О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1515
21.09.2016 г., гр. Пловдив
Пловдивският районен съд, Наказателна
колегия, III състав, в закрито заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНИКА ТАРЕВА
след като се запозна с материалите по ЧНД № 5805/2016 г. по описа на
съда, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по Жалба на Д.И.Б. в качеството си на ...
на „А.Т.” ЕООД като ощетено юридическо лице, срещу Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 16.06.2016 г. на Районна
прокуратура гр. Пловдив, постановено по преписка № 1334/2014 година по описа на
Районна прокуратура – град Пловдив, с което е прекратено досъдебно производство
№ 170/2015 година по описа на Отдел „ИП” при ОД на МВР - гр. Пловдив,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 220, ал.
1 от НК.
Жалбоподателят обжалва цитираното Постановление с
доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, поради което моли същото да бъде отменено, а делото да
бъде върнато за продължаване на действията по разследване.
От фактическа страна се установява следното:
На 05.02.2009 г. в гр. Пловдив между „А.Т.” ЕООД,
представлявано от управителя А.Д.Т. от една страна, като продавач, и Г.И.Н.
/като физическо лице/ от друга страна, като купувач, бил сключен договор за
покупко-продажба на 123 500 броя акции от капитала на „Арда Трийс” АД за
цена от 308 750 лева. В договора бил определен срок за изплащане на цената
– 5 месеца от датата на подписването му, а именно 05.07.2009 г.
„Арда Трийс” АД било основано на 13.11.2008 г. с
капитал от 190 000 акции, като 123 500 от тях били притежание на „А.Т.”
ЕООД, който бил и член на Съвета на директорите. Представляващ дружеството била
Г.И.Н..
На 01.05.2009 г. между „А.Т.” ЕООД, представлявано от
управителя А.Д.Т. и Г.И.Н. /като физическо лице/ бил подписан протокол, в който
било констатирано, че земите, собственост на „Арда Трийс” АД били силно
замърсени с разхвърляни камъни, което затруднявало отглеждането на земеделски и
горски култури. Коритото на река Арда навлязло върху 500 декара от имотите, с
което площта на същите била намалена. Тези обстоятелства, според страните,
водели до ощетяване на акционерите и в частност мажоритарния акционер Г.Н. с
това, че стойността на активите била значително намалена. Трябвало имотите да
бъдат приведени в нормален за стопанската дейност вид, поради което страните
решили да подпишат Анекс към договора за покупко-продажба на 123 000 броя
акции от 05.02.2009 г., с който се удължавал срокът за заплащане на сумата от
купувача с дата 05.07.2009 г. на предоговорения нов падеж - 01.05.2012 г. или
до отстраняване на констатираните скрити недостатъци. Страните се споразумели,
че при неотстраняване на недостатъците в срок от 3 години, сумата, дължаща се
по договора от 05.02.2009 г. се променя от 308 750 лева на 100 лева, като
остатъкът се определя като неустойка за нанесени вреди.
На 21.01.2013 г. „А.Т.” ЕООД, представлявано от
управителя А.Д.Т. и Г.И.Н. удостоверили, че в периода 20-21.01.2013 г. земите,
собственост на „Арда Трийс” АД са заляти от високите води на р. Арда, което ги
правило непригодни за стопанска работа за дълъг период от време. На същата дата
страните подписали анекс, с който постигнали съгласие, че на купувача Г.И.Н., в
следствие на заливането на площите от високите води на р. Арда и
неотстраняването на констатираните с констативния протокол от 01.05.2009 г.
недостатъци, върху имотите, собственост на „Арда Трийс” АД са нанесени
значителни вреди – в размер на 338 650 лева. Страните определили и
окончателната цена на продадените 123 500 акции от капитала на „Арда
Трийс” АД на 100 лева.
С акт от 12.07.2013 г. жалбоподателят Д.Б. бил
назначен за ликвидатор на „А.Т.” ЕООД, като при анализ на счетоводните данни се
установило, че през месец февруари 2009 била извършена сделка на 123 500
акции от капитала на „Арда Треийс” АД за сумата от около 300 000 лева.
Според дадените от Б. показания тази сума не било ясно дали към настоящия момент
е изплатена.
Като свидетел по делото е била разпитана Г.Н., която
не е отрекла, че на описаните по-горе дати между нея и А.Т.” ЕООД,
представлявано от управителя А.Д.Т., са били сключени посочените по-горе
Договори и Анекси към тях, като в показанията си е посочила и обстоятелството,
че за определен прериод от време е съжителствала с А.Д.Т., като от съвместното
им съжителство имат деца, но вече не живеят заедно.
Като свидетел по делото е била разпитана и С.С.С. - обслужвала
счетоводно „А.Т.” ЕООД през периода 2007 – 2011 г., според която в края на посочения период в дейността на
дружеството се появили проблеми. Поради това управителят А.Т. предприел
действия на разпореждане с активи на дружеството, които целели невъзможността
кредиторите да се удовлетворят. Относно договора за покупко-продажба на
123 500 броя акции от капитала на „Арда Трийс” АД, свид. С. е заявявала,
че от информацията, с която разполага, към месец февруари 2011 г., продажната
цена не е била заплатена от Г.Н..
Видно от показанията на К.Х.К. – ... на отдел
„Канцелария” в общинска администрация – с. С., през месец януари 2013 г.... на
„Арда Трийс” АД – А.Т. и член на управителния съвет на дружеството – М.Й.
отишли при него и поискали да се състави протокол относно заляти площи с тополи
в землището на с. Долно Черковище и с. Долно поле. Отишли на място и се
установило, че р. Арда е излязла от коритото си и е засяла посочените площи. За
това било съставен протокол от 21.01.2013 г.
В същата насока са и показанитя на свид. Т.К.Й. – ...
„ИФП” при община Стамболово и на свид. М.Т.Й. – ... на „Арда Трийс” АД.
В показанията си свид. А.Д.Т. е посочил, че на
05.02.2015 г. представляваното от него дружество „А.Т.” ЕООД сключило договор
за покупко-продажба на 123 500 броя акции от капитала на „Арда Трийс” АД с
физическото лице Г.И.Н. за сумата от 308 750 лева, което плащане било
отложено за срок от пет месеца. След проверка на активите на „Арда Трийс” АД от
стана на купувача се установили недостатъци на земеделските земи, изразяващи се
в това, че реката е завзела между 500 и 700 декара земя, разрушена била дигата,
която предпазвала земите от водите а реката, в следствие на което реката
ежегодно заливала земите на дружеството. Това наложило подписване на анекси и
констативни протоколи към договора, в следствие на което цената на акциите била
определена на 100 лева общо.
По делото е била назначена съдебно-икономическа
експертиза, според заключението на която няма достатъчно данни, от които да е
видно, че има стопанска необходимост от сключването на Анекс от 01.05.2009 г.
към договор от 05.02.2009 г. за покупко-продажба на 123 500 броя акции и
че анексът не носи основание за промяна стойността на акциите.
При този доказателствен прокурорът е приел, че
производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като не може да се
направи извод за наличие на извършено престъпление по визирания състав. Този
резултат е бил предмет на обжалване, като с Определение от 23.11.2015 г.,
постановено по ЧНД № 7574/2016 г. по описа на ПРС, ІV н.с., постановлението за
прекратяване е било отменено, а делото е било върнато за доразследване с
указания за назначаване на допълнителна експертиза, която да определи пазарната
стойност на акциите към момента на сключването на договора – 05.02.2009 г.,
както и ако са налице посочените в констативен протокол от 01.05.2009 г.
недостатъци да даде отговор на въпроса какъв е размерът на причинените от тези
недостатъците вреди на собственика на 123 500 броя акции – Гинка Нанкина и
как тези акции са се обезценили и може ли това обезценяване да бъде
противопоставено на ощетеното юридическо лице.
В изпълнение на указанията на съда представителят на
РП е назначил допълнителна експертиза, според заключението на която: пазарната
стойност на една акция към момента на сключването на договора – 05.02.2009 г. е
10 лева, като пазарната стойност на 123 500 бр. акции е
1 235 000. В обстоятелствената част на заключението е посочено, че на
пазара на акции не фигурират акциите на „Арда Трийс“ АД, както и че не може да
се фиксира нов размер на акциите, поради това, че не е извършена оценка на
активите и пасивите на дружеството към датата на съставяне на констативния
протокол от 01.05.2009 г. Посочено е също така, че констатираните недостатъци
са установени от комисии с протоколи, без да е извършена оценка, т.е. липсва
ново стойностно изражение. Вещото лице е посочило също така, че констатациите
са фиксирали едно фактическо състояние, но същите не са основание за промяна на
стойността, поради липса и на оценка на самите недостатъци. Според
заключението, констатираните недостатъци не са били оценени, за да се установи
водят ли те до обезценяване на акциите. Според експерта липсва остойностено
обезценяване, като такова е направено само с констативни протоколи, което не
било основание за промяна на стойността на акциите, нито за противопоставяне на
неоценено от сертифициран оценител обезценяване, което да бъде противопоставено
на ощетеното юридическо лице.
При така установената фактическа обстановка и
събраната по делото доказателствена съвкупност прокурорът е достигнал отново до
извод, че производството следва да се прекрати, тъй като по делото не са налице
достатъчно безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 НК. Отново е акцентирано на обстоятелството, че се касае до форсмажорни
обстоятелства, които обосновават, според представителя на РП, извод за липса на
извършено от обективна и субективна страна на престъпление.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят,
който обжалва описания по-горе прокурорски акт с молба същият да бъде отменен,
а делото да бъде върнато за продължаване на разследването.
От правна страна:
Жалбата изхожда от легитимира страна, депозирана е в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя
като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Практиката и теорията приемат еднозначно, че неизгодна
е сделката, която изобщо не е било нужно да се сключва или е могло да бъде
сключена при по-изгодни условия.
Условията се преценяват както от икономическа, така и от юридическа гледна
точка. Неизгодна сделка може да има с оглед на цените, характера, количеството
или качеството на предмета на сделката, сроковете на доставка, с оглед на
уговорените неустойки и т.н.
Следователно преценката дали е налице сключена
неизгодна сделка в конкретния случай изисква установяването на това дали процесната сделка е могла да бъде сключена
при по-добри условия – на по-висока цена или без предвиденото с анекса
предоговаряне на съществен елемент от договора – цената. Последното от своя страна изисква установяването на
наличието на такива недостатъци, които да оправдават направеното предоговаряне
на цената, удостоверено в сключения Анекс,
в това число дали същата изобщо е
била заплатена. Правилно в опит да се изяснят тези въпроси са били
назначени две експертизи, заключенията на които обаче не са дали задоволителен
отговор на поставените въпроси. Видно е, че причините за това се дължат и на
липсата на обективни данни за обстоятелства от значение за изготвянето на
заключението – липсата на извършена
оценка на активите и пасивите на дружеството към датата на съставяне на
констативния протокол от 01.05.2009 г. и най-вече липса и на оценка на самите
недостатъци. Вместо да се направи опит за запълване на констатираната
доказателствена празнота, представителят на РП е прибегнал към прекратяване на
наказателното производство, който извод според настоящия съдебен състав е
прибързан. Според заключението, констатираните недостатъци не са били оценени,
за да се установи водят ли те до обезценяване на акциите. Липсвало и
остойностено обезценяване, като такова е направено само с констативни
протоколи, което не било основание за промяна на стойността на акциите, нито за
противопоставяне на неоценено от сертифициран оценител обезценяване, което да
бъде противопоставено на ощетеното ЮЛ.
Дори и да се приеме, че понастоящем липсва обективна
възможност за извършване на допълнителна или нова експертиза, предвид изминалия
период от време и липсата на извършени оценки от сертифицирани оценители овреме,
настоящият съдебен състав намира, че това само по себе си би могло да обоснове
извод за увреждане на ощетеното юридическо лице, предвид бездействието на
неговия представляващ орган, в каквато насока липсват съображения в
прекратителното постановление. В този смисъл следва да се има предвид, че необходимостта
от прекратяване на производството следва да се базира на категоричен извод за
липса на данни за извършено престъпление не само по текста, за което е било
образувано наказателното производство, но и липса на такова от общ характер
въобще.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че в случая
прокурорът е пристъпил към прекратяване на делото преди да е изяснил въпроси от
съществено значение за правилното решаване на делото. Обосноваването на категоричен
и обоснован извод за прекратяване на наказателното производство изисква полагането
на допълнителни усилия за попълването на делото с доказателства, които ще дадат
възможност на вещото лице да даде отговор на поставените му с допълнителната
експертиза въпроси, от отговора на които зависи и извода за наличие на
извършено престъпление по чл. 220 НК. В случай, че вещото лице отново не може
да даде отговор на поставените въпроси, задачата следва да бъде възложена на
нов експерт, тъй като е възможно липсата на обоснован отговор на поставените
въпроси да се дължи субективна (не)възможност.
Едва след като са изчерпани всички възможности за
попълване на доказателственаста съвкупност с доказателства, респ. след
назначаването на допълнителна или нова експертиза, прокурорът следва да направи
отново преценка за по-нататъшния ход на делото, тъй като е недопустимо
формирането на правни изводи в каквато и да е насока на наказателното
производство при съществуващата понастоящем доказателствна празнота, останала
неотстранена, без опит това да бъде сторено.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като делото бъде
върнато на прокурора за правилното прилагане на закона.
С оглед на изложеното и на основание чл. 243 ал. 5, т.
3, вр. ал. 4, вр. ал. 3 от НПК, Пловдивският районен съд, III наказателен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 16.06.2016 г. на РП-Пловдив, постановено по пр. пр. № 1334/2014
г. по описа на РП-Пловдив, с което е прекратено досъдебно производство №
170/2015 година по описа на Отдел „ИП” при ОД на МВР - гр. Пловдив, образувано
и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на РП-Пловдив с оглед правилното приложение
на закона.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на Районна прокуратура, гр.
Пловдив и на жалбоподателя.
Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ПОС.
След влизане в сила на определението досъдебното производство
да се върне на РП Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК