РЕШЕНИЕ
№ 867
10.03.2020г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На десети март две хиляди и двадесета година
В открито
заседание на деветнадесети февруари 2020 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 10461 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предложение 1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А.Д.Д., ЕГН:**********,*** твърди,
че на 28.05.2019г. е извършена проверка от служители на „ВиК" ЕООД в
негово отсъствие, без предварително да бъде предупреден. Целта на проверката
всъщност е да се демонтира водомер с фабричен номер ****** и да се спре
водозахранването и каналното отклонение на абонатен номер ********, находящ се
на адрес гр. П.*************, имот, представляващ негова собственосг. В
Констативен протокол номер * от 29.05.2019г. е описано, че огледът е извършен
във връзка със Заповед номер 12958 от 24.03.2019г., съгласно която заради
неплатени суми в размер на 222,73 лв. се нарежда да се спре водозахранването.
Тази заповед до настоящия момент не му е връчена, няма екземпляр за него.
Счита, че до този момент грубо са нарушени правата му и въпросното дружество
целенасочено не му дава възможност да търси възмездие по законов път.
Действително, в регистрите на ВиК ЕООД
след извършена проверка от негова страна още 2017г. установил, че на негово име
за конкретния имот съществува задължение за периода февруари - март 2016г. в
посочен размер 164,16 лв.
На 21.09.2017г. той изпратил първото си
възражение /същото прилага към настоящата искова молба/, в което подробно
изяснил фактическата обстановка пред директора на ВиК ЕООД и неговите
служители. С възражението отхвърля допуснатото начисляване на 95 куб.м
изразходвана вода, равняващи се на 164.16 лв.
Към този момент, по негова информация,
и. на този район е бил Г-н Д.Е.. Този служител, до настоящия момент никога не
бил виждал. Нито един от неговите служители и от дружествата около неговия имот
не са виждали въпросния господин да посещава имотите и да проверява водомерите,
в това число и да отчита изразходваното количество вода, да попълва карнет и
още по- малко да събира подписи от абонатите на ВиК ЕООД. Съгласно чл.4 ал. 7
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив - потребителят има право да
присъства при отчитането на показанията на индивидуалните водомери, както и
чрез упълномощен представител при отчитането на общия водомер на водопроводното
отклонение. Това право не му се предоставя, няма разлепени съобщения за часа и
дата на посещение от инкасатора, всъщност той няма никаква възможност да
проследи начина на отчитане на водомера, нито да проследи дали това се случва
съгласно законовите и подзаконовите нормативни актове, а в случая то е в разрез
дори със собствените /на дружеството / общи условия.
Съгласно чл.23 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация ЕООД - Пловдив, ал.4 - Отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и
адреса на свидетеля и ал. 5 - Датата на отчитане на водомерите се обявява с
писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин
в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Нито една алинея от
цитираните до тук не са спазени. Същият не се е възползвал от правото, дадено
му да присъства на отчитането на водомера, не се е подписвал на показанията с
данните в отчета и няма как да знае какво и кога записва инкасаторът. Ето защо
е много възможно записаните през въпросния период данни да са неточни, може да
е допусната грешка от въпросния служител. Подал множество възражения до
дружеството с молба да се извърши проверка и да се преразгледа начислените
кубици вода. На всяко негово възражение получавал отговор, в който се обяснява
каква сума дължи до момента /във всеки отговор сумата е различна/, но не и
защо. Желаната от него проверка така и не се осъществила.
Няма данни водомерът да е бил повреден
през посочения период, а ако служител на ВиК ЕООД е установил такава повреда и
поради тази причина служебно е начислил въпросните 95 куб. м. изразходвана
вода, то би следвало ищецът да бъде уведомен по съответния ред.
В случай на повреда на индивидуален
водомер е предвидена специална процедура в чл.ЗЗ ал.2 от Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от МРРБ, обн.ДВ,бр.88/08.10.2004 г. Според цитираната разпоредба, при
повреда на индивидуален водомер представителят на оператора трябва да направи
предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. Предписанието трябва
да е в писмена форма и да е връчено на абоната. Такова предписание не му е
връчено.
Дружеството не е имало правно основание
да начислява служебно вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ, тъй като последната клауза
е нищожна в частта, касаеща начисляване на вода при неизправни водомери, по
смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите като неравноправна
по смисъла на чл.143 т.18 предишна /сега т.19/ от същия закон и противоречаща
на нормативната уредба. Касае се в случая за клауза, която не е уговорена
индивидуално с потребителя, а е част от ОУ /така чл.146 ал.2 от ЗЗП/, поради
което спрямо нея е допустимо приложение на разпоредбата на чл.146 ал.1 от
ЗЗП-третирането й като нищожна и неприлагането й в отношенията между
ВиК-оператора и потребителя.
Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г.
в посочената й част противоречи на нормата на чл.39 ал.5 от Наредба №4/2004 г.,
цитирана по-горе, според която служебно начисляване на вода по твърдо
дефинирани показатели /в частност по 5 куб.м за всеки обитател при
нетоплофицирано жилище/ от ВиК-оператора е допустимо само по изключение за
потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, в случая той има
такъв. Следователно горната крайна мярка се прилага само и единствено при липса
на монтиран водомер. Според разпоредбата на чл.39 ал.8 от горната Наредба, при
повреден водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество
изразходвана вода, определено обаче въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
В неговия случай има монтиран
индивидуален водомер, който не е повреден, но дори и да приемем, че водомерът
не е отчитал правилно, би следвало да се вземе предвид средномесечното
потребление, което видно от извършените плащания по издадените фактури, не
надхвърля средно петнадесет лева. За процесния период, а именно февруари - март
2016г. са му начислени 164,16 лв., което многократно надхвърля обикновеното
потребление на месец.
Не на последно място, съгласно
тълкувателно решение № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС по
въпроса за „периодичните плащания" - Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б/'в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер. Съобразно разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на
потребената вода се плаща ежемесечно, което доказва периодичността на
плащанията. Посоченото от ВиК ЕООД задължение в размер на 206,27 лв., ведно с
лихвите, представлява периодично плащане, с падеж март-април 2016г. До
настоящия момент са минали повече от три години, поради което счита, че същото
е погасено по давност съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД.
С настоящия иск оспорва изцяло
дължимостта на сумата, начислена за периода февруари - март 2016г. С оглед
изложеното, моли съда да осъди ответното дружество „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД, ЕИК 11510670, с адрес: гр.Пловдив, бул."Шести септември"
№250 да му заплати сумата от 206,27лв. – представляваща неоснователно получена
сума за изразходвана вода за периода февруари – март 2016 г., по партида с
клиентски номер ********** за обект на потребление, находящ се в гр.П.**********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
Своевременно е постъпил отговор на
исковата молба, с който претенциите се оспорват. Заявява се, че исковата молба
на ищеца е недопустима поради следното:
- Съгласно изричната разпоредба на ГПК
искова молба може да бъде заведена в случай, че ищецът има правен интерес. В
конкретния случай е налице липса на правен интерес, тъй като сумите, за които
се претендира да са недължими поради погасяването им по давност, са заплатени
от ищеца. Тоест към настоящия момент няма суми по партидата на абоната за
посочения период, които да бъдат признати за недължими със съдебното решение. В
тази връзка и с оглед направеното възражение за погасяването им по давност,
заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД „Ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла”, т.е. длъжникът, плащайки задълженията си, не може да иска обратно
платеното. Следва и да се отбележи, че смисълът на погасителната давност е не
че материалното право престава да съществува, а се препятства възможността на
кредитора да иска по принудителен ред дължимите суми. Изтеклата давност не
засяга съществуването на самото материално право, а засяга единствено
възможността ВиК операторът да търси принудително изпълнение на своето вземане.
Задължението остава да съществува и ако длъжникът го изпълни след изтичане на
давността, той няма право да иска обратно платеното.
Извършвайки плащане, ответникът заплаща
дължими от него суми за предоставени ВиК услуги и искът за признаване за
установено, че вече платените суми са погасени по давност се явява изцяло
недопустим.
Отделно от описаното, моли съдът да
остави без движение така подадената искова молба, като задължи ищеца да
формулира ясен петитум, в който да заяви изрично дължимостта на кои суми, в
какъв размер и най-вече за какъв период оспорва с оглед защитата на ответника в
настоящето производство. В исковата молба са наведени твърдения за неспазване
на задължения на дружеството за продължителен период от време (твърдението че
инкасаторът Д.Е. не е посещавал имота за отчет).
Самият длъжник представя доказателства
за направеното плащане, като моли съда да признае това обстоятелство за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Ако съдът счете исковата молба за
допустима, моли да има предвид следното:
1.Фактическа обстановка, облигационна
връзка между страните:
-Ответното дружество е ВиК оператор, а
ищецът е потребител на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в гр. П***,
за обект на ул. ***********, като А.Д.Д. е заведен в картотеката на дружеството
с аб.номер ********.
В сила между страните са разпоредбите
на Общите условия и Наредба 4 от 14.09.2004 г. за предоставяне на ВиК услуги.
Моли това обстоятелство да бъде прието за безспорно от съда, доколкото същото
не се оспорва от самия потребител, а точно обратното - признава се от същия.
Ответникът е сключил Договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни води № *********
г.
-На дата 21.03.2016 г. при извършване
на ежемесечния отчет, инкасаторът, отчитащ имота, е отчел потребено количество
вода - 95 куб.м., като в графа „подпис на потребителя” в карнетата е поставен
подпис, който принадлежи на представител на ищеца. Следва в тази връзка да се
отбележи, че в карнетата фигурира телефонен номер и е посочено името „В.”.
-На дата 26.09.2017 г., след подадена
жалба вх.№ ********** г., е извършена проверка от служителите на дружеството
отново в присъствието на лицето В.К. и е установено, че в обекта има монтиран
водомер фабр. № ********* на мястото на стария водомер, като е отчетено
показание 15 куб.м. Старият водомер, представен по време на проверката, е бил с
показание 952 куб.м., а последният отчет на инкасатора е на показание - 909
куб.м. Установено е количество вода, което следва да бъде фактурирано, което е
в общ размер на 67 куб.м. За извършената проверка е съставен констативен
протокол на служителите на дружеството № ******* г. В констативния протокол е
описано, че следва да се заплатят задълженията към дружеството и да се постави
ВиК пломба.
-Последвали са възражения от страна на
ищеца, на които служителите на дружеството са отговорили, като възраженията и
жалбите са приложени към исковата молба по делото.
-Междувременно плащания от страна на
ищеца на задълженията по партидата му не са постъпили и на дата 15.12.2018 г. и
дата 15.01.2019 г. е направен опит за връчване на Покана за доброволно плащане
с оглед спазване на процедурата в чл. 40 от Общите условия на ВиК оператор -
Пловдив - спиране на водоподаването на имота поради неплатени задължения.
-На дата 29.05.2019 г. служители на
дружеството са посетили отново водоснабдения имот и са извършили проверка, като
констатациите им са обективирани в Констативен протокол № ********* г. На
проверката отново е присъствало лицето В.К., като моли да се обърне внимание,
че протоколът е достигнал до знанието на ищеца, който е предоставил копие от
него.
-На дата 08.05.2019 г. е осъществено
спиране на водоподаването посредством заключващо устройство.
2.Относно твърденията за недължимост на
сумите, предмет на исковата претенция:
2.1. Ищецът
твърди, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си във връзка с
извършване на отчет във водоснабдения имот. Сумите, чиято дължимост се оспорва,
касаят задължения на ищеца по фактура № ********* от дата 28.03.2016 г. и е за
период 17.02.2016 г. до 21.03.2016 г., като количеството вода, потребено от
абоната, е отчетено на дата 21.03.2016 г. Противно на твърденията на ищеца, в
карнетата срещу отчетеното количество вода -95 куб.м. има поставен подпис в
графа „Подпис на потребител”, който ответникът твърди, че принадлежи на
представител на потребителя, който е осъществявал контакт с инкасатора при
извършване на 2 отчета в имота. Тоест по отношение на оспорваната от ищеца сума
извършения отчет са спазени изискванията на Общите условия на ВиК оператор гр.
П. и и. е извършил реален отчет в имота. Описаното в останалата част от
исковата молба е ирелевантно и неподкрепено с доказателства, като представлява
единствено твърдения на ищеца. Дали и. е посещавал обекта или останалите обекти
за другите месеци, които не са предмет на настоящата искова претенция не следва
да се взема предвид, тъй като доколкото може да се съди от петитума на исковата
молба, който е неясно формулиран, се касае за оспорване на задължения с период
17.02.2016 г. до 21.03.2016 г.
Ирелевантно е и обстоятелството, че на
посочения ден за извършване на отчета метерологичните условия са били лоши и не
е било възможно извършване на отчет.
2.2. Моли
да се има предвид, че водомерът в имота на потребителя не е бил неизправен и за
процесиия период - 17.02.2016 г. до 21.03.2016 г. не са начислени служебно
количества вода.
2.3. По
отношение на твърденията в исковата молба, че не е спазена процедурата за
спиране на водоподаването и връчване на Заповед за спиране на водоподаването
моли да се има предвид следното:
- В чл. 40 от Общите условия на ВиК
оператор гр. П. е предвидена процедура за спиране на водоподаването на абонати
на дружеството, които не са заплатили предоставени им ВиК услуги при неплащане
в срок. На първо място, ВиК операторът изпраща покана за доброволно плащане,
като указва на абоната, че следва да заплати дължимите от него суми в 15-
дневен срок, като при неплащане е предупреден за обстоятелството,че ще бъде
пристъпено към спиране на водоподаването. Такива покани са връчени на ищеца при
отказ - на дата 19.02.2019 г. и на дата 20.03.2019 г. Тоест процедурата,
описана в чл. 40 от ОУ на ВиК оператор гр. П., е спазена, а същият член не
предвижда връчване на самата заповед. В тази връзка моли да се отбележи, че в
същата фигурира единствено датата на прекъсване, как е извършено то, от кого.
Не е предвидено връчване на заповедта на абоната. В тази им част твърденията на
ищеца са изцяло неправилни и противоречат на действащата нормативна уредба.
Видно е, че дружеството е спазило всички свои задължения при прекъсване на
водоподаването за имота, като ищецът е отказал да получи Покана за доброволно
плащане и да окаже каквото и да е съдействие на служителите на дружеството.
Отказът да се получи обаче даден документ представлява надлежно връчване на
същия.
2.4. Счита,
че сумите, за които е заведена настоящата искова претенция, не са и погасени по
давност, както се твърди в исковата молба.
Oт описаното по-горе е видно, че не
отговаря на действителната фактическа обстановка твърдението, че не е извършван
реален отчет в имота на потребителя - от карнетата представена по делото към
отговора на исковата молба е видно, че е записан телефон на лицето В.К., както
и че същият е осъществявал контакт с инкасатора за извършване на отчет, отделно
описаното лице се е подписвало на констативните протоколи на служителите на
дружеството, на част от останалите отчети, извършвани в имота. Тоест
твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства, а представените такива
както с настоящия отговор, така и от самия ищец опровергават неговите твърдения.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения
от А.Д.Д., ЕГН: ********** срещу „Водоснабдяване н канализация“ ЕООД - гр.
Пловдив иск, с който се иска да бъде признато от съда, че ищецът не дължи на
ВиК оператора заплащане на сума начислена период от февруари - март 2016 г. в
размер на 206,27 лв., начислена за предоставени ВиК услуги по отношение на
водоснабден недвижим имот в гр. П.************** за който обект ищецът има
открита партида с аб.№ ********** като недопустим на първо място поради липса
на правен интерес и заплащане на всички дължими суми от ищеца, а ако съдът
счете иска да допустим - за недоказан и неоснователен.
Претендира всички сторени разноски в
настоящето производство.
В предоставения му срок ищецът е взел
становище по направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения
иск.
Заявява, че задължението, което твърди,
че не дължи на дружеството, в размер на 206,27 лв., начислено за предоставени
ВиК услуги за периода 17.02.2016г. - 21.03.2016г., е изплатено от него, тъй
като дружеството спира водоподаването. Той е принуден да плати и после да си
търси неправомерно начислената сума, в противен случай остава без вода и е
невъзможно за него да извършва каквато и да е дейност предвид нужните от питейна
пода и използването на санитарни възли. Тези негови действия нямат за цел да
приемат задължението като такова, а да му позволят да задоволява нуждите си.
Сочи, че за периода 17.02.2016г. -
21.03.2016г. начислената сума в размер на 206,27 лв., ведно с лихвите, и
заплатена от него впоследствие, следва да му бъде възстановена като недължима.
Не е спорно дали е абонат на
дружеството и има сключен договор сьс същото. От момента на присъединяването му
към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр.Пловдив е бил изключително
съвестен платец и всички отчетени изразходвани кубици вода заплащал изцяло
поради факта, че са правилно начислени и реално изразходвани.
Така описаната фактическа обстановка в
отговора на исковата молба се разминава с реалността. На 21.03.2016г. не е
извършен отчет на място в присъствието на така наречения представител В.К.,
поставеният подпис в карнета не принадлежи на В.К.. Подозрителен е факта, че в
представения карнет за цялата 2016г. до 26.09.2017г. няма нито един подпис,
поставен от ищеца или от представляващо го лице. Изключение прави, разбира се,
датата 21.03.2016г. /процесният период/. Ето защо в доказателствените си
искания моли да се допусне свидетел, а именно В.К., който да потвърди, че
такава проверка не е извършвана на дата 31.02.2016г. и същият не е полагал
подпис на какъвто и да е карнет или документ, представен от служител на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр.Пловдив. Ищецът заявява, че не е
присъствал на проверка, осъществена на 21.03.2016г., нито се е подписвал в
приложения към отговора на исковата молба карнет. Споменатите метеорологични
условия в исковата молба са с цел да
докажат, че предвид тях точно на тази дата е било невъзможно да се извърши
физическа проверка на място. Съгласно чл.23 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация ЕООД
- Пловдив, ал.4 - Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля и
ал. 5 - Датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение,
поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък
от три работни дни преди отчитането. Нито една алинея от цитираните до тук не
са спазени. В представения карнет няма отбелязани данни /три имена и адрес на
свидетел или длъжностно лице/, което е необходимо да се отбележи, за да се
удостовери самоличността на подписалия се. Тъй като подписът не е нито негов,
нито на някой, който има правото да го представлява, то следва да заключим, че
е на свидетел и въпреки това дори и така да е, не са спазени изискванията за
посочване данни на същия. Поради тази причина моли да се допусне до разпит и и.
Д.Е., който под клетва и напомняне, че носи наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване, да посочи в заседание кое лице е било в момента на
извършване на предполагаемата проверка и чий е подписът, положен в карнета.
Счита, че има правен интерес поради
факта, че счита изплатената от него сума ведно с лихвите, за недължима, а в
случая „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр.Пловдив неоснователно се е
обогатила за тегова сметка. При неоснователното обогатяване е налице
разместване на имуществени блага без основание, при което една от страните е
получила нещо, което не й се дължи. Неоснователно обогатилият се е длъжен да
върне онова, с което се е обогатил за сметка на другиго до размера на
обедняването.
Съдът намира предявения иск за допустим
предвид отстраняване нередовностите на исковата молба и преминаване към
осъдителна, вместо установителна претенция. От друга страна, искът не е
недопустим по изложените от ответника съображения относно възражението на ищеца
за изтекла погасителна давност, тъй като сочените съображения касаят спора по
същество, а не допустимостта на исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представения договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни води № **********
г. се установява, че ищецът е абонат на ответното дружество и потребител на
услуги за водоснабден имот, находящ се в гр.П.************* и е заведен в
картотеката на ВиК дружеството с аб. № ******** и се намира в облигационна
връзка с него по силата на договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни
води № ********* г.
Липсва спор и относно факта, че
ответното дружество начислило на абоната сумата от 164,16лв. за потребено
количество вода и за отведена канална вода в периода 17.02.2016 г. – 21.03.2016
г. за 95 куб.м. по фактура № ********** 28.03.2016 г. На 17.06.2019 г., след
преустановяване на захранването с вода на обекта, ищецът заплатил на ответното
дружество сумата от 206,27лв., от които 164,16лв. - за потребено количество
вода и за отведена канална вода в периода 17.02.2016 г. – 21.03.2016 г., както
и 42,11лв. – обезщетение за забавено плащане.
Ищецът оспорва дължимостта на процесните суми, като заявява, че не е потребил такова количество вода, а именно начислени 95 куб.м.
От представената карнета се
установява, че на 21.03.2016 г. е направен отчет на водомера и е установено
показание от 693 куб. м., като между старото показание от 598 куб.м. и новото
такова, разликата е 95 куб.м.
От разпита на св. В.К.К. се установи, че познава господин Д. от
много време. Знае, че той притежава имот в гр. П.**********. Свидетелят ползва
имота на господин Д. на „**************“ за малък бизнес. Почти всеки ден е
там, събота и неделя – не, но някой път се налага. Имотът е захранен с питейна
вода. През различни периоди се отчита различно тази вода, но той не знае. Има
водомер, който е изнесен отвън до входната врата. Тя не се затваря, там някъде
е. Само този водомер е изнесен, то няма друг. Там вода почти не се ползва.
Достъпът до този водомер не е ограничен, събота и неделя, може би. Не е виждал
служител на ВиК да идва и да отчита водата в този имот. Единствено служителите
на ВиК са идвали да свалят водомера. Преди това, много отдавна, може би преди
10 години, виждал и. да идва и да отчита водомера. Свидетелят не е виждал да е
засичан водомерът, не знае дали е засичан. Като ползвател на този имот бил
търсен много скоро, преди няколко месеца, когато сваляли и качвали водомера.
Сменяли водомера преди 2-3 години. Тогава, когато бил търсен, сигурно се
подписал някъде. Показания на водомера не можа да каже дали виждал. Не бил търсен да подписва показания в
карнета. Това е било или много отдавна или много скоро, когато сменяли
водомера.
При предявяване на карнета
свидетелят потвърди, че има негов подпис на дата 16.11.2017 г. В карнета имало
вписан негов мобилен номер, където пише „В.“. Подписът на 19.03.2018 г. също е
негов. Подписът на „цех ал. п.“ не е негов. Друг негов подпис няма.
Заяви, че не ги търсят, за да
осигурят достъп до този водомер. Ежедневно има свободен достъп до водомера.
Водомерът е монтиран на двора на имота. Този двор по принцип е ограден, но
вратата не се затваря. В периода 2016 г. – 2017 г. той ползвал този имот. До
2018 г. също го ползвал. По това време била тази работа със свалянето на
водомера. Имало случаи, когато цял ден стои в имота. Зависи каква работа има.
Имало случаи да е там цял ден, имало е случаи даже да е там докато се стъмни. В
периода 2016 г. – 2018 г. нямал служители, бил сам. Водомерът е монтиран отвън.
През 2016 г. е ползвана там вода. Господин Д. плаща водата.
При предявяване на констативния
протокол свидетелят потвърди, че има негов подпис. Подписът приличал да е
негов, но не е много сигурен. Не си спомня дали присъствал на тази проверка.
От разпита на св. Д.Д.Е. се
установи, че работи във ВиК от 2010 г. и в момента е м. о.. От месец март 2016
г. до месец октомври 2017 г. бил и. на индустриалната зона в „Т.“, където се
намира адресът. По повод на неговата работа като и., в началото на 2016 г.
посещавал имот на ул. „***********“ № *. За първи път, когато отишъл март
месец, водомерът бил отвън в една шахта до самото хале. Първият път, когато
отворил, имало по-голяма разлика от предходните отчитания. След това няколко
месеца подред, не си спомня точно колко били, но бил затиснат капакът на
шахтата с ПВЦ профили, прозорци, чували, такива неща и не можели да отчитат
реално няколко месеца подред. През този период отчитал на база на предни
показания прогнозно. След това, когато се разчистила шахтата, вече започнали
реално да отчитат. Това станало края на лятото 2016 г. Той бил инкасатор на
този район до октомври 2017 г. През това време всеки месец се правел отчет с
изключение, когато бил в отпуск, примерно един месец. Търсил някой, който да се
подписва на карнета. По принцип през деня там нямало често хора. Намирал
няколко пъти през този период, когато бил инкасатор. Предполага, че тези хора
са работници от фирмата. Тойа не ги познава. Полаган е подпис в карнета. Когато
намери някого, изисква подпис срещу показания. Не питал кое е лицето. Просто,
когото намери на обекта.
При предявяване на карнета
свидетелят заяви, че на 20.03.2016 г. е първият му отчет. Оттук започнал той
като и.. На тази дата за първи път инкасирал този имот. Когото намерил на
обекта, той му се е подписал. Мисли, че бил в една странична врата на това
хале, но дали е била същата фирма, не знае. Те са наредени много фирмички там.
Това не е неговият почерк на това вписване на телефона и името В.. Предполага,
че е на колегата, който е бил преди него или след него. При предявяване на
констативния протокол той заяви, че констативният протокол е от „Ф.К.“ на ВиК,
които идват да проверят стария водомер. Това са показанията на стария водомер.
Това е новият водомер и сумират разликата. Това нещо не го правил той и не той
го вписвал.
Нямат такава практика да поставят
обявление на адреса на фирмите преди посещение за отчитане на данни. Такива
съобщения се слагат на блоковете, където има много хора, за да осигурят достъп.
Имат такова задължение да известяват абоната, че ще отчитат, но на големи
блокове, големи кооперации, където има много хора. Тогава се слагат такива
уведомления, но на фирмите няма как. Няма как да тръгнат да лепят на всяка
фирмичка съобщение. Там в индустриалната зона има съвкупност от огромен брой
водомери и няма да има физическото време да напише съобщение на всяка фирма, че
ще минава да отчита.
По принцип достъпът до водомера
на този обект бил свободен за извършване на отчет, с изключение на този период
от март 2016 г. до края на лятото, когато имало натрупани материали.
От разпита на св. В.С.С. се
установи, че работи във ВиК от април 2009 г. В периода 2016 г. – 2018 г.
съществувал Отдел „Ф. К.“ и той бил и. в този отдел.
Извършвал проверка на обект на ул.
„********* с абонат Д. на дата 26.09.2017 г. Била им дадена задача да обиколят
обектите с административен адрес ************ но тогава били около 12 души за
цялата област и буквално много проверки правили. При тази обиколка от фирмата
констатирали, че старият водомер е със спукано стъкло и на негово място е
монтиран нов водомер още при проверката. Колегата съставил протокола и го
подписали двамата. Той е подписан и от служителя К.. При отчета при проверката
и последния отчет в карнета на инкасатора, видял една разлика от 43 кубика по
стария водомер и по новомонтирания водомер са минали още 15, които са записани
в карнета и съответно са инкасирани. Лицето, присъствало на проверката, се
подписало на констативния протокол на „Приел констатациите“. Колегата З. ги
писал имената в протокола. Като предписание е записано „Инкасирането да
продължи съгласно действащата нормативна уредба“. ВиК пломба на новия водомер
нямало. Когато минава инкасаторът при редовното инкасиране, той поставя пломба.
За извършената проверка е отбелязано в карнета и е записано в протокола, който
съставили. Констатирали, че водомерът вече е сменен. Счупеното стъкло било на
стария водомер.
При самата проверка се
установило, че водомерът е нов и е записан с фабричен номер и година на
метрологична пломба при самата проверка.
Била им поставена задача да
обикалят тези обекти в индустриалната зона от прекия ръководител.
От заключението на съдебно – графическата
експертиза се установи, че подписът, поставен в карнета срещу показанията на
водомера от 21.03.2016 г., не е изпълнен нито от А.Д.Д., нито от В.К.К..
Съдът възприема показанията на
разпитаните свидетели като логични, последователни и съответни на представените
писмени доказателства. Кредитира се и заключението на съдебно- графическата
експертиза като обосновано, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено
от страните.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация ЕООД - Пловдив, отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване
на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на
свидетеля. В ал. 5 е посочено, че датата на отчитане на водомерите се обявява с
писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин
в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането.
При така установените факти, се налага
изводът, че служителят на ответното дружество – и. на района в процесния
период, не е изпълнил задължението си да постави писмено съобщение за датата на
отчета, както и не е вписал името и адреса на свидетеля, удостоверил отчета на
21.03.2016 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не
се установява при условията на пълно и главно доказване от страна на ответника,
че посоченото количество вода е потребено именно през процесния период. Предвид
неоспорване от ищеца на останалите показания в предходни и последващи периоди,
както и заплащането на начислените суми, което представлява извънсъдебно
признание на неизгодни за ищеца факти, се налага изводът, че процесното
количество вода е потребено в неговия имот. За този извод съдът съобрази
обстоятелството, че водомерът отчита нарастващо количеството на преминалата
през него вода. Невъзможно е между показанията за предходния отчетен период и
процесния, както и между процесния и последващия, да се премахне разликата в
показанията, като се приеме, че тези количества следва да се извадят от общото
количество потребена вода, само защото не е установено, че отчетът не е
подписан на тази дата от потребителя или негов представител. Няма как водомерът
да е начислил по – голямо количество именно в процесния период, тъй като
липсват данни и доказателства същият да е отчитал неправилно поради повреда. Не
се установи с категоричност единствено обстоятелството кога това количество
вода е потребено – дали преди, по време или след процесния период. Нелогично и
в противоречие с правилата на формалната логика би се явил извод, че това
количество вода не е потребено, тъй като е невъзможно да се достигнат по – големи
показания на водомера, ако не са достигнали по – малките такива, като в
настоящия процес се установи разликата между предходните и последващите такива.
Следователно, посоченото количество вода е преминало през водомера и е било
отчетено. При лежаща върху ответното дружество доказателствена тежест да
установи на коя дата е установено потреблението, то не ангажира годни
доказателства за този факт.
Ето защо съдът намира, че ищецът дължи
на ответното дружество заплащане на услугите по доставка на вода и отвеждане на
канални води в размер на 164,16лв., но не дължи обезщетение за забава, тъй като
не се установява на коя дата реално е отчетено това количество и съответно на
коя дата е настъпил падежът на задължението на потребителя, съответно от коя
дата длъжникът е изпаднал в забава.
За пълнота на изложението ще се посочи,
че при наличие на теч в имота, то и за кратък период от време е допустимо да се
консумира процесното количество вода, а както беше посочено по – горе, то е
потребено в имота поради невъзможност показанията на водомера да преминат от
установените в предходния отчет 598 куб.м. на установените в следващия
процесния период 700 куб.м., като разликата от това количество очевидно е потребена.
Прави впечатление, че при смяна на водомера е начислена разлика в показанията
от 58 куб.м., което не се оспорва от ищеца, като същият е заплатил тази сума,
което представлява извънсъдебно признание за нейната дължимост.
На следващо място, не се възприема
възражението на ищеца, че вземането е погасено по давност. Съгласно
разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след
изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Принципът, залегнал в този текст на закона, се
базира на правилото, че покритото с давност задължение продължава да
съществува, като с изтичането на давността се погасява правото на кредитора да
получи по принудителен ред изпълнение. В този смисъл доброволното плащане
представлява престиране на дължимо задължение, поради което и връщане на
покритото с давност плащане не се дължи. Ищецът противопоставя възражението, че
заплатил процесните суми, единствено за да се възстанови водоподаването в
имота. Липсват доказателства обаче в момента на плащането да е отправил
изявление до ответното дружество в този смисъл. Следователно, същият няма право
да иска обратно връщане на погасеното по давност задължение.
Предвид неустановяване от ответника,
при лежаща върху му тежест, на датата на констатиране на показанията на
водомера и за кой конкретен период те се отнасят, то не се установи и кога е
падежът на задължението на потребителя да заплати тази услуга. Ето защо
заплатеното от ищеца обезщетение за забава е недължимо и подлежи на връщане.
Същото се установи в размер на 42,11лв.
Ето защо съдът намира, че искът следва
да се уважи за това вземане, като за сумата от 164,16лв. следва да се отхвърли
като неоснователен. Уважената главница следва да се присъди наред със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира разноски, като същите
се констатираха в размер на 650лв., от които 50лв. за държавна такса и 600лв. –
адвокатско възнаграждение, като съразмерно на уважената част от иска на същия
ще се присъди сумата от 132,70лв.
Ответникът претендира разноски, като
съразмерно на отхвърлената част от иска, на същия ще се присъди сумата от
175,10лв. / при разноски в общ размер от 220лв./.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 11510670, с адрес: гр.Пловдив,
бул."Шести септември" №250 ДА
ЗАПЛАТИ, на основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, на А.Д.Д., ЕГН:**********,*** сумата
от 42,11лв. / четиридесет и два лева и 11ст./ – представляваща
неоснователно получена сума за обезщетение за забава за периода
30.04.2016 г. – 17.06.2019 г., начислено и заплатено върху сумата от 164,16лв.,
представляваща дължима сума за изразходвана вода и отведена канална вода за периода 17.02.2016 г. – 21.03.2016 г. по
фактура № *********/ 28.03.2016 г., по партида с клиентски
номер ****** за обект на потребление, находящ се
в гр.П.*************, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 132,70 лева /сто тридесет и два лева и
70ст./ - разноски по производството, като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 206,27лв., а именно разлика в размер на 164,16лв., представляваща дължима сума за изразходвана
вода и отведена канална вода за периода 17.02.2016 г. – 21.03.2016 г. по
фактура № ********/ 28.03.2016 г., по партида с клиентски номер *********** за обект на потребление, находящ се в гр.П.***************,
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 11510670, с адрес:
гр.Пловдив, бул."Шести септември" №250, сумата от 175,10лв. /сто седемдесет и пет лева и 10ст./ - разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Десислава Кацарова/
Вярно с оригинала
ВД