РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Велико Търново, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500421 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна
жалба подадена от Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” №
55, срещу решение № 260036/19.04.2021г. по гр.д. № 1288/2020г. на
Великотърновския районен съд, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. София, бул.
„Христо Ботев”, № 55, че Д. СТ. Н. с ЕГН: ********** и Р. Г. Н. с ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. В. Т., ул. „М. М.“, № .., ет...., ап.... на
основание договор за покупко – продажба обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ..., том ...., дело № .../1989г., са собственици
на част ПИ № .... по кадастралната карта на с. Г...., общ. В. Т.....,
местността „С.... 10”, която част е с проектен идентификатор ....., с площ
1
от 1315 кв.м., с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на
трайно ползване: други територии заети от селско стопанство, при съседи:
север – улица, изток - ПИ № ...., запад - ПИ № ..., юг - ПИ № ..., съгласно
скица – проект за изменение на КККР на ПИ № ...., изготвена от
„Геоинженеринг 99” ООД; се осъжда Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите да заплати на Д. СТ. Н. и Р.
Г. Н. сумата 1 540,00лв. /хиляда петстотин и четиридесет лева/,
представляваща направените разноски.
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите счита решението за неправилно. Иска отмяна на решението и
отхвърлянето на предявения иск, с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна, която иска потвърждаване на решението.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл
съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Претендира се присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски.
По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши
по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
2
въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява
допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Великотърновският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението в обжалваните части за правилно по същество.
От фактическа страна:
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е
правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се
установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в
първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от
ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,
приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е
необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от
фактическа страна приема за установени от събраните в
първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното
производство не са събирани доказателства.
От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства
от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на
събраните в първоинстанционното производство доказателства също
приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:
Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и
формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията
на ищеца като такава по 124 ал.1 от ГПК.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че ищците са собственици на спорния имот на
основание на възмездна сделка. От заключението на СТЕ приета в
първоинстанционното производство категорично се установява, че същият
е бил част от имота описан в договора за продажба от 27.12.1943г. и
представлява северната част от имота, които ищците са придобили с
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том 2, дело №
3
706/1989г. Следователно вещта, предмет на горепосочената
прехвърлителна сделка, е била собственост на праводателите на ищците
/обстоятелство, което не е спорно по делото/ и доколкото при изповядване
на тази сделка са спазени изискванията за действителност относно
формата й - чл.18 ЗЗД, е налице надлежното й придобиване от купувачите. В
тази връзка е налице оспорената от ответната страна идентичност
между имотите по представените с исковата молба нотариални актове и
при проследяване на разпорежданията с тях категорично се налага извода
за придобиване на процесния имот от ищците.
Съгласно приетото експертно заключение спорната част от
процесния имот е изключена от регулация с изменение на линията на
околовръстния полигон през 1982г. и е останала извън строителните
граници на с. Габровци. Следователно на основание чл. 2 т. 1 ЗСПЗЗ тази
спорна част представлява земеделска земя, но същата не е подлежала на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тя е нямала такъв характер към момента
на образуване на ТКЗС или ДЗС, чието учредяване ноторно е осъществено
много по – рано във времето, а и поради факта, че никога не е била
кооперирана, одържавявана или отнемана фактически. От събраните
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели
безспорно се установява, че нито праводателите на ищците, нито самите
ищци, след закупуване на имота, са губили владението върху него. В тази
връзка същият не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй
като съгласно чл. 10 ал. 1 – ал. 14 ЗСППЗЗ на възстановяване по реда на
този реституционен закон подлежат селскостопанските имоти, които са
били отнети фактически или юридически от собствениците им. Това е
така, тъй като целта на ЗСПЗЗ е да върне едно предходно фактическо и/или
правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от
Държавата на правото на частна собственост по отношение на имоти,
съставляваща земеделска земя. Както се посочи по – горе обаче, имотът не
е бил отнеман фактически, а е запазил статута си на частна собственост и
е владян в реални граници. В тази насока са констатациите на вещото лице,
което при оглед на място е установил, че на терена съществуват старите
реални имотни граници, доколкото имота е ограден с телена мрежа, която
обхваща, както процесната спорна част, така и частта с площ от 251
кв.м., представляваща ПИ с идентификатор 16047.581.5.
4
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е
основателен. Установени са всички необходими предпоставки за уважаване
на исковите претенции. Предвид направените изводи за основателност на
предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по
делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по
делото разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../19.04.2021г. постановено по гр. д. №
...../2020г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” №
55 да заплати на Д. СТ. Н. с ЕГН: ********** и Р. Г. Н. с ЕГН: **********,
двамата с адрес: гр. В. Т., ул. „М. М.“, № ..., ет...., ап.... съдебно - деловодни
разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 450,00 лева -
разходи за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване на основание чл.280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на РБ, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5