РЕШЕНИЕ
№ 1004
гр. Кюстендил, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520100909 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 4650/17.04.2024г. на Д. Й. М.
срещу Н. Г. К., с която е предявен положителен установителен иск по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.12.2022г. в между страните бил сключен договор
за паричен заем, по силата на който ищецът предал на ответницата сумата в
размер на 10 000 лева, като последната, в качеството й на заемополучател, се
задължила да върне на заемодателя посочената сума на 01.01.2024г. Договорът
бил с нотариална заверка на подписите. Процесната сума не била върната на
падежа от страна на ответницата, поради което на 12.01.2024г. ищецът подал
заявление по реда на чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 84/2024г.
и в негова полза била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Поради подадено възражение от страна на ответницата
ищецът подал настоящата искова молба в законоустановения за това срок.
Предвид гореизложеното, е отправено искане до съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер
на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
1
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и да осъди същата да заплати на
ищеца направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно производство, проведено по реда на чл.142 , ал.1, изр.2
ГПК, страните – редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални
представители.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално
допустим, доколкото същият е предявен в законоустановения за това 1-
месечен срок съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между
страните е сключен договор за заем за процесната сума; че е предоставил
реално на ответника договорения заем; както и че е настъпил падежа на
задължението на ответника да върне заема.
В тежест на ответника е да докаже, че е върнал процесната сума.
В случая по несъмнен начин се установява наличието на сключен на
29.11.2022г. договор за паричен заем между страните, с нотариална заверка на
подписите им, направена от нотариус Л. Х., с район на действие – РС –
Кюстендил, рег. № ***, по силата на който ищецът е заел на ответницата
процесната сума в размер на 10 000 лева, като с част от нея в размер на
5981,82 лева ищецът заплатил на ответницата – заемополучател, по фактури в
посочения размер. Остатъкът бил предаден на ответницата лично при
сключване на договора. В чл.2, изр. последно изрично е заявено, че заемателят
е получил изцяло и в брой посочения остатък на датата на сключване на
договора /29.11.2022г./. Съответно, предвид, че уреденият в Закона за
задълженията и договорите договор /ЗЗД/ договор за паричен заем е реален и
се счита за сключен с предаване на заетата сума от заемодателя на заемателя,
то предаването на процесната сума от ищеца на ответницата е необходимо
условие за възникване на облигационното правоотношение между тях. Самото
2
предаване на процесната сума се установява с оглед на съдържанието на
договора, който в посочената си част има характер на разписка за получената
сума по заемното правоотношение. Доколкото пък е налице писмен договор за
заем, по силата на който процесната сума е била предадена на ответницата от
ищеца именно като заем, няма никакво съмнение за възникване на посоченото
облигационно правоотношение между страните. Наличието на писмен
документ за предоставяне на сумата по заема доказва, че такъв договор между
страните е налице в процесния случай, доколкото поради реалния характер на
договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от
заемателя, е доказване на договора. Изпадането на забава на ответницата пък
се доказва, доколкото видно от съдържанието на договора е уговорен падеж за
заплащане на вземането – 01.01.2024г., на която дата процесната сума не била
върната. С настъпване на срока /падежа/ за заплащане на парично задължение,
същото става изискуемо и при неговото неплащане на падежа, длъжникът
изпада в забава и е в неизпълнение на своето парично задължение. Съответно,
неплащането от страна на ответницата на процесната дата е довело до
изпадането на последната в забава, като по този начин пък са се осъществили
всички материални предпоставки за уважаване на ищцовата претенция.
Ответницата е подала бланкетно възражение по реда на чл.414 ГПК, в което
липсват изложени каквито и да е конкретни твърдения за недължимост на
заемната сума. Липсват изложени от нейна страна и каквито и да е други
твърдения или възражения в исковото производство, а както вече беше
посоченo, при доказване на наличието на материалните предпоставки за
уважаване на иска от страна на ищеца, в доказателствена тежест на
ответницата и то при условията на пълно и главно доказване е плащането на
процесната сума. Последното обстоятелство не бе доказано в процеса.
Предвид гореизложеното, при наличие на доказателства за съществуване
на облигационно правоотношение между страните по договор за паричен
заем, по който ответницата е била неизправна страна, предвид че не е върнала
заемната сума на падежа, то предявеният иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът.
Същият е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800
3
лева, платена изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита
и съдействие, в заповедното производство, както и за държавна такса в размер
на 200 лева. Дължат му се и сторените разноски в настоящото производство в
размер на 200 лева, представляващи заплатена държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1
ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1
ЗЗД, че Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, дължи на Д. Й. М., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, община Кюстендил, сумата от 10 000 лева,
представляваща главница по договор за заем, сключен на 29.11.2022г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, да заплати на Д. Й. М., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 1000 лева,
представляваща сторените по в заповедното производство разноски, от които
200 лева представляват внесена държавна такса, а 800 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, да заплати на Д. Й. М., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 200 лева внесена
държавна такса в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4