Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24.07.2020 г. гр.Айтос
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Айтос наказателен
състав
На шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Районен съдия: Таня Спасова
при
секретаря Росица Марковска
като разгледа докладваното като разгледа докладваното от съдия
Спасова наказателно административен характер дело № 199 по описа за 2020 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на И.Е.М. с ЕГН **********
с адрес ***, подадена със съгласието на баща му Е.М., против наказателно
постановление № 395 от 05.05.2020 г. на Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя
за нарушение на чл.24, ал.5 вр. чл.32, ал.1 и ал.3 от ЗРА на основание на
основание чл.70, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1 500 лева.
В депозираната жалба се излагат подробни
доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради
което се моли същото да бъде отменено в цялост.
Административно наказващият орган изпраща
представител в съдебно заседание, който изразява становище по неоснователността на
жалбата.
Жалбата е подадена в срок,
от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателно
производство е образувано със съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение серия ЖОО бл. № 102781 от 16.04.2020 г. от О.П. *** за това,
че на 16.04.2020 г. в 15:00 часа, на язовир „Р.“ в землището на с. Р., община Р.,
извършвал любителски риболов с 1 бр. въдица, открита в работно положение във
водата, през периода на на забрана за риболов съгласно т.I, т.4 предл. първо на Заповед №
РД 09-350 от 15.04.2020 г. на МЗХГ.
Актът е съставен в присъствието на
непълнолетното лице, на което е предявен, подписан е от него и препис от акта
му е връчен. В законоустановения тридневен срок не са депозирани писмени
възражения срещу акта.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което деянието е квалифицирано като нарушение на чл.24, ал.5
вр. чл.32, ал.1 и ал.3 от ЗРА, за което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 500 лева на основание чл.70, ал.1 от ЗРА.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗАНН административно наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18
години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост,
а съгласно ал.2 на същата законова разпоредба административно наказателно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили
18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си. Следователно непълнолетен може да носи
административно наказателна отговорност, но при спазване на особените
разпоредби, визирани в закона - че е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си и ако бъде установена
вината му - относно вида на наказанията, които могат да му бъдат налагани -
разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН предвижда, че по отношение на
непълнолетните административното наказание „глоба” се заменя с „обществено
порицание”.
От вписаните в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление данни се установява, че
към момента на съставяне на АУАН и НП жалбоподателят е бил непълнолетен – роден
е на *** г., както е видно от ЕГН на жалбоподателя. Към момента на
осъществяване на твърдяното административно нарушение, така и към момента на
издаване на наказателното постановление, същият е бил на 17 години. В
конкретната хипотеза административно наказателното производство е протекло без
да се отчете, че е налице особеност във връзка с качеството на извършителя –
неговото непълнолетие. Следва да се отбележи, че това обстоятелство е от
съществено значение не само за правилното определяне на вида на наказанието,
което се следва за извършеното нарушение, но изобщо за правилното образуване и
протичане на административно наказателното производство. Въпреки това тази
особеност не е отчетена от административно наказателния орган. В нарушение на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН това фактическо обстоятелство, имащо
относимост към качеството на субекта, съответно неговата вина и наказание, не е
вписано нито в АУАН, нито в НП, с което е допуснато съществено нарушение на
правото на защита на наказаното лице. Не е посочено дали и по какъв начин
административно наказващият орган е установил и изискуемата предпоставка за
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, а
именно че за конкретните деяния непълнолетното лице е
могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си. Нещо повече, няма събрани доказателства, от които да е видно, че
в проведеното административно наказателно производство такава преценка изобщо е
била направена от административно наказателния орган – пропуск, който не може
да бъде поправен едва в съдебното следствие, като се има предвид изминалия
период от време от датата на деянията, вменени на тогава непълнолетния
жалбоподател. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя, като няма данни на
това действие да е присъствал родител, в която връзка съдът отчита чл.4, ал.2
от ЗЛС, съгласно която непълнолетен, т.е. ограничено дееспособен може да
извършва правни действия само със съгласието на родителите си, с изключение на
случаите на сключване на обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите
му нужди и да разполага с това, което е придобил със своя труд, а предявяването
и връчването на АУАН е свързано именно с такива правни действия, включително
упражняване на правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН, които непълнолетният по смисъла
на закона не може да извърши сам. Нещо повече, със самото наказателно
постановление не е извършена задължителната редукция на наказанието за
непълнолетните по чл.15, ал.2 от ЗАНН, като с него е наложена глоба в размер на
1 500 лева.
С оглед на всичко изложено по-горе обосновава се извод, че административно наказателното
производство е проведено без да се спазят особените разпоредби във връзка с
ангажиране на административно наказателната отговорност на непълнолетните,
което го опорочава до степен, че наказателното постановление следва да се
отмени в цялост поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 395 от 05.05.2020 г. на
Директора на РДГ-Б., с което на И.Е.М. с ЕГН ********** с адрес ***, с което за
нарушение на чл.24, ал.5 вр. чл.32, ал.1 и ал.3 от ЗРА на основание чл.70, ал.1 от ЗРА е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд-Б.
в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: