Р Е
Ш Е Н
И Е № 125
гр.Пловдив,07.03.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
гражданско отделение,Ігр.с.,в публично заседание на седми февруари през две
хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Окръжен
съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря
Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 605 по описа за
2017г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Гаранционен фонд, с адрес- гр. София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, против Т.Ц.Т.
/ в исковата молба е допусната техническа грешка при изписване името на
ответника/ ,ЕГН ********** ,с постоянен и настоящ адрес-***.
Изложено е в исковата молба ,че Гаранционен фонд е изплатил на
основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от
КЗ /отм. / по щета №**/***г. на Н.А.Г. - пострадал при пътнотранспортно произшествие ,настъпило на *****г. в гр.***,обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. и обезщетения за имуществени вреди в размер на 3092,70лв. и 26,70лв. или общо-103 119,40лв. Твърди се,че виновен за станалото на
посочената дата пътно-транспортно произшествие , съгласно влязло в сила НП
№***/***г., е ответникът Т.Ц. Т., който управлявайки лек автомобил „Рено 19“ с
ДКН №****, собственост на „***“
ООД- ***, в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ -без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, поради
неспазване на правилата за движение е причинил ПТП, при което е пострадал Н.Г.. Последният се обърнал към Гаранционен
фонд с искане за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
,по което била образувана щета №**/***г. Впоследствие пострадалият Г. депозирал молба пред ГФ за извънсъдебно споразумение ,като
същевременно предявил и иск срещу ищеца пред СРС, с оглед на което му било
отказано изплащане на обезщетение. Въз основа на взето решение от УС на ГФ ,с
преводно нареждане от ****г. на пострадалия била изплатена сума в общ размер на 103 119,40лв. Ответникът бил
поканен да възстанови платеното от ГФ обезщетение ,но към датата на депозиране
на исковата молба същият не е погасил задължението си.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови
решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 103 119,40лв.,
представляваща изплатеното от ГФ в полза на увреденото лице Н.Г. обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди по щета №**/***г., ведно със законната лихва върху нея ,считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до
изплащането й. Претендират се разноски.
В двуседмичния
срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Т.Ц.Т., чрез назначения му особен представител адв. К.Г. –
Г., депозира отговор на исковата
молба, с който счита иска за изцяло неоснователен и недоказан, поради което го
оспорва по основание и размер. Твърди, че ищецът не установява по безспорен
начин, че към датата на настъпване на ПТП увреждащият автомобил е нямал валидно
сключена застраховка „ГО“. Заявява
,че действително
от справката в ИЦ към ГФ е видно, че полица № **** / ****г. към „ЗДИ“ е
прекратена по „други причини“ на дата 12.07.2007г. ,но собственик на увреждащото МПС е „***“ ООД, поради което
ответникът Т. не е могъл да знае, че застраховката е прекратена. Сочи ,че не се ангажират доказателства,
че след прекратяване на коментирания договор за автомобила не е сключена друга
застраховка „ГО“.Твърди още, че от приложените към исковата молба протокол за ПТП и удостоверение от МВР от дата
**** г. не може да се направи извод, че са налице виновни и противоправни
действия на ответника, намиращи се в причинно-следствена връзка с настъпилите
вреди, тъй като макар да е записано, че е издадено наказателно постановление,
което е влязло в сила, липсва АУАН по КЗ. Освен това, от постановлението за прекратяване на наказателното
производство от **** г. било
видно, че прокурорът при РП – *** е приел, че
причина за настъпване на ПТП е и скоростта на мотоциклета – над 83 км/ч, която
е била несъобразена с допустимо определената за движение в населено място и е
довела до невъзможност пострадалият Г. да спре на безопасно разстояние и да предотврати удара с насрещно
движещото се МПС. С оглед на гореизложеното, ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сочи още, че отправената от
Гаранционния фонд регресна покана е изпратена с обратна разписка на адрес, на
който Т. не живее, и поради това не
е получена. Видно от служебно извършената от съда справка в НБД „Население“,
постоянният и настоящ адрес на лицето се различават от този, посочен в
регресната покана, а в Протокола за ПТП е посочен и трети адрес на ответника. С оглед на всичко
гореизложено, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли заявените искови претенции, като неоснователни и недоказани.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба. Твърди, че деликтната отговорност
е гражданска, а не наказателна, поради което вината се предполага до доказване
на противното по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Обстоятелството, че
ответникът е участник в коментираното ПТП, е удостоверено в официални писмени
документи, съставени от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения,
които пред съда имат обвързваща материална доказателствена сила относно
отразените в тях факти и обстоятелства. Счита, че доколкото ответникът е
подписал протокола и не оспорва отразените в съдържанието му неизгодни за него
факти, то следва да се приеме, че фактите са се осъществили така, както е
записано. Аналогични твърдения са изложени относно съставения и влязъл в сила
необжалван АУАН. На следващо място ,ищецът се позовава на формалната и
материална доказателствена сила, която има справката, изготвена от ГФ въз
основа на данните от ИЦ . Счита, че в тежест на насрещната страна е да установи
положителния факт, който твърди, а именно – че увреждащият автомобил е имал
валидна застраховка „ГО“ към датата на настъпване на застрахователното събитие,
но възможността му да представя доказателства в тази връзка се е преклудирала с
изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба. Поддържа същото
относно твърденията за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Освен
това сочи ,че обстоятелството, че Т. не е собственик на увреждащия автомобил,
не го освобождава от задължението да се информира дали МПС, което управлява,
има сключена застраховка „ГО“ или не, респ. да сключи такъв договор.
В
двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответната страна депозира отговор
вх. №18531/18.06.2018г. Подържа вече изложеното в отговора на исковата молба по
отношение доказателствена сила на Протокола за ПТП, липсата на издаден АУАН по
КЗ и обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП ответникът е
разполагал с полица, в която е отразено, че е валидна до **** г.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмени защити на
процесуалните представители на страните.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Представени са по делото протокол за оглед на местопроизшествие от
**** г. ,констативен протокол от **** г. и протокол за ПТП №***/****г., от които е видно ,че на *****г. ,около
***ч. в гр. *** на ул.”***”, е настъпило пътно-транспортно произшествие с
участници -Т.Т. ,управлявал лек автомобил „Рено 19” с рег.№***** и Н.А.Г.
,управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600” с рег.№****
От приложеното
дознание №52/2008г. се установява, че е образувано предварително производство
по описа на Сектор „ПП” при ОДП- *** срещу Т.Ц.Т. за престъпление по чл.343,
ал.1, б.”б”,пр.2 във вр. с чл.343, ал.1 от НК –за това, че на *****г. в гр.***
,на ул.“***“ ,при управление на МПС -лек автомобил „Рено 19“,рег.№*****, е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Н.А.Г. ,ЕГН **********. С постановление от **** г. на РП- ***
наказателното производството е прекратено ,на основание чл.199 и чл.243, ал.1,
т.1 вр. с чл.24, ал.1,т.9 от НПК, предвид изразеното желание на пострадалия Г.
Поради наличието на констатирано нарушение на разпоредбите на ЗДвП от страна на
виновния водач препис от постановлението ,ведно с дознанието, са изпратени на
Началника на с-р „ПП” за преценка за
налагане на административно наказание за произшествието. Видно от постъпилото в
ГФ уведомление с вх. №***/****г. ,на Т.Ц. е издадено по чл.179,ал.2 от ЗДвП
наказателно постановление №***/****г. ,което е влязло в сила на ***г.
В хода на делото е допусната АТЕ ,с вещо
лице инж. Г.Г. ,чието заключение съдът кредитира ,като обективно ,компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Анализирайки пътната ситуация ,експертът е
приел за вероятен ,от техническа гледна точка, следният механизъм на станалото
на *****г. ПТП : Водачът Т.Т. е управлявал лек автомобил „Рено 19” по платното
за движение на ул. ”***” в посока от север на юг. По това време водачът Н.Г. е
управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600” по платното за движение на същия път ,в
посока от юг на север .В един момент Т.Т. е отклонил лекия автомобил наляво
,като е навлязъл в насрещната лента за движение .В този момент водачът на
мотоциклета е реагирал ,като е задействал спирачната система, вследствие на
което мотоциклетът поднася и пада на лявата си страна, а водачът се плъзга по
пътното платно и се удря в предната лява част на автомобила. Според
заключението, основна причина за настъпилото пътно -транспортно произшествие е
,че водачът на лекия автомобил Т. навлиза в лентата за насрещно движение на
място, по начин и в момент ,когато това не е било безопасно. При изслушването
му в съдебно заседание на 29.11.2018г. експертът е заявил ,че поведението на
мотоциклетиста не е допринесло за настъпване на инцидента ,тъй като той се е
движил в своето платно за движение ,макар и с по-висока скорост от разрешената
.
По делото е
прието и заключение на назначената съдебно–медицинска експертиза ,с вещо лице
д-р Й.Ш.. От него се установява ,че при ПТП от *****г. на Н.Г. са причинени
следните травматични увреждания -счупване на тялото на ІV-ти гръден прешлен
,контузия и компресия на гръбначния мозък на това ниво ,счупване на бодлестите
израстъци /процеси спинози/ на ІV-ти ,V –ти и VІ-ти шийни прешлени ,счупване на
две ребра /първо вдясно и второ в лява гръдна половина/,парализа /параплегия/
на двата долни крайника, гръдна травма с установен двустранен хемопневмоторакс-
наличие на кръв и въздух в двете плеврални кухини. Констатирано е от експерта
,че уврежданията са причинени по механизма на удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет ,със значителна кинетична енергия, като добре отговарят по
начин и време да са получени при процесното ПТП. Според заключението, налице е
пряка причинно-следствена връзка между причинените увреждания и станалото
произшествие. Посочено е от експерта, че в хода на проведеното лечение на
пострадалия е осъществена оперативна интервенция –ламинектомия с екстракция на
фрагментите и декомпресия и либерация на гръбначния мозък на ниво ТН 4 -5, без
следваща стабилизация на гръбначния стълб в този отдел. Поради рецидивиращ
хидропневмоторакс са извършени десностранна и двукратни левостранни торакоцинтези.
С оглед наличната висока спинална травма и нарушената механика на дишането,
пострадалият е поставен на апаратно дишане, като е осъществен и оперативен
отвор на ларинкса. На 21.05.2008г. е извършена втора оперативна интервенция
–широка декомпресивна ламенектомия на счупения прешлен с последваща
стабилизация на гръбначния стълб и декомпресия на гръбначния канал, а на
01.06.2008г. е осъществена деканюлизация.
Съдът намира ,че
следва да се кредитира заключението на СМЕ, като обосновано, обективно и основано
на представената по делото медицинска документация.
По делото е
представена справка от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд, според която,
към датата на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил „Рено” с рег.№***** не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност”,като съобщение за
прекратяването на застрахователното правоотношение е подадено на 27.12.2007г.
На 28.02.2013г.
Н.Г. е заявил претенция пред Гаранционен
фонд за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в общ
размер на 300 080лв. От материалите по образуваната щета №*** е видно ,че
на заседание на УС на ГФ е взето решение да се сключи с Г. извънсъдебно
споразумение за сума в размер на 103 119,40лв. ,включваща 100 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди ;3092,70 лв. –обезщетение за имуществени
вреди и 26,70лв.-за пропуснати ползи.
С преводно
нареждане от ****г. ГФ е превел на пострадалия определеното обезщетение в общ
размер на 103 119,40лв. От посочената сума 100 000 лв. са изплатени като
обезщетение за неимуществени вреди ;3092,70лв.- обезщетение за имуществени
вреди ,като от тях- 3019лв.-за закупуване на акумулаторна инвалидна количка по
представената по делото фактура от 24.09.2012г. ,с доставчик-„Витал медика“ЕООД
и 73,70лв.-за заплатена ортеза „Food –Guard“ по поръчка
№360; 26,70лв. -обезщетение за пропуснати ползи ,съставляващи разликата между
възнаграждението , което пострадалият би получил от „Пана Груп“ЕООД ,за периода
***г. /,средно месечно възнаграждение от 160,88лв.-съгласно удостоверение №**/***г.
/ и полученото от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност /средно месечно
обезщетение -156,43лв. съгласно удостоверение от НОИ от ***г. По делото е представена регресна покана с
изх.№ГФ-РП-400/07.04.2015г. относно щета
№ГФ-210048/28.02.2013г., адресирана до Т.Т., в която е посочено ,че
Гаранционният фонд ,на основание чл.288 ,ал.1 от КЗ, е изплатил на Н.Г. сума в
размер на 103 119,40лв.
,представляваща обезщетение за претърпени вреди ,причинени с лек автомобил
–„Рено” с рег.№***** ,управляван от Т.Т.
без застраховка „ГО”,при пътно -транспортно произшествие , станало на *****г. в
гр. ** ,както и че в едномесечен срок от получаването й ответникът следва да
внесе посочената сума по банковата сметка на ГФ в „УниКредит Булбанк”.
Представено е и известие за доставяне на
регресната покана до ответника, видно от което последната не е връчена, тъй
като пратката не е потърсена от получателя.
При така
установената фактическа обстановка ,съдът намира от правна страна следното:
Според чл.288, ал.1, т.2, б”а” от КЗ /
отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за имуществени и неимуществени вреди от настъпило
пътно- транспортно произшествие ,ако виновният водач не е имал сключена
задължителна застраховка „ГО” .Съгласно чл.288 ,ал.12 от КЗ/отм./, след
изплащане на обезщетението по ал.1 и ал.2 фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.
За да се уважи
предявения иск по чл.288,ал.12 КЗ /отм./, ищецът следва да докаже ,че е платил
обезщетение на правен субект, който от своя страна има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на моторно- превозно средство ,както и че към момента на
причиняване на вредите деликвентът е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност.
В случая се установи от събраните по делото доказателства ,че на *****г. е
настъпило пътно-транспортно произшествие ,причинено от ответника Т. при
управление на МПС – лек автомобил„Рено 19” с рег.№***** .
Неоснователни са възраженията на ответника
,че не са ясни причините за това произшествие ,тъй като от протокола за ПТП не
може да се направи извод за негови виновни и противоправни действия ,които да
са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Действително ,в частта
относно обстоятелствата и причините за ПТП протоколът ,съставен от длъжностното
лице ,съставлява частен свидетелстващ документ,защото не удостоверява действия
,извършени от или пред това длъжностно лице по см. на чл.179 ,ал.1 от ГПК.
Въпросният документ обаче е подписан от ответника и доколкото не се оспорва
неговата автентичност, то в коментираната част същият има материална
доказателствена сила ,тъй като удостоверява неизгодни за ответника факти /че
именно той е нарушил правилата за движение/,чието осъществяване не се опровергава
от други доказателства. Напротив ,въз основа на изслушаното заключение на АТЕ,
в което е изяснен механизмът на ПТП, следва да се приеме, че причината за
възникване на разглежданото произшествие е ,че водачът на лекия автомобил „Рено
19” ,в нарушение на чл.20 ,ал.1 от ЗДвП, е загубил контрол над управляваното от
него МПС ,което е навлязло в лентата за насрещно движещо се МПС, като така е
нарушил забраната за навлизане в лентата за насрещно движение -чл.16,ал.1,т.1
от ЗДвП.
На следващо място ,по категоричен начин се
установиха от заключението на съдебно -медицинската експертиза вида и характера
на причинените тежки травматични увреждания на пострадалия ,както и наличието
на причинна връзка на претърпените вреди с противоправното деяние.
При тези данни,
съдът намира, че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане ,визиран
в разпоредбата на чл.45 ЗЗД -виновно и противоправно поведение на водача на МПС
,вреди, причинени на пострадалия Г. и причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на деликвента.
Освен това по
делото се установи ,че Т.Т. е управлявал лекия автомобил „Рено 19”,с рег. №
№*** без сключена застраховка
„ГО”,която би покрила причинените от него вреди на трети лица. Справката
,изготвена от ГФ въз основа на данните от Информационния център към него ,до
доказване на противното удостоверява застрахователя ,номера на договора за
задължителна застраховка „ГО”, началната и крайната дата на покритието съгласно
чл.295,ал.7 от КЗ/отм./. В конкретния случай ,от представената справка е видно
,че по отношение на увреждащия автомобил към датата на инцидента няма сключен
договор за задължителна застраховка „ГО”, а твърдението на ответната страна за
съществуването на валидно застрахователно правоотношение остана недоказано.
Доказа се още в
хода на настоящото производство и изпълнението на възложеното от закона
гаранционно задължение за компенсиране отговорността на ответника от страна на
ищеца, поради липса на сключена задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите. От представените доказателства ,неоспорени от ответната страна
,се установи изплащане от ГФ на определената сума на пострадалия в общия заявен
размер на 103 119,40лв., формиран от обезщетението за неимуществени вреди
-100 000 лв. ;3 092,70 лв. –обезщетение за имуществени вреди –направени
разходи във връзка с лечение и 26,70лв.- обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи ,представляващи разликата между получаваното от
пострадалия възнаграждение и изплащаното му обезщетение за временна нетрудоспособност.
С оглед на така установените обстоятелства,
се налага извод, че са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника за връщане на
изплатените от Гаранционния фонд обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди на Н.Г..
Неоснователно е релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.Г. .
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД ,обезщетението
за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат. В случая се установи от заключението на допуснатата АТЕ ,че водачът
на мотоциклета не е съпричинил инцидента , макар да се е движил с превишена
скорост в своята лента .Единствената причина за станалото ПТП е нарушението на
правилата за движение–разпоредбата на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП от страна на
виновния водач на лекия автомобил „Рено”,при което не са налице предпоставки за
намаляване отговорността на ответника.
По изложените съображения ,съдът намира,че
искът се явява основателен и следва да се уважи в пълния заявен размер, като се
осъди ответникът да заплати на ГФ исковата сума от 103 119,40лв.
Като последица от уважаване на
претенцията,следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда-02.10.2017г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ,в полза на ищеца следва да се присъдят разноски .Същият е
направил и претендира разноски ,съобразно списък по чл.80 ГПК ,както следва
-4 124,78лв.-за внесена държавна такса;3 623,60лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника;350лв.-депозит за
СМЕ и 150лв.-депозит за АТЕ. Ето защо, в тежест на ответника ще се възложат
разноски в общ размер на 8248,38лв.
Мотивиран от горното ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.Ц.Т., ЕГН ********** ,с постоянен и настоящ адрес-****, да заплати на Гаранционен
фонд, с адрес- гр. София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, сумата от 103 119,40/сто и три хиляди сто и деветнадесет лв. и
четиридесет ст./лв.,представляваща общ размер на изплатени от Гаранционен фонд
на Н.А.Г.
,ЕГН **********, по щета№***/***г. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди /обезщетение за
неимуществени вреди-100 000лв.; обезщетения за имуществени вреди в размер на 3 092,70 лв. – разходи за лечение и в
размер на 26,70лв.-пропуснати ползи/, претърпени от Н.Г. в
резултат на пътно- транспортно
произшествие ,настъпило на *****г. в гр.***, причинено от Т.Ц.Т. при управление на лек автомобил „Рено 19” с рег.№***** ,ведно
със законната лихва върху главницата ,считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда-02.10.2017г. до окончателното й изплащане ,както и сумата от
8248,38/осем хиляди двеста
четиридесет и осем лв. и тридесет и осем ст. /лв.- разноски за настоящото производство.
Присъдената на ищеца сума да се изплати от ответника Т.Ц.Т., ЕГН **********, по
следната банкова сметка:***: ***, BIC:*** „УниКредит
Булбанк“АД ,с титуляр Гаранционен фонд.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: