МОТИВИ към присъда по НОХД № 279 по описа на Карловския районен съд за 2017год.
Районна Прокуратура –
К.е повдигнала обвинение, както следва:
Против подсъдимия Г.Х.Т. за това, че:
- на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в съучастие като извършител
с Х.Г.Л. ЕГН ********** и И.М.А. ЕГН ********** по хулигански подбуди е
причинил на А.Л.Б. ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се
охлузвания по главата, тялото и крайниците; кръвонасядания по главата и по
гръдния кош; оток по главата и крайниците, с което му е било причинено болка и
страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК;
-на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в съучастие като
извършител с Х.Г.Л. ЕГН ********** *** е унищожил противозаконно чужди движими
вещи – части на лек автомобил марка “****” модел “****” с регистрационен номер
****, а именно: предно обзорно стъкло на стойност 75,00лв., задно обзорно
стъкло на стойност 47,50лв., стъкло на предна лява врата на стойност 20,00лв.,
стъкло на задна лява врата на стойност 20,00лв., странично ляво огледало на
стойност 17,50лв., дръжка на предна лява врата на стойност 10,00лв., дръжка на
задна лява врата на стойност 8,50лв., всичко на обща стойност 198,50 лева,
собственост на А.Л.Б. ЕГН ********** *** - престъпление по чл.216, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК;
Против подсъдимия Х.Г.Л. за това, че:
- на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в съучастие
като извършител с Г.Х.Т. ЕГН ********** и И.М.А. ЕГН ********** по хулигански
подбуди е причинил на А.Л.Б. ЕГН ********** *** лека телесна повреда,
изразяваща се охлузвания по главата, тялото и крайниците; кръвонасядания по
главата и по гръдния кош; оток по главата и крайниците, с което му е било
причинено болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2,
във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК;
- на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в съучастие като
извършител с Г.Х.Т. ЕГН ********** *** е унищожил противозаконно чужди движими
вещи – части на лек автомобил марка “****” модел “****” с регистрационен номер
****, а именно: предно обзорно стъкло на стойност 75,00лв., задно обзорно
стъкло на стойност 47,50лв., стъкло на предна лява врата на стойност 20,00лв.,
стъкло на задна лява врата на стойност 20,00лв., странично ляво огледало на
стойност 17,50лв., дръжка на предна лява врата на стойност 10,00лв., дръжка на
задна лява врата на стойност 8,50лв., всичко на обща стойност 198,50 лева, собственост
на А.Л.Б. ЕГН ********** *** – престъпление по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Против подсъдимия И.М.А. за това, че на 18.03.2017г.
в гр.К.обл.П. в съучастие като извършител с Г.Х.Т. ЕГН ********** и Х.Г.Л. ЕГН
********** по хулигански подбуди е причинил на А.Л.Б. ЕГН ********** *** лека
телесна повреда, изразяваща се охлузвания по главата, тялото и крайниците;
кръвонасядания по главата и по гръдния кош; оток по главата и крайниците, с
което му е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – К.поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение и предлага на всеки от подсъдимите Г.Т. и Х.Л. да се определи
наказание за всяко от престъпленията, в което са обвинени, пробация със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти
седмично за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца. На основание 23 ал. 1 от НК на всеки от тях за престъпленията да се
определи общо най-тежко наказание пробация, включващо същите пробационни мерки.
По отношение на подсъдимия И.А. взема становище да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а ал. 1 от НК и му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
В наказателния процес не бяха
конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Подсъдимите Г.Т., Х.Л. и И.А. са се признали за виновни по
обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло са признали
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са заявили, че
не желаят да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимите ще се
ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразяват пред
съда съжаление и критичност, молят за минимално наказание. Защитникът на
подсъдимите – адвокат С.Ш. се
солидаризира с прокурора по отношение на наказанията, които да бъдат наложени на
всеки от подсъдимите.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички
събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимите, дадено в
съдебно заседание, обясненията на подсъдимите от досъдебното производство,
подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за
разпит на свидетелите А.Л.Б., Ц.Х.Т., П.С.Д., Х. И. Г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.03.2017г. с фотоалбум към него, 2 бр. протокол за доброволно предаване от
18.03.2017г., постановление за връщане на веществени доказателства, фиш за
спешна медицинска помощ, договор за покупко-продажба на МПС, справка в
Централна база КАТ, три броя справки за лице, характеристични справки и справки
за съдимост на подсъдимите, заключения на съдебно- стокова експертиза,
изготвена от вещото лице Р.М. и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р П.Д., намери за установено следното:
Подсъдимият Г.Х.Т., ЕГН: ********** е роден на ***г***,
обл. П., к-с „*****“ №**, вх.**,
ет.**, ап.**.
**** е и е ****. ***** е и е ученик в ***ти клас на СУ „*****“ гр.С..*****.
Подсъдимият Х.Г.Л., ЕГН: ********** е роден
на ***г***, обл.П., ул. „****“ №**. *****. ***** е и ******
Подсъдимият И.М.А., ЕГН: ********** е роден на ***г***, обл.П., к-с„*****“ №**, вх.**, ет.**. ****. **** е и не е
женен. Работи в „******“ гр.С. ****. ***. *****.
Подсъдимите Г.Т., Х.Л.,
И.А. и свидетелите Ц.Т. и П.Д.били приятели. На 17.03.2017г. около полунощ от
гр.С., от където били всички, тръгнали и отишли на дискотека „О.“, находяща се
в центъра на гр.К.. Там се видели с пострадалия А.Б. ***, когото всички
познавали отдавна. Всички консумирали алкохол. По време на забавленията А.Б.
показвал неприлични жестове на Ц.Т. и се опитал да я опипва по гърдите.
Свидетел на това станал само брат й Г.Т., но в дискотеката не взел никакво
отношения спрямо постъпката на Б.. Всичко продължило нормално, сякаш нищо не е
станало. Около 03.30ч.- 04.00ч. А.Б. и неговия придружител Х.Г. си тръгнали от
дискотеката. Малко след тях тръгнала и компанията от гр.С.. Първи излезли Г.Т.
и И.А., а малко след тях П.Д., Ц.Т. и Х.Л.. Всички станали свидетели на
възникнала разправия и сдърпване между Г.Т. и А.Б., която се развила до
предната шофьорска врата на лекия автомобил, собственост на А.Б. – лек
автомобил марка „****“ модел „****“ с рег. №****. Г.Т. бутнал А.Б. и той седнал
вътре в автомобила настрани. Тъй като видял, че към Г.Т. се присъединяват и
другите момчета, А.Б. извадил една малка ножка, която държал в автомобила си и
предупредил, че има нож. Размахал го и тогава Г.Т. го хванал за ръката, с която държал ножа и с помощта на И.А. го
издърпали извън автомобила. Г.Т. извил ръката на А.Б. и успял да вземе ножа и
след това заедно с И.А. и Х.Л. го бутнали на земята. Г.Т., И.А. и Х.Л.
започнали да нанасят удари с ритници и с ръце по лежащия на земята А.Б..
Намесил се П.Д., който призовал приятелите си да спрат да ритат А.Б. и те
спрели. П.Д.му помогнал да се изправи. Като се изправил на крака, А.Б. веднага
избягал в посока „Д.“. След него тръгнали П.Д.и И.А. с цел да го настигнат, за
да не сигнализира в полицията. В това време останалите на място Х.Л. и Г.Т.
започнали да удрят автомобила на А.Б.. Счупили страничното ляво огледало,
предното и задното обзорно стъкло,
стъклата на предна и задна леви врати, както и изкъртили дръжките на тези две
врати. След това заедно с върналите се при тях И.А. и П.Д., които не успели да
настигнат А.Б., се прибрали в гр.С.. А.Б. успял да отиде в полицията и
сигнализирал за станалото.
На място бил изпратен
автопатрул в състав Л.П. и Т.М. – полицаи от РУ на МВР гр.К.. Те запазили
местопроизшествието и бил извършен оглед на лекия автомобил.
С протокол за доброволно предаване св.Ц.Т.
предала на дежурен офицер Т.Н. останалото у нея
яке на пострадалия, ведно с документите му /л.31 от ДП/. С постановление
всички вещи са му върнати /л.33 от ДП/.
С протокол за доброволно
предаване подсъдимият Г. Т. предал на полицай от РУ на МВР гр.К.един брой
сгъваем джобен нож с дължина на острието 8,5см. с лого на дръжката „Крокодил“,
собственост на пострадалия А.Б.. С протокол вещта е предадена на домакина на РУ
на МВР гр.К./л.47 от ДП/.
По делото е назначена и
изготвена съдебно стокова експертиза /л.24-25 от ДП/, видно от заключението на
която стойността на повредените и унищожени части на лек автомобил марка „****“
модел „****“ с рег. №**** – счупени стъкла, странично огледало, дръжки и
деформации по вратите и купето към момента на извършване на деянието са в общ
размер на 198,50лв., както следва: предно
обзорно стъкло – 75лв., задно обзорно стъкло – 47.50лв., стъкло на предна лява врата – 20лв., стъкло на
задна лява врата – 20лв., страничното ляво огледало – 17,50лв., - дръжка на предна лява врата – 10лв. и дръжка на задна лява врата – 8,50лв.
Съотношението на общата цена към минималната работна заплата за страната към
18.03.2017г. е в размер на 0.4315.
По делото е назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза /л.28-29 от ДП/, от заключението на
която е видно, че при прегледа и от предоставената медицинска документация на А.Л.Б.
са установени охлузвания по главата, тялото и крайниците, кръвонасядания по
главата и по гръдния кош, оток по главата и крайниците. Описаните травматични
увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
или неговото тангенциално действие, с което му е причинена болка и страдание
без разстройство на здравето.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира свидетелските показания на свидетелите А.Л.Б., Ц.Х.Т., П.С.Д., Х. И.
Г. относно главния факт на доказване. Показанията на тези свидетели съдът
възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприема обясненията на подсъдимите от
досъдебното производство, доколкото същите са в съответствие с кредитираните от
съдебния състав доказателства. В съдебно заседание правят пълно признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на
цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса. Така признанието на подсъдимите намира опора, както в гласните, така и
писмени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие от 18.03.2017г. с
фотоалбум към него, 2 бр. протокол за
доброволно предаване от 18.03.2017г., постановление за връщане на веществени
доказателства, фиш за спешна медицинска помощ, договор за покупко-продажба на
МПС, справка в Централна база КАТ, три броя справки за лице, характеристични
справки и справки за съдимост на подсъдимите, заключения на съдебно- стокова
експертиза, изготвена от вещото лице Р.М. и съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р П.Д., които заключения съдът намира за изготвени с
необходимите професионални знания и ги кредитира.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянията, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с
деятелността си подсъдимият Г.Х.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2,
във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Същият на 18.03.2017г. в
гр.К.обл.П. в съучастие като извършител с Х.Г.Л. ЕГН ********** и И.М.А. ЕГН
********** по хулигански подбуди е причинил на А.Л.Б. ЕГН ********** *** лека
телесна повреда, изразяваща се охлузвания по главата, тялото и крайниците;
кръвонасядания по главата и по гръдния кош; оток по главата и крайниците, с
което му е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето.
Осъществил е и състава на престъплението по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в съучастие като
извършител с Х.Г.Л. ЕГН ********** *** е унищожил противозаконно чужди движими
вещи – части на лек автомобил марка “****” модел “****” с регистрационен номер
****, а именно: предно обзорно стъкло на стойност 75,00лв., задно обзорно
стъкло на стойност 47,50лв., стъкло на предна лява врата на стойност 20,00лв.,
стъкло на задна лява врата на стойност 20,00лв., странично ляво огледало на
стойност 17,50лв., дръжка на предна лява врата на стойност 10,00лв., дръжка на
задна лява врата на стойност 8,50лв., всичко на обща стойност 198,50 лева,
собственост на А.Л.Б. ЕГН ********** ***. Подсъдимият
Х.Г.Л. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с
чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК. Същият на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в съучастие като извършител
с Г.Х.Т. ЕГН ********** и И.М.А. ЕГН ********** по хулигански подбуди е
причинил на А.Л.Б. ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се
охлузвания по главата, тялото и крайниците; кръвонасядания по главата и по
гръдния кош; оток по главата и крайниците, с което му е било причинено болка и
страдание без разстройство на здравето. Осъществил е и състава на
престъплението по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
като на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в съучастие като извършител с Г.Х.Т. ЕГН
********** *** е унищожил противозаконно чужди движими вещи – части на лек
автомобил марка “****” модел “****” с регистрационен номер ****, а именно:
предно обзорно стъкло на стойност 75,00лв., задно обзорно стъкло на стойност
47,50лв., стъкло на предна лява врата на стойност 20,00лв., стъкло на задна
лява врата на стойност 20,00лв., странично ляво огледало на стойност 17,50лв.,
дръжка на предна лява врата на стойност 10,00лв., дръжка на задна лява врата на
стойност 8,50лв., всичко на обща стойност 198,50 лева, собственост на А.Л.Б.
ЕГН ********** ***. Подсъдимият И.М.А. е осъществил състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, тъй като на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в съучастие като извършител
с Г.Х.Т. ЕГН ********** и Х.Г.Л. ЕГН ********** по хулигански подбуди е
причинил на А.Л.Б. ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се
охлузвания по главата, тялото и крайниците; кръвонасядания по главата и по
гръдния кош; оток по главата и крайниците, с което му е било причинено болка и
страдание без разстройство на здравето.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК тримата подсъдими са осъществили, като са нанасяли
удари с ръце и крака на пострадалия Б., както съдът е приел в изложената от
него фактическа обстановка.
Пряка и непосредствена
последица от ударите са причинените телесни увреждания - охлузвания по главата,
тялото и крайниците; кръвонасядания по главата и по гръдния кош; оток по
главата и крайниците на пострадалия, причинило му болка и страдание, което се
квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК. Налице
е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите и настъпилия
вредоносен резултат, а именно установените травматични увреждания.
Деянието на подсъдимите
е квалифицирано по чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като и тримата са
осъществявали действия, които са от естество да предизвикат по отношение на
пострадалия, предвидените в закона обществено опасни последици. От субективна
страна всеки от тях е съзнавал, че и другите извършват такива действия,
предвиждали са, че от тях ще настъпи престъпния резултат и са го целяли.
Деянието им е извършено
виновно, при форма на вина пряк умисъл –предвиждали са, че в причинна връзка от
действията им ще настъпят определени телесни увреждания за пострадалия,
съзнавали са обществената опасност на извършваното и са целяли настъпването на
престъпния резултат.
Налице е и
квалифициращият престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК субективен
елемент – хулигански подбуди. Субективната страна на престъплението се
обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в предшестващите и
последващите същите събития и действията на подсъдимите. В конкретния случай се
установи, че между подсъдимите и пострадалия не е съществувал предшестващ
престъпното поведение конфликт или вражда. Преди деянието са били в добри
отношения. От страна на пострадалия пряко към тях не е имало провокации, за да бъде нападнат и
бит. Действията на подсъдимите, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце и
крака безразборно по пострадалия, и то на обществено място, където е имало и
други хора, сочат на желание от тяхна страна чрез поведението си, освен да
демонстрират неуважение към човешката личност и нейната телесна
неприкосновеност и да заявят едно крайно пренебрежение към установения ред и
спокойствие в обществото.
Поради изложеното съдът
призна подсъдимите Т., Л. и А. за виновни в извършването на престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК.
Подсъдимите Г.Т. и Х.Л.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 216, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 18.03.2017г. в гр.К.обл.П. в
съучастие като съизвършители са унищожили противозаконно чужди движими вещи –
части на лек автомобил марка “****” модел “****” с регистрационен номер ****, а
именно: предно обзорно стъкло на стойност 75,00лв., задно обзорно стъкло на
стойност 47,50лв., стъкло на предна лява врата на стойност 20,00лв., стъкло на
задна лява врата на стойност 20,00лв., странично ляво огледало на стойност
17,50лв., дръжка на предна лява врата на стойност 10,00лв., дръжка на задна
лява врата на стойност 8,50лв., всичко на обща стойност 198,50 лева,
собственост на А.Л.Б. ЕГН ********** ***.
Подсъдимите Т. и Л. са
въздействали, нанасяйки удари върху предно обзорно стъкло, задно обзорно
стъкло, стъкло на предна лява врата, стъкло на задна лява врата, странично ляво
огледало, дръжка на предна лява врата, дръжка на задна лява врата на автомобила
на пострадалия, в резултат на което същите са станали напълно негодни занапред
за употреба по предназначението си.
Престъплението е
извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали,
че като нанасят удари върху посочените части, ще ги унищожат. Деянието на
подсъдимите е квалифицирано по чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като и
двамата са осъществявали действия, които са от естество да предизвикат по
отношение на частите на автомобила, предвидените в закона обществено опасни
последици. От субективна страна всеки от тях е съзнавал, че и другият извършва
такива действия, предвиждал е, че от тях ще настъпи престъпния резултат и го е
целял.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимите Т. и Л. за виновни в извършване на престъпление по чл. 216,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Относно определяне на наказанието на подсъдимите, съдът, с оглед приложението
на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, следва да определи същото при условията на чл.58а. При
индивидуализация наказанието на подсъдимите съдът прецени, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най – лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода за
престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК се явява несъразмерно тежко, с оглед
обществената опасност и на деянието, и на дейците, поради което определи
наказанието при приложението на чл.55 от НК. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимите Т. и Л.,
младата им възраст, добрите им характеристични данни, признанието на вината още
на фаза досъдебно производство, съдействието им за разкриване на обективната
истина, добросъвестното им процесуално поведение, както и невисоката стойност
на причинените вреди. Тези обстоятелства мотивираха съда да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б. б от НК, който в случая е и по-благоприятен
за дейците и да наложи на всеки от двамата подсъдими наказание пробация, с
което замени лишаването от свобода, което няма предвиден долен минимум,
пробация в минималния размер, със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес,
включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти
седмично за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца. За престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във
вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, предвиденото наказание е лишаване от
свобода до една година или пробация. Поради което наказанието на подсъдимите Т.
и Л. следва да се определи съгласно чл. 57 ал. 1 от НК. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 78а ал. 7 от НК, касая множеството престъпления, посочените
индивидуализиращи наказанието обстоятелства, но и имайки предвид, че на
пострадалия са нанесени повече от едно телесни увреждания, причинили болка и
страдание, следва да се определи алтернативно предвиденото наказание пробация в
минималния размер, което следва да е със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес, включваща явяване и подписване на
осъдения пред пробационния служител два пъти седмично за срок от шест месеца
и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия Х.Л. и на подсъдимия Г.Т. едно общо най-тежко
наказание за извършените от всеки от тях престъпления - пробация със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, включваща явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, при изпълнение на наказанията
пробация се приспадна времето, през което всеки от подсъдимите Х.Л. и Г.Т. са
били задържани по ЗМВР, считано от 18.03.2017г. до 19.03.2017г., като един ден
задържане се зачита за 3 /три/ дни пробация.
По отношение определяне наказанието на подсъдимия А., същият не е осъждан.
От извършеното от него не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Затова
съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК и го освободи
от наказателна отговорност като му наложи административно наказание глоба.
Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв.
до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите
за персонална и генерална превенция, в случая е административно наказание глоба
в минималния размер от хиляда лева. Изводът на съда е основан на преценката на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. А. е с чисто съдебно
минало, с добри характеристични данни,
изразява съжаление за извършеното, което е инцидентна проява в живота
му. Поради изложеното, за извършеното от подсъдимия А. съдът му определи
административно наказание глоба в размер – хиляда лева.
Така определените наказания на подсъдимите съдебният състав счита за
справедливи и способстващи за изпълнение целите на наказанието, визирани в
чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо
спрямо подсъдимите към извършване на престъпни деяния в бъдеще.
Вещественото
доказателство- 1бр. сгъваем джобен нож с дължина на острието 8,5см и лого на
дръжката “крокодил”, находящ се в РУ на МВР К.следва след влизане на присъдата
в законна сила да се върне на А.Л.Б. ЕГН ********** ***.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите Съдът
възложи направените по делото разноски в размер от по 39.68 за
подсъдимите Т. и Л. и 21.16 лв. за подсъдимия А..
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.