№ 6132
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110107754 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *****************, ЕИК *********, срещу ответника
М. П. К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92 ЗЗД, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на сумата от 646,77 лв., представляваща
главница за неплатени задължения за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане и неустойки по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство
на изплащане със системен партиден № ********, като част от рамков Договор с
уникален № ********* за период от 10.06.2020 г. до 30.12.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 169,57 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 06.07.2020 г. до 04.07.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 37522/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът *****************, ЕИК ********* твърди, че между страните е
сключен Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден №
********, като част от рамков Договор с уникален № *********, както и Договор за
продажба на изплащане, по силата на който е закупено на изплащане устройство
****************. Процесните договори били прекратени по вина на ответника
поради просрочени задължения за период над 124 дни, с оглед което ищецът начислил
неустойка за предсрочно прекратяване. Моли съда да уважи предявените искове и
претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. К., ЕГН **********, редовно
уведомен на 14.08.2024 г., не депозира отговор на исковата молба, не прави
възражения, нито доказателствени искания. По ч. гр. д. № 37522/2023 г. по описа на
СРС, 166-и състав, ответникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, с което е
оспорил да дължи сумите по процесната заповед за изпълнение. Оспорва да е бил
уведомен с покана за доброволно изпълнение. Оспорва да има облигационни
отношения с *****************. Твърди, че два пъти било начислено едно и също
задължение за неустойка за невърнато оборудване. Оспорва се да е бил предоставян
сочения WiFi Router.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
1
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът прави
следните изводи:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 183 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД , които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и оборудване на изплащане; ищецът да е
предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, респ. оборудване, съобразно
уговореното в договора; цената на доставените стоки и услуги, включително на
предварително уговорените абонаментни такси; страните да са уговорили валидна
клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора,
както и предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, поради което не са
били налице основанията за неговото прекратяване. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2019 г. и
Приложение № 1 към него от същата дата за предпочетен № **********, за мобилна
услуга **************, съгласно който потребителят е избрал стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лева при промоционален месечен абонамент в размер на
21,99 лева за срок от 24 месеца, който е в сила в деня на подписване на договора
съгласно чл. 6.1. При подписване на договора потребителят е получил следното
устройство: *************** при цена обща цена с абонаментния план в размер на
275.55 лева. От същата дата е сключен и договор за продажба на изплащане за това
устройство, по силата на което купувачът М. К. се е задължила да заплати цената от
275,55 лева на 23 месечни погасителни вноски в размер на 11,98 лева (включена лихва
в размер на 4,95 % годишно) всяка, а първоначалната вноска се плаща от купувача при
предаване на вещта, а всяка следваща вноска се плаща с месечните фактури. Видно от
приемо-предавателен протокол апарат *************** е предаден на купувача М. К.
на 24.01.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че между
страните по делото е доказано наличие на договорно правоотношение за предоставяне
на мобилни услуги за предпочетен № **********. Видно от приложените и действащи
между страните общи условия, потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор. Със
сключването на договора на абоната е предоставен достъп до мрежата на мобилния
оператор за съответния вид услуга, поради което по силата на чл. 22 от общите
условия, неразделна част към договора, по време на действието му, абонатът дължи
уговорената между страните абонамента такса независимо от потреблението. Ето
защо, настоящият състав приема, че ответникът дължи шест месечни такси всяка по
21,99 лева за отчетен период от 07.05.2020 г. до 06.11.2020 г. по договор за мобилни
услуги № ********* от 24.01.2019 г. и Приложение № 1 към него от същата дата за
предпочетен № **********, **************. Изискуемостта на вземанията съгласно
чл. 26.4 и чл. 26.5 от общите условия настъпва в 15- дневен срок след издаване на
фактурата. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, фактура се издава задължително не по-
късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие на доставката. Видно от
2
описанието на съдържанието на фактурите, в заявлението, исковата молба и
уточнителна молба от 01.09.2023 г. в заповедното производство, фактурите са издавани
на 10-то число в месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а ищецът претендира за
абонаментни такси за шест месечен период по договор за услуга ************ сума в
общ размер на 112,48 лева. При спазване на принципа на диспозитивното начало по чл.
6, ал. 2 ГПК до този размер претенцията на ищеца се явява основателна.
По делото не са представени други договори или допълнителни споразумения
между страните. Следователно не е доказано наличие на договорно правоотношение
между страните по договор с партиден № ******** и приложение № 1 от 24.01.2019 г.
за услуга ************ за *********** и приложение № 1 от 24.01.2019 г. за услуга
************ за ***********. Поради липсата на една от предпоставките, то
безпредметно е обсъждането н а останалите, доколкото дори и при тяхното наличие по
тези договори, искът е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 183 ЗЗД:
Установява се по делото наличие на договорно правоотношение между страните
по договор за продажба на изплащане от 24.01.2019 г., по силата на което ищецът е
предал на ответника мобилно устройство *************** , а за ответника е
възникнало задължение за плащане на сумата от 275,55 лева. В договора е
инкорпориран погасителен план с размер на вноските. От съдържанието му следва, че
влиза в сила на 24.01.2019 г. и е със срок от 23 месеца, колкото са и месечните вноски.
Първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаване на вещта, а всяка
следваща месечна вноска в сроковете за заплащане на сумите по месечните фактури.
Следователно, падежът на последната вноска е настъпил през м.12.2020 г. преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Ето защо, същите са изискуеми /в този
смисъл ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед липсата на твърдения процесната
вещ да е върната на продавача - ищец, както и с оглед липсата на твърдения от страна
на ответника и доказателства в тази насока последният да е погасил задълженията си,
съдът намира, че претенцията на ищеца за установяване дължимостта на неплатени
вноски на устройство на изплащане се явява основателна в своята цялост. Ето защо
искът за сумата от 83,86 лв., по договор за продажба на изплащане от 24.01.2019 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент ********** за период от 07.05.2020 г. до
06.12.2020 г. е основателен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По отношение претенцията за неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС в размер на 48,60 лева по договор за услуга *********** и неустойка в
размер на 5,83 лева , представляваща отстъпка на цена на месечната абонамента такса
за посочения номер (3,00 лева), както и неустойка, представляваща отстъпка за цената
на устройство ******* , в размер на 13,54 лева , съдът намира следното:
В чл. 7.1 от приложение № 1 към договора за мобилни услуги/ л. 7 и л. 8 от
заповедното производство/, ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен
размер, без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на
тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси
за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази
хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът
дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на
3
оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнение на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличие на
неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, какъвто се явява
ответникът. От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от
общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става
ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност
едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. В
договора обаче е предвидено че при прекратяване по вина на потребителя, последният
е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща повече от един компоненти:
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три,
отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на
невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя,
респективно - в тежест на търговеца, липсва. Следователно, неустойката е договорена
нереципрочно, само за потребителя, но не и за икономически по- силната страна.
Освен това, клаузата не е предварително договорена между страните. Налага се извод,
че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да
влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Следва
да се добави, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 147, ал. 1 ЗЗП , доколкото
клаузите на договорите, предлагани на потребителите, не са съставени по ясен и
недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС / С - 26/13 и С - 96/14/ се приема,
че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да
се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението
между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят
да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите за
него икономически последици". Съдът намира, независимо от уговорения максимален
размер на неустойката, че начинът по който се формира същата, остава неясен за
потребителя. Договорът не съдържа ясна информация относно начина на формиране,
включените услуги и дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна
такса, без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на
прекратяване на договора. Ето защо, клаузата, предвиждаща неустойки е
неравноправна.
На отделно основание и за пълнота следва да бъдат съобразени задължителните
разяснения в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, с които е прието, че неустойката е нищожна поради противоречие на
добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката се прави служебно от съда за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В разглеждания
случай чрез така договорената неустойка, ищцовото дружество ще спести разходите по
изпълнението на договора, а същевременно ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но
без да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост. Така решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, І т. о. и др. Ето защо,
настоящият състав приема, че уговорената по този начин неустойка излиза извън
своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост.
Нищожността на неустоечната клауза, за която съдът следи служебно, изключва
възникването на претендираното въз основа на нея вземане за неустойка, поради което
и на това основание предявеният иск за 48,60 лева по договор за услуга *********** и
неустойка в размер на 5,83 лева, представляваща отстъпка на цена на месечната
абонамента такса за посочения номер (3,00 лева), както и неустойка, представляваща
отстъпка за цената на устройство ******* , в размер на 13,54 лева се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
4
Предвид неоснователност на главните искове по договор с партиден № ********
и приложение № 1 от 24.01.2019 г. за услуга ************ за *********** и
приложение № 1 от 24.01.2019 г. за услуга 101000588179 за ***********,
неоснователна се явява и претенцията за неустоечно задължение по тези договори
между страните.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В този
смисъл следва да се приеме, че считано от деня, следващ посочения краен срок на
плащане във фактурите/15-дневен след издаване на всяка фактура/, ответникът е
изпаднал в забава относно плащането на главниците с изтичане на срока.
Следователно, исковете за лихви се явяват установени по основание за главници в
размер на 112,48 лева и 83,86 лева и по размер на осн. чл. 162 ГПК в размер на 31,25
лева за период от 06.07.2020 г. до 01.06.2023 г., върху главница в размер от 112,48 лева
и 22,61 лева за период от 06.07.2020 г. до 01.06.2023 г., върху главница в размер на
83,86 лева.
В частта, с която главните искове за предоставени електронни съобщителни
услуги и иска за неустойка за предсрочно прекратяване са отхвърлени, предвид
акцесорният характер на вземанията за лихви, същите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 25 лева за
държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. В тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски в размер на 154,78 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от 25 лева
за държавна такса, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски
съобразно изхода на спора в размер на 7,66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца *****************,
ЕИК *********, срещу ответника М. П. К., ЕГН ********** обективно съединени
искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС и чл. 183 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че М. П. К., ЕГН ********** дължи на
*****************, ЕИК *********, ЕИК ********* сумата от 112,48 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за електронни
съобщителни услуги за период от 07.05.2020 г. до 06.11.2020 г. по договор за мобилни
услуги № ********* от 24.01.2019 г. и Приложение № 1 към него от същата дата за
предпочетен № **********,план **************, ведно със законна лихва за период
от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 31,25 лева (тридесет и един лев
и 25 стотинки), мораторна лихва за период от 06.07.2020 г. до 01.06.2023 г., сумата в
размер на 83,86 лв., представляваща незаплатена цена за устройство на изплащане
**************** по договор за продажба на изплащане от 24.01.2019 г., сключен във
връзка с договорен абонамент ********** за период от 07.05.2020 г. до 06.12.2020 г.,
ведно със законната лихва от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата
в размер на 22,61 лева ( двадесет и два лева и 61 стотинки) , мораторна лихва за
период от 06.07.2020 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. №
37522/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за сумата над 112,48 лева до
предявения размер от 239,29 лева за предоставени електронни съобщителни услуги,
5
както и иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 323,62 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори от 24.01.2019 г., част от рамков договор с
уникален № ********* за услуги №************, № ************, №************,
както и иска по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва над 53,86 лева / 31,25 лева+ 22,61 лева/
до пълния предявен размер от 169,57 лева за забава в плащането на вземанията за
стойност на предоставени електронни съобщителни услуги, цена на устройства на
изплащане и неустойки като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. К., ЕГН ********** да заплати
на *****************, ЕИК *********, сумата 154,78 лв. - разноски в исковото
производство и сумата от 7,66 лв. - разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6