РЕШЕНИЕ
№ 3657
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330103367 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Ж. Р. К. е предявил
против „Сити кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между
страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор
за потребителски кредит № ..... е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 15 ЗПК. В случай на отхвърляне на
главния иск, в условията на евентуалност, е съединен и установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за
потребителски кредит № ...., установяваща задължение за неустойка, е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради сключването й за
обезпечение на нищожна кредитна сделка по чл. 71 ЗЗД и поради неспазване
на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19
ЗЗП.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ....., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била
предоставена сумата в размер от 1 000 лв. при фиксиран лихвен процент по
1
заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 63 %, със срок за
погасяване на 16 двуседмични вноски. Твърди, че поел задължение за
връщане на сумата от 1 159, 15 лв. В клаузата на чл. 3, т. 9 от договора било
установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение
чрез банкова гаранция или под формата поръчителство, което да отговаря на
изискванията, установени от кредитодателя в чл. 23 от ОУ. В случай на
непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил
да заплати неустойка в общ размер на 808, 85 лв., платима разсрочено, заедно
с погасителната вноска. Ищецът твърди, че сключеният между страните
договор е такъв за потребителски кредит и последният е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Счита, че при сключване на договора е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, тъй като липсва ясно разписана
методика относно начина на формиране на годишният процент на разходите,
а в договора са посочени абсолютните стойности на годишния процент на
разходите и годишния лихвен процент, като липсва яснота от къде идва
разликата от 9 % между двете стойности. Сочи, че в договора е установено
задължение за заплащане на неустойка, като не е налице яснота дали
последната е включена или изключена от размера на годишния процент на
разходите. Твърди, че при сключване на договора е допуснато нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на
лихвения процент и не е регламентиран размерът на възнаградителната лихва.
Сочи, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като
действително приложения годишен процент на разходите не отговаря на
посочения в договора, поради невключване на задължението за заплащане на
неустойка в годишният процент на разходите, което е довело до заблуда на
потребителя. Счита, че задължението за заплащане на неустойка представлява
разход по кредита, поради което посоченият в договора годишен процент на
разходите не отговаря на действително приложения. Твърди, че при
сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК, тъй
като в клаузата на чл. 7 от Договора е посочен лихвеният процент, който се
прилага при забава, но не са посочени начините за неговата промяна, както и
стойността на всички разходи за забава, които се дължат при неизпълнение на
договора.
В условията на евентуалност излага съображения за нищожност само на
клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по смисъла на
2
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Сочи, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена и е
недействителна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано
висока. Твърди, че неустойката е установена при неспазване на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е недействителна, поради обстоятелството,
че има за цел заобикаляне на закона – арг. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че с
установяване на задължение за заплащане на неустойка се заобикаля
изискването годишният процент на разходите да не е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Сити кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни
съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е
допуснато, соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
годишният процент на разходите е определен съобразно установена
математическа формула, като в последният е включена възнаградителната
лихва като единствен разход по кредита и всички допускания, взети предвид
от кредитора при неговото определяне. Сочи, че неустойката не следва да
бъде включена в годишният процент на разходите, тъй като задължението за
заплащането й не е възникнало към момента на сключване на договора. В
този смисъл се позовава на практика на СЕС. Счита, че не е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като размерът на
годишната лихва е определен процент на годишна база, като последният не
подлежи на промяна и за потребителя е налице яснота и сигурност относно
размера на поетото задължение. Твърди, че задължението за заплащане на
неустойка е установено в съответствие с нормите на добрите нрави, като
счита, че обезпечението на задължението е съществен елемент при
преценката на носения от кредитора риск, тъй като последното предоставя
възможност за реализиране на неговите права и против трето лице или банка
– гарант. Сочи, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми
зависи изцяло от волята на потребителя, като чрез непредставянето на
обезпечение потребителят едностранно и извън волята на кредитора е
увеличил носеният от последния риск. Твърди, че след като потребителят
изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора
3
обезпечение, последният е договарял недобросъвестно – в нарушение на
изискванията на чл. 12, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че видно от съдържанието на
договора, в последният са включени всички допускания взети предвид от
кредитора при определяне на годишния процент на разходите, като страните
не разполагат с правна възможност за определянето му по различен начин.
Сочи, че към момента на сключване на договора предвидената неустойка не
се дължи, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на
посочените в договора задължения – в тридневен срок от сключване на
договора. Поддържа, че не е налице заблуждаваща търговска практика при
посочването на годишния процент на разходите в договора. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недействителността на договор за потребителски кредит № .. на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 15 ЗПК. При условията на
евентуалност е предявен установителен иск за установяване, че клаузата на
чл. 8 от договор за потребителски кредит № ...., установяваща задължение за
неустойка, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради
сключването й за обезпечение на нищожна кредитна сделка по чл. 71 ЗЗД и
поради неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и чл. 143,
ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява, като това
обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ....., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на последния –
кредитополучател, да върне сумата от 1 159, 15 лв. на 16 седмични вноски,
три, от които с размер от 15, 58 лв. и тринадесет вноски с размер от 85, 57 лв.
Установен е ден за заплащане – понеделник и падеж на първата вноска на
01.03.2021 г.
Установен е годишен лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на
разходите от 49, 63 %.
4
В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят
поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи
обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл. 23 от Общите условия. В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена
неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 808, 85
лв., която се заплаща разсрочено съгласно Приложение № 1 към Договора.
Договорът между страните е сключен при отнапред установени от
кредитодателя Общи условия.
От изслушаната в производството по делото и приетата без възражения
на страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че годишният
процент на разходите, определен съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК е от 49, 36 % като в него е включен като разход единствено договорната
лихва, като са взети предвид всички допускания съгласно чл. 3 от Договора.
Вещото лице е установило, че след включване на задължението за неустойка,
годишният процент на разходите по кредита е от 635, 96 %.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от
173, 33 лв., като е установен месечен лихвен процент от 40 % и годишен
процент на разходите от 48, 13 %.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
5
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита
е в размер на 49, 63 %, като последният се формира от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на
договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при
формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на
договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
6
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
По така изложените правни съображения съдът намира, че при
сключване на кредита не е било допуснато соченото от ищеца нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК досежно годишния процент на
разходите по кредита.
Съдът намира, че при сключване на договора обаче е допуснато
нарушение на посочената разпоредба, установяваща част от минимално
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като в
договора не е посочен общия размер на задължението на потребителя, а
единствено размерът на предоставения за временно и възмездно ползване
финансов ресурс и общия размер на задължението, като същевременно с
клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е установено допълнително задължение за
заплащане на неустойка. По този начин остава неясно какъв е размерът на
задължението на потребителя, след включване на установената в договора
неустойка, която формира задължението на потребителя и е установена още
към момента на сключване на договора. Следователно и по така изложените
съображения съдът намира, че правата на потребителя са нарушени, като
договорът е сключен без в последния да е посочено минимално необходимото
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съдът намира, че липсата на ясното относно общия размер на
задължението води до нарушаване и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
но не поради посочените от страна на ищеца основания.
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
7
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В съображение 32 от Директивата е посочено, че с цел осигуряване на
пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация
относно лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се
сключва договорът за кредит. По време на договорното правоотношение
потребителят следва допълнително да бъде информиран за изменения в
променливия лихвен процент и за причинените от тях изменения в
плащанията.
В чл. 10, б. „е“ от посочената Директива е установено, че в договора
следва да се съдържа информация относно лихвения процент, условията за
прилагането на лихвения процент и показателя или базовия лихвен процент,
приложим за първоначалния лихвен процент, ако има такъв, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и
ако при различни обстоятелства се прилагат различните лихвени проценти,
горепосочената информация за всички приложими лихвени проценти.
Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата,
съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират
тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК представлява основание
за недействителност на договора за кредит.
Съдът намира, че при тълкуване на Закона за потребителския кредит в
светлината на цитираната Директива, при сключване на договора е допуснато
соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК относно минималното
необходимо съдържание.
Това е така, тъй като в договора за кредит е посочен размерът на
установената възнаградителна лихва в процентно съотношение от 40, 05 %,
без да е установен действителният размер на задължението с посочване на
неговата левова равностойност.
Клаузите на договора са неясни по отношение на конкретните
задължения на заемополучателя и общия размер на сумата, която следва да
бъде погасена, тъй като не е налице яснота относно общия размер на всички
задължения по договора за кредит, като се вземат предвид всички допускания
във връзка с възможността за начисляване на допълнителни задължения за
неустойка, като не става ясно как е формирана общата дължима сума.
В този смисъл е практиката на Окръжен съд – Пловдив, постановена с
Решение № 260641 от 13.05.2021 г. по в. гр. д. № 1037/2020 г. на Окръжен
8
съд – Пловдив и Определение № 680 от 16.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 592/2022
г. на Окръжен съд – Пловдив.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е
установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 г. е осигуряване на максимална информираност на
потребителите, при сключване на договори за кредит при условия, които са
отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите,
установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, следва да намери приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция,
единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера на
задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесния казус
такава неяснота е налице по отношение на приложимия лихвен процент,
поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че
процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22
ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което не следва да
пристъпва към изследване на останалите, сочени от страна на ищеца
основания за недействителност на договора.
С оглед уважаване на главния иск, не се сбъдна вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски,
съобразно изхода на правния спор в размер на сумата от 78, 72 лв. за
заплащане на държавна такса.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи сумата от 367, 76 лв. на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
действаща към момента на приключване на съдебното дирене в
производството, (ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.), към който момент се определя
възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното
не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, по предявения от Ж. Р. К., ЕГН **********, с адрес......., иск с
9
правно основание чл. 124 ГПК, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит № ....... е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на Ж. Р. К., ЕГН **********, сумата от 78, 72 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 3367/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на а. Г. Л. М.,
БУЛСТАТ *********, с адрес ...., сумата от 367, 76 лв – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
3367/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10