Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс., в
публично съдебно заседание на
04.06.2018гг. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ МАЯ НЕДКОВА
Секретар :
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА
Разгледа
докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 1226/ 2018г.
Производството е образувано по
въззивна жалба от Д.П.А., представлявана от адвокат М.Ц., срещу решение № 776/
26.02.2018г. постановено по гр.д.№ 15701/ 2017г. на Варненски районен съд, XXIV
състав. Оспорва решението
като неправилно и незаконосъобразно по отношение на определената мярка за закрила
на детето Д.К.Д. – настаняване
в дома на Б.и П. А., за срок от пет години, считано от влизане в сила на
решението, на основание чл. 28 вр. чл.25, ал.1, т.3 и 4 от Закона за закрила на
детето. В частите, в които е определен режим на лични отношения на майката с
детето и присъдена месечна издръжка в размер на 150лв.,на основание чл.143,
ал.3 СК, оспорва решението като недопустимо, постановено по непредявено искане,
в евентуалност - неправилно и незаконосъобразно.
Дирекция „Социално
подпомагане“-Варна, представлявана от директора А.Г., е депозирала писмено
възражение в срока за писмен отговор. Изразено е становище за недопустимост на
жалбата, като изходяща от лице,което не е носител на надлежна процесуална легитимация,
а по същество за неоснователност на възраженията срещу решението, което счита
за законосъобразно и обосновано.
Адвокат Б.М.-назначен особен
представител на детето Д.К.Д., е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата
като неоснователна. Изложените са аргументи в подкрепа на определената мярката
на закрила, която намира за необходима и адекватна на интересите на детето.
Семейството на възходящите Б.и П. А. , в което се отглежда през последните четири
години , е в състояние да осигури среда на живот отговаряща на неговите
емоционални и физически потребности.През този период посещава редовно училище и
осъществява срещи с представителите на ДСП, задълбочило е контактите с баща си
и своя брат, които са прекъснати поради негативното отношение на майката. По
отношение на личните контакти счита, че не са достатъчни . По отношение на
издръжката счита, че при нейната заплащане майката не би следвало да изпитва
затруднение, предвид изявлението й , че работи в едно от най-големите дружества
в района. По същество моли решението да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Конституираните заинтересовани
страни-Б.Б.А. и П.М.А., подкрепят решението .
Бащата К.Д. се присъединява към
становището, че решението е в интерес на детето.
Съдът,
съобразно доказателствата към делото,
констатира:
Производството пред районен съд е
образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, с искане да бъде
постановено настаняване на детето Д.К.Д. родено на ***г., в семейството на Б.и П.
А., за срок от пет години, на основание чл. 28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.25, ал.1 т.3 от Закона за закрила на
детето, и определен режим на лични контакти между майката Д.П.А. с детето.
Решението представлява
акт на спорна съдебна администрация , постановен по реда на чл.28 от
Закона за закрила на детето, с участието на
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, и
малолетния Д.К.Д., съгласно чл.
15 от ЗЗакрД, представляван от назначен особен представител.
С определение №10827/
20.10.2017г. като заинтересовани страни
са конституирани Б. и П. А. – баба и дядо по майчина линия, при които Д.К. е настанен със заповед № ЗД-ЗЗД-Вн-01/
0337/ 14.09.2015г. от Директор ДСП, потвърдено със съдебно решение, за срок от
една година, считано от 26.05.2016г. Срокът на настаняване е продължен съгласно
заповед № ЗД/Д-В-137/ 26.05.2017г. , на основание чл. 25, ал.1, т.3 във връзка
с чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето, при допуснато предварително
изпълнение на заповедта, на основание чл.60, ал.1 от АПК. В посоченото процесуално качество участват,
на основание чл.34 от ЗЗакрД.
Родителите на детето- К.Д. и Д.А.,
са призовани, за да бъдат изслушани в съдебно заседание, съобразно
определението на съда по чл.140, ал.1 ГПК, с възможност да изразят становище по
исканата мярка за настаняване на малолетното им дете в семейството на роднини,
на основанието по чл.25,ал.1, т.3 ЗЗакрД. В хода на това производство Д.А. е
представлявана от пълномощник.
По
допустимостта на жалбата приема следното:
Жалбата е депозирана в законния срок
от майката и законен представител Д.А., чрез упълномощен процесуален
представител. Оспорва решението за приложената мярка на закрила- настаняване в
семейството на роднини, като незаконосъобразно и необосновано, при наличието на
желание и възможности на родителя да полага грижи за детето си, както и желанието на детето да остане със своята
майка, с която има изградена силна емоционална връзка, за разлика от
създадената до момента с неговите
прародители.
Следва да се посочи, че
производството по Закона за закрила на детето е охранително, провежда се по
правилата на специален закон при строго определено участие на страните, за
разлика от правоотношенията за родителски права, обхванати от Семейния кодекс,
които се разглеждат в състезателен исков процес.
Законът за закрила на детето
изрично, с разпоредбата на чл.26, ал.1 и 2, предвижда, че по мярката - настаняване на дете в семейство на роднини
или близки, настаняване за отглеждане в приемно семейство, социална услуга-
резистентен тип, или специализирана институция,
се произнася съда, когато е сезиран с
искане на дирекция „Социално подпомагане“, прокурора или родителя. До произнасяне на съда дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред.
Съгласно чл.28, ал.3 от ЗЗакрД
искането се разглежда незабавно с участието на органите или лицата, направили
искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл.15.
Независимо дали е страна- вносител на искането, Дирекция „Социално подпомагане“
е длъжна да осигури представител, на основание чл.15, ал. 5 от ЗЗакрД.
В конкретното производство майката
не участва като законен представител на детето, по силата на постановеното
решение по гр.д.№ 2332/ 2008г. на ВРС. Предвид вида на търсената защита по
чл.28, ал.1 във вр.чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето, е налице
противоречие между интересите на представляван и представител, поради което на
основание чл. 29, ал. 4 от ГПК процесуалното представителство на детето се
осъществява от назначения особен представител.
Поради изложеното родителят няма
качеството на главна страна, инициатор на производството за настаняване на
детето по съдебен ред, и съответна активна процесуална легитимация да иска
отмяна на решението за настаняване, на основание чл.28, ал.6 от ЗЗакрД. В подкрепа на това заключение са
постановените от касационния съд определения - О.153/ 08.06.2015г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 1991/ 2015г., II
г.о.,ГК;О. 139/ 31.05.2016г. на ВКС по гр.д.№ 1895/ 2016г. , I г.о.,ГК; О. № 348/ 09.07.2015г. на
ВКС по гр.д.№ 2507/ 2015г. , I
г.о.,ГК; и определение 193 /
25.03.2011г. на ОС- Велико Търново, по гр.д.№ 355/ 2011г.
С
изложените мотиви приема, че жалбата срещу решението за настаняване на детето,
на основание чл.28 вр. чл.25, ал.1, т.3 и 4 от Закона за закрила на детето, е
недопустима, което обосновава прекратяване на производството в тази част.
2.
Жалбата срещу решението, в частите, в които съдът е определил режим на лични
отношения и издръжка в полза на детето е процесуално допустима.
На основание чл. 33, ал.1 от ЗЗакрД
е определен режим на лични отношения между майката и детето за времето на
предприетата мярка, при задължението на лицата, осъществяващи заместваща
грижа да осигурят присъствието на детето
в следния ред : за период от една година от постановяване на решението майката
ще има възможност да вижда сина си в сградата на ДСП –Варна, в присъствието на
психолог , всеки петък от всяка седмица от месеца, от 11.00ч. до 12.30.ч. ,
когато детето е на училище, втора смяна, и всеки пекът от 14.00ч. до 15.30ч.,
когато е първа смяна, а след изтичане на една година от постановяване на решението, в определените
дни и часове, в присъствието на Б.А. и/ или П.А..
Основен мотив за границите на този
режим е осъществяване на срещите в защитена среда, с цел избягване на
неблагоприятно въздействие върху детето, при констатациите на експертното
заключение за неговото състояние и психичния статус на майката, подробно
обсъден в изследването на личността.
Правилно е становището, че в интерес
на детето е да общува с двамата родители, но без да се отчуждава от семейството
на своите баба и дядо, в което се отглежда от 2015г., в отклонение от
предприетата мярка на защита. В тази насока преценява всички обстоятелствата,
обсъдени в решението за необходимостта да бъде приложена за срок от пет години,
при безспорни данни, че майката не е в състояние да поеме отговорност за своето
поведение, без необходимото лечение на заболяването си, за да бъде адекватна
към потребностите на своето дете.
Следва да се посочи, че майката може
да търси сведения за детето и съдействие от своите родители извън определения
режим, съгласно чл. 33, ал.1 от ЗЗакрД, но такива данни по делото не се
установяват. В съдебно заседание заинтересованите страни заявяват,че имат
огромно желание да общуват с дъщеря си, но не знаят къде е, разговаряли по
телефона няколко пъти за три-четири месеца.
По тези съображения решението в
оспорената част следва да бъде потвърдено, като съответстващо на интересите на
детето и установените факти по делото.
Решението в частта, в която е
присъдена издръжка, дължима от майката Д.П.А. в полза на детето Д.К.Д., следва
да бъде потвърдено. На основание чл. 143, ал. 3 вр. ал. 2 от СК, издръжката
следва да задоволяване нуждите и потребностите на нуждаещия се от издръжка, за
срока на действие на мярката. В посочения размер не е оспорена с жалбата.
Съобразно направените изводи, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 776/ 26.02.2018г.
постановено по гр.д.№ 15701/ 2017г. на Варненски районен съд, XXIV
състав, в частите, в
които е определен режим на лични отношения на детето Д.К.Д. с майката Д.П.А.,
на основание чл. 33, ал.1 от ЗЗакрД, и
присъдена месечна издръжка в размер на 150лв.,дължима от майката Д.П.А.
в полза на детето, за времето на действие на предприетата мярка , до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване , на основание чл.
143, ал. 3 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата на Д.П.А. срещу
решение №776/ 26.02.2018г. постановено по гр.д.№ 15701/ 2017г. на Варненски
районен съд, XXIV състав,
в частта на постановената мярка за закрила – настаняване на детето Д.К.Д. в
дома на Б.Б.А. и П.М.А. , на основание чл. 28 вр. чл.25, ал.1, т. 3 и 4 от
ЗЗакрД, като недопустимо , на основание
чл. 28, ал. 6 вр. ал. 3 от ЗЗакрД.
Решението в необжалваните части е
влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 28,
ал.6 от ЗЗакрД. В частта, в която производството е прекратено подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.