Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /22.05.2020г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На осемнадесети май 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Милка Тончева
като разгледа
докладваното от съдията т.д.№95 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.327 от ТЗ сумата 18 113.22 евро.
Постъпила е искова молба от ищеца
„ХОВАН" ООД /HOVAN/-дружество, учредено съгласно белгийското
законодателство, № на дружеството: 0440.572.911, № в търговския регистър: 22
0046749 и със седалище и адрес на управление: Кралство Белгия, 8820 Торхаут, Кортемарксграат 180
против ответника „Гювен Лайн“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК ********* по чл.327, ал.1
от ТЗ за присъждане на сумата 18 113.22 евро, представляваща дължима цена
по договор за продажба на автомобилни горива от 22.10.2018г., за което са
съставени фактура №8122412/31.12. 2018г. за 4 122.80 евро; фактура
№9012382/31.01.2019г. за 6 462.55 евро и фактура №9022381/28.02.2019г. за
7 527.87 евро, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска до окончателното плащане, както и направените деловодни разноски, включая по обезпечението.
По реда и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
По силата на договор за продажба на автомобилни
горива от 22.10.2018г., ищецът продава горива на ответника, предоставяйки му заверена
магнитна карта, посредством която и в определения й срок на валидност клиентът
може да зарежда гориво в товарните си автомобили, съгласно определените затова
кредитни лимити, като за потребеното количество са съставени
фактура №8122412/31.12.2018г. за 6 622.80 евро; фактура
№9012382/31.01.2019г. за 6 462.55 евро и фактура №9022381/ 28.02.2019г. за
7 527.87 евро.Посочените писмени доказателства, ведно с
приложеното извлечение от сметка К 16646, партида Гювен Лайн
ООД и покана за доброволно изпълнение от 13.09.2019г. не са оспорени от ответника,
нито опровергани от други по делото доказателства.Напротив-потвърждават се от
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което,
макар и ответникът да е завел в счетоводството си само една от трите фактури-№8122412/31.12.2018г.,
то е направил 4 бр. погасявания в общ размер на 3 500 евро, както следва:
на 15.01. 2019г.-1 000 евро, на 13.05.2019г.- 1000 евро, на 07.06.2019 г.-1 000 евро, на 11.07. 2019г.-
500 евро или общото задължение на купувача възлиза на сумата 17 113.22
евро.До този размер предявеният осъдителен иск по чл.327 от ТЗ е доказан по
основание и следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния размер на
претенцията от 18 113.22 евро да бъде отхвърлен.
Ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца
напра-вените по делото разноски в размер на
5 231.48 лв., включително по обезпечението по гр.д.№15618/2019г. на СГС, определени
съразмерно на уважената част от иска, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Гювен Лайн“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК *********, да заплати на „ХОВАН" ООД
/HOVAN/-дружество, учредено съгласно белгийското законодателство, № на
дружеството: 0440.572.911, № в търговския регистър: 22 0046749 и със седалище и
адрес на управление: Кралство Белгия, 8820 Торхаут, Кортемарксграат 180 сумата 17 113.22 евро(седемнадесет хиляди сто и
тринадесет евро и 22 евроцента), представляваща дължима цена
по договор за продажба на автомобилни горива от 22.10.2018г., за което са
съставени фактура №8122412/31.12.2018г.-до размер на 3 122.80 евро; фактура
№9012382/31.01.2019г. за 6 462.55 евро и фактура №9022381/28.02.2019г. за
7 527.87 евро,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното плащане, както и направените в исковото и обезпечителното
производство по гр.д.№15618/2019г.
на СГС разноски
в размер на 5 213.48 лв.(пет хиляди двеста и
тринадесет лева и 48 ст.), определени по съразмерност
на уважената част от претенцията, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.327, ал.1 от ТЗ в останалата част до пълния му размер от
18 113.22 евро, както и претенцията по чл.78, ал.1 от ГПК в останалата
част до пълния й размер от 5 518.13 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: