Решение по дело №114/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 45
Дата: 26 март 2021 г.
Съдия: Анета Георгиева
Дело: 20214500500114
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Русе , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова

Николинка Чокоева
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500114 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П. Б. К. от град Русе е обжалвал решението на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 88/2020 год.,с което е уважен предявения отрицателен установителен иск.Развива
оплаквания за неговата неправилност и иска отмяната му и отхвърляне на иска по
съображенията,подробно изложени в жалбата и поддържани в писмена защита.
Ответникът Д. Х. Г. счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на
решението,в подкрепа на правилността на което развива подробни съображения в писмен
отговор.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна в
производството и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна.
По молба на П.К. от 25.ІІ.2009 год. от пред ЧСИ Ц. Г. рег.№ 760 на КЧСИ е
образувано изп.дело под № 164/2009 год. Представен е изпълнителен лист от 26.ХІ.2008
год.,издаден въз основа на заповед за изпълнение от 24.ХІ.2008 год.по ч.гр.д.№ 4489/2008
год.,съгласно който Д. Х. Г. е осъден да му заплати сумата 25000 лева главница по запис на
заповед от 9.ІV.2008 год.,с падеж 9.V.2008 год.,както и 2500 лева разноски по делото.С
молба от 10.ІІІ.2009 год.взискателят е поискал насочване на принудителното изпълнение
1
към притежавани от длъжника МПС-опис,оценка,публична продан.С определение от
20.ІІІ.с.г. по ч.гр.д.№ 4489/08 год.Русенският районен съд е спрял принудителното
изпълнение след постъпило от длъжника писмено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение.На основание съдебния акт ЧСИ е спрял производството по изп.дело с протокол
от 26.ІІІ.2009 год.
За установяване съществуването на вземането си П.К. е предявил срещу длъжника иск
с правно основание чл.422 ГПК,който е уважен с решение по гр.д.№ 2132/ 09 г. на
РРС,влязло в сила на 21.ІХ.2010 год.През 2016 год.взискателят е поискал възобновяване на
производството,проучване на имущественото състояние на длъжника и прилагане на
способи за принудително изпълнение.С постановление от 18.Х.2019 год. ЧСИ е прекратил
производството на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК-поради бездействие на взискателя,което
според изложените в постановлението мотиви е с начало от 21.ІХ.2010 год.,датата на
влизане в сила на съдебното решение по иска за установяване съществуването на вземането.
Изпълнителният лист е върнат на взискателя,който с молба от 14.ХІ.2019 год.е поискал
образуване на ново изпълнително производство пред ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ и то е
образувано под № 1043/2019 год.
Предмет на делото е недължимостта на паричната сума,която длъжникът дължи
съгласно влязлото в сила решение по гр.д.№ 2139/2009 год.на РРС,постановено по иск по
чл.422 ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касае
се за отрицателен установителен иск за оспорване на вземането. В разглеждания случай
ищецът твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, считано от последното
действие по принудителното изпълнение от 10.ІІІ.2009 год.,когато взискателят е поискал
извършване на опис и оценка на движими вещи и така към 10.ІІІ.2014 год.вземането е
погасено по давност.
С ППВС № 3/18.11.1980г се приема, че давностен срок не тече по време на
изпълнително производство за вземането. Ново тълкуване се дава в ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013г, ОСГТК, т. 10, в което се приема, че съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Прекъсва се давността с изпълнителни действия-насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
2
въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
или т. нар "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Изведено е, че прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Или, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Спорен по делото е въпросът коя задължителна съдебна практика следва да се
приложи спрямо настоящия случай, тъй като изпълнителното производство с № 164/2009г е
било висящо към датата на приемане на цитираното тълкувателно решение и е прекратено
след приемането му с постановление от 18.Х.2019 г.
На съда е известна противоречивата съдебна практика и образуваното във връзка с
нея т. д. № 3/ 2020 г. на ВКС по отношение на въпроса: От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/ 1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело,
което е образувано преди приемането му.Настоящият състав намира, че давността по
отношение на съдебно установеното вземане не е изтекла, по следните съображения:
Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове, нормите на ТР имат действие
занапред, тъй като липсва изрична разпоредба, придаваща им обратно действие.
При постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото
тълкуване и възприема ново такова, старото тълкуване важи до неговата отмяна с новия
тълкувателен акт. В този случай тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях
се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият
тълкувателен акт престава да се прилага. Изложеното разбиране,отнесено към разглеждания
случай,води до извода ,че до приемането на ТР № 2/26.VІ.2015 год.давност по висящото
3
изп.дело № 164/2009 год. не е текла.За това и изп.дело № 1043/2019 год. е образувано преди
изтичането на 5 годишния давностен срок .Задължението на ответника по жалбата не е
погасено поради изтекла давност и предявения иск е неоснователен.
Настоящият състав счита за неправилни изложените от районния съд доводи за
настъпило по силата на закона прекратяване на изп.производство поради бездействие на
кредитора на 21.ІХ.2012 год.,който момент съдът приема за начало на давностния срок.Този
извод не е съобразен с фактите по делото и по-конкретно със спирането изпълнителното
производство в периода от 26.ІІІ.2009 год.до 20.V.2016 год.от ЧСИ на основание чл.432,ал.1
ГПК .Доколкото перемпцията подлежи ,също както и погасителната давност, на спиране и
прекъсване ,то следва да се приеме,че тя спира да тече във всички случаи по чл.432,ал.1
ГПК,когато изпълнителното производство се спира.Следователно,към 26.VІ.2015
год.изпълнително дело № 164/2009 год. е било висящо и от този момент,както вече се
посочи по-горе следва да се счита началото на погасителната давност.
Изложеното дотук води до извод за неоснователност на предявения иск.Като е
приел обратното,районният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на
отмяна.Вместо него съдът постановява решение за отхвърляне на иска,като възлага в тежест
на ответника по жалбата разноските на жалбоподателя в съдебното производство пред двете
инстанции.
Така мотивиран,окръжният съд


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260448 от 20.ХІ.2020 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 88/2020 год.по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Г. от град Русе против П. Б. К. от гр.Русе
установителен иск,че не дължи сумата от 25000 лева главница по запис на заповед,издаден
на 9.ІV.2008 год. и 2500 лева разноски по делото по изпълнителен лист от 26.ХІ.2008
год.,издаден по гр.д.№ 4489/2008 год.по описа на РРС,поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. да заплати на П. Б. К. сумата 1875 лева разноски в
производството пред двете инстанции.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5