Р Е Ш
Е Н И Е
№6
09.01.2023 г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 713 по описа за
2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 16 от Наредба №11 от
06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП" от ПРСР
за периода 2007 – 2013 г.
Образувано
е по жалба на „Гюрля 39“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Горно Черковище, община Казанлък, ул. „Стопанска“ №2, представлявано от
управителя си Ц. И. Д., чрез пълномощника си адвокат Н.Р. срещу уведомително
писмо изх. №02-240-2600/1888#19 от
12.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на „Гюрля 39“ ООД
е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН 24/070616/95382 за кампания
2016 г.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на
административния акт във връзка с приложението на чл. 177, ал. 2 от АПК,
доколкото същият се намирал в съществено противоречие с влязло в сила съдебно
решение №19 от 14.01.2022 г., постановено по административно дело №586/2021 г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, с което било отменено като
незаконосъобразно предходно уведомително писмо на заместник изпълнителния директор
на фонда, касаещо идентичен от обективна и субективна страна отказ във връзка с
вече подаденото от жалбоподателя заявление с УИН 24/070616/95382 за кампания
2016 г. В този смисъл при липса на каквито и да било различни правни и
фактически основания, изложени от административния орган, процесното
уведомително писмо изх.
№02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г.
противоречало изцяло на ясните задължителни указания, дадени от съда в
решение №19 от 14.01.2022 г., което водело до неговата пълна нищожност. Отделно
от горното се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на акта,
доколкото същият бил постановен при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон, и при несъобразяване с целта на закона. Твърди се, че органът, при неправилно
тълкуване на материалния закон е ангажирал основанието по чл. 16 от Наредба №11
от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП" от
ПРСР за периода 2007 – 2013 г. във връзка с т. V „Намаления при неспазване на
базови изисквания за дейностите от мярка 2014 от ПРСР 2007-2013 г.“ от
Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания във връзка с
изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., като в този
смисъл неоснователно и необосновано е отказал заявената от жалбоподателя
финансова помощ с аргумента, че компенсаторни плащания се дължат само за
минималните периоди на преход по смисъла на Регламент на Комисията (ЕО)
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
(ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола. Съобразно това се поддържа тезата, че превишаването
на минималните срокове за преход не било основание по българското
законодателство за отказване на подпомагане по поет от кандидата агроекологичен
ангажимент. От съда се иска обявяване нищожността на уведомително писмо изх.
№02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г., издадено от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, а в условията на евентуалност отмяна на
административния акт, като незаконосъобразен, съответно и в дете хипотези -
връщане на делото, като административна преписка, на компетентния
административен орган за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез
процесуалния си представител, в представено по делото писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излагат се
съображения за законосъобразност на оспорения пред съда административен акт.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на
евентуалност се прави и възражение за прекомерност, относно размера на
заявеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство - „Гюрля 39“ ООД е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23 от
ДР на ЗПЗП във връзка с чл. 4, параграф 1, б. ”а” от Регламент (ЕС) №1307/2013,
регистриран с УРН 571312 в ИСАК, с право да кандидатства за подпомагане по
мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007 г. – 2013 г., съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба №11/
06.04.2009 г.
На 05.05.2016 г. „Гюрля 39“ ООД е
подало общо заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН 24/070616/95382
/л. 114 и сл./ с Приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични
плащания”, направление „Биологично растениевъдство“. Съгласно това заявление и
заявления за подпомагане 2016 от 07.06.2022 г. и 22.06.2016 г., за редакция на
данни, „Гюрля 39“ ООД е заявило за подпомагане по мярка „АЕП“ 12 бр. парцели,
при общо заявена площ за подпомагане по тази мярка 49.29 ха, както следва: по
АП06 /“за биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени площи
(ливади и пасища)“/ – 10.13 ха; по АП08 /“за биологично растениевъдство в
преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“/ – 28.67 ха и по АП10 /“за
биологично растениевъдство в преход – ароматни и медицински растения“/ – 10.49
ха. Приложени са Стандартен договор № BG-4023-2011 за инспекция на биологична
селскостопанска продукция в съответствие с Регламент
(ЕО) № 834/2007 Включително и правилата за прилагане Регламент
(ЕО) № 889/ 2008, сключен между земеделския производител и "ЛАКОН – Частен институт за
осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени храни"
ООД, в качеството му на сертифициращ орган, както и анекси към договора с
посочени обекти на инспектиране – л. 128 – гръб и сл.
С уведомително писмо изх.
№02-240-2600/1888 от 06.08.2019 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 88-91/, „Гюрля 39“ ООД е уведомено, че оторизараната
субсидия е в размер на 0 лв. Отказано е финансово подпомагане по мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. по заявление УИН 24/070616/95382 за кампания 2016
г., както следва: по АП06 за площ от 10.13 ха в размер на 2377.47 лв., по АП08
за площ от 28.37 ха в размер на 40 449.33 лв. и по АП10 за площ от 10.32
ха в размер на 9042.37 лв., поради констатирани несъответствия с изискванията
за подпомагане /неспазване на базовите изисквания/, като поради несъответствия
с изискванията за подпомагане в хипотезата на наддекларирана площ, е отказано
подпомагане по АП08 за площ от 0.29 ха в размер на 413.47 лв. и по АП10 за площ
от 0.12 ха в размер на 105.14 лв. Посочени са площите, за които е отказано
финансово подпомагане и основанията за това, които видно от поясненията се
свеждали до „неспазени базови и/или други изисквания за съответното
направление“.
Това уведомително писмо е било обжалвано
пред Административн съд – Стара Загора, във връзка с което е образувано
адм.дело № 838 по описа на съда за 2019г. С решение № 278 от 13.07.2020 г.,
постановено по това дело, съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт,
като неоснователна. Съдебното решение е било обжалвано пред Върховен
административен съд на РБългария. където е образувано административно дело
№10817 по описа на съда за 2020 г. С решение №9798 от 29.09.2021 г.,
постановено по адм.дело № 10817/ 2020г. по описа на ВАС, е отменено решение №
278 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 838 / 2019г. на Старозагорския
административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд. В мотивите си касационната
инстанция, освен установените пропуски, допуснати при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, акцентира и върху материалната законосъобразност на
оспорения акт, като посочва, че видно от чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба
№11/06.04.2009 г. базовите изисквания са лимитативно изброени и между тях не
попада продължителността на периода на преход.
След
връщането на делото в Административен съд – Стара Загора е било образувано № 586/2021
г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С решение № 19 от 14.01.2022
г., постановено по това дело /приложено като доказателство – л. 96-103/, за
което настоящият съдебен състав след извършена служебна проверка установи, че е
влязло в законна сила на 10.03.2022 г., е отменено като незаконосъобразно
уведомително писмо изх. №02-240-2600/1888 от 06.08.2019 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2016 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която на
„Гюрля 39“ ООД, поради неспазване на базови и/или други изисквания, е отказано
финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. по заявление с УИН
24/070616/95382 за кампания 2016 г. - по АП06 за площ от 10.13 ха в размер на
2377.47 лв., по АП08 за площ от 28.37 ха в размер на 40 449.33 лв. и по
АП10 за площ от 10.32 ха в размер на 9042.37 лв.,
и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от „Гюрля
39“ ООД заявление с УИН
24/070616/95382 за кампания 2016 г., в частта по Приложение за кандидатстване
по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично
растениевъдство“.
За
да отмени обжалвания административния акт като незаконосъобразен, на първо
място съдът е приел, че същият е постановен при неспазване на нормативно
установените изисквания за съдържание на акта, т. е. в нарушение на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, според която разпоредба административният акт трябва
да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване и то
формулирани по начин, даващ възможност на адресата на акта да разбере волята на
органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. В тази
връзка съдът е изложил подробни и задълбочени съображения, формирани след
обстоен анализ на съдържанието на обжалвания акт. Посочено е, че в
уведомителното писмо не били изложени каквито и да е било мотиви въз основа на
какви фактически констатации и обстоятелства
органът е приел, че по отношение на заявените за подпомагане площи са налице
неспазени базови и/или други изисквания. Отделно от това в оспореното
уведомително писмо не било посочено и правното основание за неговото издаване, доколкото в случая
Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по
мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013г., на която се е позовал
административният орган, не регламентирала
основания за отказ за финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“.
На следващо място съдът е приел, че
уведомително писмо изх. №02-240-2600/1888 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ е издадено в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. В тази връзка са изложени подробни съображения
незаконосъобразност на формирания от административния орган отказ от
финансиране, като постановен в противоречие с приложимия материален закон. От една страна съдът е приел, че предвид разпоредбите
на чл. 16 във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба №11/06.04.2009 г. и
доколкото в Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013г. не се съдържат базови изисквания, извън определените
в чл. 16 от Наредбата, не само че не е обосновано от фактическа страна, но не и
доказано наличието на неспазени от кандидата за подпомагане базови изисквания
по отношение на санкционираните площи. Установено е, че липсват каквито и да е
било данни, фактически констатации и потвърждаващи ги доказателства, че „Гюрля
39“ ООД не е спазило базовите изисквания по чл. 26, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от Наредба №11 от 06.04.2009г., като основание за прилагане на т.
V от Методиката. От друга
страна неправилно решаващият административен орган бил приел, че
земеделският стопанин не е
спазил изискването по чл. 13, ал. 3 от Наредба №11 от 6.04.2009г.,
доколкото предвиденият в чл. 36, т. 1 от
Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 минимален период на преход за съответните
култури, не представлява максимален такъв, поради което не съществува законова
пречка преходният период да е по-дълъг от минимално определения такъв с
Регламента. В тази връзка съдът е посочил, че в Регламент на Комисията (ЕО)
889/2008 не са регламентирани максималните периоди на преход, от което следвал
изводът, че период на преход към биологично производство, който обективно е
по-дълъг от определения с дял II, Глава 5 от Регламент 889/2008, не води до
нарушаване на разпоредбата на чл. 36,
поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган
земеделски стопанин по направление "Биологично производство“. След като
няма разпоредба нито в Регламент
889/2008, нито в приложимата за случая Наредба №11 от 6.04.2009 г.,
която да регламентира и посочва кои са максималните периоди на преход, без каквото
и да е основание административният орган е възприел
минималния срок на периодите за преход като максимален период на преход.
В този смисъл, и независимо от нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба №11 от
6.04.2009 г., „надвишаването“ на минимално определените периоди на преход към
биологично производство, установени с Регламент 889/2008, не съставлявали
релевантно основание, субсумиращо се в някоя от регламентираните хипотези по
чл.16 и чл.17 от Наредба №11/06.04.2009 г. за отказ или за намаляване на финансова
помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания".
В решението си съдът е изложил и
съображения, че оспореният отказ за финансово
подпомагане се явява и несъответен на целта на закона, доколкото не се доказват
установени нарушения от страна на земеделския производител. Изложени са и
мотиви по отношение процесуалните правила по които е проведено
административното производство.
След постановената отмяна на уведомително
писмо изх. №02-240-2600/1888 от 06.08.2019 г., като незаконосъобразно, съдът е
върнал делото като административна преписка за ново произнасяне по заявление с
УИН 24/070616/95382 за кампания 2016 г., в частта по Приложение за
кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично
растениевъдство“, като е указал ясно на компетентния административен орган, че
новото произнасяне следва да бъде съобразено със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението –
представени накратко по-горе.
С оспореното в настоящото съдебно производство Уведомително писмо изх.
№02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 105 – 112/
„Гюрля 39“ ООД е уведомено, че оторизираната субсидия е в размер на 0 лв., като
в писмото изрично е отбелязано, че същото е издадено във връзка с влязлото в
законна сила решение № 19 от 14.01.2022 г., постановено по административно дело
№ 586/2021 г. по описа на АДмС – Стара Загора.
Отново и по напълно идентични с тези,
съдържащи се в предходното отменено от съда уведомително писмо, съображения е
отказано финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. по
Заявление УИН 24/070616/95382 за кампания 2016 г., както следва: по АП06 за
площ от 10.13 ха в размер на 2377.47 лв., по АП08 за площ от 28.37 ха в размер
на 40 449.33 лв. и по АП10 за площ от 10.32 ха в размер на 9042.37 лв.,
поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане /неспазване на
базовите изисквания/, като отново
поради несъответствия с изискванията за подпомагане в хипотезата на
наддекларирана площ, е отказано подпомагане по АП08 за площ от 0.29 ха в размер
на 413.47 лв. и по АП10 за площ от 0.12 ха в размер на 105.14 лв., макар в тази му част Уведомително писмо изх.
№02-240-2600/1888 от 06.08.2019 г. да е оставено в сила от съда. В писмото
са посочени площите, за които е отказано
финансово подпомагане и основанията за това, които видно от поясненията се
свеждали до „неспазени базови и/или други изисквания за съответното
направление“. В таблица на стр. 2 от уведомителното писмо са посочени площите,
за които е отказано финансово подпомагане и основанията за това, като от
пояснението към колона 7 от таблицата се установява, че санкционираната площ по
АП06 - 10.13 ха, по АП08 - 28.37 ха и по АП10 - 10.32 ха се свързва със
съображения за „неспазени базови и/или други изисквания за съответното
направление“. Неспазването на базовите изисквания е било установено чрез
извършена административна проверка или проверка на място от Техническия
инспекторат към Разплащателната агенция, като в контролния лист от извършената
проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания. За резултатите
от проверката на място и за изискванията, които не са спазени, кандидатът е
уведомен с уведомително писмо. На основание т. V „Намаления при
неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР
2007-2013" от Методиката за
намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 „АЕП" от
ПРСР 2007-2013г., утвърдена със заповед №РД 09-243 от 17.03.2017г.,
издадена от Министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било
установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 г.
Площта не се счита за наддекларирана, а се отчита като площ, за която
кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на
финансовата помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на
площите. Отново, както и в предходното отменено уведомително писмо, е посочено,
че за завените за подпомагане площи не е спазено изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., като
в съответствие с т. ІV
"Изчисляване и налагане на намаления", втори абзац от Методиката,
след изтичане на минималните периоди за преход към биологично производство,
съгласно чл. 36,
чл. 37
и чл. 38 от
Регламент на Комисията №889/2008, не се предоставя финансово
подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност
за преминаване към биологично земеделие /периода на преход/, като установеният
размер се изключва от избираемия за подпомагане. В поясненията са представени
текстовете на чл. 36, т. 1 от чл. 38 от
Регламент на Комисията №889/2008 и чл. 24 от Наредба №1 от
07.02.2013 г. за прилагане правилата за биологично производство на растения,
животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури
и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането,
като изрично са посочени минималните периоди на преход за заявените за
отглеждане от жалбоподателя култури – ливади за косене – 2 години, маслодайна
роза – 3 години и бял трън – 2 години. В заключение е формиран извод, че за
същите култури е изтекъл преходния период, поради което подпомагане не се
дължи.
В
представената таблица с изчисление на финансовото подпомагане, също напълно
идентична с тази от предходното отменено уведомително писмо, в колона 9, е
посочено, че санкционираната за неспазени базови изисквания площ е: по АП06 -
10.13 ха; по АП08 - 28.37 ха и по АП10 -
10.32 ха. В пояснението към колона 13 от таблицата – "неспазване на базови
изисквания" е посочено, че отказаните като финансово подпомагане суми /по
АП06 в размер на 2377.47 лв., по АП08 в размер на 40 449.33 лв. и по АП10
в размер на 9042.37 лв./, са санкция за неспазени базови изисквания, съгласно
т. V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка
214 от ПРСР 2007 – 2013" от Методиката.
Отказаното
финансово подпомагане в хипотезата на наддекларирана площ - по АП08 за площ от
0.29 ха в размер на 413.47 лв. и по АП10 за площ от 0.12 ха в размер на 105.14
лв., е по съображения, че тези заявени за подпомагане площи попадат извън
специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за 2016 г.
Видно
от приложената по делото обратна разписка /л. 113/, Уведомително писмо с изх.
№02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г. е връчено на 05.10.2022 г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на оспорения пред съда административен акт, както и тези
представени от страна на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законовоустановения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Условията и редът за подпомагане на
земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към
подобряване на опазването на околната среда по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г., финансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, са регламентирани в Наредба
№11/06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г.,
агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет
последователни години, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на
"Заявление за подпомагане", което през първата година на
кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година
до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление
за плащане". По аргумент от разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2,
агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква
"а", т. 2, 3, 4 /вкл. по направление „Биологично растениевъдство”/,
се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското
стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, като
одобрената площ за извършване на тези агроекологични дейности или направления
може да бъде намалена с не повече от 10 %. Съгласно чл. 8 от Наредбата кодовете
на агроекологичните дейности и техните комбинации са посочени в приложение №
1б, като подпомаганите лица могат да променят всяка година агроекологичните
кодове в съответното направление по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2, буква "а" и т. 5, буква "б"
за периода от пет последователни години. Съответно в чл. 16 и чл. 17 от Наредба
№11/06.04.2009г. са регламентирани основанията, при наличието на които
финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя
или се намалява /отказват се агроекологични плащания или се намаляват/.
На първо място
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
Разплащателната агенция /РА/ е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено,
че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена РА за РБългария за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.
20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие”, е изпълнителен директор на РА и я представлява. По силата на
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз
или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и
приета като доказателство заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022 г. /л. 62-63/, с която
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Владислава Илиева Казакова
правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, както и да издава и
подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели,
животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214
"Агроекологични плащания". В случая оспореният акт за отказ на
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013
г. за кампания 2016 г., е подписан именно от заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” Владислава Казакова. Следователно обжалваното
уведомително писмо с изх. №02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г. е издадено от
материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му със заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” административни правомощия.
На следващо място съдът счита за
нужно да разгледа възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорваното
решение в контекста на чл. 177, ал. 2 от АПК, чиято разпоредба установява специфично основание, което може да доведе до прогласяване
нищожността на административен акт. Предпоставките за прилагане й са две -
наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения от
администрацията акт с това решение.
В
случая съдът приема, че при прилагането на чл. 177, ал. 2 от АПК, оспореното
уведомително писмо с изх. №02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г. на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, се явява нищожен
административен акт, като съображенията за това са следните:
Както бе посочено вече по-горе процесният административен акт е
постановен след като с влязло в сила съдебно решение № 19
от 14.01.2022 г., постановено по административно дело № 586/2021 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора съдът е отменил, като незаконосъобразно
уведомително писмо изх. №02-240-2600/1888 от 06.08.2019 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която на
„Гюрля 39“ ООД, поради неспазване на базови и/или други изисквания, е отказано
финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. по заявление с
УИН 24/070616/95382 за кампания 2016 г., като преписката е върната на
компетентния административен орган за ново произнасяне по същото заявление при спазване на дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона. Както вече се каза, за да постанови този
резултат, освен формалната и процесуалната незаконосъобразност на оспорения
административен акт, съдът е приел и липсата на неправомерно поведение на
бенефициера, като основание да бъде отказано заявеното плащане, т. е. подложил
е на преценка материалната законосъобразност на акта, като е приел, че същият е
издаден при неправилно приложение на материалния закон, за което са изложени
подробни и задълбочени съображения.
Безспорно
е, че административният орган е обвързан от указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона, поради което в случая заместник изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие” е бил дължен да постанови административен акт в
съответствие с дадените в мотивите на решението на Административен съд – Стара
Загора указания. Макар в оспореното
уведомително писмо с изх. №02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г. да е посочено,
че същото е постановено в изпълнение на решение № 19 от 14.01.2022 г.,
постановено по административно дело № 586/2021 г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, това отразяване е само формално, доколкото очевидно с
издадения административен акт не са спазени дадените от съда указания по
тълкуването и прилагането на материалния закон. В тази връзка по никакъв начин
не са съобразени и мотивите на съда относно допуснатото нарушение на
изискванията за съдържание на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, доколкото повторно постановеното уведомително писмо отново и по
идентичен начин не съдържа конкретните правни и фактически съображения,
послужили за формиране на крайния извод на административния орган.
Постановеният пореден отказ за финансово подпомагане поради неспазени базови
изисквания страда от същата липса на мотиви, каквато липса съдът вече веднъж е
установил, като не може да се приеме, че несъщественото допълнение към
поясненията на колона 7 от таблицата на стр. №2 е достатъчно за да обоснове
волята на решаващия орган.
При
новото си произнасяне заместник изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие” не е съобразил указанията на съда по тълкуването и прилагането на
материалния закон от гл. т. установеното неправилно подвеждане на относимите
факти и обстоятелства под действието на ангажираните правни норми. Така, при
непроменена фактическа обстановка /нови факти и обстоятелства на са посочени,
съответно взети предвид/ административният орган отново е възприел наличието на
неправомерно поведение на жалбоподателя „Гюрля 39“ ООД, като на основание чл.
16 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка
214 „АЕП" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. във връзка с т. V „Намаления
при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР
2007-2013 г.“ от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания във връзка с изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба №11 от 06.04.2009
г. отново е постановил отказ от оторизация, респективно е отрекъл заявените
компенсаторни плащания по поетия агроекологичен ангажимент, в противоречие с дадените
от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона /решение №
19/14.01.2022 г. по адм.дело № 586/2021 г. на АС-Стара Загора/, и съответно - в
пряко нарушение на разпоредбата от чл. 177, ал. 1 от АПК.
Във връзка с изложеното, според настоящия съдебен състав е налице
пречка за издаване на нов административен акт със съдържание като процесния,
тъй като с влязлото в сила съдебно решение по адм.дело № 586/ 2021г. по описа
на Административен съд – Стара Загора е формирана сила на пресъдено нещо
относно спорното материално право – правото да бъде изплатена финансова помощ
на жалбоподателя по заявление с УИН 24/070616/95382 за кампания
2016 г. Поради това и новият административен акт - уведомително
писмо изх. №02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г., се
явява постановен в противоречие с това съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение се
характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост,
стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на
пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни
предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен
акт, каквото е съдебното решение, има действие. Силата на пресъдено нещо
се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл, като за да се
приеме, че последващият акт е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно
решение, е необходимо изцяло пълно припокриване между правото, вече със сила на
прeсъдено нещо по първото дело и правото - предмет на разглеждане на второто
дело, с оглед белезите, които го индивидуализират – правопораждащ факт,
съдържание, основание, субекти и времето, за което се претендира. С отмяната на Уведомително писмо изх.
№02-240-2600/1888 от 06.08.2019 г. в правния мир е
престанал да съществува акт, с който е отречено правото на земеделския
производител да получи процесните компенсаторни плащания, като тази отмяна е
довела до влязло в сила съдебно решение, с което чрез силата на пресъдено нещо
съдът е разрешил спора за основанието на наложените от органа санкции по
същество. Следователно налице е влязло в сила съдебно решение, което установява
липса на сочените нарушения /неправомерно поведение от гл. т. на закона/, като
повторното им вменяване, съответно санкциониране е недопустимо. Напълно
недопустимо е и постановяването на повторен отказ за финансово подпомагане по
заявление с УИН 24/070616/95382 за кампания 2016 г.,
поради несъответствия с изискванията за подпомагане в хипотезата на
наддекларирана площ, доколкото и тази част от спора вече е разрешена със сила
на присъдено нещо и то в полза на ответника.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че при
постановения повторен отказ за финансово подпомагане мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. по подаденото от „Гюрля 39“
ООД заявление с УИН 24/070616/95382 за кампания 2016 г., в частта му по
Приложение за кандидатстване по мярка 214, обективиран в уведомително писмо с
изх. №02-240-2600/1888#19 от 12.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие”, не са спазени дадените с влязло в сила решение № 19
от 14.01.2022 г., постановено по административно дело № 586/2021 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, задължителни указания по тълкуването и
прилагането на материалния и на процесуалния закон при разглеждането на
върнатата за ново произнасяне преписка. В конкретния случай настоящият състав
счита, че са налице и двете предпоставки за приложение на чл. 177, ал.
2 от АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно
решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт при пълна
субективна и обективна тъждественост. На основание чл. 177, ал. 2 от АПК обжалваният
административен акт следва да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на
компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от от „Гюрля 39“ ООД
заявление с УИН 24/070616/95382 за кампания 2016 г., в частта му по Приложение
за кандидатстване по мярка 214, при спазване на дадените от съда в решение № 19
от 14.01.2022 г., постановено по административно дело № 586/2021 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва бъде осъден
да заплати на „Гюрля 39“ ООД сумата от 2 234.02 лева, представляваща 50.00
лева внесена държавна такса и 2 184.02 лева договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат. По отношение направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същият с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, очевидно не се явява
необосновано завишен, поради което платеното адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено в пълен размер.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК и чл. 173,
ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по
жалба на „Гюрля 39“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Горно Черковище, община Казанлък, ул. „Стопанска“ №2, представлявано от
управителя си Ц. И. Д. уведомително писмо изх. №02-240-2600/1888#19 от
12.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на „Гюрля 39“ ООД
е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН 24/070616/95382 за кампания
2016г.
ВРЪЩА преписката
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, за
произнасяне по подаденото от „Гюрля 39“ ООД заявление с УИН 24/070616/95382 за
кампания 2016 г., в частта му по Приложение за кандидатстване по мярка 214
„Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР
2007-2013 г., при съобразяване на влязлото в сила решение № 19 от 14.01.2022
г., постановено по административно дело № 586/2021 г. по описа на Административен
съд – Стара Загора и дадените от съда задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, като ОПРЕДЕЛЯ
двумесечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София, да
заплати на „Гюрля 39“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Горно Черковище, община
Казанлък, ул. „Стопанска“ №2, сумата от 2 234.02 лв./две хиляди двеста
тридесет и четири лева и две стотинки/ – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: