№ 94
гр. Ямбол, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20222300100109 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Туристическо дружество
„Кале“ гр. Стралджа, с която се желае да бъде прието за установено по отношение на
ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, че ищецът е собственик на
Трафопост „Люляка 20 кV“ и „ел.проводното съоръжение 20 кV с дължина 1856 м с четири
стълба ж.р. и 16 стълба ж.б.“ с извод механа „Петолъчката“ и посока трафопост „Люляка“,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Във връзка с уточнение на
предмета и правното основание на иска, по указания на съда ищецът ТД „Кале“ е депозирал
уточнителни молби, с които пояснява, че трафопостът служи за преобразуване и
разпределяне на ел.енергия, доставена от близка подстанция или малка централа през
разпределителната мрежа /10 или 20 кV/ като в най-общи линии трафопостът се състои от
три части – разпределителна уредба за средно напрежение /РУ-СН/, силов трансформатор и
разпределителна уредба ниско напрежение /РУ-НН/. Трафопостът не е сграда, а сградата
служи за монтаж и съхранение на трафопоста, като самото съоръжение не е нанесено на
кадастрална карта и преминава през изброени 13 поземлени имота посочени на
представената обща кадастрална схема. Посочено е, че туристическото дружество счита себе
си за собственик на процесното съоръжение трафопост и ел.провод 20 кV на основание
изграждане със собствени и заемни средства на сдружението и с труда на членовете на
дружеството. По тези съображения ищецът счита, че разрешението по чл.2, ал.2 от Закона за
електростопанството от 1975 г. не е изискуемо, тъй като то касае придобиване и притежание
постфактум на енергийни обекти за собствени нужди. Съоръжението е включено в сградния
фонд на БТС “Кале“ през 1987 и 1990 г. след като е било изградено и пуснато в
експлоатация през 1978 г. и се е ползвало единствено и само за нуждите на хижа Люляк до
присъединяването на „Берета трейдинг“ през 2011 г. От този момент е започнала и
кореспонденцията на туристическото дружество с ответника ЕВН България, тогава
„Електроразпределение“ ЕАД с питане от страна на дружеството за това чия е собствеността
на съоръженията, на които питания според ищеца, ответникът е дал противоречиви отговори
и това е довело до завеждане на настоящия иск, за да бъде установено правото на
собственост върху съоръженията в полза на Туристическо дружество „Кале“.
В следващото пояснение на исковата молба, изискано от съда ищецът сочи, че по
1
строителни книжа за изграждане на процесните съоръжения като инвеститор е посочено
дружеството – БТС „Кале“ гр. Стралджа, а проектът за изграждането им е съгласуван с
„Енергоснабдяване“ Сливен. От изграждане и пускане в експлоатация през 1977 г.
ел.съоръжението е използвано единствено и само за нуждите на хижа „Люляк“ до 2011 г.,
през която се присъединява друго дружество.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив
/“ЕР Юг“ ЕАД/ е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск
въпреки, че същият е допустим, като се желае отхвърлянето му и присъждане на разноските.
Според ответника съгласно чл.2, ал.1 от ЗЕ от 1975 г. трафопостът и ел.проводът са станали
държавна собственост като не са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от същия закон, за да
се приеме, че тези съоръжения са собствени на ТД „Кале“. Ищецът не представя
изискуемите по Закона за електростопанство доказателства за правото си на собственост, а
тези които са представени не могат да обосноват каквито и да било вещни права в полза на
ищеца. Оспорва се правоприемството на БТС „Кале“ Стралджа и ищеца. Посочено е, че
електропроводът е заведен като дълготраен материален актив на „ЕР Юг“ ЕАД под няколко
инвентарни номера, последният от които е през 2015 г. Чрез отклонението се снабдяват и са
се снабдявали с цел енергия повече от един потребители /двама потребители/, поради което
това съоръжение представлява част от електроразпределителната мрежа. От момента на
изграждането му до настоящия момент далекопроводът е собственост и е стопанисван от
„Държавен стопански електроснабдителен комбинат“, впоследствие от търговското
дружество „НЕК“ ЕАД гр. София, чийто правоприемник е ответника „ЕР Юг“ ЕАД. Извън
всичко изложено в отговора ответникът твърди, че владее и ползва процесното отклонение
като владението се осъществява на правно основание и е необезпокоявано за период
достатъчен да се констатира изтичането на изискуемата от закона придобивна давност, като
е присъединено към владението и това на праводателите на ответника „НЕК“ ЕАД гр.
София и „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД.
Във връзка с изясняване цената на иска за подсъдността на спора, както и
необходимостта за вписване на исковата молба предвид претенцията за собственост, по
делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, съгласно която съоръжението
Трафопост представлява сграда с монтирани в нея трансформатор, служещ за преобразуване
на електрическата енергия, присъединителни съоръжения, линии и апарати за защита, т.н.
закрита уредба. Всички електрически съоръжения са взаимно свързани помежду си и
функционално закрепени към отделните конструктивни елементи на сградата. Отделните
компоненти от състава на трафопоста, респ. закритата му уредба могат да се демонтират
поединично и подменят, но за цялостното им функциониране те следва да са неразривно
свързани в едно, в т.ч. и към отделните сградни компоненти. Посочена е пазарна стойност в
размер на 51 529.70 лв. за всички процесни съоръжения - сграда трафопост, трансформатор с
прилежащи съоръжения в сградата и въздушна линия /електропровод/.
Съгласно Определение № 143/27.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 106/2023 г. по
описа на БАС, искът на ТД „Кале“ е за установяване собствеността на движими вещи,
представляващи технически съоръжения. Това определение е постановено във връзка с
отмяна на определението на ЯОС за прекратяване на производството по делото поради
невписване на исковата молба в Службата по вписванията.
В с.з. ищецът редовно призован чрез своите упълномощени представители поддържа
предявения иск и желае уважаването му.
Ответникът също редовно призован чрез своя юрисконсулт желае отхвърляне на иска,
като поддържа съображенията, изложени в писмения отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил извадка от инвентарна книга от
2
07.03.1987 г. и от 20.12.1990 г., съгласно които записвания от инвентарната комисия за ТД
„Кале“ гр. Стралджа са заведени няколко сгради, сред които хижа, трафопост, ел.провод – 2
км. По втория акт от 1990 г. същите съоръжения трафопост и ел.провод – ВН са посочени
като налични след проверка на стоково-материалните ценности, намиращи се на хижа
„Люляк“.
Видно от писмо вх. № 899/11.12.1972 г. от „Електроснабдяване – Сливен“ до ГНС гр.
Стралджа електроснабдяването на обект Хижа „Люляк“ може да се осигури при следните
условия: да се изгради съответен т.п.; да се изгради ел.проводно отклонение от ел.провод
Лозенец на верижни изолатори с АС 50 и в началото на отклонението да се монтира РОС. В
това писмо се сочи още, че важи до 01.12.1973 г., а проекта подлежи на съгласуване. Във
връзка с изграждането на тези съоръжения от страна на БТС ТД „Кале“ са представени
обяснителна записка относно ел.провод 20 кV за хижа „Люляк“, скица на същия и писма, с
които през 1978 г. е поискано от Енергоснабдяване – Сливен разрешение за проектиране и
направа на този ел.провод до хижа „Люляк“, собственост на туристическото дружество,
както и писма до МК „Кремиковци“ и ДСО „Техснаб“ за предаване и отпускане на
съответно на трансформатор и триполюсен ножов разединител.
Във връзка с твърденията за изграждане със собствени и заемни средства на
процесните съоръжения, ищецът е представил ведомости за командировъчни пари на
различни бригади, но съдът не ги обсъжда, тъй като не става ясно за каква дейност са
участвали лицата от тези бригади, на какъв обект /в едните ведомости е записан само обект,
в други само вид работа/, за което им се плащат командировъчни.
Представени са също така сметка за изплащане на СМР по завършен обект, етап или
подобект с инвеститор ТД „Кале“ Стралджа и строител ЕМУ –Бургас за обект ел.провод 20
кV – хижа „Люляк“ Стралджа, платежни нареждания за заплащане за обект ел.провод 20 кV
хижа „Люляк“ Стралджа и ел.монтажни работи, които разплащания са извършени чрез БНБ
от БТС „Кале“ на ЕМУ – Бургас.
След изграждане на обектите е съставен акт за извършените СМР през четвърто
тримесечие на 1978 г. с инвеститор ТД „Кале“ Стралджа, изпълнител ЕМУ – Бургас за обект
ел.провод 20 кV – хижа „Люляк“ Стралджа. Назначена е комисия от ОНС – Ямбол за
приемане, ако следва на обект ел.провод 20 кV – хижа „Люляк“. Така назначената комисия,
видно от представените два протокола от 29.12.1978 г. е установила, че няма неизвършени
работи, има недовършени работи, които следва да довършат до 20.01.1979 г., като обектът се
приема, а напрежение ще се подаде след завършване трафопоста, чийто пусков срок е второ
тримесечие на 1979 г. Комисията относно приемане на „трафопост 20 кV хижа Люляк“ към
ТД „Кале“ е била назначена и посетила обекта на 16.05.1979 г., когато и същият е приет и
въведен в експлоатация. При уточненията направени след исковата молба, ищецът е
представил още фактури от 1978 г. за изграждането на трафопоста и ел.провода.
Допълнително са представени писмени доказателства във връзка с изграждането на
самата хижа „Люляк“ от ТД „Кале“ – заповед № 5105/30.11.1979 г., издадена от Министъра
на Министерство на горите и горската промишленост, с която е разрешено на ТД „Кале“ да
построи хижа и туристически заслон върху 270 кв.м залесена и незалесена горска площ в м.
„Калето“, землището на гр. Стралджа, при което ТД си запазва правото на собственост върху
извършения от него строеж, разрешено е сеч на дърветата върху строителната площадка, а
дървесината следва да се предостави на Горското стопанство. Съставен е протокол на
29.01.1980 г., при който комисия е огледала и обозначила границите на предоставената площ
и е посочено, че от тази дата площта се счита предоставена без да се изключва от горския
фонд, а туристическото дружество запазва правото си на собственост върху извършения
върху нея строеж. Видно от нот.акт № 2, том 2, дело № 92/20.02.2001 г. на Нотариус Т. Д.,
сдружение с нестопанска цел – ТД „Кале“ гр. Стралджа е признато за собственик на
нежилищна масивна сграда с площ от 140 кв.м и санитарен възел с площ от 130 кв.м,
3
построени в землището на гр. Стралджа, м. „Калето“, участък „Мараша“, отдел 131 б от
горския фонд, ведно с отстъпеното право на строеж върху 270 кв.м площ от горския фонд.
С исковата молба ищецът е представил уведомително писмо, получено на 20.02.2004
г. от Туристическо дружество Стралджа, с което началник ТР – Сливен с оглед
осъществяване на превантивна контролна дейност върху техническото съС.ие на
съоръженията от електроразпределителната мрежа уведомява, че ще бъде извършена
проверка на трафопост „Люляка“ ТД – Стралджа и моли за присъствие в качеството на
собственик /ползвател/ при провеждане на същата. След осъществяване на тази проверка е
съставен констативен протокол от 20.02.2004 г., подписан от двама представители на
Електроразпределение – ТР – Сливен и присъствал на проверката Е. Ш. на техническото
съС.ие на ТП „Люляка“. В този констативен протокол е посочено, че собственик/ползвател
на трафопоста е ТД „Кале“ – Стралджа, като съоръженията се обслужват и поддържат от
„няма“. В протокола е добавено, че ел.проводното отклонение е заедно с трафопоста.
ТД „Кале“ е изпратило до ръководството на КЕЦ – Сливен писмо изх. №
010/20.01.2011 г. поради възникнал въпрос електроповод Петолъчката – хижа Люляк, към
който е прикачена база „Стралджа – Мараш“ на ЗЗД „Берета – Трейдинг“ ЕООД гр. София,
включен ли е в активите на КЕЦ – Сливен и ако е на какво законово основание е станало
това. В отговор на това питане от ЕВН „България“, КЕЦ – Сливен са отговорили с писмо
изх. № 158/17.02.2011 г. за това, че въздушно електропроводно отклонение за ТП „Люляка“
представлява „енергиен обект“ по смисъла на т.23 от §1 от ДР от ЗЕ и действащия към 1978
г. Закон за електростопанството, когато е било изградено и пуснато в експлоатация
енергийно съоръжение за държавни нужди – за нуждите на електрификацията. Това
електропроводно отклонение захранва повече от един потребител и става собственост на
електроразпределителното предприятие в случая „Електроразпределение“ – Сливен. След
изменение на Закона и настъпилото правоприемство, съоръжението е собственост на „ЕВН
Електроразпределение“ ЕАД и е вписано като допълнителен актив. С писмо от 29.08.2011 г.
ТД „Кале“ е уведомено от ЕВН по повод предявени от дружеството претенции от ЕВН за
собствеността върху електропроводно отклонение от въздушна линия като е посочено, че
изцяло се поддържа становището от писмото от 17.02.2011 г. както и че в полза на „ЕВН
България ЕР“ ЕАД е възникнал сервитутно право върху имота на дружеството за енергийния
обект, който се твърди че се намира в него.
На следващата година ЕВН е отговорило на ТД „Кале“ на 03.10.2012 г. относно
проучване на условията за изкупуване на трафопост с диспечерско наименование ТП
„Люляка“ и откл. от ВЛ СН. Ответникът е изказал благодарности за изпратеното от
дружеството предложение за изкупуване на ТП „Люляка“ и откл. от ВЛ СН, който се намира
във владение на дружеството. Посочено е още, че към този момент от този трафопост като
абонат на ЕВН е захранен само обекта на туристическото дружество. Съгласно чл.111, ал.5
от ЗЕ електрическите уредби и/или електропроводи с високо и средно напрежение, които
служат за снабдяване с ел.енергия само на един потребител на ел.енергия за стопански
нужди се изгражда за негова сметка и са негова собственост поради това се счита, че
трафопоста не отговаря на условията и изискванията на § 4 от ПЗР на ЗЕ и не могат да
бъдат предприети действия за неговото изкупуване. През 2013 г. с писмо от 26.11.2013 г.
ЕВН потвърждава становището си в писмата от 17.02.2011 г. и 03.10.2012 г. за това, че ТП
„Люляка“ и ВЛ 20 кV Драгоданово, захранващо ТП „Люляка“ не отговарят на условията и
изискванията на §4 от ПЗР на ЗЕ, както и че ЕВН извършва всички необходими дейности по
ремонт и поддръжка на ВЛ в изправно съС.ие.
Видно от писмо от 10.11.2014 г. ЕВН България отговаря на запитване на
администрацията на Министерски съвет по повод жалба на г-н Е. Ш. в качеството му на
председател на ТД „Кале“ за това, че последният претендира, че сдружението е собственик
на въздушен електропровод 20 кV, който служи за захранването на хижа „Люляк“. В това
4
писмо ЕВН е изложило правните си аргументи за неоснователност на претенцията на
туристическото дружество за това, че съоръженията по чл.2, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.12 от ЗЕ
/отм./ са държавна собственост и като такива са прехвърлени на предоставени на тогава
държавни енергийни предприятие и без наличие на изричен акт за това. Това обстоятелство
се потвърждава и от обяснителната записка представена от туристическото дружество
относно електропровод 20 кV се предава на него в качеството му на инвеститор като след
извършване на строителството електропровода се приема от комисия и се предава на
енергоснабдителното предприятие за редовна експлоатация по реда на Правилник за
капиталното строителство от 1969 г. Последвало е през 1991 г. образуване на НЕК АД,
вливане на другите им предприятия от системата на комитета по енергетика в това ЕАД,
като цялото им имущество, за което Асоциация Енергетика не е издала разрешение за
придобиване и притежаване на отделни електроенергийни обекти за задоволяване на
собствените нужди от ел.енергия от кооперативни и други обществени организации,
преминава в патримониума на новообразуваното дружество. Описано е, че следва отделяне
от „НЕК“ ЕАД на „Електроразпределение – Стара Загора“ АД. Впоследствие от
„Електроразпределение – Пловдив“ АД и „Електроразпределение – Стара Загора“ АД след
приключването на лицензионните разрешителни процедури от ДКЕВР се образува „ЕВН –
България Електроразпределение“ ЕАД, което е собственик на съвкупността от
електропроводи и електрически уредби със средно и ниско напрежение за разпределение на
електрическа енергия. В това писмо ответното дружество е посочило, че далекопровод,
представляващ електропроводно отклонение от въздушен електропровод „Драгоданово“ 20
кV, който захранва ТП „Люляка“ представлява част от активите на „ЕВН България –
Електроразпределение“ ЕАД, които са придобити в резултат от поредността на
правоприемства между държавните предприятия и последвалата приватизация на
дружеството.
С отговора на исковата молба ответникът е представил притежаваната от него
лицензия за разпределение на електрическа енергия от 13.08.2004 г., както и преписи от
държавен вестник, разпореждане на МС за преобразуване на обединение и комбинати от
Комитета по енергетика в ЕАД с държавно имущество „Национална електрическа
компания“ АД, решенията по фирмени дела за регистриране на „НЕК“ АД и заповедите за
преобразуване на ново еднолично АД „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД и
последвалите регистрирани промени в обстоятелствата по наименованието на дружеството,
по неговото преобразуване, както и за същите обстоятелства по отношение на
„Електроразпределение – Стара Загора“ АД.
По делото по искане на страните са събрани гласни доказателства, като по искане на
ищеца са разпитани свидетелите Х. Х., Р. Р. и Й. У.. И тримата свидетели са участвали в
електрифицирането на хижа „Люляка“, в построяването на електрическите съоръжения, при
изграждането на трафопоста. Свидетелите заявяват, че са участвали с труд, а парите за
електрифицирането били изцяло обществени. Построено е със средства не само на
туристическото дружество, а с помощта и на други предприятия. Строителството е
започнало през 1978 г. и завършило до края на годината, като трафопостът и ел.проводът не
са захранвали други обекти извън хижата, както и са включени в сградния фонд на ТД
„Кале“. Откакто са построени трафопостът и електропроводът ги владее само ТД „Кале“,
както и към момента. Само туристическото дружество стопанисва трафопоста и ел.провода,
включително поддържа с почистване трафопоста.
По искане на ответника също бяха разпитани свидетели Т. К. и С. Т.. Свид. К. работи
като ел.техник в „Електроразпределение – Юг“, а преди това в НЕК. Работата му включва
поддръжка на всички въздушни електропроводи в техния район, включително извод
„Драгоданово“ с отклоненията в подстанция Стралджа. Функцията на съоръжението –
отклонение от „Петолъчката“ до трафопост „Люляк“ е да захранва там два абоната – ТП
„Люляка“ и военно поделение. През 2005 г. са боядисвали стълбовете, а през 2008 г. са
5
правили основен ремонт на всички железобетонни и железорешетъчни стълбове. Самият К.
е посещавал поне две аварии, а знае, че други негови колеги също са ходили на аварийното
отклонение. Освен това всяка година се прави периодичен оглед на ел.провода за който
свидетелят е чувал, че е изграден 1978 -1979 г. от Електромонтажно управление Бургас. При
посещенията си на обходи, аварии и по време на ремонтите, свидетелят и неговите колеги не
са били спирани от никого за това, не са им помагали други лица за тези дейности.
Свид. С. Т. е работил в аварийната група на ЕВН от 1986 г. до 2021 г. включително,
когато се е пенсионирал. Свидетелят заявява, че трафопоста не е на ЕВН, а е на
туристическото дружество и има още един който е на военния завод. Електропроводът е на
ЕВН. За това знае, когато е бил назначен през 1986 г. и са го запознали със съоръженията, а
този електропровод вече е съществувал. Свидетелят няма представа за изграждането му, но
за експлоатацията и поддръжката, както и при аварии са се грижили от аварийната група на
ЕВН. Според свидетеля навремето електропроводите са строени от ЕМУ – Бургас, които са
имали клон в Сливен. Докато е работил свидетелят знае, че електропровода е бил ползван за
експлоатация от ЕВН, но подавали ток и на двата трафопоста – на военния завод и на хижа
„Люляк“, това били двамата потребителя. Докато е работил в аварийната група, свидетелят е
участвал при поддръжка на съоръженията, което се изразявало в това да се правят огледи
веднъж годишно, като при тези огледи никой не ги е възпрепятствал да отстраняват
съответната авария, не са имали искания за ремонт и поддръжка, а ако евентуално друг е
трябвало да прави нещо е трябвало да мине през тях да го обезопасят и тогава да се върши
каквото и да е.
По делото са назначени, изслушани и неоспорени съдебно – техническа и
икономическа експертизи.
Вещото лице инж.Б. по съдебно-техническата експертиза дава заключение, че
въздушна линия (ВЛ) „Драгоданово“ и отклонението за трафопост (ТП) „Люляка“ са
построени през 1976 г. ВЛ „Драгоданово" захранва с електроенергия 1193 клиенти, като в
това число влизат двама клиенти, захранвани от отклонението и един, захранван от ТП
„Люляка“. Вещото лице дава заключение, че процесното електроенергийно съоръжение
представлява част от електроразпределителната мрежа, тъй като е изпълнено условието
визирано в § 1, т.22 от допълнителните разпоредби на ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) - налице са съвкупност от електропроводи и електрически уредби със
средно и ниско напрежение, които служат за разпределение на електрическа енергия към
присъединените потребители.
На поставени допълнителни въпроси, вещото лице дава заключение, че данни за това
от коя година отклонението от въздушна линия ТП Люляка се използва за разпределение на
електрическа енергия към военно поделение „Берета трейдинг" се съдържат в годината на
присъединяване/откриване/ на измервателна точка за измерване на ел. енергия за съответно
търговското дружество. Съгласно предоставените от ЕВН данни, ползвател на (ИТН)
2314392 от 14.02.2009 до 01.03.2013 г. е бил „Берета трейдинг" ООД с Булстат *********.
Вещото лице не е установило данни след присъединяването на „Берета трейдинг" към
отклонението да има направено постъпление от страна на ЕВН за изкупуване на
електрическото съоръжение на отклонението към ползвателя. През годините не са направени
инициативи за изкупуване на електрическото съоръжение, тъй като по данни на ЕВН,
същото е заведено в активите на ЕР ЮГ.
Заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е за това, че в
счетоводството на „Електроразпределение Юг" ЕАД въздушните изводи средно напрежение
се осчетоводяват само по наименование на извода, а не по неговите отклонения до
определен трафопост (ТП). Електропроводно отклонение 20 kv до ТП „Люляка" е част от
въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) „Драгоданово". Извършен е анализ как са се
променяли инвентарните номера на процесното електропроводно отклонение вследствие на
6
трансфер на данните при промяна на счетоводната програма, която е използвана в ответното
дружество. ВЕЛ Драгоданово, отклонение до ТП Люляка, е заприходено като дълготраен
актив в счетоводните регистри на „Електроразпределение Юг"ЕАД.
Към датата на подаване на исковата молба - 08.04.2022 г., ВЕЛ „Драгоданово" е
заведен в баланса на „Електроразпределение Юг"ЕАД - в Програмен продукт SP3, с
инвентарен номер *********. От 01.10.2023 г. и към датата на изготвяне на заключението
ВЕЛ „Драгоданово" е заведен в баланса на „Електроразпределение Юг"ЕАД - в Програмен
продукт SP4, с инвентарен номер 302302000869.
Съдът приема като годни доказателства по делото изготвените две експертизи,
кредитира техните заключения като обективни и компетентно изготвени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК като ищецът
Туристическо дружество „Кале“ гр. Стралджа претендира да бъде установено по отношение
на ответника „Електроразпределение – Юг“ ЕАД, че е собственик на две съоръжения –
разпределителна уредба за средно напрежение, силов трансформатор и разпределителна
уредба за ниско напрежение в трафопост „Люляка“ 20 кV и електропроводно съоръжение 20
кV, с дължина 1856 м, с четири стълба ж.р. и 165 стълба ж.б. с извод механа „Петолъчката“
и посока трафопост „Люляк“. Т.е. претенцията касае две движими вещи, които
представляват две технически съоръжения. С оглед спецификата на предназначението на
процесните движими вещи, съдът счита, че по отношение на същите са приложими
дефинициите дадени в ДР на действащия ЗЕ както следва: § 21. "Електропроводи" са
въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за
пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на
"линейни инженерни мрежи на електроснабдяването" по смисъла на Закона за устройство на
територията и § 22. "Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия.
От представените по делото от ищеца писмени доказателства, съдът приема, че
процесните две технически съоръжения са изградени през 1978 г., приети и въведени в
експлоатация през 1979 г., съобразно представените два протокола за това, отнасящи се
поотделно за приемане на обект ел.провод 20 кV за хижа „Люляк“ и трафопост 20 кV хижа
„Люляк“. Представени са и платежни нареждания, съгласно които чрез БНБ ТД „Кале“
Стралджа е заплатило изграждането на съоръженията на ЕМУ – Бургас, както и че съгласно
всички писмени документи във връзка с изграждането, ТД „Кале“ е в качеството на
инвеститор. Налице са и доказателства за това, че към 1987 г. и 1990 г. трафопост и
ел.провод ВН са заприходени като стоково-материални ценности, намиращи се на хижа
„Люляк“. Тези доказателства обаче не са достатъчни, за да бъде установено правото на
собственост в полза на ТД „Кале“ гр. Стралджа към момента на изграждането им, както и са
недостатъчни за правото на собственост твърденията на ищеца, че счита дружеството за
собственик на съоръженията, тъй като същите са изградени със собствени и заемни средства
на сдружението и с труда на членовете на дружеството.
В Закона за електростопанството /от 1975 г. отм. 1999 г./, действащ, когато са били
изградени обектите, същите са държавна собственост, но при определени условия биха
могли да бъдат и собственост на кооперативни и други обществени организации. Съгласно
чл.2 от Закона за електростопанството /от 1975 г. отм. 1999 г./ и чл.8 от същия закон общите
енергийни обекти /уредби/ какъвто е трафопостът, който захранва няколко потребители са
държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от
граждански оборот - налице е правна невъзможност за тяхното деривативно придобиване –
решение № 251/15.03.2007 г. по гр.д. № 3198/2005 г. на ВКС, 4-то ГО. Съгласно чл.2, ал.2 от
същия закон е дадена възможност на кооперативни и други обществени организации
7
/каквато може да се счете, че е ТД „Кале“ към тогавашния БТС/, когато с тези обекти се
задоволяват собствени нужди от ел.енергия и с разрешение на Асоциация Енергетика
същите могат да придобиват и притежават отделно електроенергийни обекти /електрически
централи за производство на електрическа енергия, електрически уредби и мрежи за пренос
разпределение на електрическа енергия/. Това право на собственост може да бъде запазено
върху тези обекти по силата на § 4 от ПЗР на закона само от тези кооперативни и други
обществени организации, които притежават електроенергийни обекти.
В настоящия случай ищецът не сочи и не е представил да се е снабдил с разрешение
от Асоциация Енергетика след изграждането на тези две съоръжения през 1979 г. да ги
придобие и притежава, поради което изброените по-горе установени с писмените
доказателства обстоятелства по изграждането на двата обекта не може да ползва ищеца в
подкрепа на твърдението, че е техен собственик. По аналогия може да бъде даден пример с
представените от ищеца документи във връзка с построяване на сградата на хижа „Люляк“ –
Заповед от Министерство на горите и горската промишленост, с която изрично с
разрешението за изграждането й е посочено, че ТД „Кале“ гр. Стралджа си запазва правото
на собственост върху извършеното от него строеж. В документацията по разрешението,
изграждането и приемането на ТП „Люляка“ липсва изискуемото разрешение от Асоциация
Енергетика тези отделни електроенергийни обекти да бъдат придобити и притежавани от ТД
„Кале“ така, както е посочено по отношение на изградената хижа „Люляк“ в заповедта на
Министъра. Изискванията на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г.,
действащ към момента на изграждането на двете съоръжения са изрични и кумулативни и
след като не са изпълнени не може да бъде прието, че към този момент ищецът ТД „Кале“ е
придобило и притежавало процесните трафопост и електропровод.
С решение № 300/28.06.2010 г. по гр.д. № 169/2009 г. на ВКС, 1-во ГО, постановено
по реда на чл.290 от ГПК е дадено разрешение за това, че за собствеността на енергийните
обекти принципът залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата,
които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се
извежда от анализ на разпоредбите на чл.58 и § 67, ал.2 и 9 от ПЗР на отменения ЗЕЕЕ и
чл.40, ал.1, т.2 и § 4, ал.11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката. Прието е още, че с
тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти по
Закона за електростопанството от 1975 г. да премине в собственост на енергийните
предприятия.
Действително, ако ищецът бе доказал, че е придобил и притежавал след изграждането
през 1979 г. двата обекта с разрешение на Асоциация Енергетика, същият би бил в
хипотезата на § 4 от действащия закон за енергетиката, при която енергийните обекти и
съоръжения, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се
изкупуват от преносното или разпределително предприятие в зависимост от
принадлежността на обекта към мрежите. В тази връзка не бяха представени доказателства
от ищеца за това ответникът да е правил постъпления за изкупуване от ТД „Кале“ на
процесните трафопост и електропровод, което би било индиция за правото на собственост
на ищеца. Такова е и заключението по съдебно-техническа експертиза в неговото
допълнение за това, че „ЕР – Юг“ не е правило инициативи за изкупуване на електрическото
съоръжение, тъй като същото е заведено в неговите активи. Обстоятелството, че
съоръжението е заведено в активите на „Електроразпределение – Юг“ АД се потвърждава и
от заключението по съдебно-счетоводна експертиза.
Данните, съдържащи се в представените от ищеца уведомително писмо и констативен
акт за извършена проверка на трафопост „Люляка“ през 2004 г., в които ТД „Кале“ е
посочено като собственик/ползвател също не сочат на правото на собственост на
дружеството върху това съоръжение. Към този момент не е ясно като какъв е поканено
8
дружеството да присъства с представител на тази проверка - дали като собственик или като
ползвател и от друга страна това наименование в тези документи не сочи на право на
собственост.
В обобщение съдът счита, че предявеният иск за правно на собственост върху
трафопост и електропровод е неоснователен, тъй като ищецът не доказа да са налице
кумулативните предпоставки на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г.,
отменен през 1999 г., поради което искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер 860 лв., както и 540 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Туристическо дружество „Кале“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стралджа, ул. „Отец Паисий“ № 3, представлявано от
управителя Е. Ш. против „Електроразпределение – Юг“ ЕАД гр. Пловдив иск с правно
основание чл.124 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
Туристическо дружество „Кале“ гр. Стралджа е собственик на разпределителна уредба за
средно напрежение, силов трансформатор и разпределителна уредба за ниско напрежение в
трафопост „Люляка“ 20 кV и електропроводно съоръжение 20 кV, с дължина 1856 м, с
четири стълба ж.р. и 165 стълба ж.б. с извод механа „Петолъчката“ и посока трафопост
„Люляк“.
ОСЪЖДА Туристическо дружество „Кале“ гр. Стралджа да заплати на
„Електроразпределение – Юг“ ЕАД гр. Пловдив на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски в размер 860 лв., както и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на
страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9