Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 28.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 220
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 469386 – F506432 от 30.09.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, е наложено
на “****” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.”Х.” № **, вх.*, ет.*, ап*, представлявано от И.В.И., ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 250
лева, за нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез представляващия
го И.И. и упълномощения адвокат Г.П. *** са го
обжалвали. В жалбата се сочи, че НП е било издадено при допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон. Изтъква, че към момента на проверката от
дружеството не са нарушили посочената в НП разпоредба. Заявяват, че при
провеждане на производството е била нарушена процедурата по чл.40 от ЗАНН. Твърдят,
че посоченото в НП нарушение не е било извършено. Сочи, че е налице грешна
правна квалификация на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовани, не
изпращат представител. Не се явява и упълномощеният процесуален представител
адвокат Г.П. от ЛАК.
Въззиваемата страна, чрез своя
процесуален представител – юрисконсулт Д.И., която се явява лично, изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди, като законосъобразно. Изтъква, че при издаването на
процесното НП са били спазени всички процесуални правила. Претендира на въззиваемата страна да ѝ бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в
които са изложени доводи по същество на спора, като се акцентира на
обстоятелството, че нарушението е категорично и безспорно доказано. Счита, че в обсъжданият случай е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени
доказателства, показанията на свидетелите Р.Н.Д. и С.И.С., както и от заявеното
в жалбата и в съдебно заседание от страните, установи следната фактическа
обстановка :
На 12.07.2019 г. свидетелката Р.Д. – служител на НАП В.Търново, инспектор по
приходите в офис гр.Ловеч, извършила проверка за установяване на факти и
обстоятелства по отношение на „****” ЕООД – гр.Ловеч, което било регистрирано
по ЗДДС лице. Проверката била възложена с резолюция за извършване на проверка №
П-04001119077351-ОРП-001/02.05.2019 година. В хода на проверката и след
направена справка в ПП „VАТ" за подадена справка-декларация и отчетни
регистри за месец 04.2019 г. свидетелката Д. установила, че в законоустановения срок по чл.125, ал.5 от ЗДДС, от „****"
ЕООД е била подадена справка-декларация с вх.№ 11001275225/13.05.2019 г., касаеща периода 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г., с деклариран
резултат ДДС за внасяне в размер на 2364,19 лева, посочен в кл.50.
Заедно със справката-декларация са били подадени и отчетните регистри по чл.124
от ЗДДС, като за приемане на справка-декларацията и отчетните регистри бил
съставен протокол с вх.№ 11001275225/13.05.2019 година.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно
да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и
отчетите за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС в дневника за продажбите за
данъчния период, през който са издадени. При проверката свидетелката Д.
констатирала, че в дневника за продажби за данъчен период 01.04.2019г. - 30.04.2019
г., от „****" ЕООД не са отразили издадени от него данъчни документи, а
именно :
-
фактура № 2390 от 04.04.2019 г.
за международен транспорт на „Е.Т." с ЕИКБ *********, като фактурата била с
данъчна основа от 1267,50 лева и ДДС в размер на 253,50 лева и
-
фактура № ********** от 09.04.2019 г. за твърда широколистна
дървесина на „Свилоцел" ЕАД с ЕИКБ
*********. Тази фактура била с данъчна основа от 2 644,80 лева и ДДС в размер
на 528,96 лева.
При тези данни свидетелката Д. установила и че неотразяването на издадените
от „****" ЕООД фактури в дневника за продажби за данъчният период месец
04.2019 г. е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Фактурите били
отразени в дневника за продажби , както следва :
фактура № 2390 от 04.04.2019 г. за международен
транспорт на „Е.Т." ЕООД с ЕИКБ *********, с
данъчна основа 1 267,50 лева и ДДС в размер на 253,50 лева е била отразена в
данъчен период месец 05.2019 г., т.е. в
периода, следващ данъчния период, в който е следвало да бъде отразена, а фактура
№ ********** от 09.04.2019 г. за широколистна дървесина на „Свилоцел"
ЕАД с ЕИКБ *********, с данъчна основа 2644,80 лева и ДДС в размер на 528,96 лева
е била отразена в данъчен период месец 07.2019 година.
При така установеното свидетелката Д. приела, че с действията си от
дружеството са нарушили разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС. Поради това, на 29.08.2019
г. съставила на „****“ ЕООД, в присъствието на управителя И.В.И., акт за
установяване на административно нарушение № F506432 /л.7-8/. В него освен
гореизложените обстоятелства, свидетелката посочила и че нарушенията са били извършени
в гр.Ловеч, ул."Х." № 17, ет.2, ап.6, където се намирало седалището и
адресът на управление на дружеството.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С.С.,
който присъствал и при установяване на нарушенията.
Така съставеният АУАН бил връчен на представляващия дружеството И.И., който го подписал отбелязвайки, че няма възражения и
получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН няма данни да са представени писмени
възражения.
Въз основа на съставения акт за административно нарушение,
на 30.09.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 469386-F506432,
като на „****” ЕООД – гр.Ловеч, представлявано от И.В.И., била наложена
имуществена санкция на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС в размер на 250 лева.
Наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и също
приел, че е била нарушена разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС. Посочил, че
санкцията се налага за нарушението свързано с неотразяването в дневника за
продажби за данъчен период месец 04.2019 г. на фактура № 2390 от 04.04.2019 г. за международен транспорт на „Е.Т." ЕООД с
ЕИКБ *********, с
данъчна основа 1 267,50 лева и ДДС в размер на 253,50 лева, а за нарушението
свързано с фактура № ********** от 09.04.2019 г. за широколистна дървесина на „Свилоцел" ЕАД с ЕИКБ ********* изрично посочил, че е
било издадено друго наказателно постановление под № 470202-F469386 от 30.09.2019
година.
Констатирал също така, че нарушението е извършено за първи път.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Подадена е също така от надлежна
страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП /л.27-29/.
При цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът
констатира, че е издадено при спазване на материалния и процесуален закон и
съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити. Актът въз основа на което
е било издадено също съдържа визираните в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото
на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо на
представляващия го да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защищава. В
тази връзка не могат да бъдат споделени бланкетно
наведените в жалбата възражения. Съдът намира, че наказващият орган е изпълнил
задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. Спазен е бил също
така и 6-месечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В обсъжданият случай, от ангажираните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че в нарушение на разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС
дружеството не е отразило издадената от него фактура № 2390 от 04.04.2019 г. за международен транспорт на „Е.Т." ЕООД с
ЕИКБ ********* в дневника за продажбите за данъчен период месец 04.2019 г., а е
била отразена за данъчен период от месец 05.2019 година. Съгласно посочената
разпоредба, регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да отрази издадените от него
или от негово име данъчни документи в дневника за продажбите за данъчният
период, през който са издадени. Едновременно с това, от значение за съставомерността на извършеното нарушение е и фактът, че
фактурата е отразена в дневника за продажбите, но за друг период. Именно поради
това, на дружеството е наложена имуществена санкция в по-малък размер на
основание привилегирования състав по чл.182, ал.2 от ЗДДС. В тази връзка, съдът
намира, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е съотнесъл установеното от фактическа страна към съответната
хипотеза на правната норма. Макар и да не се сочат такива, следва да се
отбележи, че причините за извършване на деянието са ирелевантни.
Следвало е от дружеството така да организират работата си, че да са в
съответствие с изискванията на закона. А и жалбоподателят на практика и не
оспорва, че не е изпълнил тези си задължения в предвидения от закона начин и срок.
Ето защо, предвид на така изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е правилно установено,
доказано е по безспорен и категоричен начин, поради което и обжалваното
наказателно постановление в този смисъл е законосъобразно издадено и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. Нарушението, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност не се различава от други такива от същия вид. Напротив, касае се за
търговско дружество, което е регистрирано по ЗДДС, и което обичайно и по
занятие осъществява търговската си дейност. Определената санкция не се явява
несъразмерно тежка на извършеното нарушение. В този смисъл без значение е
обстоятелството дали са настъпили вреди от деянието или не, доколкото самото
нарушение е формално и не предвижда настъпване на вредоносни последици. Поради
това и е ирелевантно дали на практика е настъпила
вреда за фиска, доколкото фактурата е била отразена в
дневника за продажби за периода следващ този, за който се е отнасяла.
При индивидуализация на наложеното наказание, наказващият орган е съобразил
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът
намира, че наказанието, което е определено в минималния предвиден от закона
размер е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН следва на ТД на НАП Велико Търново да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5
от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет, по предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по
ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по настоящето дело е
протекло в две редовни съдебни заседания, с непродължителен разпит на двама
свидетеля, не е също така с фактическа и/или правна сложност. Поради тези
съображения съдът намира, че на ТД на НАП Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 469386-F506432 от 30.09.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико
Търново, с което е наложено на “****” ЕООД, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Х.” № **, вх.*, ет.*, ап.*,
представлявано от И.В.И., ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.182, ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 250 лева, за
нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “****” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, ул.”Х.” № **, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от И.В.И., ЕГН : **********,
да заплати на ТД на НАП Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :