Определение по дело №520/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1157
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20233100500520
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1157
гр. Варна, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500520 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано пред настоящата инстанция по
възражение с правно основание чл. 423 от ГПК, депозирано от И. Г. Х. за
оспорване вземането по Заповед № 1652/13.05.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. №
6695/2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
разпоредено И. Х. да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ ООД сумата от 2050.29 лева, представляваща незаплатено задължение
за ВиК услуги за периода 18.09.2013 г. – 17.09.2020 г. по партида с абонатен
номер 1126707, по издадени фактури в периода 17.10.2013 г. – 25.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
12.05.2021 г. до изплащане на задължението, сумата от 457.80 лева лихва за
забава за периода 16.11.2013 г. – 07.05.2021 г. и разноски в заповедното
производство.
Длъжникът моли съдът да приеме възражението при твърдения за
наличие на хипотеза по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК, а именно нередовно връчена
заповед за изпълнение от заповедния съд. Счита, че не дължи сумите по
заповедта. Заявява, че е узнал за издадената заповед на 17.01.2023 г., на която
дата му е връчена ПДИ от съдебен изпълнител. Заявява, че нито е търсен на
адреса, нито е доказано, че е лепено уведомление на входната врата на блока.
Настоява, че достъпът до апартамента е свободен, а и не е отразено в отрязъка
от призовката, че няма пощенска кутия. Твърди, че отсъстват доказателства
някой да е отказал приемане на съобщението, не му е назначен и особен
представител, който да възрази от негово име. Отделно оспорва редовността
на заявлението и счита процедурата по издаване на ИЛ за опорочена. Твърди,
че аргументите следва да се подведат под хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1, 3 и 4
от ГПК и освен да се приеме възражението настоява за обезсилване на
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
В отговор по възражението, „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД моли съдът да не го приема, тъй като заповедният съд е спазил изцяло
процедурата по връчване на заповедта за изпълнение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след съвкупен анализ
1
на доказателствения материал по делото намира следното:

По допустимостта на производството.
Допустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК се предпоставя от
депозирането му в едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение.
Твърдението на длъжника е, че е узнал за издадената заповед на 17.01.2023 г.
и съответно с депозиране на възражението пред заповедния съд на 03.02.2023
г., срокът е спазен.
От събраните писмени доказателства за установяване момента на
узнаване е видно, че по издаденият изпълнителен лист въз основа на
Заповедта за изпълнение, е образувано изпълнително дело № 20227180401257
при ЧСИ Станимира Данова. ПДИ е връчена на 17.01.2023 г. лично на
длъжника, поради което и съдът приема, че е сезиран в рамките на срока по
чл. 423 от ГПК и дължи произнасяне по същество на подаденото
възражение.

На първо място трябва да се посочи, че така заявени, аргументите на
длъжника могат да се подведат единствено под хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1
от ГПК – нередовно връчена заповед. Никакви обстоятелства по т.3 и т.4 на
цитираната разпоредба не се твърдят. Последователността на хипотезите не е
случайна, защото ако заповедта не е връчена надлежно /т.1/, няма защо да се
разсъждава по останалите, особено по т.3 и 4, които изискват редовно
връчване, но пропуск да се узнае за това връчване или да се упражнят
следващите се права поради особени непредвидени обстоятелства.
В този смисъл настоящият жалбоподател заявява единствено твърдения
по т.1 като счита, че заповедта не е връчена надлежно, но същите са
недоказани.
В производството по ч.гр.д. № 6695/2021 г. по описа на ВРС е издадена
Заповед № 1652/13.05.2021 г. на ВРС за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която разпоредено И. Х. да заплати в полза на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 2050.29 лева,
представляваща незаплатено задължение за ВиК услуги за периода 18.09.2013
г. – 17.09.2020 г. по партида с абонатен номер 1126707, по издадени фактури в
периода 17.10.2013 г. – 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението 12.05.2021 г. до изплащане на
задължението, сумата от 457.80 лева лихва за забава за периода 16.11.2013 г.
– 07.05.2021 г. и разноски в заповедното производство.
За връчване на заповедта са извършени следните действия: първо е
изпратена призовка на адреса, на който е регистрирана партидата на
потребителя на ВиК услуги в жк. „Чайка“ в гр. Варна. На същия адрес е
извършено двукратно посещение, включително в ден събота и е залепено
уведомление на вратата на апартамента и пуснато съобщение в пощенската
кутия. Длъжностното лице е удостоверило, че е разговаряло с абоната
/длъжник/, който е обещал да се яви в съда за получаване на книжата, но не го
е сторил. След като е върнато това съобщение, съдът е разпоредил да се
извърши процедурата по връчване на постоянен и настоящ адрес по справка
НБД. В съответствие с изискването на чл. 47 от ГПК призовкарят е посетил
четирикратно адреса в жк. „Владислав Варненчик“ гр. Варна като е спазил
посочените в закона интервали между посещенията и е направил едно такова
в съботен ден. Удостоверил е, че лицето не е открито. Посочено е, че на
2
адреса живее родственик на длъжника, който също не е бил открит, за да
получи съобщенията. Оформено е уведомление по чл. 47 ал.2 от ГПК, в което
е посочено, че на 07.08.2021 г. същото е залепено на входната врата на блока
и не е пуснато съобщение в пощенската кутия поради липса на достъп до
същата. Заповедният съд е разпоредил повторна справка в НБД за
удостоверяване актуален адрес и е констатирал, че е същият, на който е
извършено връчването, а чрез работодател не е извършвал процедура по чл.
47 ал.3 от ГПК, поради липса на данни за месторабота.
При горното, заповедният съд е изпълнил стриктно процедурата по
връчване, всички съобщения са надлежно оформени от длъжностните лица по
призоваването. Залепени са уведомления на съответните места в сградата и е
пуснато съобщение в пощенската кутия, където я има. Молителят не твърди
да са връчвани съобщения на адреси, които не обитава. Напротив, видно и от
титулната част на възражението, като адрес сочи този, който е постоянен и
настоящ по справката в ГРАО. Освен това удостоверителните изявления на
призовкаря се ползват като официален свидетелстващ документ с обвързваща
съда материална доказателствена сила и опровергаването е в тежест на
оспорващия. Жалбоподателят не ангажира каквито и да е доказателства
/писмени или гласни/, за да докаже както твърдението си, че има свободен
достъп до пощенските кутии, така, че такъв е имало и до апартамента на
постоянния и настоящ, един и същи, адрес.
Следователно заповедта за изпълнение е надлежно връчена.
Както съдът посочи, във възражението потребителят на ВиК услуги
цитира бланкетно и хипотезите по чл. 423 ал.1 т.3 и 4, но не заявява нито едно
твърдение за наличие на особени, непредвидени и стоящи извън волята на
лицето факти, които да са попречили да узнае своевременно за връчването,
или да са оказали непреодолими пречки да депозира възражението в срок.
Предвид изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки за
приемане на възражението.
Заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена по реда на чл. 423
ал.3 от ГПК само в хипотезите на чл. 411 ал.2 т.4 и 5 от ГПК, които не са
налице защото длъжникът има постоянен адрес на територията на Р България
както и обичайно местопребиваване в страната.
Разноски се следват при този изход от спора пред настоящата инстанция
на ответната по възражението и жалбата страна, но не се претендират.

Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл. 423 от ГПК,
депозирано от И. Г. Х. за оспорване вземането по Заповед № 1652/13.05.2021
г. на ВРС по ч.гр.д. № 6695/2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която разпоредено И. Х. да заплати в полза на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 2050.29 лева,
представляваща незаплатено задължение за ВиК услуги за периода 18.09.2013
г. – 17.09.2020 г. по партида с абонатен номер 1126707, за обект, находящ се в
гр. Варна, жк. "Чайка", бл. 30, вх. Г, ап. 83, по издадени фактури в периода
17.10.2013 г. – 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
3
подаване на заявлението 12.05.2021 г. до изплащане на задължението, сумата
от 457.80 лева лихва за забава за периода 16.11.2013 г. – 07.05.2021 г. и
разноски в заповедното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4