Решение по КНАХД №426/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат И. М. от АК – Перник, против решение № 274 от 29.07.2025 година, постановено по АНД № 753/2025 година по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-3796-000419 от 07.05.2025 година, издадено от началник на Второ районно управление към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, с което на Ц. Д. Д., за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 (дванадесет) месеца.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на съдебния акт при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП не е установена по категоричен начин, оспорват се изводите в решението за формална, процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство, излагат се доводи, свързани с нарушаване на реда за установяване на употребата на алкохол, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.). Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 01.10.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от адв. И. М., пълномощник на касатора, с които се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 01.10.2025 г. съдебно заседание ответникът – началник на Второ РУ към ОД на МВР – Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В проведеното на 01.10.2025 г. съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Т. намира решението на районния съд за правилно и предлага същото да се остави в сила.

Административен съд – Перник, в настоящия касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

С НП 25-3796-000419 от 07.05.2025 г., издадено от началника Второ районно управление към ОД на МВР – Перник, е наложена на Ц. Д. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 05.04.2025 г., около 02:20 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица], е управлявала лек автомобил „М*** С320 ЦДИ 4 ****“ с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта от 0.97 на хиляда, установено посредством използването на техническо средство за употреба на алкохол – „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510“ с фабричен номер ARBB-0050, квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, го е потвърдил като законосъобразно.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за безспорно установено по делото, че на 05.04.2025 г., около 02:20 часа, в [населено място], във време на управление на лек автомобил марка/модел „М***С320 ЦДИ 4 М****“ с рег. № [рег. номер], по [улица], с посока на движение от [улица], Ц. Д. Д. била спряна от полицейски служители на Второ РУ към ОД на МВР – Перник при изпълнение на служебните им задължения, при което същата била изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, като при извършената в 02:25 часа проверка с „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510“ с фабричен номер ARBB-0050, техническото средство отчело положителен резултат от 0.97 промила, показан на водача. На водача бил издаден талон за изследване с бланков № 129627 и 8 броя стикери, като екземпляр от документа ѝ бил връчен лично. Ц. Д. се явила в спешно приемно отделение на МБАЛ „Р.А." АД, [населено място], където в хода на извършено медицинско изследване отказала да даде кръвна проба, удостоверено с подписа ѝ в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

При така установената фактическа обстановка районният съд, в резултат на извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност приема производството по издаване на процесното наказателно постановление за водено от компетентни органи, за съобразено с формалните и процесуални правила, установени в ЗАНН, а по същество за доказано по делото, че на 05.04.2025 г., около 02:20 часа, в [населено място], във време на управление на лек автомобил марка/модел „М****** С320 ЦДИ 4 М*****“ с рег. № [рег. номер], по [улица], с посока на движение от [улица], Ц. Д. Д. е осъществила именно приложения с процесното наказателно постановление административнонаказателен състав по чл. 5, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 до 1.2 на хиляда, установена въз основа на показанията на техническо средство в хипотеза на отказ на водача да даде кръвна проба за извършване на химическо изследване, за което и при липса на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, наложени са ѝ точно определените в закона като вид и размер/срок, и в кумулация административни наказания „глоба“ и „лишаване от право“, при неприложимост на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН).

След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Извършената проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, не доведе до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт и на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

В жалбата се съдържа твърдение без конкретика, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения. Касационният съд, в резултат на извършената проверка не открива допуснати от първата съдебна инстанция съществени нарушения на процесуалните правила в смисъла на изричните хипотези в чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Доколкото жалбата не съдържа конкретни доводи за съществени нарушения на процесуални правила в смисъла на т. 1 на ал. 3, чл. 348 от НПК, не е налице касационното основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

На основание чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав възприема и установената по делото фактическа обстановка, описана по-горе, като кореспондираща изцяло с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото, като доводите в тази връзка, изложени в касационната жалба са неоснователни. Фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд са формирани при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Касационният състав счита, че съобразно принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдът е взел всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Конкретно по повод оплакванията в касационната жалба, свързани с липса на доказателства по делото, че наказаното лице не е изпълнила даденото ѝ предписание за медицинско изследване, доводите не кореспондират с извършената от районния съд доказателствена дейност. Изводите в решението, че по делото е доказано, че Ц. Д. категорично е отказала пред медицинско лице да даде кръв, което собственоръчно е удостоверила полагайки своя подпис кореспондират изцяло със съдържанието на приложения по делото протокол за медицинско изследване, правилно кредитиран като годно и относимо писмено доказателство за сочените факти.

Без основание са и доводите на защитата на касатора по отношение приобщения като доказателство по делото талон за изследване и конкретно твърдението, че при издаването му не са спазени изискванията на чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Районният съд мотивирано е отхвърлил тези доводи на наказаното лице, а изводите в решението, че допускането на нарушение, свързано с поставянето на стикери върху талона за изследване, свързано преди всичко с гарантиране на правата на проверяваното лице при изследване на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол, при липса на взета в случая проба от кръв, не опорочава извършената проверка с техническо средство и не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение се споделят изцяло от настоящия касационен състав.

Касационният съд споделя и изводите на Районен съд – Перник, за проведено административнонаказателно производство, съобразено с процесуалните правила и основано в приложимия материален закон, поради което не е налице касационното основание за отмяна по смисъла и на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Неоснователни са доводите в жалбата срещу изводите в решението за процесуална и формална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Не кореспондират със съдържанието на съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото процесно наказателно постановление неконкретизираните твърдения, че „посоченият час и място на извършване на нарушението в АУАН и НП са различни от мястото и времето, когато е изискано да му бъде извършена проверка.“ Установява се категорично от доказателствата по делото, че касаторът е спряна за проверка в 02:20 часа на 05.04.2025 г., в момент на управление на процесното ППС, а същата е подложена на тест с техническо средство в 02:25 часа на същата дата, поради което и резонно двата времеви момента не могат да съвпаднат, а тези обстоятелства са коректно отразени в обстоятелствените части на АУАН и процесното НП, визирани в разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Правилно е приложен и материалният закон. Установеното по делото, че на 05.04.2025 г., около 02:20 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица], Ц. Д. Д. е управлявала лек автомобил „М***** С320 ЦДИ ******“ с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта от 0.97 на хиляда, установено посредством използването на техническо средство за употреба на алкохол – „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510“ с фабричен номер ARBB-0050, покрива именно приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 5, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Споделят се и изводите в решението, че наложени за това извършено и от касатора административно нарушение на ЗДвП, при липса на предпоставки за преквалифициране на деятелността като маловажна в смисъла на чл. 28, ал. 1, във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, са и законоустановените по вид, в кумулация и във фиксираните от законодателя размер, съответно срок, административни наказания „глоба“ от 1 000 лв. и „лишаване от право“ да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Като е потвърдил наказателното постановление районния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Разноски не се претендират поради което и не се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 274 от 29.07.2025 година, постановено по АНД № 753/2025 година по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.