Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесети
август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 2602 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.И.,
с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18-0819-003567/15.10.2018
год. на Началника на Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което
на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП и „глоба” в размер на 50 лева за нарушение по
чл. 147, ал.1 ЗДвП.
В
жалбата се сочи, че оспорваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че НП е
издадено извън едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, като въпреки че данните за
жалбоподателя са били известни на АНО връчването на издаденото НП е станало
едва около 20 месеца след неговото издаване. Моли за отмяна на издаденото
постановление и присъждане на разноски за извършването на които не сочи
доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител, ангажира единствено писмено становище, в което моли за
потвърждаване ан издаденото наказателно постановление и прави искане за
присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2018г. около 09:30 часа в гр. Варна по ул. „Прилеп“
на пътен възел с бул. „Христо Смирненски” в посока Военноморска болница
жалбоподателят М.И. управлявал собствения си лек автомобил „Хонда ЦР В” с ДК №
В 2776НС, като по време на движение не използвал обезопасителния колан, с което
МПС е било оборудвано. Посоченото направило впечатление на св. Е.Г., който
спрял автомобила за проверка, в хода на която жалбоподателят не представил
талон за пренимат технически преглед.
За констатираните нарушения бил съставен АУАН, връчен на
жалбоподателя на 25.05.2018г., като впоследствие въз основа на него на
15.10.2018г. било издадено и процесното НП, връчено на И. едва на 15.06.2020г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП и изисканите приобщени писмени
такива в рамките на проведеното въззивно производство, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Е.Г..
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане,
но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 18-0819-003567/15.10.2018г.
е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Обстоятелството дали е спазен или не едномесечният срок
по чл. 52 ЗАНН не е от категорията на съществените нарушения на процесуалните
правила доколкото визираният от закона в цитираната разпоредба срок има
инструктивен характер и касае действията на администрацията, като не е свързан
пряко и непосредствено с права на гражданите.
По съществото на изложеното в обжалваното наказателно
постановление съдът намери следното:
Несъмнено установен обективен факт в настоящото
производство се явява обстоятелството, че процесният лек автомобил е бил спрян за
проверка поради възприемането от страна на актосъставителя,
че водачът управлява МПС без обезопасителен колан,
каквото задължение принципно предвижда разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП,
като изключение от законоустановения принцип се
предвижда единствено за определена категория лица, изрично изброена в
разпоредбата на ал.2 сред които жалбоподателят И. очевидно не попада.
Що се отнася до второто нарушение по чл. 147, ал.1 ЗДвП
неговото наличие се установява от показанията на разпитания актосъставител
и очевидец св.Г., на когото съдът не намери основания да не даде вяра, с оглед
длъжността която заема, както и с оглед отсъствието на данни за
заинтересоваността му от изхода на настоящото производство.
По отношение на размера на наложените административни
наказания доколкото същият е конкретно фиксиран от закона за съда не съществува
възможност да коментира или да прави ревизия на същия.
Посоченото по-горе налага потвърждаване на издаденото наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на производството и доколкото е направено искане
за разноски и доколкото делото протече в едно заседание без явяване на процесулания представител на АНО съдът намира, че следва да
присъди разноски в минималния размер от 80 лева, утвърден в Наредбата.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0819-003567/15.10.2018 год. на Началника на Група към Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР - Варна, с което на М.И.И. е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП и
„глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 147, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М.И.И., с ЕГН: ********** да
заплати на ОД на МВР – гр. Варна сумата от 80 лева, представляваща сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: