№ 29
гр. Търговище, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора М. К. А.
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело №
20243500100288 по описа за 2024 година
х Искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.4 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ в
общ размер на 151 100 лв.
Ищецът Ю. С. Р. от гр.Ш. твърди в исковата си молба, че с присъда № 33
от 18. 09. 2019 г. на РС- Ш. в нарушение на закона му е наложено
административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК - глоба в размер на 1000
лева за престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 146. от НК,
потвърдено с решение № 108 / 04. 12. 2019 г. по в.н.ч.х.д.№ 334/2019г. на ОС-
Ш., отменени с решение № 260048 /13.11.2020 г. по н.д.в.№233/2020г. на
Апелативен съд-Варна.Като последица от двата неправомерни съдебни акта е
образувано изп.д.№20/2020г. на ДСИ Т.К., ограничаващо правото му да
разполага със средства, довело до емоционален дискомфорт, силно
безпокойство, страх и паника за невъзможност да посреща разходите за храна,
облекло, учебни помагала и заплащането на семестриални такси и престой за
обучението в РУ.Претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в това, че с
оглед участието му в производството по н.ч.х.д.№823/2022г. на PC-Търговище
и н.ч.х.д.№607 / 2023г. на PC-Търговище- двете срещу подсъдимия Х.М.А. и
по искане на същия подсъдим съдиите са изпратили искане до PC-Омуртаг по
водените от тях две дела да предоставят справка за съдимост в качеството му
на тъжител. Самото прилагане на справките за съдимостта му по същите и
1
знанието, че съдиите и останалите участници в производството възприемат
записите в тези справки относно наказването му за извършено престъпление,
макар и да е бил освободен от наказателна отговорност, предизвикало у него
чувство на огромно притеснение, срам и унижение за това, че го възприемат
като правонарушител. Срещу него е образувано и изп.д.№325/2020г. на ЧСИ
Я.Д. за разноски по същите две дела от тъжителя Й.Р., довело до огромно
душевно притеснение, срам и унижение, които нерепарирани неимуществени
вреди ищецът оценява в общ размер на 150 000 лв.Незаконосъобразните
съдебни актове са причина и за ангажиране на адвокатска помощ от страна
ищеца, довело до материални разходи за същия в размер на 1 100 лв., за които
също не е възмезден.
Ответниците оспорват основателността на предявените искове с
възражения за липсата на предпоставки за присъжда-не на претендираните
обезщетения, евентуално с възражения за прекомерността им, като в
писмените отговори по чл.131, ал.1 от ГПК са изложени следните доводи:
Защитата но наказателни дела от частен характер не е задължителна,
като ангажирането на защита е по преценка на подсъдимия.В конкретния
случай, последният не е сезирал съдилищата с молба, че не разполага с
финансови средства и не е поискал да му бъде назначен служебен защитник
по предвидения в закона ред. С договора от 03.07.2019г. е договорено
възнаграждение от 400 лева, като е внесена сума в размер на 120 лева, а по
втория договор от 25.09.2019 г. е договорено възнаграждение от 400 лева, като
е внесена сума в размер на 300 лева.С решение № 260048/13.11.2020г. по н.д.в.
№233/2020 г.по описа на Апелативен съд-Варна е възобновено наказателното
производство по в.н.ч.х.д.№334/2019 г. по описа на Окръжен съд-Ш. и е
отменено решение №108/ 04.12.2019 г. по същото дело и присъда
№33/18.09.2019г. по н.ч.х.д.№1350/2019 г. по описа на Районен съд- Ш., като
Ю. Р. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за деянието по
чл.146, ал.1 от НК. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие от 07.07.2020 г. с отразено договорено възнаграждение от 400 лева,
като е посочено че предоставената правна помощ е безплатна на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С решение № 260048/13.11.2020 г. по н.д.в.№233/2020г.
по описа на Апелативен съд-Варна Й.И.Р. е осъден да заплати на Ю. С. Р.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева., т.е.
на молителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред двете
2
съдебни инстанции и пред Апелативен съд-Варна в производството по
възобновяване, общо в размер на 1100 лева. От молителя е депозирана молба
до PC-Ш. и му е издаден изпълнителен лист №260700/ 4.12.2020 г. за сумата
от 1100 лв. представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Искането отново да му бъдат заплатени тези разноски би довело до
неоснователно обогатяване на молителя.
По отношение на искането за присъждане на обезщете-ние в размер на
150 000 лева за претърпени неимуществени вреди не са представени никакви
доказателства дали молите-лят е бил в трудово правоотношение към
посочения в исковата молба период, получавал ли е трудови и други доходи,
от какви източници са получавани по неговата банкова сметка доходи и с
какви средства същият се е издържал към посочения в молбата
период.Първоинстанционният съд е предприел своевременно мерки и е
изпратил с писмо с изх.№ 61161/18.11.2020 г. заверено копие от решение №
260048/13.11.2020 г. по н.д.в. №233/2020 г. по описа на Апелативен съд-Варна
на ДСИ при Районен съд- Ш., във връзка с издадения изпълнителен лист
№40/06.01.2020 г. за наложената на Ю. С. Р. глоба в размер на 1000 лева и за
сумата от 50 лева, присъдена държавна такса върху уважения граждански иск.
С постановление на ДСИ при PC-Ш. по изп.д.№20/2020 г. на основание
чл.433, ал.1, т.4 от ГПК е прекратено изпълнителното производство с длъжник
Ю. С. Р. във връзка с н.ч.х.д.№1350/2019 г. Съобщение за прекратяване на
изпълнителното производство е изпратено до PC-Ш. на 20.11.2020 г.Липсват
каквито и да са писмени доказателства по изп.д.№20/2020 г. по описа на ДСИ
при PC-Ш. да са събрани изцяло или частично суми по издадения
изпълнителен лист срещу Ю. Р., т.е. няма причина същият да не може да се
издържа, което да обуслови и някакви отрицателни емоционални
преживявания у молителя.С писмо с изх.№ 61160/18.11.2020г.
първоинстанционният съд е уведомил и Районен съд - Омуртаг „Бюро
съдимост“ за прилагане на решението на Апелативен съд-Варна към
издадения бюлетин за съдимост на лицето. При издаване на справки за
съдимост по наказателни дела служебно се отразява информацията, която е
била нанесена в бюлетина за съдимост. В приложеното копие към исковата
молба на справка за съдимост на Ю. С. Р., издадена от PC-Омуртаг, е отразено
решение № 260048/13.11.2020 г. по н.д.в. №233/2020 г. по описа на Апелативен
съд-Варна и е отразено отмяната на решение №108/ 04.12.2019 г. по в.н.ч.х.д.
3
№334/19 г. по описа на ОС-Ш. и присъда №33/18.09.2019 г. по н.ч.х.д.
№1350/2019 г. по описа на PC-Ш.. В конкретния случай, справката за съдимост
не е издадена от PC-Ш. и ОС-Ш. и същите не следва да носят отговорност за
нейното съдържание и отразяване. Без доказателства е и твърдяното
обстоятелство, че запознаването със съдържанието на справката за съдимост,
както от трети лица, с които молителя води други наказателни производства,
така и от съдиите, разглеждащи тези дела, е породило у него неудобство и
срам. В конкретната справка за съдимост е отразено, че Ю. С. Р. е оправдан и
признат за невиновен, поради което не следва да се приема, че отразяването на
тези обстоятелства и узнаването им от трети лица или длъжностни лица би
следвало да породи отрицателни емоционални преживявания за него.
Относно образуването на изп.дело№ 325/2020г. на ЧСИ Я.Д. за търсени
разноски от тъжителя Й.Р. липсват доказателства за причинено душевно
притеснение, срам и унижение, както и доказателства за събрани изцяло или
частично суми по издадения изпълнителен лист срещу Ю. Р., съставляващо
причина същият да не може да се издържа и обуславящо някакви отрицателни
емоционални преживявания у молителя. По образуваното изпълнително дело
PC-Ш. и ОС-Ш. нямат качеството на взискател, поради което и не разполагат с
правомощия да уведомят ЧСИ за постановеното решение на Апелативен съд -
Варна.
Претендираният размер на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв. е завишен и не-доказан, а от друга страна, не
отговоря на принципа на спра-ведливостта.
Прокурорът счита претенцията за неимуществени вреди за основателна
до размер на 15 000 лв., а относно претенцията за имуществени вреди моли за
решение, съобразно доказателствата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от налагане на наказание по НК или на
административно наказание, когато лицето бъде оправдано или
административното наказание бъде отменено. Отговорността е от обективен
4
характер и се ангажира във всички случаи на налагане на посочените
наказания, когато лицето е оправдано и независимо от обстоятелствата по
извършените процесуални действия.
Предвид разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, необходимо е претърпените
от ищеца вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
следва да се преценят видът и тежестта на наложеното наказание, времето от
налагането до отмяната му, данните за личността на подсъдимия, с оглед
доколко наказанието се е отразило негативно на физическото му здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, съобразно конкретиката на случая, като
обезщетението се определя глобално, съобразно общия критерий за
справедливост-чл.52 от ЗЗД-т.11 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. по
т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, ищецът Ю. С. Р.-39г., не е осъждан, студент по
право в РУ“Ангел Кънчев“-гр.Русе през периода 2016/2020г., родителите му
са починали и живее в гр.Ш. с вуйчо си, като с присъда №33/18.09.2019 г. на
РС- Ш. му е наложено административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК -
глоба в размер на 1000 лева за престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 от НК, във
вр. с чл. 146. от НК, потвърдено с решение № 108 / 04.12.2019 г. по в.н.ч.х.д.№
334/2019г. на ОС-Ш., отменени с решение № 260048/ 13.11.2020г. по н.д.в.
№233/ 2020г.описа на Апелативен съд-Варна.Междувременно, срещу същия е
образувано изп.д.№20/ 2020г. на ДСИ Т.К. за събиране на присъдената глоба и
разноски, както и изп.д.№325/2020г. на ЧСИ Я.Д. за събиране разноските по
същите две дела от тъжителя Й.Р..По тъжба на ищеца са образувани н.ч.х.д.
№823/2022г. на PC-Търговище и н.ч.х.д.№607/2023г. на PC-Търговище- двете
срещу подсъдимия Х.М.А., по чието искане е приложена справка за
съдимостта на ищеца, съдържаща данни и за посоченото наказание.В
наказателното производство срещу него ищецът е ангажирал адвокатска
защита на стойност 1 100 лв.
Съгласно неопроверганите показания на св.В. Д. Н.-негов приятел,
ищецът е бил с открит и спокоен характер, но след осъждането му настъпила
промяна в емоционално-психическото му състояние, като станал напрегнат,
5
тревожен, затворен и притеснен как ще се издържа и ще продължи обучението
си в университета, предвид запорирането на банковата му сметка. Изпитвал
притеснения и терзания, чувство за обида и накърняване на достойнството му,
авторитета и доброто му име в обществото. Действително, свидетелят
възпроизвежда някои факти, които са му споделени от самия ищец, но същите
са в съответствие с житейската логика, както и с нормалните човешки
възприятия в подобна ситуация, като последица от осъждането му на две
инстанции. Нормално е проблемите му да станат бързо достояние на
съответния кръг от колеги, приятели и близки на ищеца, довело до опасения за
последния от изолация.Още повече, същият се ползва с добро име и
свързаната с това представа на обществото за негова личност, авторитет и
достойнство, несъмнено са били съществено накърнени.Продължително е и
времето- година и два месеца от налагане на наказанието до отмяната му с
окончателния съдебен акт.
От друга страна, наложената на ищеца „глоба“ е административно
наказание, т.е. с по-нисък репресивен интензитет от наказанията по чл.37 от
НК, като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на осн.чл.78а
от НК и наказанието е в минималния размер, предвиден в закона.Макар и при
наличието на съществен емоционално-психически дискомфорт от
предприетото принудително изпълнение, имуществената отговорност на
ищеца е останала нереализирана ефективно по образуваните срещу него две
изпълнителни дела и извод за материално възпрепятстване на осигуряване
средства за живот и образование е невъзможен.В приложената по водените от
него наказателни дела справка действително е посочено осъждането му, но
изрично е отразена отмяната на осъдителната присъда и оправдаването му,
т.е. липсва основание за невъзприемането му като лице с чисто съдебно
минало и уронване на престижа му пред други съдебни органи.
Усещанията на ищеца за несправедливост, виновност, уронване на
доброто му име, пренебрежение и малоценност, непозволяващо му да се
включи пълноценно в социалния и служебния живот, са продължили година и
два месеца, т.е. продължителен период от време, като описаните по-горе
неблагоприятни изживявания са в пряка причинна връзка с осъждането му,
отразило се негативно на психиката, контактите, личния и социалния му
живот, положението му в обществото, статуса му на студент по право,
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, т.е.
6
предявеният иск за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ е доказан
по основание. При отчитане на посочените обстоятелства, касаещи степента,
вида и характера на увреждането на емоционално-психическата сфера на
ищеца, наред с продължителността на търпене на неблагоприятните
последици от осъждането, макар и доверието, и уважението към ищеца от
страна на близки и познати да е запазено, то изводът е за наличие на
увреждания и влошаване на качеството на живот на същия. Съобразно
интензитета на негативните последици и изискванията за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, следващото се обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата 12 000 лв., до
който размер предявеният иск по чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ за причинени
морални вреди следва да бъде уважен, като в останалата част до пълния му
размер от 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По ангажираната от подсъдимия адвокатска защита за съответните
съдебни инстанции същият е заплатил сумата 120 лв. по договор от
03.07.2019г. и сумата 300 лв. по договор от 25.09.2019г., които разходи до този
момент не са му възстановени, поради което предявеният иск за обезвреда на
имуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 420 лв., а в останалата
част до пълния му размер от 1 100 лв. да бъде отхвърлен.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
по делото разноски в размер на по 9.32 лв., определени съразмерно на
уважената част от претенциите, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците Районен съд-Ш. и Окръжен съд-Ш. солидарно
да заплатят на ищеца Ю. С. Р. от гр.Ш., ул.“Ж.С.“№5, бл.2, вх.3, ап.42,
ЕГН:********** сумата 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от наложено му с
присъда №33/18.09.2019 г. на РС- Ш. административно наказание по чл.78а,
ал.1 от НК-глоба в размер на 1000 лева за престъпление по чл.148, ал.1, т. 1 от
НК, във вр. с чл. 146 от НК, потвърдено с решение № 108/04.12.2019 г. по
в.н.ч.х.д.№ 334/2019г. на ОС-Ш., отменени с решение № 260048 /13.11.2020 г.
по н.д.в.№233/ 2020г.описа на Апелативен съд-Варна, както и сумата 420
7
лв.(четиристотин и двадесет лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди-разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, на осн.чл.2, ал.1, т.4 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ ,
като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ за
обезвреда на неимуществени вреди в останалата част до пълния им размер от
150 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 100 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ответниците Районен съд-Ш. и Окръжен съд-Ш. да заплатят
на ищеца Ю. С. Р. от гр.Ш. направените по делото разноски в размер на по 9.32
лв., определени съразмерно на уважената част от претенциите, на осн.чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
8