№ 4404
гр. С., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100111533 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от И. Й. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 90000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на
25,05,2024год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 01,07,2024г.
до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 25.05.2024г., около 08:40 часа, в гр. С., е реализирано ПТП
между управляван от ищеца лек автомобил „Опел Астра“, с peг. № *********, движещ се по
бул. “Владимир Вазов“, с посока от ул. „Баба Вида“ към ул. „Панайот Хитов“ и лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“, с peг. № *********, управляван от С. М. Г., движейки се
по ул. „Острово“ в посока от ул. „Златица“ към ул. „Тодорини кукли“. В областта на
кръстовището с ул. „Острово“ е реализирано произшествие поради навлизане на водача Г. на
забранителен сигнал на светофарната уредба. Поддържа виновен за настъпване на
произшествието да е водачът на лек автомобил „Сузуки гранд Витара“, който нарушил
правилата за движение по пътищата, преминавайки през кръстовище на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба. В резултат на ПТП ищецът е получил
множество травматични увреждания, подробно описани в исковата молба и подлежащи на
обезщетение. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното
дружество.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
1
Ответникът ЗД „Бул инс“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва механизма на
ПТП, както и да е причинено по вина на водача на лек автомобил, с марка „Сузуки Гранд
Витара“. Сочи да е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Релевира доводи за
съпричиняване от страна на пострадалото лице, което в нарушение на правилата за
движение по пътищата е управлявало МПС без поставен предпазен колан. При условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено искане за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
С оглед изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 25,05,2024год.,
около 08,40часа, в гр.С., в района на кръстовището с ул.“Острово“ и бул.“Владимир Вазов“,
с участието на лек автомобил, с марка „Сузуки Гранд Витара, с ДКН *********, управляван
от С. М. Г. и лек автомобил „Опел“, Астра, с рег.№*********, управляван от И. Й. Г., при
което е пострадал ищеца И. Г.. /Видно и от констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №К 83/25,05,2024год. на СДВР Отдел ПП/.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ
деликтната отговорност на водача на МПС Сузуки Гранд Витара, с ответното дружество за
релевирания период. В този смисъл определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в
с.з. проведено на 20,12,2024год.
От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява механизма на пътнотранспортното произшествие, а именно:
Процесното произшествие е настъпило в гр.С., в кръстовището на бул.“Владимир
Вазов“ и ул.“Острово“. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Мястото на удара между лек автомобил Сузуки и лек автомобил
Опел по широчина на пътното платно за движение на бул.Владимир Вазов, е на около
11метра вляво от десен бордюр по посока на движението на лек автомобил Опел и по
дължина на платното за движение е на около 7 метра след навлизане в кръстовището на
същия автомобил. Ударът е настъпил върху лявата пътна лента за посоката на движение на
лек автомобил Опел и продължението на лявата пътна лента за посоката на движение на
лек автомобил Сузуки. Посоката на движение на лек автомобил Сузуки е била върху
ул.Острово, с посока от ул.Златица към ул.Тодорини кукли, а посоката на движение на лек
автомобил Опел е по бул.Владимир Вазов, с посока от ул.“Баба Вида“ към ул.“Панайот
Хитов“. Лек автомобил Сузуки преди кръстовището с бул.“Владимир Вазов“ намалява
скоростта си на движение до около 5км.ч. и след това навлиза в кръстовището, като започва
да ускорява. От този момент до мястото на удара е изминал около 15м., като скоростта му е
около 20км.ч. Видно от видеозапис на мястото на произшествието се установява, че лек
автомобил Сузуки е навлязъл в кръстовището при забранителен сигнал на светофарната
2
уредба, докато за посоката на движение на лек автомобил Опел, светофарната уредба е
светела със зелен сигнал.
От техническа гледна точка водачът на МПС Сузуки е следвало да спре преди
кръстовището и да премине през него на зелен сигнал за направлението му.
Съдът не кредитира показанията на водача на МПС Сузуки, тъй като същите се
опровергават от изготвен видеозапис, а и предвид това да съставляват защитна теза на
водача; Тъй като на кръстовището за посоката на движение на МПС Сузуки е видно да се
регулира от два светофара, то водачът е възприел сигнала на втори светофар, което е довело
до навлизането му на червен сигнал за неговата посока на движение.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на
съд.акт, се установява, че при пътнотранспортното произшествие ищецът е получил
следните травматични увреди:
Лумбални прешлени –фрактура на предно-горната част от телата на два прешлена Л1
и Л3, като фрактурите се описват като стабилни и неразместени.
Гръдна кост (стернум)- Закрита фрактура на тялото на стернума, без описано
разместване, но с наличие на ретростернален хематом до 1 см около гръдната кост и
контузия на долния лоб на десния бял дроб;
Шия- навяхване и разтягане на ставните връзки на шийните прешлени;
След произшествието пострадалото лице е хоспитализирано по спешност в
УМБАЛ„Пирогов“ за три дни, където след проведени консултации и образни изследвания е
диагностициран. Приложено е активно консервативно лечение с влИ.е на водносолеви
разтвори, аналгетици, и антикоагуланти. С оглед лумбалните фрактури препоръките за
домашно лечение включват постелен режим на твърдо легло за 1 месец, след което с цел
преодоляване на травматичните контрактури на паравертебралната мускулатура се налага
рехабилитация. Ищецът е провел рехабилитация в домашни условия за период от около 2
седмици и една рехабилитация в гр.Хисаря;
Медицинските критерии за възстановяване до ниво на работоспособност на фрактури
на лумбални прешлени, без усложнения и предвид възрастовата група за ищеца е около 4
месеца;
Възстановителният период от неразместената фрактура на гръдната кост е до 3
месеца, а за шийното навяхване до 1 месец;
Общият възстановителен период за ищеца е за лумбалните прешлени около 5 месеца,
за гръдната кост 3 месеца и за шията 1 месец.
При проведения личен преглед за нуждите на експертизата се констатира, че липсват
усложнения на увредите, не се установява функционален дефицит в активните движения на
шията, не се установят видими белези в областта на шията, гръдния кош и корема,
осъществява се навеждане от изправено положение до върха на пръстите. Походката е
самостоятелна, без помощни средства, като възстановяването е до ниво работоспособност.
Пострадалият се оплаква от болки в зоната на лумбалните прешлени при всяко по-голямо
физическо усилие, носене на тежки предмети и сгъване в кръста.
Болките и страданията на лицето са били най-интензивни до започване на лечението,
3
с елемент на наслагване в областта на кръста, гърдите и шията.
До 30-ия ден болките от страна на навехната шия са затихвали, до края на третия
месец болките в областта на гръдната кост са претърпели плавно затихване. Болките в
областта на лумбалната област постепенно са се изостряли при раздвижването и провеждане
на рехабилитацията. За в бъдеще се очакват умерени болки с изостряния при резки
движения и носене на тежки предмети, като трябва да се отчете и дегенеративната болка от
прешлените, както и свързана с промяна на атмосферното налягане.
Получените увреждания при ищеца сочат на извод за възникване на коланна травма
или същият е бил с поставен предпазен колан.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.Луиза Гетовска,
ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
От показанията на св.С. Г. не се установяват релевантни факти досежно механизма на
ПТП и с оглед обоснования извод за преминаване на червен сигнал на светофарната уредба
за посоката му на движение.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ,
вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящия състав намира да е установено
наличие на осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил
Сузуки Гранда Витара-С. Г., който нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 47 от ЗДВП, според който водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство. По делото се установи водачът
на лек автомобил Сузуки да е навлязъл в кръстовището на забранителен/червен /сигнал на
светофара за неговата посока на движение. Ето защо съдът приема да е осъществено
противоправно деяние.
Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Неоснователно е възражението на
ответника да не е установен деликт от страна на застрахования водач, с оглед изводите на
съдебната автотехническа експертиза или да е настъпило деяние, което водачът да не могъл
и да не е бил длъжен да предвиди, за да се обоснове извод за случайно деяние.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
4
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характер на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
5
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер 45000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания: фрактура на лумбални
прешлени на предно-горната част от телата на два прешлена Л1 и Л3, неразместени,
закрита фрактура на гръдната кост, без разместване, но с наличие на ретростернален
хематом до 1 см. около гръдната кост и контузия на долния лоб на десния бял дроб и
навяхване на шията и разтягане на ставните връзки на шийните прешлени; Съобрази се
общия възстановителен период от около 5 месеца. Характерът на болките и страданията,
които са били най-интензивни непосредствено след травмата-до месец за шията, до три
месеца за гръдната кост и до 4-5месеца за лумбалната фрактура, със засилване в периода на
рехабилитацията и раздвижването, възрастта на пострадалото лице /65години, утежняващ
възстановяването фактор/, обстоятелството, че пострадалото лице се е нуждаело от чужда
помощ в период минимум от 1 месец, когато е следвало да спазва постелен режим,
изпитваното затруднение при извършване на физическа работа, резки движения в областта
на кръста. Следва да бъде отчетено и психичното отражение от реализирания деликт върху
увредения- /при всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно
психоемоционално отражение върху пострадалия, което се установи и от гласните
доказателства-изпитва чувство на безсилие най-вече да се включва в грижите за друг член
от семейството/. Настоящият състав отчита и нивата на застрахователното покритие и
конкретната икономическа обстановка към датата на събитието. Същевременно следва да се
съобрази факта, че липсва функционален дефицит на шия, няма видими белези, осъществява
самостоятелна походка, не са проведени оперативни интервенции, като лицето е
възстановено до ниво работоспособност.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за
релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от ответника за
съпричиняване. Установи се пострадалото лице да е било с поставено предпазен колан,
видно от травматичните увреди, които сочат на коланна травма.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-19,06,2024год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 19,09,2024год. отговорността на застрахователя
е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ
доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред
увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните
изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение
№79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.
№2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
Предвид горното претенцията за законна лихва от 01,07,2024год. е основателна.
По разноските:
6
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответникът дължи разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 2130,00лв. от които 330,00лв. от общо 660,00лв.-
в.л. и 1800,00лв. –д.т. съобразно уважената част от иска.
На осн.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважения размер на исковата претенция на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 182,50лв., от общо 365,00лв.,
от които 360,00лв. –държавна такса и 5,00лв.-СУ.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 4780,00лв. от общо 9560,00лв., от които 100,00лв.-в.л., 40,00лв.-
свидетел и 9420лв. -адв. възнаграждение с ДДС. / По делото не е депозирано възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК/;
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.С., К. Н. се дължи адв.хонорар, съобразно
уважената част от иска, в размер на 1750,00лв. от общо 3500,00лв.
Съдът намира, че следва да съобрази адв. възнаграждение за адв.Н. по чл.38 от
ЗАдв. под минимума на Наредба за адвокатска работа, тъй като минималното адв.
възнаграждение в размер на 7850,00лв., определено по чл.7, ал.2, т.4 от НВАР е завишено
съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида извършени процесуално-
следствени действия. Действително по делото са изслушани САТЕ, СМЕ и събрани гласни
доказателства, но предвид фактическата обстановка и установена съдебна практика за
подобен род дела, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определено в размер
на 3500,00лв.
Аргумент за това са мотивите изложени в решението на СЕС от 23.11.2017г. по
присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото е обоснован отговор на въпросите дали
чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия
клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Прието е, че
посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но не попада
непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС като в
правомощията на националният съд е да прецени, с оглед на общия контекст, в който
наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали правилата, налагащи
разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението
на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата наредба е да установи стандарт
на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на делата, цената на иска и вида
действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно спазване на критериите
заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. В
този смисъл и решение от 25,01,2024год. на СЕС по дело С-438/22.
7
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК: *********, адрес на
управление: С., ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на И. Й. Г., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.С., бул.********* на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в
размер на 45000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 25,05,2024год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 01,07,2024год. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата
над 45000,00лв. до предявеният размер от 90000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК: *********, адрес на
управление: С., ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на И. Й. Г., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.С., бул.“********* на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 182,50лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК: *********, адрес на
управление: С., ул.„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 2130,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА И. Й. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С.,
бул.“Македония“№12, ет.3 да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК:
*********, адрес на управление: С., ул. „Джеймс Баучер“ № 87 на осн.чл.78, ал.3 от ГПК,
сума в размер на 4780,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК: *********, адрес на
управление: С., ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. С. К. Н. на осн.чл.38, ал.2 от
ЗАдв., сумата от 1750,00лв.– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8