Р Е Ш Е Н И Е
№: 397 18.03.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На двадесет и четвърти февруари, две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Деян Петров
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно административно дело № 2905 по описа
за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на И.М.С., ЕГН-**********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затворническо общежитие Дебелт към Затвора Бургас (впоследствие
освободен, поради изтърпяване на наказанието на 23.09.2021г.), подадена чрез процесуалния
представител адвокат Н.А. ***, против решение № 1780/12.11.2021г., постановено
по адм.дело № 1782/2021г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлен
предявеният от него иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН), за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 3000 лева, причинени му на 02.03.2021г. по време на конвоиране със служебен
автомобил на ГДИН в двете посоки на движение, от мястото на изтърпяване на
наказанието – Затворническо общежитие Дебелт до Затвора Бургас и обратно.
Касаторът С. намира решението за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като противоречащо на събраните по делото доказателства. Счита,
че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон приемайки,
че не е претърпял неимуществени вреди. Същите се изразяват в унижение и
неудобство от това, че в скута му е седял друг превозван затворник при
процесното пътуване. ГДИН е организирала конвоя и следвало да съобрази какъв е капацитетът
на пейките в превозното средство. Иска отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен. Пред съда, чрез
процесуалния си представител адвокат Н.А., поддържа касационната жалба на
изложените основания и пледира за уважаването й.
Ответникът по касация – ГДИН, в представения отговор на касационната жалба
намира същата за неоснователна, а съдебният акт – за обоснован и правилен. Направено
е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Редовно уведомен, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна
страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по исковата
молба на И.С., срещу ГДИН, с която се претендира заплащането на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени му на
02.03.2021г. по време на конвоиране със служебен автомобил в двете посоки на
движение, от Затворническо общежитие Дебелт до Затвора Бургас и обратно. Ищецът
твърдял, че по време на това пътуване бил поставен в унизително отношение,
защото нямало поставен предпазен колан, автомобилът бил препълнен с хора и нямало
въздух, а той имал заболяване на белите дробове. Нямало седалки. Имало дупки от
дъното на автомобила, от които влизал мръсен въздух.
С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. С ангажирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз
основа на установените по делото факти и след подробно обсъждане доводите на
страните, е направил своите правни изводи.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. За да
постанови този резултат е приел, че не е установено наличието на твърдените от
ищеца унизителни и нечовешки условия по време на процесното пътуване. Няма незаконосъобразни
действия или бездействия от страна на служителите на ГДИН осъществили конвоя. Установено
е, че по време на пътуването в автомобила били общо 12 задържани лица, заедно с
ищеца, но превозът е осъществен със специален автомобил, собственост на ГДИН.
Той е регистриран по надлежния ред и е предназначен за превоз на 20+1 лица /с
водача/, видно от свидетелството му за регистрация. Конвоят бил осъществен в
изпълнение на издадена нарочна заповед,
по описан маршрут. Съдът е приел за оборена презумпцията по чл.284, ал.5
от ЗИНЗС, защото дори от показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел,
не било установено недостиг на въздух, вследствие броя на пътувалите лица.
Заявеното от свидетеля, че бил седнал върху краката на ищеца „значи му
причинявам болки на краката“ е прието за предположение на свидетеля, защото
самият ищец не е твърдял, че са му били причинени болки на краката или други
части на тялото, а единствено имал проблеми с дишането заради заболяване на
белите дробове. По отношение металните пейки в автомобила и липсата на
предпазни колани, съдът е обосновал това с цитирани нормативни изисквания при
конвоиране на задържани лица. На последно място съдът е посочил, че дори ищецът
да е преживял известен дискомфорт по време на пътуването, с оглед изискването
на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, не се установява някакъв значителен интензитет и
продължителност на подобно чувство.
Решението на Административен съд - Бургас е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. Обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е направил правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2
от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди.
Съдът е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да
предостави доказателства от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно доказателства е приел за недоказани твърдените в исковата
молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая липсва неизпълнение на
законови задължения, в следствие на което да са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
По делото е установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че по
време на процесното конвоиране на С. със служебния автомобил на ГДИН, са били
спазени всички нормативни изисквания и не е установено да са му били причинени изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съдебният състав споделя мотивите
на първоинстанционния съд в тази насока и препраща към тях на основание чл.221,
ал.2 от АПК. Подкрепят се правните съждения, че изявленията за причинени болки
и страдания от сядането на свидетеля върху коленете на касатора са изводи,
които самият свидетел е направил. Впоследствие тези изводи са преповторени и в
касационната жалба от процесуалния представител на С.. Болки в краката и
страдания обаче, не са били заявявани от ищеца при предявяването на иска. Той
не е твърдял наличието на такива. Освен това за настоящия състав е необяснимо кое
е наложило при наличие на 20 бр. седящи места в автомобила с който е бил
извършван конвоя, някое от 12-те превозвани задържани лица да седи върху друго.
Капацитетът на превозното средство явно е бил съобразен от затворническата
администрация и автомобилът не е бил претоварен.
Към мотивите на първоинстанционния съд трябва да се допълни, че по
отношение оплакването за твърдостта на седалките, коланите и вентилацията на
автомобила с който касаторът е бил конвоиран, настоящият състав отчете, че тази
дейност се извършва по нормативно уреден ред от Инструкция № 1 от 22.03.2019г.
за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите
на ГДИН, oбн. ДВ, бр.27/2019г. Съгласно чл.1, ал.3 от нея, конвоирането се
извършва със специализирани автомобили, които на основание чл.11, ал.2, са
оборудвани с необходимите технически, свързочни и помощни средства. Видът на
тези автомобили за конкретния конвой се определя в зависимост от изготвената
оценка на риска, направения анализ на оперативната обстановка по маршрутите на
движение и конкретната конвойна задача – чл.12, ал.2, а при необходимост се
прилага и индивидуално конвоиране или използване на специални клетки – чл.14,
ал.1, т.2. Има специфични изисквания за поставянето на белезници по време на
конвоирането в чл.21, ал.8 и за проверката на автомобилите и настаняването на
пътуващите в чл.24 и чл.25. Изрично е посочено като недопустимо конвоираното
лице да се заключва с белезници или завързва по друг начин за отделни части на
автомобила – чл.25, ал.3. Следователно използването на обикновен предпазен
колан е недопустимо при действащата нормативна уредба, като единствено се
поставя конвоен колан на конвоирани лица, за които има информация, че могат да
отключват или да се освобождават от белезници. Що се отнася до изискванията към
комфорта при пътуване – твърдост на местата за сядане и вентилация в конвойните
автомобили, същият е съобразен със специалните изисквания към тези автомобили и
дори да причинява известно неудобство на пътуващите, по своя характер и
интензитет не може да се квалифицира като нарушение по чл.3, ал.1 и 2 от ЗИНЗС.
При липса на една от материалноправните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд.
При извършената служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установиха
касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
изхода на спора то е основателно. На основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.143,
ал.3 от АПК и чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, поради това, че делото не е с фактическа и
правна сложност и юрисконсулта на ответника представи единствено писмен отговор,
следва на ГДИН да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния
предвиден размер съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума
следва да се заплати от ищеца.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 1780/12.11.2021г.,
постановено по адм.дело № 1782/2021г. на Административен съд - гр.Бургас.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН-**********, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието - София,
сумата от 100лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.