Присъда по дело №24/2024 на Районен съд - Павликени

Мотиви по Присъда N 4/14.03.2025 година по НЧХД № 24/2024 година по
описа на Районен съд, гр. Павликени

Частното обвинение е против Й. П. Т. - роден на *** г., в гр. Г. О., с
постоянен адрес в гр. ***, живущ в с. ***, български гражданин, женен, със
средно специално образование, едноличен търговец /ЕТ/, с ЕГН **********,
неосъждан за това, че на на 12.08.2023 г. в с. Р., общ. П., причинил на И. Г. Н. с
ЕГН ********** от с. *** временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на горния клепач на дясното око и оток със стесняване на
очната цепка, охлузна рана по гърбана носа и оток, с кръвотечение от носа.
Частният тъжител – И. Г. Н. от с. *** – квалифицира деянието като
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, в с.з. лично и чрез повереника си
поддържа обвинението и счита, че е доказано.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от
тъжителя граждански иск срещу подсъдимия за неимуществени щети,
причинени от деянието по чл.130, ал.1 от НК в размер на 6000 лева, ведно със
законна лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й
изплащане. Тъжителят е конституиран по делото и като граждански ищец.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. М. Н., ***АК
прави искане за постановяване на осъдителна присъда по отношение на
подсъдимия по посочената в тъжбата правна квалификация и уважаване на
гражданския иск, така, както е предявен и приет за разглеждане от съда.
Излага подробно становище по същество.

Защитникът на подсъдимия – а. Д., ***АК пледира за оправдателна
присъда и отхвърляне на гражданския иск, както и присъждане на разноските
направени по делото. Излага подробни доводи в подкрепа на искането си.
Алтернативно, ако подзащитният му бъде признат за виновен, счита да са
налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на минимално административно
наказание.

Подсъдимият – Й. П. Т. от с. *** – явява се в съдебно заседание и дава
подробни обяснения по обвинението. Не се признава за виновен и моли за
оправдателна присъда и отхвърляне на гражданската пратанция.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са обясненията
на подсъдимия, свидетелски показания, съдебно-медицинска и съдебно-
1

психологическа експертизи.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
анализирани и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е 56 годишен, женен и живее в с. ***. Неосъждан.
Регистриран като ЕТ.

Пострадалият и подсъдимият се познават отдавна, съселяни и живеят в
близост един от друг.

Отношенията им били влошени – в селото битува мнението, че
подсъдимия и семейството му са собственици и свободно отглеждат кучета,
които били агресивни – изложеното в тъжбата и показанията на св. В., Е. и Й.

Пострадалият И. Н., на 12.08.2023 година, около 18.30 часа, след
празненство на ловната дружинка в селото се прибирал пеша към дома си,
находящ се в с. ***. Пътят му минавал покрай дома на дядото на св. Н. Е. и
спрял за кратък разговор през оградата с последния.

След като приключили разговора, пострадалият продължил по пътя си.
По него, за да се прибере се налагало да мине и покрай дома на подсъдимия,
който по това време бил отпред и косял трева с моторна бензинова косачка, но
като видял пострадалия я спрял.

Тази среща обаче не протекла така дружески. Възползвайки се от
обстоятелството, че Т. е пред дома си, Н. му направил забележка, че неговите
кучета са опасни, нападали са много пъти хора от селото и поискал
подсъдимият да вземе мерки за разрешаването на този проблем, с което както
излага в тъжбата за него въпроса приключил и ще се прибере спокойно у дома
си.

Не така обаче решил Т., който много се ядосал и му нанесъл силен
изненадващ за пострадалия удар с ръка в областта на дясното око и носа.

Не последвал втори удар и Н. успял да се отдалечи от мястото. Твърди
да изпитал силна болка и да се уплашил да не последват и други удари.

Станалото било възприето от св. Е., който след разговора с Н. останал на
2

мястото да си допуши цигарата и от св. В., който работел в имота на своя
близка, съседен на този на подсъдимия и като чул репликите за кучетата
решил да наблюдава какво ще се случи. И двамата дават показания, че след
направената забележка от страна на Н., без последния да обижда или напада
физически Т., последният му е нанесъл силен удар в областта на лицето,
направо го „бушонясал“ – показанията на св. В.. Нито един от двамата не се е
намесил и обясняват това с обстоятелството, че на практика боят приключил и
подсъдимият не продължил с физическата агресия.

По делото ясно и категорично се откроиха две групи свидетели – св. Е. и
В. и другата група свидетели – св. Т.а и Й. Т., син на подсъдимия - разпитани в
с.з. по искане на защитата, очертават по-различна фактическа обстановка.
Според техните разкази пострадалият, под силното въздействие на алкохол,
нападнал словесно подсъдимия, а последния дори не се защитил, тъй като
това сторила св. Т.а, която застанала между двамата. Вследствие на това
между двамата не е имало пряко съприкосновение, Н. се успокоил и тръгнал
да се прибира, а Т. продължил да коси.

След приключване на конфликта пострадалия се прибрал в къщи и
разказал на сина си – св. Г. Н. какво се е случило. Последния, като видял, че
баща му е с „разкървавено око“ подал сигнал на ЕЕН 112.

Бил изпратен полицейски екип – св. Г. и С., които заварили Н. със
зачервяване по лицето и той им разказал, че имал спречкване с подсъдимия за
въпросните кучета и Т. му е нанесъл удар по лицето.

Тъй като следващия ден бил неделя, в първия работен ден - 14.08.2023
година тъжителя потърсил медицинска помощ в гр. П. от Д. Й., който издал
медицинско свидетелство Изх.№***/14.08.2023 година, в което отразил че по
данни на пострадалия на 12.08.2023 година, около 19.00 часа е наранен от
познато лице на ниво глава. Д-р Й. констатирал хематом на дясна орбита с
охлузване на кожата под дясната вежда и охлузване на носа в горна част от
дясно.
.
На същия ден - 14.08.2023 година пострадалия бил прегледан и от
съдебeн лекар д. Г.. който издал СМУ № ***/2023 година, от което е видно, че
на И. Н. са причинени разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното
око с оток на меките тъкани, довел до стесняване па очната цепка, охлузна
рана в горната една трета на дясната половина на носа, десният ход е изпълнен
със засъхнала кръв, субективни оплаквания от главоболие и виене на свят,
като така констатираните увреждания отговарят да бъдат получени по време,
начин и давност, както му съобщил пострадалия при инцидента от 12.08.2023
3

година. Според съдебния медик установените наранявания са довели до
промяна в клиничното здраве на пострадалия, проявено като временно
разстройство па здравето, неопасно за живота, съпроводени с болка и
страдания.

Въз основа на горните медицински удостоверения по делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Според заключението на
ВЛ - съдебен лекар д-р Г., на 12.08.2023 г. на тъжителя в резултат от удар с
твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е и човешкия юмрук са
нанесени разкъсно - контузна рана на горен десен клепач и оток със
стесняване на очната цепка, охлузна рана по гърба на носа и оток,
кръвотечение от носа, които е възможно да са получени по начин описан от
пострадалия в тъжбата. Така установените увреди - в съвкупност и поотделно
са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок
на лечение и възстановяване около 10 дни.

В с.з. ВЛ поддържа заключението си и обяснява разликата в двете
медицински удостоверения, която според него се дължи на специалшизацията
на съдебния медик и лаконичното описание, дадено от д- р Й.. Според доктор
Г. увредите не биха могли да са от падане или одраскване с клони, храсти и
най-вече отговарят да са вследствие на удар с юмрук, който покрива цялата
зона.

Предвид изложеното в заключението на СМЕ съдът намира, че се
опровергават показанията на втората група свидетели, изложени по-горе, тъй
като е безспорно на И. Н. да са причинени увреди по описания от тъжителя
начин. Следва да се има предвид и следното обстоятелство – техните
показания са ангажирани от страна на подсъдимия, те са негови най-близки
роднини – съпруга и син. Даването на показания от тези свидетели
поразително наподобява пледоария по същество и обикновено започваше с
уговорката, че свидетелите на обвинението лъжат, което получи и своето
обяснение – показанията на св. Т.а, че в къщи са били подробно запознати с
показанията на свидетелите на обвинението.

На съобразяване подлежи и следното - твърдението на част от
свидетелите да не видели удар, не може да опровергае положителното
твърдение на другата група свидетели, които твърдят, че такъв е имало, а
техните показания кореспондират с медицинската документация. Предвид
изложеното и най-вече на изясненото от СМЕ съдът, в настоящият му състав
кредитира изцяло показанията на св. св. Е. и В. и Д. Й., а тези на свидетелите
Т.а и Т. цени като дадени в защита на подсъдимия.

4

Свидетелите Е. и В. подробно описван възприетото от тях, а св. Й. дава
показания, че е възможно и двамата да са възприели удара, както и че
поведението на Н. коренно се е променило след нанесения му удар и случая
като цялост.

Съдът кредитира и показанията на св. Г. и С., които са
незаинтересовани, последователни и логични. Същите дават показания, че
още на деня на инцидента тъжителя е разказал какво му се е случило и кой го
е ударил.

В насока защитна позиция, предвид гореизложеното съдът цени и
обясненията на подсъдимия, както и твърденията в пледоарията на защитника,
че не е имало удар от страна на подсъдимия, а е напълно възможно Н.,
вследствие употребата на алкохол да е паднал или дори да се е самонаранил за
да увреди Т..

Според заключението на съдебно-психологическата експертиза след
преживяната физическа разправа И. Н. изпитава тревожност, страхове и
трудно справяне с агресивните си чувства, които насочва към себе си и ги
превръща във функционални симптоми. След случая на 12.08.2023 г.
пострадалия отключва редица физиологически и психологически симптоми,
свеждащи се до безсъние, трудности в заспИ.ето, кошмари, страх от
отхвърляне, загуба на доверие и достойнство, страхове.

Гоиреописаното телесно увреждане представлява лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – временно разстройство на здравето без
опасност за живота, съпроводено с болка и страдание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си Т. от обективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.130, ал.1 НК по отношение на пострадалия Н., изразило се в причиняване
на лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горния
клепач на дясното око и оток със стесняване на очната цепка, охлузна рана по
гърбана носа и оток, с кръвотечение от носа. За да стигне до този извод съдът
взе предвид еднопосочните свидетелски показания на цитираните свидетели-
очевидци В. и Е. относно действията, които подсъдимият е извършил на
въпросната дата по отношение на тъжителя. В резултат на тези действия на
подсъдимия, на тъжителя били причинени описаните наранявания, за които
вещото лице заключава, че отговарят да са получени от удар с или върху твърд
тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто се явява и човешкия юмрук,
които според в.л. е възможно да са получени както съобщава пострадалия.
Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и описаните по-
5

горе травматични увреждания.

Според съда от доказателствата по делото се установява безспорно
механизма, времето и мястото на причиняване на уврежданията.

Що се касае до характера на уврежданията, то както става ясно и от
експертизата, същите са довели до временно разстройство на здравето без
опасност за живота, съпроводено с болка и страдание у пострадалия и
отшумяват за сравнително кратък период - около 10 дни. В случая съдът
приема, че действително, както се сочи и от експерта, е налице лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като е установено конкретно
накърняване на телесната цялост, налагащо медицинска намеса и може да се
определи като болестно състояние - в този смисъл Постановление № 3/79 г. на
ПВС, реш.№ 207/69 г. на ВС, реш. № 362/73 г. на ВС и др.

От субективна страна подсъдимият Т. е извършил деянието умишлено, с
целени и настъпили общественоопасни последици, като е разбирал
свойството и значението на извършеното от него и е съзнавал
общественоопасния му характер. За формата на вината говори самия характер
на причинените на тъжителя травматични увреждания, които очевидно и
предвид приетата по делото експертиза сочат на целенасочено действие.

Предвид горното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
деяние по чл. 130, ал. 1 от НК така както е вече изложено. За такова деяние
законът предвижда алтернативни наказания, а именно лишаване от свобода до
две години или пробация. Относно подсъдимия Т. съдът счете, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК – подсъдимият е пълнолетен, за престъплението
се предвиждат алтернативно наказания лишаване от свобода по-малко от 3
години и други по-леки наказания и деецът не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по този ред. С оглед на горното съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание - глоба в размер на 1000 лева. Макар и в минималния размер съдът
намери, че наказанието ще изиграе своята възпитателна и превантивна
дейност спрямо подсъдимия, като отчете чистото му съдебно минало и
липсата на данни за други противоправни прояви.

По повод на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански
иск против подсъдимия, същият е с правно основание по чл. 45 от ЗЗД. В
съответствие с разпоредбите на чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД съдът го до
размер на сумата от 1200 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
деня на увреждането - 12.08.2023 год. до окончателното й изплащане и за
направените по делото разноски в размер на 1812 лева, като отхвърли иска за
6

неимуществени вреди до пълния размер на сумата от 6000 лева, като
неоснователен и недоказан. Съдът приема, че с виновното си противоправно
поведение, подсъдимия е осъществил състава на непозволеното увреждане,
като е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в описаното
по-горе, като между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. Съдът взе
предвид по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди:
вида и характера на телесната повреда, претърпените болки и страдания
вследствие на това увреждане и времето за възстановяване, като прие, че иска
е основателен, като по справедливост и съгласно практиката на съда при
присъждане на обезщетения за причинена лека телесна повреда и посочените
последици от нея, осъди подсъдимия да заплати на пострадалия обезщетение в
размер на сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до окончателното и изплащане и направените по делото
разноски.

Като причини за извършване на деянието съдът отчита незачитането на
личността и установения правов ред в държавата за разрешаване на
възникнали конфликти.

В тежест на подсъдимия се присъди и държавна такса от 50 лева върху
уважения размер на гражданския иск, както и ДТ от 5 /пет/ лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, при необходимост.

По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	4
Дата:	14 март 2025 г.
Съдия:	Цветомил Горчев

Дело:	20244140200024
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 февруари 2024 г.

Присъда по дело №24/2024 на Районен съд - Павликени

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите