№ 216
гр. Стара Загора, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от законния си
представител: В.Ц.П., действащ чрез адв. М.Д., против решение №
128/04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4511/2021 г. по описа на Районен съд
– Стара Загора в частта му, в която е уважен предявения от П.Д. Д. иск по
чл.344, ал.1 т.1 от КТ като уволнението й е признато за незаконно и е
отменено, и е уважен предявения от П. Д. Д. иск по чл.226, ал.2 и ал.3, изр.2-
ро от КТ иск като й е присъдено обезщетение за вреди от незаконно
задържане на трудовата й книжка в размер от 527,44 лв.
Въззивното дружество излага оплаквания за постановяване на
първоинстанционното решение в обжалваните му части при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Досежно твърдените допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения се излагат подробно обосновани оплаквания за
нарушение на принципа на диспозитивното начало чрез приемането на
уволнението на П. Д. Д. за незаконно на незаявени с исковата молба
основания, както и на принципа на вътрешното убеждение, т.к.
първоинстанционният съд не е обсъдил подробно и в тяхната съвкупност
всички възражения и доводи на ответника, както и всички събрани
доказателства, част от които не е обсъдил, а друга част е ценил неправилно.
1
Досежно твърдяната необоснованост на решението в обжалваната му
част, касаеща иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ се излагат подробно обосновани
оплаквания, че в резултат на допуснатите съществени процесуални
нарушения първоинстанционният съд е направил погрешни и
несъответстващи на събраните доказателства фактически и правни изводи
относно недоказаността на основанието за уволнението, поради което го е
приел за незаконно.
Излагат се и оплаквания за необоснованост на решението в обжалваната
му част, касаеща иска по чл.226, ал.2 и ал.3, изр.2-ро от КТ предвид извършен
от първоинстанционния съд неправилен доказателствен анализ, обусловил
уважаване на иска за сумата от 527,44 лв., без да се отчете установеното по
делото бездействие на ищцата да се яви пред работодателя за получаване на
трудовата си книжка и липсата на доказани от нея настъпили вреди от
задържането на трудовата книжка от работодателя.
Претендира се отмяна на постановеното решение в обжалваните му
части и постановяване на ново, с което предявените от П. Д. Д. искове по
чл.344, ал.1 т.1 от КТ и чл.226, ал.2 и ал.3, изр.2-ро от КТ бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира се и присъждане на направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от насрещната страна - П.
Д. Д., действаща чрез адв. М.И., с който въззивната жалба на „С.*“ ЕООД е
оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд е достигнал до
правилен извод за незаконност на уволнението, обуславящ и неговата отмяна,
предвид че работодателят не е изпълнил вменената му от закона
доказателствена тежест да докаже наличието на основанието за уволнението
посредством приетите по делото доказателства, както и законосъобразното
упражняване на правото си на уволнение с надлежно мотивирана заповед.
Неоснователност на жалбата се твърди и досежно уваженият иск по
чл.226, ал.2 и ал.3, изр.2-ро от КТ, т.к. по делото било установено
неправомерното поведение на работодателя, обусловило и отговорността му
за обезщетение.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните му части и присъждането на разноски пред въззивната
инстанция.
Срещу решение № 128/04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4511/2021 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора е подадена въззивна жалба и от П. Д.
Д., с която то се обжалва в частта му, в която е уважен иск по чл.344, ал.1 т.2
от КТ за възстановяване на заеманата допреди уволнението длъжност; в
частта му в която е отхвърлен поради прихващане иска по чл.344, ал.1 т.3 от
КТ за присъждане на обезщетение за оставането без работа вследствие на
незаконното уволнение и в частта за разноските.
По отношение на обжалваното решение в частта му, в която е уважен
иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ се излага оплакване, че първоинстанционният
2
съд не е съобразил направеното от страната оттегляне на този иск и се е
произнесъл свръх петитум.
По отношение на обжалваното решение, в частта му, в която е
отхвърлен поради прихващане иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ се излагат
оплаквания за необоснованост, т.к. съдът не е съобразил направеното от
страната частично оттегляне на иска за разликата над 209,38 лв.
В тази връзка се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е
възложил в тежест на П. Д. Д. заплащането на разноски, както и че не й е
присъдил направените от нея разноски в пълен размер.
Освен това се излагат и оплаквания, че съдът не е обсъдил направеното
от страната възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, както и че претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение на ответника е за възнаграждение на двама адвокати.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и
постановяването на ново, с което въззивната жалба бъде уважена и на
страната бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции в
претендирания размер.
В законоустановения срок „С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от законния си представител:
В.Ц.П., действащ чрез адв. М.Д., е представило отговор на въззивната жалба
на П. Д. Д., с който я оспорва като частично неоснователна.
По отношение на оплакването за произнасяне от първоинстанционния
съд по иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ свръх петитум се изразява становище за
основателност на жалбата.
По отношение на оплакването за неправилност на първоинстанционното
решение в частта му по иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ и чл.225, ал.1 от КТ се
излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е съобразил наличието
на предпоставките за прихващане със заплатеното от работодателя
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и направеното от ищцата изменение на
иска по размер чрез намаляването му.
Претендира се в случай, че въззивният съд не уважи жалбата
дружеството, първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази му
част.
По отношение оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение в частта му за разноските се излагат доводи за неоснователност на
жалбата, т.к. отговорността за разноски между страните била разпределена
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете и частичното
прекратяване на делото по иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, а
заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение е било за един
адвокат и е съобразено с предвидения в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимум.
Претендира се в случай, че въззивният съд не уважи жалбата
дружеството, първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази му
3
част.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата не се явява
лично и не се представлява от процесуален представител. С представено
преди съдебното заседание писмено становище заявява, че поддържа
въззивната жалба и претендира за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което жалбата бъде уважена. Претендира
присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции и прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемото дружество се представлява от процесуален представител,
чрез когото поддържа своята въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на
П.Д. и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му
части, а евентуално – да бъде потвърдено в частта му, касаеща отхвърлянето
на иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ поради извършено прихващане, както и за
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са редовни, т.к. всяка отговаря на изискванията на
чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и са допустими, т.к. са подадени в
предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирани страни, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при
наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
П. Д. Д. е предявила срещу „С.*“ ЕООД кумулативно обективно
съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ за признаване на
уволнението й за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата
допреди уволнението й длъжност „началник склад“, присъждане на
обезщетение за времето, в което е останала без работа в резултата на
уволнението за периода от 18.09.2021 г. до 31.10.2021 г. в размер на 1179,01
лв. и допускане на поправка на вписаното в трудовата й книжка основание за
прекратяването на трудовото й правоотношение, както и иск по чл.226, ал.2 и
ал.3 от КТ за присъждане на обезщетение в размер 589,90 лв. за вреди от
незаконно задържане на трудовата й книжка от работодателя.
Поради направено оттегляне на иска по чл.344, ал.1 т.4 от КТ
производството по делото е било прекратено в тази му част.
Ищцата е направила и оттегляне на иска по чл.344, ал.1 т.2 от ГПК
/молба от 03.12.2021 г. на лист 85/, но първоинстанционният съд не е
прекратил производството в тази му част, а се е произнесъл по същество с
решението си.
По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на иска по
чл.334, ал.1 т.3 от КТ чрез намаляването му по размер до 209,38 лв.
По отношение на предявеният главен иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ в
исковата си молба П. Д. Д. е изложила твърдения, че е била в трудово
4
правоотношение със „С.*“ ЕООД, по силата на което е заемала длъжността
„началник склад“ до прекратяването на правоотношението едностранно от
работодателя на основание чл.328, а.1 т.5 от КТ поради липса на качества на
работника за ефективно изпълнение на работата, извършено със заповед №
361/12.08.2021 г.
Оспорила е заповедта като незаконосъобразна и немотивирана, с
доводи, че в същата работодателят не е посочил конкретните факти,
обуславящи извода му за липсата на определени качества на ищцата,
необходими за ефективното изпълнение на работата й.
Досежно иска по чл.334, ал.1 т.3 от КТ е посочила, че в резултата на
уволнението за периода от 18.09.2021 г. до 31.10.2021 г. е останала без
работа, като във връзка с това е получавала обезщетение за безработица от
НОИ в общ размер от 1768,52 лв.
По отношение на иска по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ е изложила
твърдения, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
трудовата й книжка се е намирала при работодателя, който и я е върнал едва
на 27.08.2021 г.
С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е
оспорило исковете като неоснователни, като е изложило съображения, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на П. Д. Д. е
мотивирана, т.к. в нея са посочени липсващите й качества за ефективно
изпълнение на работата, а уволнението й е било извършено законосъобразно.
Искът по чл.334, ал.1 т.3 от КТ е оспорен като неоснователен поради
законност на уволнението на ищцата, а евентуално поради прихващане с
изплатеното й от работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен
срок на предизвестие в размер от 1450,40 лв.
Искът по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ е оспорен като неоснователен с
възражения за забава на П. Д. Д. да се яви при работодателя си за получаване
на трудовата си книжка и за липса на реално претърпени от нея вреди.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковете
по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ като по отношение на главният иск е приел, че
уволнението на ищцата е незаконно, т.к. макар заповедта да е мотивирана,
посоченото като липсващо качество лоялност съставлява задължение на
работника по чл.126 т.9 от КТ и неизпълнението му обуславя ангажирането на
дисциплинарна отговорност, а от ангажираните от работодателя
доказателства не се установява неизпълнение на задълженията на П. Д. Д.,
представляващи предвидените в закона проявни форми на липсата на
лоялност.
С оглед уважаването на главният иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ е уважил
и иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ като е възстановил П. Д. Д. на заеманата
допреди уволнението й длъжност „началник склад“ в предприятието на „С.*“
ЕООД.
С оглед уважаването на главният иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ
акцесорният иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ също е намерен за основателен, но е
5
отхвърлен поради извършено прихващане с изплатеното от работодателя на
ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в
размер от 1450,40 лв.
Искът по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ е уважен в предявения му пълен
размер, като е прието, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка на П.Д. е била у работодателя, за когото
задължението за оформянето и връщането й на работника е възникнало в деня
на прекратяване на трудовия договор и за периода на забавата си дължи
обезщетение.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че П. Д. Д. и „С.*“ ЕООД са били в трудово
правоотношение, по силата на което Д. е заемала длъжността „началник
склад“ в предприятието на дружеството.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „началник
склад“ за заемането й се изискват личностните качества умение за работа в
екип, инициативност, комуникативност, лоялност и наблюдателност, а
правилата за професионална етика поставят изискване работникът да бъде
лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не
разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на
предприятието.
Със заповед № 361/12.08.2021г. „С.*“ ЕООД е прекратило трудовото си
правоотношение с П. Д. Д. на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ, поради
липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата.
В мотивите в заповедта е посочено, че П. Д. Д. не отговаря на
потребностите на дружеството от лоялни и честни служители, т.к. не
притежава качества като лоялност и честност, необходими за ефективно и
отговорно изпълнение на работата.
От съдържащият се в личното трудово досие на П. Д. Д. доклад от
09.07.2021 г. на В.П. – управител е установено, че в качествата си на началник
на складова база на дружеството е допуснала наличието на 43 тона зърно в
склада, за чието наличие не е налице документална обоснованост съобразно
съставените от Д. документи, а на 28.06.2021 г. е допуснала изнасянето на 43
тона зърно от склада в базата дружеството, без преди това да изготви
необходимите документи. Поради това е счетено, че П. Д. Д. не притежава
качествата коректност и лоялност, а поради липсата на последното не може да
продължи да изпълнява отчетническата длъжност, която заема в „С.*“ ЕООД.
От показанията на разпитаните свидетели Е.Т. и В.К. е установено, че
работят в зърнобазата на „С.*“ ЕООД, в която е работила и П. Д. Д.. На
28.06.2021 г. в складовете на базата е следвало да бъде извършена влажна
дезинсекция, която не се състояла, т.к. в един от складовете имало налично
зърно, което съобразно водената от П.Д. отчетна документация не е следвало
да бъде налично. Според показанията П. Д. Д. и други пъти е допускала
неточности при воденето на отчетната документация – при един от случаите
6
записала, че клиент е взел по-голямо количество торове от реалното получено
количество; в края на м.декември 2019 г. отразила получаването на товари в
базата на дата, когато всички служители били в отпуск; на 21.07.2021 г.
отразила получаването на товари в базата на 18.07., но на посочената дата
реално не били пристигнали такива товари.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните и кредитирано от съда, е установено, че дължимото и неплатено
обезщетение за оставане без работа за периода от 18.09.2021 г. до 31.10.2021
г. след приспадане на полученото обезщетение за безработица от НОИ е в
размер на 209,38 лв.
От заключението и представения фиш за работна заплата е установено,
че размерът на брутното трудово възнаграждение на П. Д. Д. за последния
пълен отработен месец преди уволнението е 1450,40 лв.
Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
работодателя е начислил и й е изплатил обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 1450,50 лв.
Не се спори между страните, че към момента на прекратяване на
правоотношението помежду им трудовата книжка на П. Д. Д. е била у
работодателя, както и че същата и е предадена, чрез куриерска пратка,
връчена й на 27.08.2021 г.
При така установените относими факти и в рамките на очертаните с
двете въззивни жалби предели на въззивната проверка, Старозагорският
окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е частично
недопустимо досежно произнасянето по същество по иска по чл.344, ал.1 т.2
от КТ.
Налице е валидно извършено от П. Д. Д. десезиране на съда по този иск,
направено с нарочно волеизявление на надлежно овластения с пълномощното
от 29.09.2021г. за това пълномощник на страната-адв.М.И., направено преди
провеждането на първото открито по делото заседание.
За оттеглянето на този иск към момента на волеизявлението не е
необходимо съгласието на насрещната страна, поради което съдът е следвало
да прекрати частично производството пред себе си досежно иска по чл.344,
ал.1 т.2 от КТ, а не да се произнася по съществото му с постановеното по
делото решение.
Предвид това първоинстанционното решение в частта му, в която е бил
уважен предявеният от П. Д. Д. срещу „С.*“ ЕООД иск по чл.344, ал.1 т.2 от
КТ за възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност
„началник склад“ следва да бъде обезсилено като недопустимо, а
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
В останалата му обжалвана от двете страни част настоящият съдебен
състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо, а по съществото си за неправилно досежно уважаването на иска
по чл.334, ал.1 т.1 от КТ и за правилно досежно отхвърлянето на иска по
чл.334, ал.1 т.3 от КТ и уважаването на иска по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ, по
7
следните съображения:
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №
4/01.02.2021 г. по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС субективното право на
работодателя по чл.328, ал.1 т.5 от КТ се упражнява с едностранно писмено
волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника
или служителя.
Фактическият състав на основанието включва елементите трайно
неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или
качествено отношение, причинено от липсата на качества – знания, умения и
навици, за изпълнение на работата.
Индивидуализацията на волеизявлението на работодателя се извършва
чрез изброяване в заповедта за прекратяване на правоотношението кои
знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои
трайното неефективно изпълнение на работата.
Качествата на работника или служителя могат да бъдат телесни и
психични, а наличието или отсъствието им не може да бъде измерено пряко.
За тях се съди единствено по поведението на работника или служителя –
неговите действия и бездействия и по получените резултати.
Лоялността и честността спадат към психичните качества, т.к.
представляват качества на личността, които съгласно дадените им дефиниции
в тълковния синонимен етимологичен речник на думите в българския език са
синоними.
Лоялността се отъждествява с почтеност, честност, привързаност и
преданост, а честността – със справедливостта и добросъвестността.
От своя страна личностните качества следва да бъдат приравнени в
аспекта на чл.328, ал.1 т.5 от КТ на фактически знания и умения за
изпълнение на работата доколкото наличието им съставлява изискване или
предпоставка за ефективното изпълнение на работата.
Спецификата на тези качества на такива на личността обуславя тяхната
изменчивост, т.к. човешката личност представлява динамична, а не статична
величина, резултат от процесите на възпитание и самовъзпитание.
С оглед на това напълно в естеството на нещата е в даден етап от своя
живот конкретен човек да притежава тези качества, а в последващ – да ги
загуби, като тази загуба не е необратима, или обратно – да не ги притежава,
но впоследствие да ги придобие.
В конкретният случай в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на П. Д. Д. е посочено, че на служителят липсват качествата
лоялност и честност, необходими за ефективно и отговорно изпълнение на
работата, поради което същата се явява надлежно мотивирана, т.к.
волеизявлението на работодателя е индивидуализирано в достатъчна степен.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „началник
склад“ лоялността представлява изискуемо личностно качество, което
обуславя ефективното изпълнение на основните задължения и отговорности
на работника/служителя, свързани със съхраняване и продажба на материални
8
блага, както и съставянето и воденето на нужната във връзка с това
документация.
Предвид това липсата на лоялност и честност представлява основание
по чл.328, ал.1 т.5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, т.к.
тези качества са нужни на работника/служителя за ефективното изпълнение
на работата му.
Настоящият състав на въззивния съд споделя съдебната практика,
съобразно която дисциплинарното нарушение по правило не изключва
липсата на качества като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1 т.5 от КТ.
Двете основания съществуват паралелно във всички случаи, при които
работникът или служителят не полага дължимата грижа за изпълнение на
задълженията си, не защото не иска да я положи, а защото не може.
Дисциплинарното нарушение се изразява във виновно неизпълнение с
дължимата грижа на трудовите задължения от страна на работника/служителя
и осъществяването му най-често е проява на липсата на качества.
Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение
дисциплинарното нарушение изключва основанието липса на качества, когато
нарушението на трудовата дисциплина е извършено от работника/служителя
умишлено – не изпълнява задълженията си, защото иска да увреди
работодателя или въпреки че допуска възможността той да бъде увреден. /в
този смисъл виж например реш.№ 564/22.01.2013 г. по гр.д.№ 1774/2011 г. на
IV-то г.о. на ВКС/
По изложените съображения съдът намира за основателни оплакванията
във въззивната жалба за неправилност на направените от
първоинстанционния съд изводи за незаконност на извършеното уволнение.
Прекратяването на трудовото правоотношение на П. Д. Д. е било
извършено от работодателя на предвидено в закона основание, с надлежно
индивидуализирано досежно това основание писмено изявление.
Основанието на което е било извършено уволнението е било налице, т.к.
работодателят е констатирал, че на Д. липсват качествата лоялност и
честност, нужни за ефективно изпълнение на работата й като материално-
отговорно лице.
Липсата на лоялност не съставлява непременно неизпълнение на
задължението й по чл.126, т.9 от КТ, обуславящо ангажирането на
дисциплинарната й отговорност, т.к. работодателят не е установил умисъл от
нейна страна при неизпълнение на задълженията й, а просто фактическото им
неизпълнение по изискуемият за нуждите на предприятието начин, което
може да се дължи на проявена от нейна страна немарливост.
Въззивният съд намира за основателно оплакването във въззивната
жалба на „С.*“ ЕООД за допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение посредством нарушение на принципа на
диспозитивното начало, чрез приемането на уволнението на П. Д. Д. за
незаконно на незаявени с исковата молба основания.
9
Съдебният контрол за законността на уволнението при предявен иск по
чл.344, ал.1 т.1 от КТ се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на
всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението, но в
рамките на наведените от ищеца твърдения в исковата молба за
обстоятелствата, обуславящи незаконосъобразност на уволнението.
В настоящият случай с исковата си молба П. Д. Д. е оспорила
законността на уволнението си на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ, поради
липсата на мотиви в заповедта на работодателя, но не и защото оспорва
констатациите на работодателя относно липсващите й качества.
При това положение съдът дължи проверка дали уволнението е било
извършено на предвидено в закона основание и дали в писменото
волеизявление на работодателя за прекратяване на правоотношението това
основание е конкретизирано до степен, гарантираща правото на защита на
работника срещу незаконност на уволнението му.
Установяването на обстоятелствата дали въззивницата е притежавала
качествата лоялност и честност към момента на уволнението си не е било
въведено като основание за незаконност на уволнението чрез съответните
обстоятелствени твърдения в исковата молба, поради което и не следва да
бъде предмет на доказване в първоинстанционното производство, респ.
предмет на обсъждане от съда при решаване на спора по същество.
Въпреки това дружеството-работодател е ангажирало доказателства в
тази насока, които са били обсъдени от първоинстанционният съд, но въз
основа на тях той е направил необосновани изводи.
Както доклада от 09.07.2021 г., представляващ частен свидетелстващ
документ, така и показанията на разпитаните свидетели, които го подкрепят,
установяват трайната липса у П.Д. на посочените в заповедта за уволнението
й качества, т.к. посредством тях се установяват различни случаи през
последните три години на некачествено изпълнение на задълженията й за
водене на вътрешния за дружеството-работодател документооборот.
По изложените съображения първоинстанционото решение в частта му,
в която е уважен предявеният от П. Д. Д. срещу „С.*“ ЕООД иск по чл.344,
ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението и за незаконно и за неговата
отмяна е постановено в нарушение на материалния закон и е неправилно,
поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
ново, с което този иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ недоказан
в своето основание се явява и обусловеният от него акцесорен иск по чл.334,
ал.1 т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставането на П. Д. Д. без
работа в резултат на уволнението.
Направеното от работодателя при условията на евентуалност
възражение за прихващане с изплатеното и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ
не следва да бъде разглеждано по същество, поради което не следва да бъдат
обсъждани оплакванията във въззивната жалба на П.Д. за неправилност на
първоинстанционният акт в тази му част.
10
С обжалваното решение обаче искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е
отхвърлен като неоснователен поради извършено съдебно прихващане с
изплатеното й от работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестие,
а тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователността
му съвпадат, макар и на различни основания, и от страна на въззивното
дружество не е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в тази му част, то следва да бъде потвърдено.
По отношение уважаването на иска по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ
обжалваното решение е правилно, т.к. е обосновано и постановено в
съответствие с материалния закон, а изложените от Старозагорския районен
съд мотиви се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което
на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №
1/2019 г. по тълк.д.№ 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, работодателят дължи да
върне оформена трудовата книжка на работника в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение в случаите, когато тя е била оставена на
съхранение при него.
Задължението му става изискуемо веднага и той дължи обезщетение на
работника за периода на забавата си.
В случая няма спор, че към момента на уволнението на П.Д. трудовата й
книжка е била в канцеларията на „С.*“ ЕООД в гр.Р. и работодателят й я е
предал на 27.08.2021 г.
Неоснователно е възражението на работодателя относно недоказаност
на реално претърпени от работника вреди от забавеното връщане.
Размерът на вредите е фингиран от закона в размер на брутното месечно
възнаграждение за периода от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или
служителя.
С оглед на това за исковия период от 17.08.2021 г. до 27.08.2021 г. „С.*“
ЕООД дължи на П.Д. обезщетение в размер на 527,44 лв., съгласно
установеното от вещото лице средно-дневно брутно трудово възнаграждение.
Ето защо първоинстанционното решение и в тази му част следва да бъде
потвърдено, като правилно.
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че решението
на Старозагорския районен съд следва да бъде обезсилено в частта му
относно иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ; отменено в частта му относно иска по
чл.334, ал.1 т.1 от КТ и потвърдено в частта му относно исковете по чл.334,
ал.1 т.3 от КТ и чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ.
Относно разноските:
При този изход на делото се налага извършването на промяна на
отговорността за разноските в първоинстанционното производство, т.к.
частичното обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на
производството по делото се отразява и постановяването на ново решение, с
което искът по чл.344, ал.1 т.1 от КТ се отхвърля като неоснователен и се
11
отразява.
В първоинстанционното производство са били разгледани 4
кумулативно обективно съединени иска /искът по чл.344, ал.1 т.4 от КТ е бил
оттеглен още преди размяната на книжа и срещу него ответникът не се е
защитавал/ – два неоценяеми, от които единият неоснователен, а другият
оттеглен, и два оценяеми, от които единият неоснователен, а другият –
частично основателен до размера на 527,44 лв., при заявен размер от 589,90
лв.
За процесуално представителство П.Д. е заплатила общо адвокатско
възнаграждение от 859 лв., без конкретизация на заплатените поотделно за
всеки от исковете възнаграждения.
Поради това въззивният съд намира, че и се дължат единствено
разноски за частично уваженият иск, които по съразмерност са 192,01 лв.
От своя страна „С.*“ ЕООД е сторило разноски за процесуално
представителство пред Старозагорския районен съд в размер на 1 800 лв., от
които са му били присъдени 508,58 лв., а с оглед изхода на делото следва да
му бъдат присъдени разноски в размер на 1397,65 лв. по съразмерност на
отхвърлените искове, респ. отхвърлената част и при частичното прекратяване
на производството по делото.
Относно дължимата по силата на чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в
първоинстанционното производство, такава се дължи от „С.*“ ЕООД
единствено за частично уважения иск по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ в размер на
21,10 лв.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта за разноските за присъдените в полза на П. Д. Д. разноски над 192,01
лв. и в частта за присъдената в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Старозагорския районен съд държавна такса над 21,10 лв., като в
полза на „С.*“ ЕООД следва да бъдат присъдени допълнително разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 889,07 лв.
Оплаквания във въззивната жалба, че претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение на ответника е прекомерно и е за възнаграждение
на двама адвокати не следва да се разглеждат по същество, т.к. е следвало да
бъдат разгледани в рамките на производство по чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на решението в частта му за разноските, каквото страната не е
инициирала.
Освен това са и неоснователни предвид броя на предявените искове, за
които се дължи отделно възнаграждение, чийто сбор съответства на
минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки от предявените искове.
По отношение на разноските в настоящото производство поради
частичната основателност на всяка от двете въззивни жалби право на
разноски имат и двете страни.
В полза на „С.*“ ЕООД следва да се присъдят разноски в общ размер на
950 лв., представляваща сбора от платената държавна такса за отхвърления
12
иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ и половината от платеното адвокатско
възнаграждение.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението за прекомерност
на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение, т.к. страната не е
посочила какви по размери възнаграждения е заплатила за процесуално
представителство по своята въззивна жалба и за защита срещу жалбата на
насрещната страна.
Ето защо, съдът прилага и в настоящото производство упомената по-
горе в мотивите аритметика за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция, поради което следва, че за отмяната
на обжалваното решение относно иска по чл.344, ал.1 т.1 и отхвърлянето на
този иск и за потвърждаването му относно иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ се
полага възнаграждение от 900 лв.
По идентични съображения в полза на П. Д. Д. следва да се присъдят
разноски за платено адвокатско възнаграждение в общ размер от 859 лв.
предвид частичната основателност на жалбата й и обезсилването на
обжалваното решение относно иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ и
потвърждаването му относно иска по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ, предвид че за
изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство по нея за
изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство
страната е заплатила две различни адвокатски възнаграждения от по 859 лв.
По изложените мотиви и на основание 270, ал.3 и чл.271, ал.1 пр.3-то
от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 128/04.03.2022 г., постановено по гр.д.№
4511/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е
уважен предявеният от П. Д. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., *** срещу
„С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ***,
представлявано от законния си представител: В.Ц.П., иск по чл.344, ал.1 т.2
от КТ за възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност
„началник склад“ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 128/04.03.2022 г., постановено по гр.д.№
4511/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е
уважен предявеният от П. Д. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., *** срещу
„С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ***,
представлявано от законния си представител: В.Ц.П., иск по чл.344, ал.1 т.1
от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, както
и в частта му, в която „С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Р., ***, представлявано от законния си представител: В.Ц.П. е
осъдено да заплати на П. Д. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***
13
съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна инстанция за разликата
над 192,01 лв./сто деветдесет и два лева и една стотинки/ до 696,74 лв.
/шестстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, и „С.*“
ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ***,
представлявано от законния си представител: В.Ц.П. е осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Старозагорския районен
съд държавна такса над 21,10 лв. /двадесет и един лева и десет стотинки/ до
121,10 лв. /сто двадесет и един лева и десет стотинки/, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П. Д. Д., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., *** срещу „С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от законния си
представител: В.Ц.П., иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за признаване на
уволнението й за незаконно и неговата отмяна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/04.03.2022 г., постановено по гр.д.№
4511/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е
отхвърлен предявеният от П. Д. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***
срещу „С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.Р.,
***, представлявано от законния си представител: В.Ц.П., иск по чл.344, ал.1
т.3 от КТ за присъждане на обезщетение от за оставането й без работа в
резултат на уволнението поради извършено съдебно прихващане с
изплатеното на работника обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок
на предизвестие, и в частта му, в която „С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от законния си
представител: В.Ц.П., е осъдено да заплати на П. Д. Д., ЕГН – **********, с
адрес: гр.С.З., *** обезщетение по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ в размер на 527,
44 лв. за вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка за периода от
17.08.2021 г. до 27.08.2021 г.
В останалата му част решение № 128/04.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 4511/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С.*“ ЕООД, ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Р., ***, представлявано от законния
си представител: В.Ц.П., да заплати на П. Д. Д., ЕГН – **********, с адрес:
гр.С.З., *** сумата от 859 лв. /осемстотин петдесет и девет лева/ - адвокатско
възнаграждение по съразмерност пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК П. Д. Д., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., *** да заплати на „С.*“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ***, представлявано от законния си
представител: В.Ц.П., сумата от още 889,07 лв. /осемстотин осемдесет и девет
14
лева и седем стотинки/- съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско
възнаграждение по съразмерност пред първата съдебна инстанция и сумата от
950 лв./ деветстотин и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция за платена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение по съразмерност.
Решението в частта му относно исковете по чл.344, ал.1 т.1 , т.2 и
т.3 от КТ подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
В частта му относно иска по чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ решението е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15