№ 30
гр. Раднево, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100682 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу ХР. ИЛ. ИГН., с която се
предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материално правно основание
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че в ищцовото дружество има
открита партида № ********* за имот, находящ се в гр. Раднево, ул. ****, на
името на Х.В.Х. от гр. Казанлък, който е наследодател на ответника. Твърди,
че ответникът е придобил собствеността на имота, но не е предприел
действия по смяна на партидата при ищеца. Твърди, че с откриване на
партидата страните били в облигационно отношение по доставка на питейна
вода и отвеждане на канални води. Твърди, че в имота било извършвано
ежемесечно отчитане на изразходваните количества вода, които били
отчитани в електронни карнети и издавани ежемесечно фактури. Твърди, че
за периода от 04.12.2019 г. до 13.01.2021 г. ответникът като наследник на
титуляря на партидата дължи начислените суми за употребеното количество
вода на стойност 885,41 лв. по издадени 12 броя фактури. Твърди, че съгласно
чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при забава в плащането на услугите
се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за
периода от 15.01.2020 г. до 28.04.2021 г. била в размер на 64,53 лв. Твърди, че
подали заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
393/2021 г. на РС-Раднево, по което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за вземането, но ответникът не бил открит на известните адреси
и поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
иска от съда да постанови решение, с което да установи вземането по
заповедта за изпълнение в размер на 885,41 лв. главница за доставени услуги
за периода от 04.12.2019 г. до 13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
1
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, както и сумата от 64,53 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода от 15.01.2020 г. до 28.04.2021 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ХР. ИЛ.
ИГН., чрез особения представител адв. М., в който взема становище за
вероятна неоснователност на исковата претенция. Твърди, че представените
фактури се съдържали подпис на ответника, поради което не доказват
наличие на задължение за ответника. Твърди, че поради това следва да се
изискат карнетите, с които е водено и отчитано ползваното количество вода.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок
от заявителя срещу длъжника в заповедното производство и за вземането, за
което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, тъй като ответникът не е открит
на известните адреси, са дадени указания на ищеца да предяви иск по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателност на иска ищецът следва да докаже, че на името на
Х.В.Х. има открита партида № ********* за имот, находящ се в гр. Раднево,
ул. ****; че ответникът ХР. ИЛ. ИГН. е наследник на Х.В.Х. и е придобил
собствеността на имота; доставеното количество питейна вода за периода от
04.12.2019 г. до 13.01.2021 г. на стойност 885,41 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за
изпълнение на паричното задължение.
За доказване на твърдените факти от страните са събрани следните
доказателства:
По делото са приети като писмени доказателства справка за неплатени
задължения /л.6/ и 12 броя фактури, издадени в периода от 15.01.2020 г. до
15.01.2021 г. /л.7-л.18/, от които е видно, че партида № ********* за имот в
гр. Казанлък, ул. ****, се води на името на Х.В.Х., абонат № 224592.
От приетото удостоверение за наследници изх. № 496 от 11.03.2022 г.
/л.84/ е видно, че лицето Х.В.Х. е починал на 11.11.2008 г. и е оставил
законни наследници децата си М.Х.И. и Н.В.Х. По делото е приета справка за
вписвания по партида на физическо лице от 11.03.2022 г. /л.91-99/, от която е
видно, че на 21.03.2015 г. ответникът ХР. ИЛ. ИГН. е придобил от
собствеността върху 18/24 идеални части от имота, чрез покупко-продажба от
наследника М.Х.И.. Няма преки доказателства за придобиване от ответника
на останалите 6/24 идеални части от имота. Видно от справката, че е налице
вписване на една и съща дата 14.05.2021 г., на която ответникът ХР. ИЛ. ИГН.
е извършил едновременно продажба на 17/24 ид. части и дарение на 1/24
ид.части от имота на третото за процеса лице В.М.М. От значение за делото е,
че на 14.05.2021 г., тоест 4 месеца след претендирания от ищеца период,
ответникът се е разпоредил с имота в полза на трето лице, като е видно, че
разпореждането е с 18/24 идеални части от имота. Не е предмет на делото
изследване чии са останалите 6/24 ид.части от имота, тъй като това не влияе
2
върху претенцията на ищеца към ответника.
По делото е представено извлечение от електронно досие на абоната
/л.73-77/, водено съгласно заповед № З-613 от 25.10.2017 г. /л.78/ на
управителя на ищцовото дружество, от което е видно движението на
отчетените количества вода от водомера в имота през последните 2 години.
Видно е, че претендираните от ищеца вземания, предмет на делото, започват
от месец януари 2020 г. Отделно от това е видно, че е даван самоотчет от
потребителя, правен е в процесния период и реален отчет за изразходвана
вода.
Ответникът като съсобственик на имота покрива критериите на чл. 3, ал.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и §.1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ, поради
което е потребител на услугите на ищцовото дружество. Косвено
доказателство за това е и разпореждането от страна на ответника със
съсобствеността върху имота на 14.05.2021 г. След като съсобствениците не
са посочили кой от тях ще е ползвател на услугите, същите дължат заплащане
на ползваните количества вода съразмерно на дела си в съсобствеността.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от общите условия потребителят е длъжен да
осигурява свободен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК
оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери, което се
осигурява от потребителя за времето в известието /ал. 2/. Според чл. 24, ал. 4
от общите условия и чл. 35, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
действали към процесния период, при невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на
свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за
периода до предишен отчет по алинея 1.
Видно е от всички съставени фактури и досието на абоната, че
начислението на ползвана вода се е случвало чрез отчети, които ответникът
не е оспорвал като отчитане и фактуриране. Видно от електронното досие на
абоната, за имота е правен регулярно предимно реален отчет, като за няколко
месеца е налице даван дори от самия потребител на услугата и самоотчети.
Видно е, че ответникът не е заплащал ползваните количества вода и преди
процесния период, за който предходен период също е налице съдебна
претенция на ищеца /виж стр.89/. Същевременно се установява, че в имота е
3
ползвано значително количество вода, тоест бил е обитаван и съответно
използвани услугите, предоставяни от ищцовото дружество. Ответникът като
съсобственик е бил длъжен да промени партидата на свое име, което той не е
сторил. Неизпълнението на това му задължение се явява неправомерно и от
него ответникът не може да черпи благоприятни за себе си права, като
например да не заплаща ползваните услуги от ищцовото дружество. За
съжаление през годините се наблюдава типично за българската
народопсихология поведение „да излъжа системата, за да не заплатя получена
услуга“, което определено е нередно и не може да се толерира по никакъв
начин.
По изложените съображения съдът намира, че ищцовото дружество
доказа отчетеното реално доставено количество питейна вода и отведена
канална вода по партидата на имота, за който материално правно легитимиран
да отговаря като съсобственик е ответникът ХР. ИЛ. ИГН. до частта си в
съсобствеността от 18/24 идеални части. За другата част от 6/24 ид.части
задължен е другият съсобственик, а не ответникът ХР. ИЛ. ИГН..
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че искът за главницата за
сумата от 664,06 лв., представляваща 18/24 части от общо дължимата сума
885,41 лв., за доставени услуги в периода от 04.12.2019 г. до 13.01.2021 г.,
поради което искът е основателен и ще се уважи за сумата от 664,06 лв. и ще
се отхвърли за разликата до 885,41 лв.
Наличието на главен дълг и неплатено парично задължение съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84 ЗЗД влече наличие на задължение за мораторно
обезщетение за забавата на паричното плащане от датата на падежа на всяка
главница съобразно всяка отделна фактура.
Самият ищец посочва, а е служебно известно на съдията-докладчик, че
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия и чл. 40 от Наредба № 4/2004 г.
плащането по фактурата е в срок от 30 дни от издаването , тоест в случая
първата фактура е с дата 15.01.2020 г., поради което е била платима в срок до
14.02.2020 г., а това обосновава изпадане на ответника в забава от 14.02.2020
г. Изчислена с калкулатор за законна лихва обезщетението за забава върху
главниците по отделните фактури /всяка главница в размер на 18/24 части от
сумата по фактурата, изчислени и посочени от съда в справката за на л.6/ за
периода общо от 14.02.2020 г. до 28.04.2021 г. /за всяка фактура е отчетено
период от 30 дни от издаването като начало на периода на забава, а размерът е
изчислен и посочен от съда в справката на л.6/ е в размер на 49,34 лв., до
която сума ще се уважи претенцията на ищеца и ще се отхвърли до
претендираните 64,53 лв. и за периода от 15.01.2020 г. до 14.02.2020 г.
По разноските:
Такива ще се присъдят съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на
уважената част от исковите претенции, в размер на 803,56 лв. /база за
изчисление общо 1070 лв., от които 50 лв. платена държавна такса за
производството /исково и заповедно/, 360 лв. платено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство по договор за правна помощ
05.05.2021 г. /л.6 от заповедното производство на РС-Казанлък/, 360 лв.
платено адвокатско възнаграждение за заповедното производство по договор
за правна помощ 01.10.2021 г. /л.19/, 300 лв. платено възнаграждение за
4
особен представител на ответника/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ХР. ИЛ. ИГН., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Казанлък, ул. ***, и настоящ адрес с. **, община Раднево,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 664,06 лв.
(шестстотин шестдесет и четири лева и 06 ст.), представляваща част от
незаплатена стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за
имот, находящ се в гр. Казанлък, ул. ***, партида № *********, за периода от
04.12.2019 г. до 13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
11.05.2021 г. до окончателното й погасяване, и сумата от 49,34 лв.
(четиридесет и девет лева и 34 ст.), представляваща мораторно обезщетение
за периода от 14.02.2020 г. до 28.04.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 108/08.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 393/2021 г. на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над присъдените 664,06 лв. до претендираните 885,41 лв. и и иска
за мораторно обезщетение за разликата над присъдените 49,34 лв. до
претендираните 64,53 лв. и за периода от 15.01.2020 г. до 14.02.2020 г.
ОСЪЖДА ХР. ИЛ. ИГН., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Казанлък, ул. ***, и настоящ адрес с. **, община Раднево, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 803,56 лв. (осемстотин и три лева и 56 ст.),
представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5