РЕШЕНИЕ
№ 653
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500676 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на длъжника И. А. Д. с ЕГН
********** против постановление от 06.01.2022 г. на ЧСИ Минка Станчева -
Цойкова, рег. № 822, с р-н на д-ие ПОС, изготвено по и.д. № 1142/2017 г., с
което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, на
основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че
обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй като
в рамките на изпълнителното производство по изп.дело в продължение на
повече от две години след 2016 година не са били извършвани никакви
валидни изпълнителни действия. Моли се за отмяна на обжалваното
действие.
Взискателят „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* не е взел становище по
жалбата.
ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на
жалбата и за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, като взе
предвид материалите по делото и изразените писмени становища, намери
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното
дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против
обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
1
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието
на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за
цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни
производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил
интерес от изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното
производство и кога ще стане това.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти,
прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата
като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането,
касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така
съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Видно от копието на изп.дело №1142/2017г., изпълнителното
производство е било образувано първоначално като изп.д. № 610/2012 г. на
ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, р-н на д-ие – ОС Кърджали, по молба на
взискателя „Банка ДСК“ АД против длъжника И. А. Д. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.04.2011г. от Кърджалийски Районен съд по
ч.гр.дело № 653/2011 г. Предмет на изпълнението са парични вземания. По
2
молба на взискателя от 27.09.2017 г. делото е било е прехвърлено на ЧСИ
Минка Станчева - Цойкова, рег. № 822, на основание чл. 427 ГПК, с оглед
продължаване на изпълнителните действия, като е образувано под №
1142/2017 г. Вземането по листа е било обезпечено със законна ипотека върху
собствен на длъжника недвижим имот - Стопански двор от 3.014 дка, в
землището на с.К., обл.Кърджали, местността „Д.“, имот 000238, ведно с
построените в същия сгради.
Твърденията в жалбата са, че след 2016 г. по изпълнителното дело
не са предприемани никакви изпълнителни действия, в продължение на
повече от две години.
Видно от хронологията на изпълнителното дело обаче, по същото са
извършвани следните действия, прекъсващи давността съгласно посочените
по-горе разяснения в т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС:
Подавани са периодично молби от взискателя с искане за назначаване
на нова продан на ипотекирания недвижим имот, както и за насрочване на
опис и публична продан на възбранен недвижим имот - паркомясто 3,
сутеренен етаж, с площ 22,67 кв.м., находящо се в гр. ***, като молбите са от
дати 30.05.2016 г., 28.07.2016 г., 18.08.2016 г., 07.11.2016г., 27.02.2017 г.,
11.05.2017г.
По делото са постъпвали молби от взискателя за извършване на
опис и насрочване на публична продан на възбранени имоти от дати
06.11.2018 г., 31.01.2019г., 13.05.2019г. на 04.06.2019 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. На 05.03.2020г. взискателят
отново е подал молба с искане за предприемане на изпълнителни действия –
насрочване на опис и извършване на публична продан на възбранени
недвижими имоти. Такива молба са постъпвали на 24.02.2021г. и на
26.05.2021г. На 08.12.2021г. е постъпила молба от взискателя за налагане на
запор върху вземания на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.
От посочените по-горе факти е видно, че взискателят по
изпълнителното дело не се е дезинтересирал от него в посочения от закона
двугодишен срок, а напротив, същият активно е посочвал различни способи
за изпълнение.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че
обжалваният отказ на ЧСИ, извършен с постановление от 06.01.2022 г. да
прекрати изпълнителното производство е законосъобразен. Не са били налице
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към този момент за прекратяване на
изпълнителното производство - взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Ето защо съдът приема, че жалбата на длъжника е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По посочените съображения съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника И. А. Д. с ЕГН
********** против постановление от 06.01.2022 г. на ЧСИ Минка Станчева -
Цойкова, рег. № 822, с р-н на д-ие ПОС, изготвено по и.д. № 1142/2017 г., с
което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, на
основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4