Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по чл.258 и сл ГПК. С решение № 86 от 07.11.2014г. по гр.д.№ 122/2014г. Районен съд Елена е приел за установено по иска, предявен от В. Л. В., ЕГН * и М. Н. В., ЕГН *, двамата от гр.С.,бул."Ал.П." №..., против Държавата, представлявана от М. на Р. Р. ,че Държавата, представлявана от М. на Р. Р., не е собственик на следния недвижим имот, а именно: 5712/6212 идеални части от недвижим имот,находящ се в околовръстния полигон на с.Х., общ.Е. и представляващ по КК ПИ № 77178.353.15, целия с площ от 6212кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване, при граници: ПИ № 77178.353.16, път, Б. И. П., път ,И. и М. К., път, като е осъдил Държавата, представлявана от М. на Р. Р. да заплати на В. Л. В. и М. Н. В. направените по делото разноски от 1358лв. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в лицето на Държавата, представлявана от М. на Р. Р. и Б.,който в предвидения за това срок е подал въззивна жалба.В подадената от него жалба Министърът на Р. Р. и Б. развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че атакуваното решение е процесуално недопустимо, респективно- неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материално - правните норми, респективно - на нормата на чл. 6 ЗС в редакцията от 1951 г. Твърди и развива съображения, че в полза на ищците, сега въззиваеми, не е изтекла твърдяната от тях придобивна давност. Твърди, че въпреки позоваването си на посочената в обжалваното решение съдебна практика, съдът се е произнесъл и е уважил предявения против държавата иск, без да е изследвал по делото изобщо дали е налице съвпадение между границите на недвижимия имот, описан в процесния нотариален акт и границите на имота, с посочен в жалбата кадастрален номер, при което съдът е направил напълно необоснован извод, че е налице идентичност между двата имота.Посочва,че при наличие на съществено разминаване в площта на имота по НА и измерена по кадастралното заснемане, не са обсъдени възраженията на Държавата по отношение на тази разлика,за която именно е предприета и процедурата от ищците в охранително производтво за снабдяване с документ за собственост. Моли обжалваното решение да се отмени като недопустимо, респективно - необосновано и неправилно. Претендира разноски. Ответниците по жалба В. Л. В. и М. Н. В. чрез пълномощниците си заемат становище,че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното с нея първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.Твърдят наличие на правен интерес от предевяване на отрицателен установителен иск по силата на който със сила на пресъдено нещо и в съответствие с т.1 от ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС да се отрече на всички възможни основания правото на собственост на Държавата.Твърдят процесния АДС да е съставен от държавата в хода на инициираното от ищците охранителното производство по снабдяването им с нотариален акт .Оспорват твърдението на Държавата,че по отношение на имоти преди и сега има забрана за придобиването им по давност.Посочват,че и сега съществуват населени места без общ градоустройствен план, без застроителен и регулационен такъв , чиито строителни граници се определят с околовръстен полигон. Посочват още,че голяма част от собственици на имоти в тези територии не притежават документ за собственост, а други макар и да притежават такъв площта на имота е посочена абстрактно .Твърдят в тази връзка,че е в противоречие със закона и е лишено от житейска логика твърдението,че тези имот са "без собственик" ,респ. ех lege държавни.Твърдят,че при съставяне на процесния АДС № 4246/09.08.2013г. на Областен управител Велико Търново ,не е било налице никакво законово основание процесните идеални части да се актуват като държавна собстевност.В тази връзка посочват, че Законът изрично предвижда ако имота не е собственост на физическо и или юридическо лице,трябва да е общинска собственост ,но не и държавна.Освен това се прави възражение и,че не се касае до два имота ,а за идеална част от имот, притежавано от едно лице и от държавата.Молят обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано ,претендират разноски. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Производството пред Районен съд Елена е образувано по подадена на 23.05.2014г. от В. Л. В. и М. Н. В. от гр.С. чрез пълномощниците им искова молба с предявен иск против Държавата, представлявана от М. на Р. Р. ,с правно основание в чл.124,ал.1 ГПК .В исковата си молба ищците твърдят,че при условията на съпружеска имуществена общност са придобили собствеността на недвижим жилищен имот в с.Харваловци, общ.Елена ,който имот представлява дворно място с къща и стопански постройки.Твърдят имота да е придобит от тях и притежаван на основание давностно владение и покупко-продажба с НА №182,т.1,рег.№ 1102, дело № 177/13.07.2001г. Твърдят в тези граници, които са материаÙизирани на място имотни граници и не са променяни до сега, да го притежават и владеят , а преди 2001г. да е притежаван и владян от техните праводатели. Твърдят имота да е в околовръстния полигон на селото, за което няма кадастрален и регулационен план.Твърдят при констатирано различие на площта на място да са възложили изготвяне на кадастрална карта по реда на чл.35а ЗКИР ,която карта изготвена е одобрена на 23.01.2013г. и с нея имота е индивидуализиран като ПИ № 77178.353.15 с реална площ от 6212кв.м.При започната процедура за издаване на НА по обстоятелствена проверка за частта на имота извън посочената в НА площ от около 500кв.м. или за 5712/6212 ид.части от ПИ № 77178.353.15 през м.април 2013г., след 5 месеца били уведомени от Областен управител В.Търново,че описаните в молбата декларация идеални части от имота са държавна собственост, за което е приложено и копие от АДС № 4264/09.08.2013г.Предмет на предявения от ищците отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника в лицето на Държавата,че не е собственик на посочените 5712/6212 ид.части от ПИ № 77178.353.15. За да уважи с обжалваното решение предявения от В. Л. В. и М. Н. В. иск ,Районен съд гр.Елена е приел,че предявения по делото иск е процесуално допустим при наличие на правен интерес, изведен от притежанието на ищеца на самостоятелно право,което се оспорва , позовава се на фактическото състояние и има възможност да добие права,ако отрече правата на ответника, който извод е и съгл. ТР от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/20912г. на ОСГТК на ВКС. Приел е по основателността на иска,че същият е доказан, тъй като от наличните данни за титулярство на правото на собственост върху процесния имот не може да се приеме,че имота е имал статут на безстопанствен и е станал държавна собственост по силата на осн.чл.6,пр.2 ЗДС/ДВ бр.92/1951г./, която разпоредба освен ,че не фигурира в АДС , в последния не е посочено материално-правното основание за съставянето му ,произтичащо от съответстващите за това норми на чл.2,чл.3, чл.32 или чл.43 ЗДС. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в подкрепа на изводите си, които въззивният съд напълно споделя и към които препраща по силата на чл.272 ГПК. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.Преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, въззивният съд приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства които са безспорни.Няма спор по делото и,че за ищците ,сега жалбоподатели , съществува възможност да придобият право на собственост върху процесните 5712/6212 ид.части от недвижимия имот , ако отрекат правата на Държавата , за което същите са предприели действия за снабдяване с нотариален акт за собственост при условията на чл.587,ал.2 ГПК видно от молба-декларация от В. В. до нотариус в гр.Е.с дата 29.03.2013г. Няма спор,че АДС № 4264 за процесния имот е съставен на 09.08.2013г. и в него собственик на посочените идеални части е Държавата с посочено правно основание чл.68 ЗДС вр.чл.104,ал.1,т.9 ЗДС, а В. В. е посочен като съсобственик съгл. НА № 182/2001г. Няма спор относно фактическото положение ,че процесния имот се намира в околовръстния полигон на с.Харваловци,общ.Елена,т.е в урбанизирана територия с жилищно предназначение ,като границите на същия имот са материализирани и се владеят и ползват на място от ищците и така са владяни и от техните праводатели. Няма спор,че съгл. този договор оформен с НА №182/2001г. ищците са закупили имот с площ около 500кв.м., а действителната площ на процесния имот е 6212кв.м. Несъстоятелни и недоказани са твърденията на жалбоподателя,че с така съставения АДС Държавата се легитимира като собственик на процесните идеални части след като в производството по делото същата не е доказала фактите,от които произтича твърдяното право на собственост. Съгл. чл.5 ,ал.3 ЗДС съставените АДС само обективират права, но не ги пораждат, а посочените като основание в АДС норми на чл.68 ЗДС уреждат реда и начина на съставяне на актовете.Макар и съгл. чл.114,ал.1 ППЗДС обстоятелствата, които са констатирани в АДС ,съставен по надлежния ред да имат доказателствена стойност за правото на собственост, тази доказателствена сила е налице при посочено конкретно годно придобивно основание за това право на собственост, което в процесния случай категорично не е налице.Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателят,че Държавата е станала собственик на този имот по силата на чл.6 ,пр.2 ЗС в редакцията му към 16.11.1951г. след като няма друг собственик и макар това основание да не е посочено в АДС. Тази норма обаче не е възпроизведена в сега действащото законодателство и няма обратно действие. Освен това по делото не може да се приеме довода на жалбоподателя и на друго основание- с влизане в сила на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА ,преди приемане на ЗДС и ЗОС , законодателят е регламентирал ,че всички държавни имоти към 1995г., които се намират в селищни урбанизирани територии , в т.ч. и тези определени с околовръстен полигон, предназначени за жилищно строителство преминават в собственост на общините. След като имота се намира в околовръстен полигон за него индивидуализиращ белег са границите на имота,а не площта му, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС. От приетата като доказателство скица на поземлен имот № 15-60659-14.03.2014г. с посочени в нея граници,изготвена от СГКК В.Търново ,е безспорно,че процесния имот е идентичен със закупения от В. В. имот посочен със същите граници.В тази връзка скицата е изготвена след заснемане на имота и сградите в него чрез геодезическо заснемане на границите на имота , и съгласно обяснителна записка при изготвяне на кадастралната карта и кадастгралния регистър от м.11.2012г. , границите на имоти с нови номера 77178.353.15-процесния в с.Харваловци ,са трайни огради,предимно каменни зидове и за изходни данни са използвани тт /триънгулачни точки/ предоставени от Геокартфонда и СГКК в координатна система от 1970г., а заснемането им е извършено през 2005г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че процесните идеални части от имота не е са били и към съставянето на АДС не са държавна собственост, до който извод правилно и обосновано на доказателствата и закона е стигнал и първоинстанционният съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема,че жалбата на М. на Р. Р. и Б. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави беиз уважение.Обжалваното решение е обосновано ,правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на В. Л. В. и М. Н. В. направените разноски по делото в размер на 1200лв. заплатено адвокатско възнажграждение. Водим от изложеното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК ,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 86 от 07.11.2014г. по гр.д.№ 122/2014г. на Районен съд Елена . ОСЪЖДА Държавата ,представлявана от М. на Р. Р. и Б. , да заплати на В. Л. В., ЕГН * и М. Н. В., ЕГН *, двамата от гр.С.,бул."Ал.П." №..., сумата от 1200лв. разноски за въззивното производство. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |