Ямбол, на ул. „Г.И.“, в близост до отбивката за
гробищния парк, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до
окончателно изплащане.
5
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.К. „Л.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. № *** да заплати на В. К. А. с ЕГН
**********, с адрес гр. Я., ул. „Ц.“ № 1, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Т.“№ *,
ет.* - адв. С. С. Ч. сумата от 28000 лева (двадесет и осем хиляди лева),
представляваща разликата между присъдения от първоинстанционния съд
размер на обезщетението до дължимия му размер от 70000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателно изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 260000 от 09.02.2023 г. по гражданско дело №
365/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на
В. И. Ж. с ЕГН **********, с адрес гр. Ямбол, ул. „Ц.“ № 1, със съдебен
адрес: гр. С. ул. „Т.“№ 8, ет.4 - адв. С. С. Ч. против ответника З.К. „Л.И. АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. №
*** за заплащане на сума над размера от 42000 лева до горницата от 70000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания), претърпени поради смъртта на И.Й. Ж. (баща на ищеца),
настъпила на 11.03.2019г. в резултат на непозволено увреждане, извършено
от лицето АлХ. с ЕГН ********** от гр. Ямбол, при управление на лек
автомобил „Мерцедес“, *** ЦДИ“ с рег. № *** (застрахован при ответното
дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“) в гр. Я., на ул. „Г.И.“, в близост до отбивката за
гробищния парк, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до
окончателно изплащане.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.К. „Л.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. № *** да заплати на В. И. Ж. с ЕГН
**********, с адрес гр. Ямбол, ул. „Ц.“ № 1, със съдебен адрес: гр. С. ул.
„Т.“№ *, ет.* - адв. С. С. Ч. сумата от 28000 лева (двадесет и осем хиляди
лева), представляваща разликата между присъдения от първоинстанционния
съд размер на обезщетението до дължимия му размер от 70000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателно изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 260000 от 09.02.2023 г. по гражданско дело №
365/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на
Т. И. Ж. с ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „Ц.“ № *, със съдебен адрес: гр.
С. ул. „Т.“№ *, ет.* - адв. С. С. Ч. против ответника З.К. „Л.И. АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. № ***, за
заплащане на сума над размера от 42000 лева до горницата от 70000 лева ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания),
претърпени поради смъртта на И.Й. Ж. (баща на ищеца), настъпила на
11.03.2019г. в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето АлХ.
с ЕГН ********** от гр. Ямбол, при управление на лек автомобил
„Мерцедес“, *** ЦДИ“ с рег. № *** (застрахован при ответното дружество по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) в гр.
6
Ямбол, на ул. „Г.И.“, в близост до отбивката за гробищния парк, ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателно изплащане.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.К. „Л.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. № *** да заплати на Т. И. Ж. с ЕГН
**********, с адрес гр. Я., ул. „Ц.“ № 1, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Т.“№ *,
ет.* - адв. С. С. Ч. сумата от 28000 лева (двадесет и осем хиляди лева),
представляваща разликата между присъдения от първоинстанционния съд
размер на обезщетението до дължимия му размер от 70000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателно изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000 от 09.02.2023 г. по гражданско
дело № 365/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. № *** да заплати на адвокат К. И. Т. с
личен номер **********, с адрес гр. С. ул. „А.Б. С.“, бл.***, ет.*, ап.* сумата
от 5313 (пет хиляди триста и тринадесет) лева, представляваща
допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуално
представителство на ищците пред първата инстанция, както и сумата от
5832,15 лева (пет хиляди осемстотин тридесет и два лева и петнадесет
стотинки), представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
процесуално представителство на ищците пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. район „Л.“, бул. „С. № *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас сумата
от 3360 (три хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща допълнителна
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото, както и
сумата от 1680 (хиляда шестстотин и осемдесет), представляваща държавна
такса за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7