№ 7225
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110141211 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане искове с правна квалификация чл.411 от
Кодекс за застраховането и с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Армеец” АД твърди, че с полица № 0306Х0256914 от
28.11.2016 г. сключил договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС
на л.а. „Джип Гранд Чероки“, с рег. № Р4769ВВ, собственост на „Септона
България“ АД. На 11.07.2017 г., в гр. Русе било реализирано
пътнотранспортно произшествие с композиция от влекач „МАН“, с рег. №
ВТ2741ВТ и прикачено към него ремарке „Шмиц“, рег. № ВТ0536ЕЕ,
управлявана от Пламен Тонев, и паркирания л.а. „Джип Гранд Чероки“, с рег.
№ Р4769ВВ, в резултат на което настъпили увреждания в задната дясна част
на лекия автомобил. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен
констативен протокол за ПТП от 11.07.2017 г. между водачите Пламен Тонев
и Рангел Кирилов. В резултат на настъпилото ПТП при ищеца била
образувана щета № 28017030100684. Ищецът възложил ремонта на
застрахованото МПС на доверен сервиз – „Дунав Ауто 2012“ ООД. За
ремонта на застрахованото МПС ищецът заплатил с преводно нареждане от
27.09.2017 г. на „Дунав Ауто 2012“ ООД сумата от 1302,07 лв.,
1
представляваща размера на застрахователното обезщетение по щета №
28017030100684. Ищецът сочи, че след изплащане на обезщетението е
встъпил в правата на застрахования – увреден от непозволеното увреждане
срещу причинителя на вредите, а в случаите когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „гражданска отговорност“ /“ГО“/, застрахователят
по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Твърди, че бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” между ответника и собственика на влекач „МАН“,
с рег. № ВТ2741ВТ. В резултат на това, ищецът изпратил регресна покана на
ответното дружество за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева, която
била регистрирана при ответника с вх. № А31-25186/30.11.2017 г. На
27.03.2018 г. било извършено прихващане на насрещни вземания между ЗАД
„Армеец“ АД и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, като по щета №
28017030100684 от страна на ответника била призната сумата от 979,38 лева,
която била прихваната с насрещни вземания на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
към ЗАД „Армеец“ АД. В резултат на извършеното прихващане, дължимата
от ответника сума възлизала на 337,69 лева – разликата до сумата от 1317,07
лева. Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 337,69 лв., представляваща
невъзстановено застрахователно обезщетение по щета №28017030100684,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 103,42 лева –
законна лихва за забава върху незаплатената главница за периода от
14.07.2018 г. до 13.07.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорвя предявения иск по
размер. Не оспорва твърдяните от ищеца дата и място на настъпване на
процесното ПТП, както и наличието на договор за застраховка „гражданска
отговорност“, сключен между него и собственика на товарен автомобил
„МАН ТГХ“, рег. №ВТ2741ВТ. Твърди, че искът бил предявен в завишен
размер и не отговарял на действителните стойности на единица труд към
датата на настъпване на събитието, както и стойността на вложеното
2
количество боя. Поддържа, че доколкото увредения л.а. „Джип Гранд
Чероки“ е бил в експлоатация повече от 10 години към датата на настъпване
на процесното ПТП не било необходимо увредените детайли да се подменят с
оригинални части, ремонтът е можело да бъде извършен и с нови части от
алтернативен доставчик. Твърди, че не можело на застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“ да се вменява заплащането на
обезщетение по-голямо от действителната стойност на увреденото
имущество. С оглед твърденията за неоснователно на главния иск, ответникът
оспорва и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента – чл. 411 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента,
с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника.
Гореизброените правопораждащи претендираното право факти са
признати от ответника, поради което са приети за безспорни по делото.
Единственият спорен въпрос по същество в настоящото производство е
свързан с размера на дължимото обезщетение, т. е. дали е дължима разликата
между заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 1317,07 лв. /с
включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв./ и възстановените от
ответното дружество 979,38 лв., т. е. сумата от 337,69 лв.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
3
СРС приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според константната практика на
ВКС, обективирана в решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие –чл. 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя
методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също така не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква
обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от
преди увреждането.
В разглеждания случай е доказано въз основа на съвкупната преценка на
събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебна автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че стойността
на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени /с ДДС/, възлиза
4
на 1302,07 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – 1317,07 лв.
Съдът възприема изцяло направените от САТЕ изводи, тъй като експертизата
е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ. Страните не са
оспорили изводите на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза
по отношение на установената от него пазарна стойност на причинените
вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие. В този смисъл
и доколкото е извършено прихващане на насрещни вземания между двете
дружества преди процеса, т.е. налице е извънсъдебно погасяване на сумата от
979,38 лв., то релевираната претенция се явява изцяло основателна, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане /1317,07 лв. – 979,38 лв. = 337,69 лв. /.
В случаите на чл. 411 КЗ вземането на застрахователя по имуществената
застраховка срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
става изискуемо при условията на чл. 412, ал. 3 КЗ – в 30-дневен срок от
предявяване на претенцията пред ответника. В частност претенцията на
ищеца е била предявена пред ответника - видно от покана за плащане изх.№
Л8672/15.11.2017 г., получена на 30.11.2017 г. Следователно акцесорният иск
се явява установен в своето основание за периода от 14.07.2018 год. до
13.07.2021 год., а неговият размер, определен на основание чл. 162 ГПК и с
помощна компютърна програма възлиза на сумата от 102,81 лв., поради което
искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен до
посочения размер. В останалата част до пълния претендиран размер от 103,42
лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за исковото
производство в общ размер на 499,31 лв., от които за държавна такса в размер
на 99,86 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 299,59 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,86 лв. на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за производството в размер на 0,14 лв. за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
5
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата 337,69 лв.
/триста тридесет и седем лева и шестдесет и девет ст./, представляваща
дължим остатък от застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца в
качеството му на застраховател по застраховка „Каско на МПС“ за щети по
л.а. „Джип Гранд Чероки“, с рег. № Р4769ВВ, причинени от застрахования
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ т.а. „МАН“, с рег. №
ВТ2741ВТ с прикачено към него полуремарке „Шмиц“, рег. № ВТ0536ЕЕ,
при пътнотранспортно произшествие от 11.07.2017 г. в гр. Русе и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, и по иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата 102,81 лв. /сто и два лева и осемдесет и една ст./,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 14.07.2018 г. до 13.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
разликата над 102,81 лв. до 103,42 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 14.07.2018 г. до 13.07.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, сумата от 499,31 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и
тридесет и една ст./, представляваща направените разноски в производството.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 0,14 лв. /четиринадесет ст./,
6
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7