Р
Е Ш Е Н И Е № 359
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин 03.12.2020 год.
Видински районен съд, наказателна
колегия, в публично заседание на трети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Вероника
Станкова Съдебни заседатели:
Членове:
Като разгледа докладваното от съдия
Станкова НАХД № 1133 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Административно-наказателното
производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Делото
е образувано по жалба на „ИРИНОР“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище –гр.Видин, ул.“Св.Кирил“ №13, представлявано от
управителя си –Н.И.Д. против наказателно постановление № 467077-F 510011/07.10.2019г. на НАЧАЛНИК
ОТДЕЛ „ОД “ в ЦУ НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 700/седемстотин/лева.
С
жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано, поради което се иска неговата отмяна.
В
съд. Заседание жалбоподателят - редовно призован – не се явява,не се представлява .
За Ответната по жалбата страна се явява редовно упълномощен процесуален
представител, който иска от съда да бъде потвърдено наказателното постановление
, като правилно и законосъобразно.
В заседанието се явява актосъставителя
Т.П..
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко поотделно и
в съвкупност, посочените основания в жалбата, Съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока на чл.
59, ал. 2 от ЗАНН и процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Т.П.- инспектор по приходите е съставила АУАН№
F 510011/27.09.2019г.на жалбоподателя,
за това че при извършена проверка е установено ,че на обект-рецепция-хотелски
комплекс „РОВНО“, стопанисван от жалбоподателя е допуснало нарушение на
разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, като не е регистрирало чрез операцията „служебно
въведени“ суми промяна в касовата наличност в размер на 205,00 лева.
Въз основа на съставения АУАН, при
същата фактическа обстановка НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ОД “в ЦУ НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО е съставил наказателно постановление № 467077-F
510011/07.10.2019г., с което за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 700/седемстотин/лева.
В съд. Заседание
актосъставителят и свидетел по настоящето производство- Т.П., подържа констатациите в
акта, като дава подробни обяснения по извършената проверка и съставянето на
акта.Същата заявява, че при засичане на касовата наличност е установена разлика
от 205,00 лева,т.е. имало е с 205,00 лева повече от това, което е вкарано и
отчетено през фискалното устройство.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля и ги кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
логични, и са относими към предмета на доказване в настоящето производство.
Показанията на свидетеля се
доказват и от приложените писмени доказателства по делото, респективно протокол за извършена проверка от 22.09.2019г.,
опис на паричните средства в касата към момента на проверката.
В настоящия случай е налице
и нарушение на императивната разпоредба
на чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН, която разписва, :” Чл. 57. (1) Наказателното
постановление трябва да съдържа: 5. описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават...”.
Видно, че както в АУАН, така и в
НП не са конкретизирани действията, с
които е извършено нарушението и от кое конкретно лице.Изпълнителното деяние се
касае в допускане, следователно следва да бъде описано с кои конкретни действия
кое физическо лице е извършило конкретното нарушение, освен това същото следва
да е наето на работа по трудово правоотношение в конкретното търговско
дружество , на което му се вменява нарушение за допустителство.
На второ място видно от НП е, че
наложената санкция е по чл. 185, ал.2, изр. второ от ЗДДС.Същата норма разписва
: „ Извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10
000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“
Никъде нито в АУАН, нито в НП не е описано и отразено, че се касае за
средства, които не водят до неотразяване на приходи.
Освен това не е описано и не става ясно наказанието по коя от двете алинеи
е наложено.Още повече , че законодателят е дал възможност на АНО да преценява
размера на наложената санкция в допустимите от закона граници, които са
различни по двете алинеи.
Липсва каквато и да била
фактическа обстановка, както в АУАН, така и в НП, която да обосновава вмененото
на жалбоподателя нарушение.
Същите представляват съществени
процесуални нарушения и то от категорията на абсолютните, тъй като ограничава правото на защита на лицето
уличено в нарушение.Същото е лишено от пълна възможност да реализира ефективна
защита, поради липсата на точно и ясно формулирана фактическа обстановка, която
да кореспондира с конкретните норми, които са нарушени.
Водим от горното, Съдът намира,
че наказателното постановление следва да бъде отменено, за което
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 467077-F 510011/07.10.2019г. на
НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ОД “ в ЦУ НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя-„ИРИНОР“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище –гр.Видин, ул.“Св.Кирил“ №13, представлявано от управителя си –Н.И.Д.
е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на
700/седемстотин/лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :