Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 02.12.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ц.К.
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 115 по описа за
Искове с правно основание чл.109 от ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на
ищците Д.А.Е.,
ЕГН ********** и А.М.Е., ЕГН **********
***, пл.’’***” №3, срещу трима
ответници – М.Д.Д.
с ЕГН **********, Р.Ю.Д., ЕГН **********
и И.М.Д., ЕГН *********** и тримата от с.Света Петка, Община Велинград, пл.’’***” №3.
Предявени
са ОССИ с правно основание чл.109 от ЗС- за осъждане на
ответниците да преустановят
действията, с които пречат на ищците да упражнява правото си на собственост, а
именно: да
премахнат незаконната ограда построена на границата на имотите с пл. номера 228
и 179 и да преустановят неоснователните действия пречещи им да упражняват
правото на собственост върху придаваемото по
регулация към им. пл.№ 228 дворно място от 104 кв.м., представляващо част от имот с пл.№
179 от кв.14 по плана на с.Света Петка.
Ищците твърдят, че на основание Заповед № 1198/24.11.1989г. и Заповед №
451/25.09.1996г. на Община Велинград, е били предадена към собственото им
дворно място, представляващо им.пл.№228 от кв.14 по плана на с.Света Петка,
площ от 104кв.м от общински имот пл.№ 179 от същия квартал. Стойността на
придавемото място била в размер на 312лв., която сума ищците заплатили на
16.10.2001г. чрез Банка ДСК , офис Велинград. За придаваемото се място ищците
се снабдили и НА за собственост № 169, т.8, нот.дело 1082 от 2008г., вписан в
СВ към ВлРС. Твърдят също, че ответниците са изградили незаконно дървена ограда
на границата на имотите с пл. номера 228 и 179 и по този начин с незаконните си
действия им пречат да упражняват правото си на собственост върху придаваемото
дворно място. Техните действия се изразявА.в отправяне на заплахи и физически
разправии, бой, хвърляне на камъни и др. Многократно ищците канили ответниците
да премахнат оградата, но те категорично отказвА.да го сторят. По този повод
ищците сезирА.многократно и кметството на Община Велинград, но до момента не
били предприети каквито и да било действия по премахване на незаконното
строителство от страна на службите към общината. Твърдят също, че първия ищец -Д.А.Е. е
изпратил до първия ответник Нотариална покана, която кмета на с.Света Петка–М.
Мандраджи, му връчил на 26.03.2009г., но той отказал да я получи пред двама
свидетели. Настоява се на това, че поради незаконните действия на ответниците,
ищците нямА.достъп до улица, а и не можели да реализират строеж на ограда и на
пристройка, за които имат издадено строително разрешение.
Въз основа
на така очертаната обстановка се иска
съдът да постановите решение, с което да осъди тримата ответници да преустановят действията, с които пречат на
ищците да упражнява правото си на собственост, а именно: да премахнат незаконната ограда
построена на границата на имотите с пл. номера 228 и 179 и да преустановят
неоснователните действия пречещи им да упражняват правото на собственост върху придаваемото по регулация към им. пл.№ 228 дворно място
от 104 кв.м., представляващо част от
имот с пл.№ 179 от кв.14 по плана на с.Света Петка.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за
разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговори от тримата ответници, в който
оспорват иска като неоснователен и искат отхвърлянето му по следните съображения: На първо място твърдят, че имот пл.№ 179 от
кв.14 по плана на с.Света Петка с площ от 280 кв.м. е собственост на първите
двама - М. и Р.Д.. Собствеността си те придобили в режим на СИО чрез
покупко-продажба през
Твърдят, че едва с получаване на искова молба са узнали,
че ищеца Д.Е. се е снабдил с НА за собственост върху недвижим имот придобит по
регулация № 69/30.12.2008г. за дворното място от 104кв.м., което се придава от
техния имот № 179 към собствения му имот пл.№228 от кв.14. , образуващ УПИ ХХ–
228, 179 от кв.14 по плана на с.Света Петка. Считат издадения на ищците НА по
регулация за незаконосъобразен, тъй като са липсвА.предпоставки за ищците за
снабдяване с него. В тази връзка твърдят следното: 1. Съгласно разпоредбата на
пар.6, ал.2 от ПРЗ на ЗУТ действащите към деня ка влизане в сила на Закона за
устройството на териториите дворищнорегулационни планове могат да бъдат
приложени по реда на ЗТСУ в шестмесечен срок от влизането сила на ЗУТ, т.е. до
30.09,2001г. След изтичане на този срок, отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за заемане на придадени
поземлени имоти, или части от поземлени имоти се прекратява.А ищците не били
спазили тези срокове. 2. Придаваемото се место и до настоящия момент не
било заплатено от тях на ответниците.
Освен това пред нотариуса ищците заявили, че са платили на 16.10.2001 г, но не
била представена вносната бележка за плащане на тази сума. А и сочената от тях
дата на плащане била и след 30.09.2001г., до която дата се приема, че може да
се запази отчуждителното действие на неприложени планове.
Ответниците релевират и следното възражение, а именно: че
от датата на закупуване на имота през 1995г. до настоящия момент те го владеят
и ползват в границите, в които са го закупили първоначално. Имотът им бил и
ограден. Владеели и ползвали дворно место с площ от около 280кв.м., заедно с паянтовата
жилищна сграда построена в дворното
место. Имотът си го владеели необезпокоявано и спокойно през всичките тези години, включително и в
периода от 2001г. до настоящия момент.
Настоява се на това, че дори и ищците да са провели
законосъобразно процедурата по заплащане на придаваемото место, което плащане
било и сторено, то в продължение на повече от 10 години не са предприели
действия по заемане на имота. Това давало на ответниците основание да твърдят,
че ищците не са собственици на имота, а той е собственост на ответници,
придобита от тях с давностно владение в продължение на повече от десет години в
периода от ноември 2001г. до настоящия момент.
По тези съображения се иска отхвърляне на иска по
отношение на първите двама ответници, като неоснователен, а по отношения на
третия ответник също като неоснователен, тъй като той не е собственик на
имота.
В
о.з. ищците от които Г.Сестримски лично, и чрез пълномощника си адв.Х. подържат
изцяло иска, с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответника А.Б. лично, и с пълномощника си адв.П., подържат възраженията си срещу иска с подробни
съображения в писмена защита.
В о.з. ответниците Н.Б. и И.Б., не се явяват, не
изразяват становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищците доводи, както и
възраженията на ответниците, намира за установено следното:
Предвид изложените в исковата молба твърдения и
формулираното на това основание искане съдът намира, че е сезиран с иск по
чл.109 от ЗС. Искът с
правно основание чл. 109 ЗС
служи за защита на правото на собственост срещу неоснователното въздействие и
посегателство върху обекта на собственост. От характера на този иск следва, че
всяко увреждащо въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна
защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим
на имотите и по този начин накърнява чужди права. На петиторна защита подлежи
всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за ползване на
имота от собственика. Фактическият състав на посочената материално правна норма
предвижда в кумулативна даденост следните предпоставки: 1. ищецът да е
собственик на процесните имоти 2. ответникът да въздейства върху тях по начин
пречещ на собственика да ползва собствеността си.
В конкретния случай, като неоснователно въздействие върху
собствеността си ищците са посочили, че ответниците незаконно са изградили
дървена ограда на границата на имотите
с пл. номера 228 и 179,
зад която попада придаваемата част от
дворното място на която ищците са собственици, и по този начин се възпрепятства
достъпа на ищците до улица.
Страните не спорят по обстоятелството, че ищците са индивидуални собственици
на дворно място от 275 кв.м., съставляващо им. № 228 от кв.14 по плана на с.Света
Петка, както и на построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда. Същото
се и установява от представения по делото НА №88/28.08.2000г. – констативен, с
който ищеца Д.Али Е.,
ЕГН ********** е признат за собственик по
давностно владение на този имот.
От представеното Удостоверение за сключен граждански брак
/л.10/ е видно, че Д.Али
Е., ЕГН ********** и А.М.Е., ЕГН ********** са съпрузи от 13.08.1989г. При коет собствеността на им. № 228 от кв.14 по плана на с.Света Петка е придобита по
давност от двамата съпрузи, тоест собственик на имота е и ищеца Авише Ертюк.
От представения от ответниците НА № 143/28.12.1995г. се
установява М.Д.Д., ЕГН ********** и Р.Ю.Д.,
ЕГН ********** да са придобили собственост в режим на СИО, чрез покупко- продажба на съседния на ищците имот, а именно им. № 179 от кв.14 по плана на с.Света Петка, с площ от 280 кв.м.
По делото няма данни за това ответника И.М.Д., ЕГН *********** да е собственик на имот предмет на спора, няма и
конкретни твърдения за извършени от него действия с които да препятства ищците
да упражняват правата си, предмет на защитата.
Ето защо и като не се установява наличие на пасивна
материално правна легитимазия на ответника И.М.Д., да е страна по предявения срещу него иск по чл.109 от
ЗС, то и поизводство по делото спрямо него следва да се прекрати, като
недопустимо поради липса на правен интерес.
По делото е представен и НА № 69/30.12.2008г. за собственост върху
имот придобита по регулация, с който ищеца Д.Али
Е., ЕГН ********** е признат за
собственик на следния недвижим имот: придадена по регулация към собствения му
поземлен имот пл.№ 228, който имот заедно с им.пл.№227 образува УПИ ХI-227, 228 - дворно място с
площ от 104 кв.м., което се придава от им.пл.№179 - при съседи: им.пл.№ 178;
общинско място, им.пл.№ 227 и собствения му им.пл.№ 228, по силата на Заповед №
1198/24.11.1989г. и Заповед № 451/25.10.1996г. на Община Велинград.
Страните не спорят по обстоятелствата, че по повод предвижданията
на регулационния план на с.Света Петка от 1989г., според който е образувано УПИ ХI-227,
228 от кв.14, е имало съставен Протокол № 02-02/13-12.2000г. на Комисия по чл.
265 от ППЗТСУ за оценка на придаваемо се по регулация дворно място от 104кв.м
от им.пл.№179 към парцел ХI-227, 228 от кв.14 по плана на селото от
1961г., както и стойността на придваемото дворно място да е определена в размер
на 312лв. Това обстоятелство и се установява от представеното по делото съдебно
Решение от 27.06.2001г. на ВлРС, влязло в сила на 04.06.2001г.
От представената от ищеца Вносна бележка от 16.10.2001г. се
установява, че Д. Д. е внесъл в Банка ДСК сумата от 312лв. Видно от същата
името на вносителя и на получателя на сумата е едно и също, като и на двете
места е посочено това да е лицето Д.Е.,
ЕГН **********.
По делото няма данни, а ищеца и не твърди въпросната
стойност на придаваемото място да получена от ответника.
От
приетите по делото основно и допълнително заключение по СТЕ на вл.л.Б.,
неоспорени от страните, които и съдът кредитира, се установява следното: Имот
пл.№ 179, в границите в които е заснет по действащия план, не е бил заснет в кадастралната карта по плана
от 1989г., а по него е била заснета само жилищната сграда. Заснет е бил
им.пл.175 в рамките на който в южната му част е попадал им.179. нанасянето му е
станало с частично попълване на кадастъра по искане на ответника М. Д., със
Заповед № 545/08.06.2000г. Самото попълване е извършено на база съществуваща на
място ограда, съответстваща на данните за граници на този имот по предходния
план от 1961г. За това попълване ищеца бил уведомен, но отказал да се подпише и
заповедта влязла в сила. Към 2000г. и до
2004г., когато е одобрено регулационно изменение, процесната част от им.пл.№
179 е била придаваема към УПИ ХI-227, 228 от кв.14 по плана на с.Света
Петка. От кметството на с.Света Петка не са предоставени строителни книжа и
документи за изграждане на ограда по границите на им.пл.179. Нямало данни за
това кога е построена ограда по имотните му граници. Въпросната придаваема част
от им.пл.179 с площ от 104 кв.м. граничи от югозапад с им пл.№№ 227 и 288, от
североизток с им.пл.№178 и с останалата част със самия им.пл.179. От
заключението обаче се установява и следното: Към момента е налице влязъл в сила
и действащо изменение на дворищно-регулационен план за с.Света Петка, одобрено
през 2004г. и влязло в сила през 2006г. Според него е изменена регулацията
касаеща им.пл.№ 228 на ищците и им.пл.№179 на ответниците, като е изменена
регулацията за УПИ ХI-227, 228 и УПИ Х-229, 230 от кв.14 по плана на селото и образуван
нов УХИ ХХ-228, 179, включващо процесната част от имот пл.№ 179 от 104 кв.м. От
същата заключение става ясно, че е налице идентичност по местоположение, форма
и квадратура на имота на ответниците по действащия към момента и предходните
кадастрални планове. Пълно е съответствието на спорната придаваема част от
имота на ответниците към имота на ищците с площ от 104кв.м., което се
установява и от приложените извадки от плановете от 1961г., 1989г. и комбинирана
скица.
От показанията на свидетелите на страните при съвпадение на същите
се установява следното: Имот на ответниците с пл.№179 не имал ограда преди те
да го закупят през 1995г. В рамките на една година след това ответниците са
построили дървена ограда по имотните граници на собствения си имот. От тогава и
до момента единствено те владеят целия имот, така като е ограден и го използват
за да си садят картофи и други посеви. Това положение продължава от поне 16-17
години. През цялото това време не имало каквито и да било за собственост между
ищците и ответниците. Според показанията на св. М.Е., имот пл.№179 е бил
ограден с дървена ограда още преди ответниците да го закупят от предишния
собственик. Същата свидетелка твърди и да посещава имота поне 1-2 пъто месечно,
но е и е известно ищеца да е предявявал някакви претенции към този имот, нито е
чувала да има спор за имота. Свидетелят Н. също твърди, че до преди ответниците
да закупят имота си, той не е бил ограден и се преминавало през него за
съседните имоти. През 1995г. те обаче го заградили и от тогава никой не
преминавал през този имот. Сочи също, че тъй като е член на джамийското
настоятелство му е известно, че ще се прави ограда на имота на Джамията, през
който ищеца осъществявал достъп до своя имот. А след направата на такава
ограда, вече ищците няма да има от къде да преминават до имота си, тъй като той
е вътрешен.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира
и правните си изводи: По време на действието на ЗУТ (отм.), имотите, които по
силата на дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни
парцели, се считат отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищно-регулационния план - чл. 110 от закона. Придобиването на правото на
собственост върху придаваемите части, обаче, става под прекратително условие,
защото ако придаваемия имот не се заеме, заемането става само след обезщетяване
на лицата, чиято част от имот се придава към съседен имот. В настоящото
производство е от значение дали към момента на съставяне на кадастралната
основа за дворищно-регулационния план, предишния такъв е бил приложен, тоест
дали парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали в
имотни и е следвало да станат парцелни граници по новия регулационен план. В тази
насока, са от значение разясненията, дадени с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС.
Регулационният план се счита приложен ако до деня на откриване на производство
по изменение на регулационния план по чл. 32, ал. 1, т.
1 от ЗТСУ (отм.), какъвто е случая, придаваемите имоти са били заети
по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено. По смисъла
на ЗТСУ, урегулирането е основано на принципа на заплащането на придадените по
регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията
отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите,
дължими за тези придаваеми части не са заплатени и не е доказано упражняване на
фактическа власт върху придадените части повече от десет години. Ако
фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от десет
години, счита се, че регулацията е приложена и собствеността върху придаваемите
части е придобита по силата на регулацията, а не по причина на придобиване по
давност.
В случая не се установява, че плащане от ищеца на придаваната към
имота му част от имота на ответника част е извършено, до колкото не се установи
да е заплатена на ответника Д. определената цена на придаваемата част от 312лв.
в законовия срок и до 30.09.2001г., а не се установява дори и внесената в
банката от ищеца сума да е получена от ответниците някога, до колкото внесена
на името на самия ищец. Относно упражняването на фактическа власт върху
придаваемата част: по делото бе установено чрез показанията на разпитаните
свидетели, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху целия им.пл.
№179, включително и върху находяща се в него и придадената по регулация част
към парцел № 228 вкл. в периода
В този смисъл дори и ищците да се снабдили с констативен
нотариален акт № 69/30.12.2008г. за собственост на придаваемите 104 кв.м. от
имота на ответниците, то той не доказва наличието на твърдяната собственост,
тъй като е основан на прекратено по силата на закона отчуждително действие, а
не е доказано и заплащане на стойността на придаваемата част на собственика.
Така независимо да се установява, че
ответниците са изградили дървена ограда по имотната граница на собствения си
им.пл.№ 179 през 1995г., тоест по време на действие на ЗУТ /отм./ и без наличие
на строителни книжа и документи, каквито по този закон за построяване на
дървена ограда не се изискват, то неоснователни са твърденията на ищците, че
въпросната ограда е незаконно построена. Тоест дори и според предвижданията на
действащия план спорната придаваема част
от имота на ответниците да се придава отново към имота на ищците, то като не
налице прилагане на предвижданията на тази регулация, не е налице и каквото и
да било засягане на правата на собственост на ищците, тъй като спорната част от
104 кв.м. не е тяхна собственост.
Ето защо и иска на ищците по чл.109 от ЗС е неоснователен
и като такъв ще се отхвърли.
Предвид изхода от спора и неоснователност на иска по
чл.109 от ЗС ищците нямат право на разноски, а направените от тях такива
остават за тяхна сметка.
На осн. чл.78, ал.2 от ГПК ответниците имат право на
разноски, представлявани са от адвокат и са представени доказателства за
направени такива от общо 660лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Тази и сума за
разноски ще им се присъди, като се осъдят ищците да я им заплатят.
Мотивиран от горното РС Велинград, V граждански състав,
Р Е Ш
И :
ОТхвърля
иска на Д.Али
Е., ЕГН ********** и А.М.Е., ЕГН ********** ***, пл.’’***”
№3, срещу М.Д.Д. с ЕГН **********,
Р.Ю.Д., ЕГН ********** ***, пл.’’***”
№3 по чл.109 от ЗС за осъждането им да преустановят
действията, с които пречат на ищците да упражнява правото си на собственост, а
именно: да премахнат незаконната ограда построена на границата на имотите с пл.
номера 228 и 179 и да преустановят неоснователните действия пречещи им да
упражняват правото на собственост върху придаваемото по регулация към им. пл.№
228 дворно място от 104 кв.м.,
представляващо част от имот с пл.№ 179 от кв.14 по плана на с.Света Петка, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Д.Али
Е., ЕГН ********** и А.М.Е., ЕГН ********** ***, пл.’’***”
№3, да заплатят на М.Д.Д. с ЕГН **********, Р.Юсеин Д., ЕГН ********** ***, пл.’’***”
№3, Сумата от 660лв./шестстотин и шестдесет лева/
-направените по делото разноски.
Прекратява
на осн. чл.130 ГПК производството по гр.д. № 115/2016г. по описа на ВлРС в
частта и по отношение на предявения от Д.Али Е.,
ЕГН ********** и А.М.Е., ЕГН **********
***, пл.’’***” №3, срещу И.М.Д.,
ЕГН *********** ***, пл.’’***” №3, иск по чл.109 от ЗС за
осъждането му да преустанови действията, с които пречи на ищците да упражнява
правото си на собственост, а именно: да премахне незаконната ограда построена
на границата на имотите с пл. номера 228 и 179 и да преустановят
неоснователните действия пречещи им да упражняват правото на собственост върху
придаваемото по регулация към им. пл.№ 228 дворно място от 104 кв.м., представляващо част от имот с пл.№
179 от кв.14 по плана на с.Света Петка, като недопустим.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да
се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)