№ 707
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500482 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 5592/28.01.2022г. на М. Т.
П.,ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл.216, вх.3, ет.5,
ап.78 и ЗЛ. ХР. ЯН. , ЕГН ********** с адрес град Варна, ж.к. „Възраждане", бл.32,
ет.13, ап.66, чрез процесуален представител срещу Решение № 129 от 17.01.2022г. по
гр.д.№ 6531/2021г. по описа на РС-Варна,16св., с което е отхвърлен иска на въззивниците
против СВ. А.. СТ., ЕГН ********** с адрес град Варна, ул. „Георги Раковски: №37,
ет.1 за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, п.к. 9000, р-н „Аспарухово",
СО „Боровец-север", представляващ реална част с площ 723 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.5401.3330по КККР на гр. Варна с площ 781 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10м., при граници на целия имот: имоти с идентификатори:
10135.5401.2053, 10135.5401.1160, 10135.5401.1162, 10135.5401.3628,
10135.5401.9572,10135.5401.1165, 10135.5401.2054 с граници на претендираната
реална част: ПИ 10135.5401.2053, ПИ 10135.5401.1160, ПИ 10135.5401.1162,
останалата част на ПИ 10135.5401.3330, ПИ 10135.5401.9572 и ПИ 10135.5401.2054, на
основание давностно владение от 12.01.2004г. до момента, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че
в хода на процеса ищците са доказали твърденията си за осъществявано от тях владение
1
върху процесния имот в предвидения от закона срок, като същото са получили още с
предварителния договор от 12.01.2004г. /цитират практика на ВКС/. Оспорват извода на
съда , че закупения с предварителния договор имот не представлява правно обособен имот,
което е пречка за придобиването му по давност. Излагат, че в нарушение на процесуалните
правила в решението си съда се е позовал на Решение 493/24.04.1998г. на ПК ОСЗ Варна ,
което не е приобщено към доказателствата по делото, а докладчика се е запознал с него по
друго производство. В същото време не е дал възможност на страните, въпреки отправеното
искане да го представят като доказателство в настоящото производство.Това от своя страна
е довело до невъзможност на ищците да организират правилно своята защита и да А.ажират
всички доказателства относими към спора. Излагат аргументи, че реституционната
процедура касателно процесния имот е приключила още с решението на ПК –Варна и не е
необходимо влизането на ПНИ, нито издаване на заповед на Община Варна по параграф 4к
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново , с което иска
да бъде уважен и присъждане на сторените поделото разноски.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
депозираната жалба, молят същата да бъде уважена.Претендират присъждане на сторените
поделото разноски. Представят подробни писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от С.А., чрез процесуален
представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Излага, че съда не се е произнесъл
по направеното от него възражение за липса на законови предпоставки за придобиване на
претендираната реална от 723 кв.м. от процесния поземлен имот, във връзка с чл.200 от
ЗУТ.
В съдебно заседание въззиваемия , чрез процесуалния си представител поддържа
депозираните отговори на жалбата,претендира отхвърлянето й и потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Т. П. и ЗЛ. ХР. ЯН.
против СВ. А.. СТ., иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, п.к. 9000, р-н „Аспарухово", СО „Боровец-север",
представляващ реална част с площ 723 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 10135.5401.3330по КККР на гр. Варна с площ 781 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., при
граници на целия имот: имоти с идентификатори: 10135.5401.2053, 10135.5401.1160,
10135.5401.1162, 10135.5401.3628, 10135.5401.9572,10135.5401.1165,
10135.5401.2054 с граници на претендираната реална част: ПИ 10135.5401.2053, ПИ
10135.5401.1160, ПИ 10135.5401.1162, останалата част на ПИ 10135.5401.3330, ПИ
10135.5401.9572 и ПИ 10135.5401.2054, на основание давностно владение считано от
12.01.2004г. до момента.
В исковатa молбата ищците излагат ,че са придобили владението върху имот -ПИ №
1164 по КП-1996г. на м. „Боровец-север, при граници: ПИ 1160, ПИ 1162, ПИ 1165, път, ПИ
2054, ПИ 2055, който е идентичен с гореописаната реална част от ПИ 10135.5401.3330 по
КККР на гр. Варна на 12.01.2004г. въз основа на Предварителен договор за покупко-
2
продажба на недвижим имот от 12.01.2004г. с нотариална заверка - per. № 127/12.01.2004г. -
Нотариус П. П., per. № 224 в Нотариалната камара, от Г.Д.С. и Й.Д.П. /брат и сестра/.
Същите са заплатили на продавачите цената изцяло в брой още при сключването на
предварителния договор /отразено в договора/, като тогава и им е предадено владението на
имота обект на договора. Срокът за сключване на окончателен договор за покупко-
продажба на имота е определен в срок на 15 дни от влизането в сила на кадастралния план
/ПНИ/.
През 2009г. са завели срещу продавачите иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД
,по който е образувано гр.дело № 6005/2009г. по описа на ВРС, като с влязло в сила на
10.12.2013г. решение по същото искът им е отхвърлен като преждевременно предявен
/предвид завеждането му преди настъпването на срока за сключване на окончателен договор
-15 дни от влизането в сила на ПНИ, който план към онзи момент не е одобрен.
ПНИ за имота е влязъл в сила на 29.11.2017г.
На 12.06.2018г. отново са завели иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД срещу Г.С. и
наследниците на Й.П./ починала на 11.05.2017г./ за обявяване на предварителния
договор от 12.01.2004г. за окончателен, по който е образувано гр.дело № 9230/2018г. по
описа на ВРС, което към момента е висящо.
Излагат твърдения, че от тогава те непрекъснато владеят имота , като през 2009г.
изграждат в имота изба и фундамент на кота „0", а на 14.08.2009г. върху него поставят
фургон като изграждат навес - покривна конструкция - над фургона. Оттогава ищецът М.П.
живее постоянно в имота. Същата година прекарва водопровод и изгражда водопроводна
шахта. Правят постъпления за разрешаване изграждането на кладенец в имота.
През целия период от придобиването на владението върху ПИ 1164 с предварителния
договор от 12.01.2004г. до 10.04.2019г. са владели явно, необезпокоявано, непрекъснато и
никой не е заявявал претенции върху имота.
На 10.04.2019г. по изп.д. 20188080400638 ЧСИ З.Д. въз основа на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издаден в заповедно производство, на основание
документ - нотариален акт - е извършил въвод във владение в процесиня имот на ответника
СВ. А.. СТ., като това е станало в тяхно отсъствие, докато са били на работа, и чрез
използване на техническо средство за влизане в заключения имот.
По жалба на ищцата ЗЛ. ХР. ЯН. срещу горепосочения въвод във владение, с
Решение № 1177/18.10.2019г. по в.гр.дело№ 867/2019г. на ВОС /влязло в сила на
18.10.2019г./ същият е отменен. Оттогава те възстановяват владението си върху процесния
имот -гореописаната реална част от ПИ с идентификатор № 10135.5401.3330 и към момента
продължават да го владеят.
По изп.д. 638/2018г. ответникът СВ. А.. СТ. се е легитимирал като собственик на
имот ПИ с идентификатор 10135.5401.3330 с Нотариален акт № 166, т. LII, вх. per.
21084/06.08.2018г.- СВ-Варна. Прехвърлители по този нотариален акт са: М.Г.С. (син на Г.
С.), заедно със съпругата му Н.С.Д.-С.а, наследниците на Р.Ю.П. (починал на 02.02.2012г. -
син на Й.П.) и съпругата му С.Р.П.. Последните са се легитимирали пред нотариуса с
документ за собственост -НА № 137, т. 7, д. 1411 от 17.02.2009г., с който родителите им -
продавачите по предварителния договор - Г.С. и Й.П. са продавали процесния имот на
децата си. Ищците излагат, че никой от посочените лица - купувачи и продавачи по
посочените два нотариални акта не е влизал във владение на имота, нито е предявявал
претенции за имота до деня на въвода във владение -10.04.2019г. След отмяната на
незаконосъобразния въвод във владение от 10.04.2019г. те продължават да владеят имота
явно и необезпокоявано и до настоящия момент. Така те са придобили правото на
собственост върху имота чрез давностно владение върху имота повече от 10 години.
По заведен от ищците иск, с влязло в законна сила на 16.11.2011г. Решение №
3
1444/29.11.2010г. по в. гр.дело № 1178/2010г. по описа на ВОС е прогласена за
недействителна по отношение на тях на покупко-продажбата извършена с НА № 137, т. 7, д.
1411 от 17.02.2009г., с който Г.С. и Й.П. са продали поземлен имот № 1164 в м. „Боровец-
север", р-н „Аспарухово", гр. Варна на М. С. по време на брака му с Н.С.Д.-С.а и на Р.П. по
време на брака му с С.Р.П..
Ищците обосновават правния си интерес от заведения иск с оспорването на правата
им от страна на ответникът СВ. А.. СТ., легитимиращ се като собственик на процесния
имот с Нотариален акт № 166, т. LII, вх. per. 21084/06.08.2018г. СВ-Варана. Същият е вписан
като собственик в Кадастралния регистър към Кадастралната карта.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва всички наведени от ищците факти и
обстоятелства.Излага твърдения , че към дата на придобиване на процесния имот правата на
праводателите му не са били оспорени от ищците. Твърди, че е собственик на целия имот
описан в исковата молба, а именно - поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3330,
находящ се в гр. Варна, м-т «Боровец север» с площ от 781 кв.м., като същият е придобил с
Нотариален акт № 166, том LII, вх.рег.№ 21084, дело № 11315 от 06.08.2018 г. на Служба по
вписванията - Варна. Излага, че при закупуването на имота е извършил проверка в СВ –
Варна и е установил, че не е отбелязано или вписано решение, с което да е отменен акта за
собственост на лицата от които е купил имота, а спрямо него други вписвания или
отбелязвания нямат действие. Твърди ,че Решение по гр. д. № 1178/2010 г. на Окръжен съд
Варна, което е посочено в исковата молба, постановено по воден иск по чл. 135 ЗЗД, е
влязло в сила на 16.11.2011г., но не е отбелязвано или вписвано поне до момента в който е
купил имота -06.08.2018г. Видно от приложеното към исковата молба заверено копие от
посоченото решение, същото е вписано в СВ-Варна на 14.05.2019 г.,поради това не може да
му бъде противопоставено. При закупуване на имота е установил и обстоятелството, че е
отхвърлен предходно заведен иск по чл. 19, ал.З от ЗЗД за имота, а исковата молба по чл.19,
ал.З от ЗЗД по която е образувано гр.д. № 9230/18 г. на ВРС, е вписана на 03.09.2018г., т.е.
след като е закупил имота на 06.08.2018 г. Поради това добросъвестно е придобил имота и
претенциите на ищците са неоснователни.
Излага , че в деня на закупуване от него на процесния имот продавачите е следвало
да му предадат имота, но това не се е случило поради тяхната А.ажираност и са уговорили
същото да бъде отложено за друг ден, което отново не се е осъществило.Продавачите не са
му предоставили и ключ за имота, който е незастроено дворно място, но е ограден и
заключен.Ответника не оспорва,че в същия има поставен фургон, но без да е налице
съгласие от негова страна и доколкото му е известно без знанието на праводателите му,
както и без необходимите разрешения за поставянето му.
След като е установил, че М. Т. П. и ЗЛ. ХР. ЯН., се намират в имота вкл. по
настоящем, като предявяват претенции, че го владеят въз основа на предварителен договор
за покупко-продажба на имота с праводателите на неговите праводатели, спрямо които са
завели иск по чл. 19 ЗЗД, ответника ,чрез акта си за собственост се е снабдил със Заповед за
изпълнение за предаване на владението върху имота и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
14159/2018г. на ВРС XXXV с-в. Въз основа на тях е въведен във владение на имота на
10.04.2019 г., който въвод е отменен от ВОС с решение по в.гр. дело № 867 по описа за 2019
г.
Оспорва твърденията на ищците, че са придобили собствеността върху описаната
реална част от имота, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Твърди, че със
завеждането на иск по чл. 19, ал.З от ЗЗД през 2009 г., както и през 2018 г., ищците са
заявили, че не са собственици на имота или част от него и са претендирали от съда, да обяви
сключения от тях предварителен договор за окончателен, което обективира признание, че
фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността му да придобие
4
собствеността на деривативно основание.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат
тезите си. В пледоарията си по същество,ответника е навел възражения, че по делото не е
доказано владението на имота в изискуемия от това срок от страна на ищеца З.Я. , както и
дори и да се приеме , че е налице осъществено от ищците владение върху процесната реална
част, то съществуват пречки за придобиването й по давност предвид липсата на
предвидените в чл.200 от ЗУТ предпоставки.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства ,
че:
На 12.01.2004г. З.Я. и М.П. са получили владението на процесния поземлен имот , а
именно ПИ № 1164 по КП-1996г. на м. „Боровец-север, при граници: ПИ 1160, ПИ 1162, ПИ
1165, път, ПИ 2054, ПИ 2055, който е идентичен с гореописаната реална част от ПИ
10135.5401.3330 по КККР въз основа на сключен с Г.С. и Й.П. предварителен договор за
покупко - продажба на недвижим имот, с нотариална заверка - per. № 127/12.01.2004г. -
Нотариус П. П., per. № 224 в НК. При сключването му продавачите са се легитимирали
като собственици на процесния имот въз основа на Решение № 493 от 24.04.1998г. на ПК –
Варна , с което на наследниците на Д.Н. С. е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на лозе от 13.860 дка, шеста категория , находящо се
в терен по параграф 4 на ГАЛАТА в местност КЪРЧАНЛЪКА, при граници и съседи : по
плана на стари имотни граници на м.”Боровец-север”/”Кърчанлъка”/,изготвен 1997г.
имотът представлява пл.№ 377 при граници :пл.№ 415,заявен с поред № 1 от заявлението и
установен с други документи.
Преди да се сбъдне вътрешното процесуално условие, а именно изтичане на
петнадесет дневен срок от влизане на ПНИ за имота в сила , същите са завели срещу
продавачите по договора иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, по който е образувано
гр.дело № 6005/2009г. по описа на ВРС, като с влязло в сила на 10.12.2013г. решение по
5
същото искът им е отхвърлен като преждевременно предявен.
ПНИ касателно процесния имот е влязъл в сила на 29.11.2017г. /Писмо изх. № РД-
18-9400-638/1/01.08.2018г. на Областен управител - Варна, е посочено, че със Заповед №РД-
17-7706-291/05.10.2017г. на Областен управител на област с административен център Варна,
е одобрен ПНИ на местност „Боровец-север", землище кв.Галата, община Варна, област
Варна, като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата
част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по параграф 4, ал.2 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, в частта относно новообразувани имоти с №№ 3330 и 9572. /
Към настоящия момент на производство във ВРС е дело по предявен на 12.06.2018г.
от ищците против Г.С. и наследниците на Й.П./ починала на 11.05.2017г./ иск с правно
основание чл.19 ал.3 от ГПК по който е образувано гр.дело № 9230/2018г. по описа на
ВРС.
Видно от Нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот вписан в СВ –
Варна , вх.рег. № 2653 от 17.02.2009г. под № 137, т. 7, д. 1411 от 17.02.2009г., Г.С. и Й.П. са
продали поземлен имот № 1164 в м. „Боровец-север", р-н „Аспарухово", гр. Варна целия с
площ 723.46 кв.м. на М. С. по време на брака му с Н.С.Д.-С.а и на Р.П. по време на брака му
с С.Р.П..
По делото е представено удостоверение за наследници –л.27 от дело , от което е
видно, че Й.П. е починала на 11.05.2017г.,а Р.П. - неин син е починал на 02.02. 2012г.
На 06.08.2018г. М.Г.С. (син на Г. С.), заедно със съпругата му Н.С.Д.-С.а,
наследниците на Р.Ю.П. (починал на 02.02.2012г. - син на Й.П.) и съпругата му С.Р.П. са
продали на ответника С. А. С. ПИ с идентификатор 10135.5401.3330 по КК и КР на район
Аспарухово в гр.Варна, община Варна, област Варна, одобрен със Заповед РД-18-
73/23.06.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменен със Заповед КД-14-
03-1897 от 23.07.2013г. на началника на СГКК Варна, с адрес на поземления имот: град
Варна, район Аспарухово п.к.9000, с.о."Боровец север", целият с площ 781,00 кв.м, като
сделката е обективирана в Нотариален акт № 166, т. LII, вх. per. 21084/06.08.2018г.- СВ-
Варна.
Въз основа на издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №
14159/2018г. по описа на ВРС, с която С.Р.П., Ю. Р.П., Д. Р.П., М.Г.С. и Н.С.Д. са осъдени да
предадат разделно на ответника по настоящото дело СВ. А.. СТ. поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.3330 по КК гр.Варна, с адрес на поземления имот: град Варна,
район Аспарухово, с.о."Боровец север" с площ 781,00 кв.м., е образувано изп.д. №
20188080400638 по описа на ЧСИ З.Д., рег. №808 в КЧСИ. По същото на 10.04.2019г. С. С.
е въведен в процесния имот.
Въвода е отменен на основание чл.435 ал.5 от ГПК по жалба на З.Я. , с Решение №
1177/18.10.2019г. по в.гр.дело № 867/2019г. по описа на ВОС.
С влязло в сила на 16.11.2011г. Решение № 1444/29.11.2010г. /вписано в СВ на
14.05.2019г. / по в.гр.дело № 1178/2010г. по описа на ВОС е прогласена за недействителна
по отношение на ищците извършената покупко-продажба обективирана в НА № 137, т. 7, д.
1411 от 17.02.2009г.СВ -Варна, с който Г.С. и Й.П. са продали поземлен имот № 1164 в м.
„Боровец-север", р-н „Аспарухово", гр. Варна на М. С. по време на брака му с Н.С.Д.-С.а и
на Р.П. по време на брака му с С.Р.П..
Спорно между страните е придобили ли са ищците собствеността на процесния
имот по силата на въведеното от тях придобивно основание оригинерен способ – изтекла
в тяхна полза придобивна давност, считано от 12.01.2004г. до подаване на исковата молба
в съда – 07.05.2021г.
6
Основателността на предявения иск предполага установяване от ищците, чиято е
доказателствената тежест съобразно правилата на чл.124 от ГПК при условията на пълно и
главно доказване, че са осъществявали от трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт
по отношение на процесния имот с намерение за своене в изискуемият за това период от
време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС, както и липса на законови пречки за придобиване
на собствеността съгласно индивидуалните характеристики на спорния имот.
В конкретната хипотеза не са налице законови пречки за придобиване на
собствеността съгласно индивидуалните характеристики на процесния имот.
Настоящия състоящия състав намира възраженията на въззивниците в тази насока за
основателни, а извода на първоинстанционния съд за липса на завършила реституционна
процедура за неправилен.
Безспорно е, че Решение № 493 от 24.04.1998г. на ПК-гр.Варна, с което е било
възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Н. С. в съществуващи
/възстановими/ стари имотни граници на имот - на лозе от 13.860 дка, шеста категория,
находящо се в терен по параграф 4 на ГАЛАТА в местност КЪРЧАНЛЪКА, при граници и
съседи : по плана на стари имотни граници на м.”Боровец-север”/”Кърчанлъка”/,изготвен
1997г. имотът представлява пл.№ 377 при граници :пл.№ 415,заявен с поред № 1 от
заявлението и установен с други документи, е постановено преди изменението на нормата с
ДВ бр. 68/30.07.1999г.
Константна е практиката на ВКС по чл.290 от ГПК/Решение № 809/ 14.01.2011 г. по
гр.д.№ 1889/ 2009г., І г.о., Решение№ 262/ 13.07. 2012 г. по гр.д.№ 944/ 2011 г., І г.о.,
Решение№ 588/ 29.05.2010 г. по гр.д.№ 1350/ 2009г., І г.о., Решение №106 от 19.05.2011 г. по
гр. д. № 1326/2010 г., II г. о. и др., Решение № 23/22.05.2017 г.по гр.дело № 2856/2016г. , 1-
во г.о./, която състава споделя, че решенията /като процесното от 1998г./, издадени при
действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ (ДВ бр. 98/28.10.1997г.), преди
изменението на нормата (ДВ бр. 68/30.07.1999г.), имат конститутивно действие и
възстановяват правото на собственост. Аргументацията за това е, че имота е
индивидуализиран по кадастралния план.
Неоснователни са възраженията на въззиваемия,че индивидуализацията на имота е
настъпила едва с влизане в сила на ПНИ на 29.11.2017г., касателно имот № 3330. Спорната
реална част е възможно да бъде индивидуализирана на база цитираните планове, както е
направено в комбинираните скици.Че имота може да се индивидуализира и това е направено
в приложените към заключението комбинирани скици ,вещото лице е заявило и в
проведените открити съдебни заседания .
В практиката си по чл.290 от ГПК /Решение №61/17.07.2017г. по гр.дело №
3272/2016г. ,1-во г.о./което състава споделя, ВКС приема, че посочването на имот с номер
по план на земите, включени в параграф 4 от ЗСПЗЗ го индивидуализира в достатъчна
степен, защото номера на плана предопределя в достатъчна степен границите на имота.
Безспорно в настоящия случай в Решение 493 от 24.04.1998г. на ПК-гр.Варна, възстановения
имот: „ представлява пл.№ 377 при граници :пл.№ 415 имот по плана за
стари имотни граници, изработен през 1997г. и обхващаш по комбинирания план на
местност "Боровец-север" .
Приетото по делото и неоспорено от страните заключение на в.л. инж.Р.П. по СТхЕ-
зи , което съда кредитира като обосновано и пълно , също оборва твърденията на ответника
7
за липса на индивидуализация на имота. Че имота може да се индивидуализира и това е
направено в приложената към заключението комбинирана скица ,вещото лице е заявило и в
проведените открити съдебни заседания.От заключението се установява, и че:
Описанието на имот ПИ 10135.5401.3330 по КККР на гр.Варна по площ, граници и
предназначение е както следва: съгласно КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г., изм. със заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г., имот с ид. №
10135.5401.3330, находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, п.к. 9000, м. БОРОВЕЦ СЕВЕР,
вид собств. съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т),
площ 781 кв. м, стар номер 5473330, е при граници и съседи: 10135.5401.9572 - улица,
10135.5401.2054, 10135.5401.3628, 10135.5401.1162, 10135.5401.1160,
10135.5401.2053.Планът на новообразуваните имоти на СО „Боровец - север", одобрен със
заповед № РД-12-7706/313/19.10.2011г. на Областен управител на Област Варна, съгласно
който имотът представлява ПИ 5401.3330, с площ от 847 кв.м. (в площта се включва и част
от улица № 9572), с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници: 5401.2054, 5401.1165, 5401.4077,
5401.1162, 5401.1160, 5401.2053, 5401.9572.
Кадастралният план на „Западно от Галата от 1979 г., с попълване 1989г., с
попълване 1996г.,е одобрен със Заповед № Р-115/29.04.1996г. Съгласно същия, процесният
имот е нанесен с № 1164, с площ от 723 км.м., при граници: път, 2054, 1165, 1162, 1160 и
2053. Имотът представлява зона по пар. 4 - земеделска територия.
Към датата на съставяне на договора за покупко – продажба- 12.01.2004г., действащ е
бил КП на „Боровец-север", одобрен със Заповед № Р-115/29.04.1996г. Съгласно този план
имот № 1164 е с площ от 723 кв.м.
Процесният имот 1164, представляващ част от ПИ 10135.5401.3330 е ограден от
всички страни с ограда от бетонови колове и оградна мрежа по границите на имота,
съгласно КП/1996г./ по червения контур на комбинираната скица от заключението на
вещото лице/. В имота е монтиран фургон върху бетонова основа. Фургонът се състои от две
стаи и баня с тоалетна заедно. Под фургона е прокопано избено помещение. Същият се
ползва за живеене от ищеца по делото. Имотът е водоснабден, изградена е и водомерна
шахта.
Това са границите и към настоящия момент на имота, които вещото лице е
установило на база оглед на място. Към имота е прибавена една известна част от друг имот,
което е явна фактическа грешка в кадастралната карта. Описаният в процесния
предварителен договор недвижим имот представлява идеална част от ПИ 3330. В договора
са посочени 600 кв.м., а имотът е 723 кв.м., в кадастралната карта е по-голяма - 780 кв.м.
Достъпът до имота се осъществява от пътя, който е на запад от процесния имот. Достъп до
оставащата неоградена в червено част, която е маркирана със сиво няма. На място са
установени две огради - лентата, отразена на скицата между червената и черната линия е
оградена, но към нея няма достъп.
Така описаният поземлен имот по предварителния договор, представлява част от ПИ
1164, целият с площ от 723 кв.м., който на комбинираната скица е изчертан с червени линии
и червен надпис и представлява реална част от ПИ с ид. № 10135.5401.3330 от КККР на гр.
Варна, сив фон, при граници по кадастрална карта: на изток - ПИ 5401.1162, на запад -
5401.2054 и път, на север - останалата част от ПИ 5401.3330, на юг -5401.1160 и 5401.2053.
Към датата на съставяне на НА №137, т.7, дело 1411 от 17.02.2009 год., действащ е
бил КП на „Боровец - север", одобрен със зап. № Р-115/29.04.1996г.
В заключение, към дата на сключване на предварителния договор от 12.01.2004г.,
реституционна процедура по възстановяване собствеността на процесния имот в
патримониума на праводателите на ищците е приключила.
8
Горното налага необходимостта от положителен извод досежно осъществяваната от
М.П. и З.Я. трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на процесния
имот с намерение за своене в изискуемият за това период от време – 10 години, съгласно
чл.79 от ЗС.
Възраженията на въззивниците в тази връзка, съда счита за основателни по следните
аргументи:
Както вече беше посочено по делото не се спори , че със сключване на
предварителния договор за покупко - продажба на 12.01.2014г. владението на имота е
предадено на ищците от продавачите. Същото е смутено през 2019г. с извършения въвод на
ответника С. С. и след това възстановено с неговата отмяна на 18.10.2019г. с Решението по
в.гр.дело № 867/2019г. по описа на ВОС. Че ищците са осъществявали трайно и явно
фактическо владение върху процесния имот се установява и от приетите и неоспорени от
ответника писмени доказателства - уведомително писмо вх. № 94-00-3863 от 21.11.2008г.,
от З.Х. П.а до Директора на БДЧР с изразено намерение за изграждане на водоземно
съоръжение - кладенец в собствен имот, находящ се в гр.Варна, м-ст Боровец - север, парцел
1164, който ще се ползва в границите на собствен имот; договори от 10.05.2009г. и договор
от 10.08.2009г., сключени между М. Т. П. - възложител и С.Д.Д. - изпълнител, в които е
договорено организиране и изпълнение на всички дейности по проектиране на водопровод и
водопроводно отклонение за захранване на имоти в гр.Варна, местност „Боровец-север",
вкл. имота на възложителя, представляващ ПИ 1164, иницииране на процедура по издаване
на разрешение за издаване на разрешение за строеж на водопроводно отклонение за имота
на възложителя, изграждане на съоръжението и въвеждането му в експлоатация; партида на
абонат № 1760757 на ВиК - Варна , потребител - М. Т. П. с адрес п-п 1164 с отразено
потребление за периода 2015г. до м.4 2021г.; разрешително за строеж на водопроводно
отклонение № 363/15.07.2009г. - ВиК Варна, виза и проект за клон 34,35 и 36, м. „Боровец -
север", гр. Варна, предварителен договор за присъединяване към ВиК система от
15.07.2009г.; разрешително за строеж на водопроводно отклонение №466/14.09.2009г. - ВиК
Варна и проект за клон 36, м. „Боровец-север", гр. Варна; справка за недобора на абонат
1760757 - главен водомер за клонове 34,35 и 36, м. „Боровец-север", гр. Варна за периода
12.05.2014г. -16.06.2015г.
В унисон с приетите писмени доказателства, по делото са събрани и гласни такива
чрез показанията на свидетелите В.Г. и М. А. /и двамата без родство със страните , чиито
показания съда цени като обективни , базиращи се на лични впечатления- и двамата са
съседи по място на ищците и в унисон с останалия събран по делото доказателствен
материал/.Съвкупно от показанията им се установява, че ищците „имат” имота от 2004г. ,
който преди това е бил лозе и са го купили от Г.С..От тогава имота е ограден в сегашните си
граници с циментови колове и мрежа. Никой друг освен тях не е идвал и не е бил в имота.
М. и З. са го работили, сели,”гледали” мястото.През 2008г. сложили фургон, после дървена
конструкция върху и пред него , направили водопровод има водомер, снабдили имота с
ток.В началото ходили често да го работят , а от 2009г., когато със З. са се разделили, М.
постоянно живее там, а тя е ходила периодично.
Ответника – въззиваем не е оспорил владението на ищците считано от 2004г. Нещо
повече, същия изрично в депозирания отговор на исковата молба е заявил , че въпреки
договореното през 2018г. неговите праводатели не са му предоставили владението на
имота, не са му предоставили и ключ за имота, който е незастроено дворно място, но бил
ограден и заключен, като в същия има поставен фургон. Именно това е наложило същия да
се снабди с изпълнителен лист и да инициира въвод във владение на придобития имот чрез
способа на принудителното изпълнение.
9
Възражението му , че осъщественото владение за изискуемия срок от 10 години е
установено само по отношение на ищеца М.П. , но не и по отношение на ищеца З.Я. е
неоснователно.
Законодателя не изисква владението на имота да е свързано с постоянно
пребиваване,обработване и т.н. ,т.е. за да е постоянно едно владение , не е необходимо във
всеки един момент да се извършават действия, чрез които да се изразява намерението на
владелеца да държи веща като своя. Достатъчно е, че ищеца – З.Я. / до изтичане на
давностния срок 2014г. , а и след това / във всеки един момент е могла при свое желание,
когато поиска да извърши тези действия, без друг да е започнал да върши същите действия и
да са я лишили от владението./ Решение № 78/16.04.2014г. по гр.дело № 5479/2013г. на ВКС,
1-во г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящия състав споделя/ .
Спорно по делото е и - годно основание ли е предварителния договор да легитимира
купувачите като собственици по давност на обекта на договора , както и прекъсната ли е
давността с предявяване на ищците на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД срещу продавачите през
2013г.
Настоящия съдебен състав счита възраженията на въззивниците в тази насока за
основателни със следните аргументи.
Спецификата на получаването на фактическата власт върху имот въз основа на
предварителен договор, каквато е настоящата хипотеза се характеризира с това, че тя
изначално има характер на владение - упражняващият фактическа власт държи имота за
себе си, тъй като има увереността, че ще придобие собствеността. Доколко в конкретната
хипотеза не се касае за завладяване и придобиване по давност на части на съсобственици,
то купувача по предварителния договор не е необходимо да доказва т.нар. преобръщане на
държането във владение, нито демонстриране на намерението за своене./така в Решение
40/04.07.2017г. по гр.дело № 3171/2016г. на ВКС II г.о./
В практиката на ВКС / Решение № 82/1.06.2015 г. по гр. д. № 6873/2014 г. на ВКС, І г.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 349/15.06.2017 г. по гр. д. №
5455/2016 г. на ВКС, І г. о.,Решение № 162/18.12.2019г. по гр.дело № 761/2019г. на ВКС II
г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК /,която настоящия състав изцяло споделя е прието ,
че предявяването на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу
собственика на имота преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен
давностен срок обективира признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява
върху чужда вещ, както и готовността му да придобие собствеността преди изтичане на
придобивния давностен срок на деривативно основание. Това признание не прекъсва
придобивната давност на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, тъй като нито
изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на
фактическата власт върху същата. Съзнанието на владелеца, че преди изтичане на
придобивния давностен срок не може да стане собственик и изразената от същия воля да
придобие собствеността в момент, предхождащ изтичане на давностния срок, на производно
основание /сделка/ не изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява
фактическа власт върху нея като върху своя и за себе си. За да се прекъсне придобивна
давност на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, следва упражняващият фактическа власт върху
вещта да признае, че не е имал намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не владелец
на същата.Аргумента на въззиваемия , че с предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от
купувача по договора обективира признанието на последния, че правото на собственост
върху имота принадлежи на продавача не води до извод ,че то разклаща и оборва
своителното му намерение. Същото е съвместимо с анимуса, доколкото в качеството му на
купувач по предварителния договор ,въз основа на който е влязъл във владение на имота, не
може да му бъде отречено правото, преди да изтече в негова полза срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС,
да се позове на сключения от него договор и да придобие този имот на деривативно правно
10
основание. В горния смисъл е и правната доктрина – срв. акад. Л. В., „Българско вещно
право” УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 1995 год., стр. 322-323.
Допълнителен аргумент е и , че в настоящата хипотеза не може да се приложи
правилото на чл.116 от ЗЗД вр. чл. 84 от ЗС / относно придобивната давност, освен горните
правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от ЗЗД/ доколкото
предявяването на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД не може да се приравни на признание на
длъжник по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „а” от ЗЗД т.к. – ищците не са длъжници и не
дължат връщане на имота - същите са получили владението върху процесния имот въз
основа на предварителен договор, който не включва задължение за връщане на имота.
В тази връзка посочената от първоинстанционния съд практика на ВКС не е относима
към конкретиката на настоящия правен спор.
Възражението на ответника за съществуващи пречки за придобиването по давност на
процесната част от недвижимия имот предвид липсата на предвидените в чл.200 от ЗУТ
предпоставки е въведено едва в пледоарията по същество, както и в писмените бележки. За
пълнота на изложението следва да бъде посочено , че същото е неоснователно.
След като по делото е установено по несъмнен начин, че М.П. и З.Я. са влезли във
владение на процесния имот веднага след подписване на предварителния договор –
12.01.2004г. и са владели непрекъснато същия до предявяване на исковата молба на
16.10.2019г./, срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл. С посочените по –горе аргументи същият
не е бил прекъснат с подаването на исковата молба, по която е образувано гр.дело № 6005
по описа на ВРС за 2009г. Същевременно по делото не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС
/според практиката на ВКС – т. напр. решение № 91/2.07.2010 г. по т. д. № 713/2010 г. на ІІ
т. о., получилият владението върху вещта по силата на сключен предварителен договор за
покупко-продажба с нейния собственик се ползва от правилото на чл. 69 ЗС/. Ето защо М.П.
и З.Я., в качеството им на недобросъвестени владелци, са придобили процесната
недвижимост на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Това обуславя извода за основателност на
предявения установителен иск.
По изложените аргументи, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявения положителен установителен иск да бъде
уважен, като основателен и доказан.
Несъвпадането на изводите на двете инстанции предполага отмяна на решението и в
частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, направеното искане, представените доказателства и липсата
на оспорване, на ищците следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1529.00 лева и в размер на 1253.00 лева за въззвиното
производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК .
Водим от гореизложеното , Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 129 от 17.01.2022г. по гр.д.№ 6531/2021г. по описа на
РС-Варна,16св., с което е отхвърлен иска на М. Т. П.,ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик", бл.216, вх.3, ет.5, ап.78 и ЗЛ. ХР. ЯН. , ЕГН ********** с
адрес град Варна, ж.к. „Възраждане", бл.32, ет.13, ап.66 против СВ. А.. СТ., ЕГН
********** от град Варна, ул. „Георги Раковски: №37, ет.1 с правно основание чл.124
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
11
собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, п.к. 9000, р-н „Аспарухово",
СО „Боровец-север", представляващ реална част с площ 723 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.5401.3330по КККР на гр. Варна с площ 781 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10м., при граници на целия имот: имоти с идентификатори:
10135.5401.2053, 10135.5401.1160, 10135.5401.1162, 10135.5401.3628,
10135.5401.9572,10135.5401.1165, 10135.5401.2054 с граници на претендираната
реална част: ПИ 10135.5401.2053, ПИ 10135.5401.1160, ПИ 10135.5401.1162,
останалата част на ПИ 10135.5401.3330, ПИ 10135.5401.9572 и ПИ 10135.5401.2054, на
основание давностно владение от 12.01.2004г. до момента, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. Т. П.,ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл.216, вх.3, ет.5, ап.78 и ЗЛ. ХР. ЯН. , ЕГН **********
с адрес град Варна, ж.к. „Възраждане", бл.32, ет.13, ап.66 против СВ. А.. СТ. , ЕГН
********** с адрес град Варна, ул. „Георги Раковски: №37, ет.1 , че ищците са собственици
на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, п.к. 9000, р-н „Аспарухово", СО „Боровец-
север", представляващ реална част с площ 723 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 10135.5401.3330по КККР на гр. Варна с площ 781 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., при
граници на целия имот: имоти с идентификатори: 10135.5401.2053, 10135.5401.1160,
10135.5401.1162, 10135.5401.3628, 10135.5401.9572,10135.5401.1165, 10135.5401.2054 с
граници на претендираната реална част: ПИ 10135.5401.2053, ПИ 10135.5401.1160, ПИ
10135.5401.1162, останалата част на ПИ 10135.5401.3330, ПИ 10135.5401.9572 и ПИ
10135.5401.2054 / съгласно скица по СТхЕ – л.117 от дело приподписана от съда/ на
основание давностно владение считано от 12.01.2004г. до момента , на основание чл.124 от
ГПК.
ОСЪЖДА СВ. А.. СТ., ЕГН ********** с адрес град Варна, ул. „Георги Раковски:
№37, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. П.,ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик", бл.216, вх.3, ет.5, ап.78 и ЗЛ. ХР. ЯН., ЕГН ********** с адрес град Варна, ж.к.
„Възраждане", бл.32, ет.13, ап.66 сумата от 1529.00/хиляда петстотин двадесет и осем
/лева представляваща направени по делото разноски в производството пред първа
инстанция и сумата от 1253.00/хиляда двеста петдесет и три/лева, разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13