РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1444
гр. Пловдив, 04.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IІ отделение, ХII състав, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от Председателя ч. адм. дело № 2176 по описа за 2020
год. и взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 във връзка чл. 127ж, ал.
1 от ДОПК.
Оспорват се действия на органи по
приходите по извършване на фискален
контрол върху стоки с висок фискален
риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки
с висок фискален риск № 092701614835_3 от 24.07.2020 г., изготвен от инспектори
по приходите при Главна дирекция
"Фискален контрол"
към ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 265/10.08.2020г. на Директор на ТД на НАП
гр.Пловдив.
Жалбоподателят „СКОРПИОНА ФИШ 86“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Б.А.Н., счита, че обжалваните действия са
незаконосъобразни, предприети в противоречие с принципите по ДОПК и в несъответствие
с целта на закона и моли да се отменят. Претендира разноски.
Ответната страна –
директор на ТД на НАП-Пловдив с писмено становище от процесуален представител
оспорва жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на страните и след преценка на представените
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл.127ж от ДОПК, от
лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за него административен акт, след
изчерпан административен ред за обжалване.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Видно от приложената административна преписка е, че
на 23.07.2020 г. в пункт
за фискален контрол ГКПП Маказа, органи по приходите при Главна Дирекция
"Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, резултатите от която проверка са обективирани
в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №092701614835 _1 от 23.07.2020 г.
Предмет на проверката са били стоките, превозвани
с МПС марка MERCEDES, рег. № ***,
като същата е осъществена в присъствието на водача Я.Н.Б.. В хода на същата
органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл.
13, ал. 2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск на територията на Република България и изискванията към фискалните
контролни пунктове /наричана по-долу само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като
от придружаващите стоката превозни документи са снети данни за получателя,
превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на
получаване, датата и часа на разтоварване.
При проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК,
респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното
средство е поставено техническо средство за контрол.
На 24.07.2020г.
в присъствието на водача на превозното средство е констатирано, че
транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в
декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено,
че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с
ненарушена цялост и същото е отстранено. Тези действия са обективирани в
Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 092701614835_2
от 24.07.2020 г.
На 24.07.2020г. е осъществена и проверка по
смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. от служители на
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на място на
разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск, находящо
се в гр.Пловдив,ул.“Брезовско шосе“ № 176, при която
е констатирано, че „СКОРПИОНА ФИШ 86“ ЕООД е получател на стоки с висок
фискален риск по списъка на стоките с висок фискален риск, утвърден със
заповедта по чл. 127а ал. 7 от ДОПК на министъра на финансите.
Осъществени са
действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките,
съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на
място при разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между
декларираното и установеното количество стока. За тези действия е съставен
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №092701614835 _3
от 24.07.2020 г., предмет на обжалване в настоящото производство.
От страна на органите
по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на
чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като за целта е съставен процесния
протокол, с който е определено обезпечение в размер на 2433,32 лева - представляващо 30 % от
пазарната стойност на стоката.
Стоката е оставена на
отговорно пазене, за което е съставен Приемо-предавателен
протокол за стоки от 24.07.2020г.
От страна на дружеството
по сметка на ТД НАП Пловдив е направено обезпечение в пари/безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по малък от 6 месеца в
размер на 2433,32 лв. в полза на ТД на
НАП Пловдив, покриващо така определения размер.
В срока по чл. 41, ал. 1 във вр.
с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните
действията на органите по приходите.
С решение № 265 от 10.08.2020 г. Директорът на ТД на
НАП гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на „СКОРПИОНА ФИШ 86“
ЕООД. За да
постанови този резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите,
съдържащи се в цитираните по-горе протоколи и е посочил, че е налице хипотеза
на чл.121а,ал.3 от ДОПК въз основа на анализ и на данни от информационните
масиви на НАП, при което е прието, че дружеството е некоректен осигурител и данъкоплатец.
Обжалваните действия са предприети по реда на чл.
121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната
администрация при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета от ДОПК).
При извършването на
действията мотиви не са изложени. Такива са налице в хода на административното
обжалване. Приема се от органи по приходите, съвсем необосновано и неподкрепено
с каквито и да е доказателства, че според данни и установени обстоятелства в
информационните масиви на НАП/неясно какви/ дружеството е некоректен осигурител
и данъкоплатец.
Така е обоснована и необходимост
от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на
дължимите данъци, които ще възникнат след последващо
разпореждане със стоката.
Съгласно разпоредбата
на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението
на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния
изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху
имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци,
които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност
на стоката, в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2 хипотези.
Наред с това си
правомощие, при наличието на посочените хипотези, органът по приходите,
съгласно чл.121а, ал. 3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за
обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение
на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай
забраната за разпореждане по чл.13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето
действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по – малък
от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
В хипотезата на чл.
121а, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите действа в условията на оперативна
самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане на
предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител, зависи от неговата
преценка. Тълкуването на нормата, обаче, налага извод, че не така стои въпросът
с мерките за обезпечаване на доказателства, в който случай органът по приходите
действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да обезпечи
съответните доказателства, включително веществени такива, при наличието на
предпоставките по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
В конкретния случай
се касае за хипотезата на обезпечаване на доказателства, която е уредена в чл.
121а, ал. 3 във връзка с чл. 41 от ДОПК.
Действията на
органите по приходите са осъществени в противоречие с чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 1
и ал. 2 ДОПК. Препращането по чл. 121а, ал. 3 ДОПК към условията по ал. 1 и ал.
2 очертава кръга на възможните хипотези, при които се допуска прилагането на
мерки за обезпечаване на доказателствата – нарушаване целостта на техническите
средства за контрол, неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4,
несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид
и/или количество на стоката, неявяване на водача на транспортното средство или
на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й
(ал.1), както и когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни (ал.2).
В случая нито едно от
тези условия не е налице с оглед на констатациите за явяване водача на
транспортното средство и на получателя на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й, ненарушена цялост на техническото средство за
контрол и за съответствие между посоченото в документите и установеното при
проверката вид и/или количество на стоката. Органът по приходите е мотивирал
предприемането на действия за обезпечаване на доказателства с твърдението, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, но този извод не е подкрепен с
фактически констатации и конкретни мотиви по отношение на дружеството и
данъците, дължими при разпореждане с проверяваната стока, основаващи се на
събрани от органите по приходите относими доказателства.
Изложеното в оспорения
протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства съдържа само
волеизявлението на органите по приходите за налагане на обезпечението, но не и
мотиви защо то е предприето. Не се
установява въз основа на какви конкретни данни органите по приходите са приели,
че са налице предпоставките на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат
действия по обезпечаване на доказателствата.
Липсват изложени
конкретни съображения относно конкретните доставки, както и мотиви защо се
приема от приходната администрация, че при последващо разпореждане със стоката,
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по
приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства,
водещи до този извод.
Неизлагането на
всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна
представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с §
2 от ДР на ДОПК.
В решението на
директора на ТД на НАП гр. Пловдив, са изложени мотиви във връзка с наличието
на хипотезата на чл.121а, ал. 2 вр. с ал.3 от ДОПК. Всички констатации на
решаващия орган в тази насока са твърде общи, не са подкрепени с никакви
доказателства, което води и до невъзможност същите да бъдат обсъдени.
Нормата на чл.121а,
ал. 2 от ДОПК изисква конкретно установяване от органа по приходите, а не само
предположения, на точни факти, последица от проявлението или липсата, на които
е състояние, при което след разпореждане със стоката, несъмнено събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
На второ място съдът
намира за голословни твърденията, че дружеството не притежава дълготрайни
материални активи-недвижими имоти и МПС, които да обезпечат евентуалното събиране
на данъчни задължения, които биха били възникнали след реализация на стоките. В
случая дори не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или
значително ще бъде затруднено. Не е ясно какви са тези данъчни задължения,
които ще бъдат дължими, на какво законово основание, кога ще настъпи техния
падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се
прави в производството по чл. 121 от ДОПК. Вярно е, че няма изрично нормативно
изискване за това, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда
на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни данни
за основанието и размера на задължението, без да става дума за неговата
ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва да се спазват с оглед
зачитането на основните правни принципи в административния процес,
регламентирани в Глава първа на ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване на
доказателствата обаче, нито в решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се
съдържат данни за това.
В съставените актове
липсват каквито и да са данни за какво е предназначена стоката – за продажба на
вътрешния пазар, преработка, ВОД или износ; кои са лицата получатели и дали те
могат да извършат с нея действия на преработка/продажба; тези лица дължат ли данъци,
имат ли имущество, други задължения, каква дейност осъществяват, т. е. все
факти, от които може да се направи извод за това кой е платец по едно данъчно
задължение или негов носител, както и да се направи обосновано
предположение/каквото изисква законът/ дали това лице има обективна възможност
да погаси това задължение.
В тази връзка следва
да се има предвид, че мерките по чл. 121а от ДОПК представляват предварително
обезпечаване при фискален контрол, поради което тези мерки целят да обезпечат
задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са
"вземанията за данъци, които биха възникнали" - т. е. все още не са
възникнали. Нито протокола, обективиращ тези
действия, нито потвърдителното решение обаче сочат
подобни бъдещи данъчни задължения на дружеството - жалбоподател. Мотивите в
обжалвания акт, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно или ще бъде
затруднено значително, не са обосновани с доказателства.
Според чл. 121а, ал.
3 от ДОПК, обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната стойност
на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В
закона липсва изрична разпоредба за начина на определяне на пазарната стойност
на стоката и органа и/или лицето, което е определя.
Несъмнено е, че
обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде
определено още в протокола/акта, с който е постановено временното изземването
на стоката и налагане на обезпечителните мерки.
Последният се съставя
от органите по приходите и съответно, същите са компетентни да определят и
пазарната стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл.
В тази насока, трябва
да се поясни и това, че НАРЕДБА № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена
във всички случаи да бъде определяна от независим лицензиран оценител и/или
вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от Наредбата).
Напротив - допуска се само по преценка на органите по приходите да бъдат
ползвани такива оценки.
Според § 1, т. 8 от
ДР на ДОПК - "Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената
стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или
сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Съответно в §1, т. 10
от ДР на ДОПК са описани конкретните методи, посредством които може да се
определя "пазарната цена", когато това е необходимо във връзка с
приложението на конкретни разпоредби на процесуалния кодекс. Първо посочен
между тях е "методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци"
и той именно, според твърдението на органите по приходите е бил приложен в
конкретния казус при определяне на размера на обезпечението за освобождаване на
процесните стоки.
Според чл. 18, ал. 1
от НАРЕДБА № Н-9 от 14.08.2006 г. методът на сравнимите неконтролирани цени
съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за
продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при
съпоставими условия.
Явно е, че съобразно
цитираната нормативна разпоредба, определянето на пазарната цена на една стока
към конкретен момент във всички случаи трябва да бъде извършено при сравняване
на цените и условията на точно определени, конкретни сделки извършени между
независими търговци, т.е. трети за жалбоподателя и съконтрагентите
му лица.
За да бъде приложен
този метод и съответно да се определи пазарната цена на процесните стоки,
безусловно необходимо е било, органа по приходите да констатира данни за
конкретно извършени продажби в същия период и със същите стоки между независими
търговци и да съотнесе стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира
с оглед критериите посочени в чл. 20 от Наредбата.
Липсата на данни за начина
на определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие
с нормативно установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законоустановените интереси на същия в хода на
административната процедура.
Поради това съдът
намира, че обжалваните действия на органи по приходите не се явяват да са в
изпълнение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ДОПК, а
мярката е несъразмерна с преследваната от закона цел.
Предприемането на
действието по обезпечение на доказателствата в хода на упражняван фискален
контрол следва да бъде обосновано с установена по един категоричен начин
констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено.
По изложените
съображения съдът намира, че предприетите действия на органи по приходите следва
да се отменят.
При посочения изход на спора на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от
ДОПК, на жалбоподателя се дължат разноски,
които се констатираха в размер на 550 лв. – възнаграждение за един адвокат и 50 лв. заплатена държавна такса. За доказване на последните са представени платежни нареждания
и договор за правна защита и съдействие.
Неоснователно
се явява възражението на ответния административен орган за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело.
Касае се за оспорване
на действия на органите по
приходите пряко и непосредствено засягащи имуществената сфера на жалбоподателя, което определя настоящия административноправен спор
като такъв с материален интерес. В този смисъл, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е ориентирано към минималния размер,
съгласно чл. 8, ал. 1, вр. с чл.7,ал.2 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по
оспорване на „СКОРПИОНА
ФИШ 86“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от Б.А.Н., действия на органи по
приходите по извършване на фискален
контрол върху стоки с висок фискален
риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 092701614835_3 от 24.07.2020 г., изготвен от инспектори
по приходите при Главна дирекция
"Фискален контрол"
към ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 265/10.08.2020г. на Директор на ТД на НАП
гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати
на „СКОРПИОНА ФИШ 86“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Б.А.Н., сумата от 550 / петстотин и петдесет/ лв., разноски
по делото.
Определението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: