№ 344
гр. Русе, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500434 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“
№ 7, ет. 5, чрез адв. Т. със съдебен адрес гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ №
20-22, ет. 6, офис 18, против Решение № 260001/18.02.2022 г. по гр.д. №
807/2020 г. на РС – Бяла в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати
на А. Д. Д., ЕГН: **********, в частта за сумата над 3 000 до 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
вследствие на настъпило 24.08.2018 г. ПТП, причинено от В. Н.,
управляваният автомобил на когото е бил застрахован при жалбоподателя.
Жалбоподателят счита решението на първоинстанционния съд за
неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.
Счита, че в мотивите на обжалваното решение погрешно било прието липсата
на принос у пострадалата за реализиране на вредоносния резултат. От
1
свидетелските показания на В. Н. ставало ясно, че ищцата доброволно
предприела пътуване на задната седалка на процесния автомобил при наличие
на още трима пасажери, което било в нарушение на ЗДвП. Това не било дори
обсъдено в мотивите на решението, макар и наведено като самостоятелно
твърдение за съпричиняване. Ищцата пътувала без предпазен колан, като
дори от допуснатата и приета СМЕ било видно, че при прегледа ищцата
съобщила на съдебния медик относно обстоятелството, че е пътувала без
предпазен колан в превозното средство. При прегледа ищцата съобщила, че
пътувала на задната лява седалка, а твърдяната травма на главата на ищцата
била получена от дясната страна на лицето . Погрешни в този смисъл се
явявали мотивите на съда, че при поставен правилно предпазен колан
травмите не биха били по-различни. Обстоятелството, че на задната седалка
са се возили четири лица само по себе си се явява доказателство, че ищцата
се е возила без предпазен колан, доколкото местата за седящи в задната част
на купето са три, а седналите пасажери – четирима. Това също така се явява
нарушение и на правилата за движение, доколкото са седели повече от
допустимия лимит лица на задните седалки. Присъденото обезщетение било в
неоснователно завишен размер. Към настоящия момент назначената СМЕ
установила пострадалата нямала дори и белег от рана по лицето . Липсват
данни за загуба на съзнание от страна на ищцата. При извършения преглед Д.
не е съобщила да е спазвала определеното медикаментозно лечение и не е
представила доказателства да е посещавала контролни прегледи. Това
нехайно отношение на ищцата спрямо собственото здраве не можело да
ангажира отговорността на ответника. Възстановителния период на
пострадалата бил от една до три седмици. Жалбоподателят счита, че не са
били доказани твърдените психически и емоционални травми за ищцата. Не е
било доказано пострадалата да посещава психолог и по нейно отношение да е
провеждана терапия. Първата инстанция погрешно кредитирала показанията
на свидетеля на ищцовата страна, тъй като от една страна Ю. бил
заинтересован от изхода на делото, а от друга страна показанията му
противоречат на заключенията на експертизите по делото както и с
обективната истина. Не можело да остане без внимание обстоятелството, че
първата инстанция разпитвала свидетеля на ищцовата страна, който бил
допуснат за доказване на болки и страдания и за механизма на процесното
събитие – на кое място в процесния автомобил стояла пострадалата. Не
2
ставало ясно защо първоинстанционния съд избирателно кредитирал
обясненията на свидетеля и на експертите. От обясненията на ***** било
ясно, че „в анамнезната нямало данни за загуба на съзнание“, а от друга
страна не било налице медицинска документация за посещаване на психолог
или психиатър. Моли за отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната част, както и да му бъдат заплатени направените разноски.
Въззиваемата страна А. Д. Д., ЕГН: **********, чрез „Адвокатско
дружество В. и Б.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 3“, блок 303А, ет. 5, ап. 21, чрез адв. Ц. В. от *****, в
законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на жалбата, с
който счита същата за неоснователна. Неправилни били твърденията,
изложени във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно и в
противоречие със събраните по делото доказателства приел, че не бил налице
принос на пострадалата. От заключението на приетата и неоспорена СМЕ се
установило, че правилно поставеният колан не бил ефективен и същият не
можел да предотврати съприкосновние с вътрешните части на автомобила. В
тази връзка и в противно на изложеното във въззивната жалба счита, че
първоинстанционният съд е направил обоснован, задълбочен анализ на
събрания доказателствен материал, като правилно приел, че не следва да се
прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По отношение възраженията
касаещи неправилно приложение на принципа за справедливост,
въззиваемата счита същите за неоснователни, тъй като при преценка по чл. 52
ЗЗД, съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физическите последици,
настъпили в резултат на телесните увреждания. Понятието „справедливост“
не било абстрактно и според ПП № 4/23.12.1968 г. на ВС било свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябвало да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Относимо обстоятелство била и икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането с цел информиране на обществено
оправдана мярка за справедливост при определяне на паричния еквивалент на
вредите. В случая като обстоятелства, обосноваващи определения размер на
обезщетението, били изложени подробно в съдебния акт. За определяне
размера на застрахователно обезщетение били обсъдени травматични
увреждания, получени от пострадалата – сътресение на мозъка, разкъсно-
3
контузна рана в областта на главата, били са взети предвид възстановителния
период, необходимостта от посещение на психолог, остатъчните последици и
отражението на случилото се върху психиката и стресът, обусловен от
обстоятелството, че децата били в процесния лек автомобил. Всички
обстоятелства са били взети под внимание от първоинстанционния съд, а
размерът на обезщетението за неимуществени вреди е бил определен
справедливо и правилно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и а присъждане на разноски, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, които да бъдат присъдени на дружеството.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е спорно, че на 24.08.2018 г. на път III-501 при км. 39+900,
в землището на гр. Борово, водачът В. Т. Н.- при управление на лек
автомобил „БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 6011 РИ, с превишена и
несъобразена скорост губи контрол над управлението на автомобила и се
блъска в спрелия за смяна на повредена гума вдясно на пътния банкет лек
автомобил „Мазда“, модел 5, с рег. № Р 9785 АН, управляван от Х. С. Х.. В
резултат на настъпилото ПТП са били причинени травматични увреждания на
ищцата А. Д. Д., която пътувала на задната седалка с още три лица. Същите се
изразявали в сътресение на мозъка, без обективна неврологична
симптоматика и контузна рана на лицето. В медицинската документация
обаче е налице противоречие досежно локализацията на описаната рана. По
повод на този инцидент било образувано НОХД № 51/2020 г. по описа на РС
– Бяла, като делинквентът Н. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“, вр. ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и
тази присъда има обвързваща гражданския съд сила съгласно чл. 300 ГПК. Не
е спорен, с оглед назначената и приета съдебна автотехническа експертиза,
механизмът на настъпване на процесния инцидент. Вещото лице по
4
назначената по делото съдебна медицинска експертиза съобщава, че ищцата е
била без предпазен колан. В медицинската документация обаче било налице
противоречие досежно локализацията на описаната рана, тъй като при
първичния преглед на ищцата в „УМБАЛ КА.“ АД било описано, че раната е
в лява челна област, докато при друг преглед било установено, че раната е в
дясна слепоочна област.
Съдебният медик е заявил, че уврежданията могат да бъдат в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Експертът посочва и че ищцата не е
приемала предписаните медикаменти. Касателно причинно-следствената
връзка между получената травма на ищцата и това дали същата е била със или
без предпазен колан вещото лице е заявило, че ако ищцата е била без
предпазен колан и се е намирала на дясната седалка, както е и казала на
съдебния лекар, то същата е могла да получи травми във всички области на
главата. Във връзка с това въззивния съд намира за правилно от фактическа
гледна точка, че ищцата е получила травма на лявата страна на главата, както
е било констатирано в Епикризата от „УМБАЛ КА.“ АД, отделение
„Неврохирургия“. Съдът приема, че в този документ правилно е отразено, че
нараняванията са в лява фронтална област, доколкото това е бил
първоначалният преглед на ищцата относно претърпяното телесно увреждане.
Версията, че ищцата е била с предпазен колан и е седяла на задната дясна
седалка би довела до извода, че наранявания по главата могат да бъдат
причинени само по дясната страна на главата. Тъй като ищцата е заявила пред
съдебния лекар, че е стояла на задната дясна седалка, без предпазен колан, и
вземайки предвид показанията на св. И. Ю. и св. В. Н., като първият, макар и
да се явява заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като живее във
фактическо съпружеско съжителство с нея, единственият възможен извод,
който би могъл да бъде направен е, че ищцата е стояла на задната дясна
седалка, без предпазен колан и не би могла да получи увреждания на лявата
страна на главата при поставен такъв в това положение. Следователно
въззивният съд счита направеното възражение за съпричиняване от страна на
ответното дружество за основателно, а извода на районния съд за липсата на
съпричиняване поради това обстоятелство – за неправилен.
По отношение следващия довод за съпричиняване, който действително
не е обсъден от районния съд, а именно това дали ищцата е приемала
медикаменти за травматичното увреждане, същата е заявила пред съдебния
5
медик, че не е спазвала предписаното медикаментозно лечение, затова той се
явява основателен и следва да се вземе предвид при индивидуализацията на
обезщетението. Така всъщност експертното заключение оборва и
свидетелските показания на И. Ю., който заявява, че ищцата е пиела
лекарства, и които следва да се кредитират съобразно чл. 172 ГПК.
Във връзка с другия довод за съпричиняване, че е налице такова поради
факта, че в задната част на купето са се намирали четири седящи лица при
места само за три такива, въззивният съд счита, че той не е в причинно-
следствена връзка с настъпилата травма на ищцата. Действително това
положение може да бъде прието като нарушение на съответните правила, но в
настоящия случай не е доказано дали и в каква степен е допринесло за
уврежданията на ищцата.
Във връзка с доводите за несправедливост по отношение на размера на
обезщетението, въззивният съд счита, че не е доказан пълният размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. За да
определи нов размер на дължимото обезщетение, въззивната инстанция на
първо място, следва да съобрази, че изпитаното от ищцата главоболие според
вещото лице е продължило около месец, тъй като няма данни травмата да е
причинила сътресение на мозъка. Самата ищца е съобщила на вещото лице,
че към момента на изготвянето на експертизата също така няма оплаквания и
съдебният медик обосновано е посочил, че не се очаква занапред да се появят
нови такива. Така показанията на св. Ю. се явяват опровергани в частта им, в
която е заявил, че ищцата и към момента на разпита му изпитва главоболие.
На второ място, травматичното увреждане, което е получила ищцата и което,
както бе обсъдено по-горе, не е било съпроводено със загуба на съзнание, не е
било толкова тежко, тъй като се е изразило само в плитка рана с малки
размери, както е посочил съдебният лекар. В този смисъл по-голяма тежест в
определянето на обезщетението за неимуществени вреди имат не толкова
болката и страданието, причинени от телесните увреждания на ищцата от
настъпване на процесното ПТП, а душевните такива, тъй като безспорно е
изпитала силен стрес и най-вече сериозна уплаха за състоянието на детето си
А. И. И., която при настъпване на ПТП е изпаднала в безсъзнание и докарана
в безконтактно състояние до „УМБАЛ КА.“ АД от екип на ЦСМП. Всичко
това безспорно е довело до душевни страдания за ищцата, за които на същата
ѝ се е наложило да посещава психолог.
6
Поради изложените съображения окръжният съд намира, че справедлив
размер на обезщетението на ищцата А. Д. се явява сумата в размер на 7 000
лв. Същият се явява съобразен както с изпитаните физически и душевни
болки и страдания, така и с икономическата конюнктура в страната. Той
обаче следва да бъде редуциран със степента на съпричиняване, което не е
сторено от районния съд, защото последният е приел за недоказано
възражението за съпричиняване, наведено от жалбоподателя. Въззивният съд
определя степента на съпричиняване в размер на 50%, за което и крайният
размер на обезщетението се явява 3 500 лв.
С оглед крайния изход на спора и двете страни имат право на разноски.
За първата инстанция, по делото на РС – Русе на л. 45 е приложено
пълномощно, в което е отразено, че ищцата се представлява безплатно на
основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗАдв, упълномощавайки „Адвокатско дружество
В. и Б.“, като във връзка с направеното искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
МРАВ, същото следва да се определи спрямо уважената част от иска в размер
на 510 лв., включително и с ДДС предвид представените доказателства за
регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. За първата инстанция
ответникът също има право на разноски, като е представил доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лв. с ДДС, 400 лв. за
съдебни експертизи, 20 лв. депозит за призоваване на свидетел, и 376 лв. –
допълнителни депозити за съдебни експертизи или общо 1 876 лв. Оттук
следва, че крайният размер на разноските на ответника за
първоинстанционното производство следва да бъде 1 219,40 лв.
По отношение на въззивната инстанция жалбоподателят е направил
разноски в размер на 140 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, и 1 200
лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за което въззиваемата
страна не е направила възражение за прекомерност. В приложения от него
списък на разноските обаче е посочено, че се иска присъждане само на
адвокатско възнаграждение, поради което въззивният съд е обвързан от
волята на жалбоподателя с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес и не може да присъди нещо в повече. Въззиваемата
страна е посочила, че иска присъждане на възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв, която да бъде присъдена на
7
адвокатското дружество. Материалният интерес на производството пред
втората инстанция е бил 7 000 лв., тъй като ответникът по иска е обжалвал
решението в частта за сумата над 3 000 лв. При този изход на спора в полза на
адвокатското дружество, упълномощено от въззиваемия, следва да се
присъди възнаграждение в минимален размер от 360 лв. с ДДС въз основа на
потвърдената част от решението, а именно за 500 лв. За жалбоподателя
разноските следва да бъдат определени в размер на 1 114,29 лв.
Общо разноски за производството, които страните си дължат, са 810
лв., които ответникът трябва да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“,
ЕИК: *********. Ищцата А. Д. следва да заплати на застрахователното
дружество общо 2 333,69 лв.
Тъй като искът се явява основателен само по отношение на сумата от
3 500 лв., то ответникът по иска "ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД следва
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и държавна такса в размер 140 лв.
по сметката на РС – Бяла.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260001/18.02.2022 г. по гр.д. № 807/2020 г. на РС
– Бяла, В ЧАСТТА, с която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, е осъдено ДА
ЗАПЛАТИ на А. Д. Д., ЕГН: **********, чрез „Адвокатско дружество В. и
Б.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 3“, блок 303А, ет. 5, ап. 21, обезщетение за причинените
неимуществени вреди вследствие на настъпило 24.08.2018 г. ПТП, причинено
от В. Н., управляваният автомобил на когото е бил застрахован при „ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД за размера над 3 500 лв. до 10 000 лв., както
и в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Д., ЕГН: **********, чрез
„Адвокатско дружество В. и Б.“ иск против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК
*********, за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди вследствие на настъпило 24.08.2018 г. ПТП, причинено от В. Н.,
8
управляваният автомобил на когото е бил застрахован при „ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД за сумата над 3 500 лв. до размера на 10 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001/18.02.2022 г. по гр.д. № 807/2020
г. на РС – Бяла, В ЧАСТТА, с която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, е осъдено ДА
ЗАПЛАТИ на А. Д. Д., ЕГН: **********, чрез „Адвокатско дружество В. и
Б.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 3“, блок 303А, ет. 5, ап. 21, обезщетение за причинените
неимуществени вреди вследствие на настъпило 24.08.2018 г. ПТП, причинено
от В. Н., управляваният автомобил на когото е бил застрахован при „ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД за размера над 3 000 лв. до 3 500 лв.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, блок 303А, ет. 5, ап. 21, сумата от
810 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ по чл. 38
ЗАдв за двете инстанции.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН: **********, чрез „Адвокатско дружество В. и
Б.“, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, сумата от
2 333,69 лв. – разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката
на Районен съд – Бяла в "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД – IBAN:
BG32 UBBS 8888 3111 6473 01 сумата от 140 лв. – държавна такса върху
уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
В останалата част, по отношение на размера на обезщетението до 3 000
лв., РЕШЕНИЕТО е необжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10