Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53 /19.04.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На двадесет и пети март
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар: Ирина Василева
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№67 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по в.гр.д.№67/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА и Уточняваща молба на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** Тауърс”-Е,представлявано заедно от всеки двама от
членове на Управителния съвет Николай Йорданов Николов, Красимир Тодоров Иванов
и Румен Георгиев Лалев, действащи чрез ю.к. А.М. и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК *********, представлявано заедно от всеки двама от
изпълнителните директори - Орлин Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров,
Павлин Деков Петков и Александър Проценко, действащо чрез пълномощника си Адвокат Б.Н.Г., вписан в Адвокатска колегия- Шумен ПРОТИВ РЕШЕНИЕ №576/19.11.2018 г. Гражданска колегия - 11
състав,постановено по гр. д. № 283/2018 г.по описа на Районен съд-гр.Търговище, В ЧАСТТА МУ, в която са били УВАЖЕНИ предявените
искове от Д.П.Д. с ЕГН ********** *** против
"Електроразпределение-Север" АД, ЕИК ********* за сумата от
699,56лв.(шестстотин деветдесет и девет лв. и 56ст.), неустойка за неизпълнение
на договорно задължение на осн. чл.
79,ал.1 вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 50 от ОУДПЕЕЕМ и иск за сумата 2 100лв.(две хиляди и сто лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от договорно неизпълнение в
периода 15.02.2015г.-15.02.2018г. на осн. чл. 79,ал.1 вр. чл. 82 вр. чл. 52 от ЗЗД.
Въззивникът
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, считайки постановеното решение, В ОБЖАЛВАНАТА
МУ ЧАСТ, за незаконо-съобразно
и неправилно, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон
и постановено в нарушение на процесуалните правила, молят съда да постанови
друго по съществото на спора, с което да отхвърли като изцяло неоснователни
предявените искове. Молят в полза на
„Електроразпределение Север“ АД да бъдат присъдени разноски за водене на делото
във въззивната инстанция, в това число юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските, сторени в първа инстанция.
Въззивникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”,считайки постанове-ното решение, В ОБЖАЛВАНАТА МУ
ЧАСТ, за
неправилно, конкретно, постановено в противоречие с материалния закон, при
допуснато съществено процесуално нарушение и немотивирано- постановено в
противоречие с доказателствата по делото, моли съда да го отмени.
В съдебно
заседание за въззивника ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД се явява ю.к. М., която поддържа жалбата,
претендира разноски за двете инстанции. Представя списък на разноските-300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ и 38 лв. д.т. за образуване на въззивното
производство.
В съдебно
заседание за въззивника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” не се явява представител.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемя Д.П.Д., ЕГН:********** с адрес ***,
действащ чрез мл.адв.
Р.Е.Р.,***, е постъпил
отговор, в който са изложени съображения за неоснова-телност на оплакванията във въззивните жалби. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител- мл.адв. Р.Е.Р. *** който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
постановеното решение. Представя списък на разноските и адвокатско пълномощно
за изплатени в брой 600 лв. адвокатски хонорар.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима и частично
основателна.
Предявените обективно съединен искове по чл. 79,ал.1 вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 50 от ОУДПЕЕЕМ и чл. 79,ал.1 вр. чл. 82 вр. чл. 52 от ЗЗД са обосновани с твърдения
за неизпълнение на задълженията на ответника да доставя в имота на ищеца
електрическа енергия с качество, отговарящо на нормативните изисквания относно
показателите за качество, като ангажира договорната отговорност на ответника за
неизпълнение в качествено отношение, предвидена в разпоредбата на чл. 50 от
ОУДПЕЕЕМ за присъждане на сумата от 1 500лв., претендирана като 10% от
стойността на доставената електрическа енергия в имота му в петгодишен период
от 13.02.2013г. до 13.02.2018г.; претендира и присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие договорното неизпълнение в размер на
5 000лв. за периода 25.02.2011г. до 15.02.2018г., обосновано с твърдения
за претърпени и продължаващи и до момента тревоги и притеснения и безпокойства
от неизвестността дали отново няма да възникне проблем в имота му, свързан с
електрозахранването.
В срока и
по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна със
становище за неоснователност на предявените искове.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор и от третото лице-помагач на ответника, в който исковете се
оспорват, като неоснователни, изложените доводи и възражение изцяло съвпадат и
тези, съдържащи се в отговора на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства,
окръжният съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробно и точно
факти-ческата обстановка по делото, поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящият състав на съда
препраща към мотивите му.
В жалбите се твърди, че ищецът не е
доказал по категоричен и безспорен начин, че пренасяната от ответника ел.
енергия е с качество под допустимото, макар и същият нееднократно да
препятствал възможността за установяване на неизпълнението на задълженията му
за пренос на качествена енергия. В жалбата на ответника се твърди, че „дори и
да се повиши напрежението от трафопоста, ако ел. съоръженията от които е
изградена мрежата (кабелите през които преминава ел. енергията) нямат
достатъчно възможност, т.е. са с ниско сечение, няма как увеличената мощност
или напрежение да стига по-бързо до крайната точка или да бъде с по-високо
качество, тъй като самите съоръжения не могат да поемат това повишение.
Отговорността по поддръжката и подмяната на съоръженията е отговорност на
нейния собственик.“ Т.е. признава се невъзможността на дружеството да спази
изискванията за доставка на качествена енергия, което им е било известно още
при присъединяването на абоната.
На следващо място по отношение на
основателността на иска с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 от ЗЗД вр.
чл. 50 от ОУДПЕЕЕМ възражението
по жалбата е, че „Изхождайки от правната квалификация на претендирания иск,
разпоредбата на чл. 50 от ОУ има предвид неустойка. Дължимата сума следва да се
формира в размер на 10 % от стойността на пренесената електрическа
енергия с доказани отклонения в качеството, а не 10 % от средната стойност на
заплатени сметки за електрическа енергия, както прие първоинстанционния съд.
Поради което, същата следваше да е определена съгласно втория вариант на
изготвената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза.“ Аргументите са, че „сумите, които остават в полза на
ЕРП Север са тези по компонентата пренос ниско напрежение от фактурите,
издадени от ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, поради което ако се дължи неустойка от
ответника, то същата би следвало да се определи като сбор от количествата
пренесена ел. енергия по цената за пренос ниско напрежение. НЕДОПУСТИМО е да се
начислява неустойка върху стойност/цена, която реално не постъпва в дружеството
и с която то не се е обогатило.“
Настояшият състав намира следното: с
определението си по чл. 140 от ГПК, на осн. чл. 155 от ГПК първоинстанционният
съд е обявил на страните, че е служебно известно на съда обстоятелството, че „в
съответствие с предоставените им лицензии "Енерго -Про Продажби" АД
продава електрическа енергия на потребителите, присъединени към
разпределителната мрежа на "Електроразпределение-Север" АД ("Енерго-Про
мрежи" АД), осигурявайки необходимите количества, като с оглед
установената държавна политика в тази сфера, всеки краен потребител на
електроенергия в района на Североизточна България се явява клиент на
„Енерго-Про Продажби”, АД, както и чрез
присъеди-няването му към разпределителната мрежа - на
„Електроразпределение-Север”АД( Енерго-Про мрежи АД), което дружество
осъществява дейността по разпределението (транспортирането) на електрическа
енергия, извършва експлоатацията и поддръжката на електрораз-пределителната
мрежа и осигурява преноса през електроразпре-делителните мрежи на електрическа
енергия.“, т.е. ответникът носи отговорността за доставката на качествена енергия, чиято
стойност ищецът заплаща по фактура, независимо от това, коя част от плащането
реално не постъпва в дружеството разпределител и с която то не се е обогатило.
Ответникът счита, че ищецът не успял
по категоричен и безспорен начин да обоснове и докаже, в какво точно се
изразяват претърпените от него неимуществени вреди, за които търси обезщетение.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на представения по делото амбулаторен
лист № 1248/05.07.2017г., издаден от д-р Иван Тянев-психиатър, както и на
показанията на незаинтересованите свидетели. Настъпилите
за ищеца неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с виновното
неизпълнение на ответника, което налага ангажирането на отговорността му за
заплащане на обезщетение по чл. 82 ЗЗД. Установените
вреди са и предвидими. Ответното дружество е обществен снабдител – енергийно
предприятие, чиято дейност е подчинена на законови и подзаконови нормативни
актове, които му вменяват контролни функции и задължения, свързани съответно с
експлоатацията на електроразпределителната мрежа, поддържането на обектите и
съоръженията в съответствие с техническите изисквания, непрекъснатост на
електроснабдяването и качеството на подаваната електроенергия. Поради това
следва да се приеме, че ответникът е могъл да предвиди при пораждане на
задължението си за доставка на електроенергия претендираните и причинени
неимуществени вреди. Последните несъмнено са закономерен резултат от некачествено електрозахранване, като
единствен фактор за тяхното настъпване е неизпълнението на поетото от ответника
задължение.
По отношение на размера на обезщетението, въззивният съд
приема следното:
Доколкото в нормата на чл.52 от ЗЗД e прогласен общият правен принцип, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то същият може да
бъде приложен винаги, когато възникват морални вреди, подлежащи на обезвреда.
Предвидените в чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА предпоставки за аналогия на закона са
налице, който извод следва от сходството между неимуществените вреди при
деликтната и договорната отговорност, целта на закона, правилата на морала и
единния характер на гражданската отговорност.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленума на ВС/.
В разглеждания случай съобразявайки, от една страна – продължителността
на увреждането, продължителността на търпените от ищеца отрицателни психически
изживявания и битови неудобства, макар и във вилния му имот, тъй като
използването на електрическа енергия е в основата на съвременния живот, както и
данните за здравословното му състояние /същият е с
разстройство в адаптацията, психомоторно напрегнат, неспокоен, цялостно
ориентиран, емоционално дистимен, ситуативно тревожен, при което му е назначена
медикаментозна терапия-лечение/, а от друга – липсата на доказателства за трайни
последици за психичното му здраве, възможността да потърси правата си в един
по-ранен период, настоящият съдебен състав приема, че присъждането на 1 500 лв.
би било справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди, поради
което в останалата част за пълния размер от 2100 лв. решението следва да бъде
отменено. Присъждането на по-голяма от тази сума би довело до несъответствие с
изискванията за справедливост.
По разноските: на въззивника се дължат раззноски в размер
на 338 лв., от които, съразмерно с уважения размер на жалбата се следват 72 лв.
Въззиваемият е направил разноски в размер на 600 лв., от които съразмерно са
дължими 472 лв. По компенсация въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сумата 400 лв. за настоящата инстанция.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва
да се отмени В ЧАСТТА МУ, в която е били УВАЖЕН предявеният иск за сумата НАД 1500 лв./хиляда и петстотин лева/
ДО 2 100лв.(две хиляди и сто лв.), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от договорно неизпълнение в периода 15.02.2015г.-15.02.2018г. на осн. чл.
79,ал.1 вр. чл. 82 вр. чл. 52 от ЗЗД, както и в частта му, в която са присъдени
разноски за
размера НАД 452.89 лв. до размер на 576,44лв., определени по съразмерност и
компенсация за производството пред ТРС. Следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция определени по съразмерност и компенсация в размер на 400
лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №576/19.11.2018
г. Гражданска колегия - 11 състав,постановено по гр. д. № 283/2018 г.по описа
на Районен съд-гр.Търговище, В ЧАСТТА
МУ, в която е били УВАЖЕН предявеният иск от Д.П.Д. с ЕГН ********** *** против
"Електроразпределение-Север" АД, ЕИК ********* за сумата НАД 1500 лв./хиляда и петстотин лева/
ДО 2 100лв.(две хиляди и сто лв.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от договорно неизпълнение в периода
15.02.2015г.-15.02.2018г. на осн. чл. 79,ал.1 вр. чл. 82 вр. чл. 52 от ЗЗД, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №576/19.11.2018 г.
Гражданска колегия - 11 състав,постановено по гр. д. № 283/2018 г.по описа на
Районен съд-гр.Търговище, В ЧАСТТА МУ, в която е осъдено "Електро-разпределение-Север" АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, пред-ставлявано заедно от
всеки двама от членовете на УС Николай Николов, Красимир Тодоров и Румен Лалев,
да заплати на Д.П.Д. с ЕГН ********** ***, разноските по делото пред районен
съд Търговище за размера НАД 452.89 лв. до размер на 576,44лв., определени по
съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1,ал.3 и ал.8 от ГПК
В останалата му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
"Електроразпределение-Север" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС
Николай Николов, Красимир Тодоров и Румен Лалев, да заплати на Д.П.Д. с ЕГН **********
***, разноските по делото във въззивната инстанция в размер на 400 лв./четиристотин
лева/, определени по съраз-мерност и компенсация, на осн.
чл. 78,ал.1,ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.