Определение по дело №692/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2089
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20227240700692
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                                   10.10.2022г.      град Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

 при секретар                                                                                                 и с участието

 на прокурора                                                                                                  като разгледа

 докладваното от съдия    Р. ТОДОРОВА  административно дело № 692 по описа

 за  2022г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

 Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс  /АПК/ във вр. с чл.217, ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

 Производството по административно дело № 692/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на С.К. ***, против Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г., издадена от Кмета на Община Стара Загора. Жалбоподателят излага доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при липса на законово регламентираните материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието по чл.195, ал.6 от ЗУТ. В подадената жалба е направено изрично искане на основание чл. 166 от АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, по съображения, че с изпълнението на административния акт ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди на оспорващия.

 

 С обжалваната Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл. 195, ал.6, т.1 от ЗУТ, е разпоредено на С.К.К. да премахне: сграда с идентификатор 68850.514.423.2 по кадастралната карта, отразена като 2пЖ на регулационен план в УПИ ІІІ – 1627 от кв.42б по плана на гр. Стара Загора; разширението към сграда с идентификатор 68850.514.423.2, което не е отразено на устройствените планове и навес с идентификатор 68850.514.423.4, отразен като пМс на регулационния план в план в УПИ ІІІ – 1627 от кв.42б по плана на гр. Стара Загора. От фактическа страна оспореният административен акт е обоснован с обстоятелството, че постройките, поради естествено износване, са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни в този вид за експлоатация, застрашени от самосрутване, вредни в санитарно хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят /без да се правят нови или да се укрепват носещи конструкции/.

 

Оспорената заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта е издадена на основание чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ, като съгласно специалната норма на чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ, обжалването й не спира нейното изпълнение, при законово регламентирана в чл.217, ал.2 от ЗУТ възможност съдът да спре изпълнението на оспорения административен акт. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г. на  Кмета на Община Стара Загора, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.

 

 След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г. на Кмета на Община Стара Загора, е основателно, по следните съображения:

 

 В Закона за устройство на територията не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗУТ материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

 

            С оглед предметно съдържание на обжалваната заповед и разпоредено с нея премахване на основание чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ на посочените в заповедта постройки, съдът намира, че предварителното изпълнение на заповедта неминуемо би довело до негативни последици – трудно поправими имуществени вреди за жалбоподателя, като собственик на постройките, в случай, че административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Имайки предвид направените в жалбата възражения относно приетата за установена от административния орган фактическа обстановка, въведените от жалбоподателя като спорни обстоятелства /вкл. за състоянието на разпоредените за премахване постройки и възможностите за тяхното поправяне и заздравяване/, се явяват такива от съществено значение за съдебната преценка досежно наличието на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване. За изясняването и установяването на тези спорни обстоятелства в хода на съдебното производство ще следва да бъдат извършени процесуални действия, изпълнението на някои от които не би било възможно, в случай че се пристъпи към предварителното изпълнение на заповедта. На практика предварителното изпълнение на оспорения акт би лишило от смисъл неговото обжалване - защитата, която се търси на правата по спорното административно правоотношение и последиците от евентуалната отмяна на акта. С оглед правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване  осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно - административно производство с влязло в сила решение.  

 

 Ето защо и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК. Направеното от жалбоподателя искане за спиране изпълнението на Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г. на Кмета на Община Стара Загора, е основателно и следва да бъде уважено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.217, ал.2 от ЗУТ, съдът

 

 

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

Спира по искане на жалбоподателя С.К. ***, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 10-00-2129 от 12.09.2022г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, до приключване с влязло в сила решение на образуваното по оспорването на заповедта съдебно производство по административно дело № 692/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

                                                                                                                                    

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от  съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: