Р Е Ш
Е Н И Е
№
20.06.2019 година град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На трети юни Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Веселена Караславова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№163 по описа на съда за 2018год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по търговско дело № 163 / 2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба с вх. № 8761/22.10.2018г., подадена от В.К.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. М. Г., против „Холдинг Сакарци“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. „23-ти септември“ № 23, представлявано от *********.Предявени са искове с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.26 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ-В.К.К.,чрез пълномощникът си адв.М.Г.-***, твърди в исковата си молба, че бил собственик на поземлен имот с идентификатор 65677.165.4, находящ се в местността „Канаклийска ува“, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, с площ от 5781 кв.м., с трайно предназначение – земеделска земя, с начин на трайно ползване – нива, IV категория, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 65677.165.5, 65677.165.20, 65677.165.3, 65677.165.240 и 65677.165.13, придобит по наследство и завещание от баба му А.С.Г., за което се снабдил с нотариален акт № 90, т.8, дело № 691/2015г. на СВп Свиленград. Собствеността върху имота била възстановена на праводателя му по силата на Решение на ПК Свиленград № 26001/06.08.2002г.
Ищецът
твърди още, че бил собственик и на поземлен имот с идентификатор 65677.165.5, находящ се в местността „Канаклийска
ува“, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Свиленград, с площ от 5382 кв.м., с трайно предназначение – земеделска
земя, с начин на трайно ползване – нива, IV категория, при съседи поземлени имот с
идентификатори: 65677.165.51, 65677.165.6, 65677.165.20, 65677.165.4 и
65677.165.13, който имот бил закупил от Е.С.К., като сделката била обективирана в нот.акт № 74, том
19 от 07.12.2015г. на СВп Свиленград. Собствеността
върху имота била възстановена на праводателката му по
силата на вече цитираното Решение на ПК.
Към момента на възстановяване собствеността на земеделските земи от ПК и към момента на закупуването на описания имот от Е.С.К., липсвали вписвания в имотния регистър за тежести по отношение на имотите в полза на трети лица.
По отношение на част от описаните по-горе ниви между него и ответника възникнал спор относно собствеността. Ответникът претендирал собствеността на част от двата имота по силата на направена от ЗК „Земя“ – Свиленград апортна вноска на оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв. , парцел V – 54 180 лв. В апортната вноска попадали 1 780 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.165.4 и 165 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.165.5.
Спорът за собствеността бил решен с влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС, с което било признато по отношение на В.К.К., че „Холдинг „Сакарци“АД-гр.Свиленград е собственик на земя с площ от 1 780 кв.м., върху която са построени част от оранжерии, представляваща обособена част от поземлен имот № 165004 (понастоящем поземлен имот с идентификатор 65677.165.4 по КККР на землището на гр. Свиленград), представляващ нива с площ от 5,782 дка (по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ от 5 781 кв.м.), находящ се в местността „Канаклийска ува“, в землището на гр. Свиленград, при граници: имот № 165013 – нива на В.Г. Я., имот № 000040 – местен път на Община Свиленград , имот № 165003 – нива на С.С.Т., имот № 166020 – полски път на Община Свиленград, имот № 165005 – нива на Е.С.К., а по кадастралната карта и кадастралните регистри – поземлени имот с идентификатори: 65677.165.5, 65677.165.20, 65677.165.3, 65677.165.240, 65677.165.13, която обособена част е очертана между точки А, Б, В и Г на комбинираната скица на вещото лица Делчев /л.22 от делото/ - неразделна част от Решение № 16, постановено от РС – Ивайловград по гр.д. № 98/2016г., влязло в сила на 18.06.2018г. В мотивите си съдът бил приел, че ответникът в настоящото производство се легитимирал като собственик на спорната част от имотите на основание придобити като апортна вноска, с която бил увеличен капиталът на дружеството, по силата на Решение на ОС – Хасково от 23.08.2000г., постановено по ф.д. № 15/1991г.
Ищецът намира апорта на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, от който ответникът черпел правата си на собственост за нищожен, поради противоречие със закона и липса на предмет – основания по чл. 26, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД, както бил и налице порок на вписването в охранителното производство на апорта, свързано с вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, като се излагат подробни съображения. Към момента на вписване на апортната вноска, съгласно разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ /в действащата към тогавашния момент редакция/, вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършвала с дружествения договор. При вноската в акционерно дружество към устава се прилагало писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа. Когато вноската имала за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството, след възникването му, представял за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, респ. устава, а когато било необходимо и отделно съгласие на вносителя. В настоящия случай апортната вноска на процесния имот /заедно с други имоти и вещи/ била посочена в съдебно решение № 702/23.08.2000г., постановено по ф.д. № 15/1991г. на ОС – Хасково. За вписването на увеличението на капитала на ответника, на основание апортна имуществена вноска, апортирана от ЗК Земя Свиленград, били представени Протокол от 24.04.2000г. на УС на Кооперация Змея – вносител на апортната вноска, договори за закупуване на парцелите, внесени като апортна вноска, включително договор от 02.04.1998г. за закупуване на парцел V, с площ 4,346 дка, фактура за закупуване на машини и съоръжения, протокол от 05.05.2000г. на дружеството-ответник за увеличаване на капитала със стойността на апортната вноска.
Апортът, като сделка с вещно-прехвърлителен ефект, бил подчинен на общия гражданскоправен режим на сделките, вкл. и на разпоредбите за недействителността, при съобразяване със специалните правила на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. Излагат се твърдения за недействителност на извършената апортна вноска, защото липсвало съгласие на вносителя – Председателя на Кооперация „Земя“, с описание на вноската, дадено с нотариална заверка на подписа /агр. от чл. 73, ал.1 от ТЗ/; липсвало пълно описание на непаричната вноска /чл. 72, ал.1 от ТЗ/, дори не било посочено местонахождението на апортираната недвижима собственост; апортната вноска и името на вносителя не били посочени в устава на ответното дружество /чл. 72, ал.1 от ТЗ/; не било извършено вписване на устава в СлВп, за което следвало да се представи нотариално заверено извлечение от устава и съгласие на вносителя /чл. 73, ал. 5 от ТЗ/ и на последно място, не била извършена проверка от съдията по вписванията за правата на вносителя на апорта.
Апортът бил самостоятелен деривативен способ, независимо дали се касае за начално учредяване на капиталово дружество или последващо внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал. Нарушаването на императивните норми, регулиращи извършването на апорта влечалo недействителност на разпореждането. Внасянето на недвижима вещ в капитала на дружество изисквало надлежното й индивидуализиране и не било достатъчно само посочването на вносителя и на основанието, от което същият черпел правото си на собственост, но и оценката, в стойностно изражение, да е била основана от вещите лица върху „пълно описание“, наред с посочване на метода, по който е извършено оценяването й.
Ищецът,
в качеството си на собственик на описаните имоти, съгласно т.2 от ТР №
1/06.12.2002г. на ВКС по т.д. № 1/2002г. на ОСГК, имал правен интерес да
предяви иск за прогласяване нищожността на разпоредителната сделка – апорт, извършен от Кооперация Земя на обект „оранжерия с
отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, както и установяване със
сила на присъдено нещо несъществуването на вписано обстоятелство по партидата
на ответника, а именно внесена за увеличение на капитала чрез апортна вноска на ЗК Земя на обект „оранжерия с отоплителна
инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, предмет на регистърно
Решение № 702/23.08.2000г., постановено от ОС – Хасково по ф.д. № 15/1991г.
Непаричната вноска била регистрирана по партидата на дружеството-ответник при
пререгистрацията на дружеството в ТР.
В мотивите си към решението, постановено по гр.д. № 98/2016г., РС-Ивайловград бил приел, че правата на собственост на „Холдинг Сакарци“ АД възникнали по силата на извършена апортна вноска на оранжерия с отоплителна инсталация с площ от 4 346 кв.м. и парцел V в капитала на дружеството. В производството по допускане до касационно обжалване ВКС с Определение № 318/18.06.2018г. по гр.д. № 52/2018г. бил приел, че въпросът за неспазване на законовия ред за извършване на апорт не е бил предмет на произнасяне от съдилищата, тъй като не е бил въведен в процеса, поради което следва да се зачете прогласеното в чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ действие на вписването на апортната вноска. Вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на дружеството ответник – увеличение на капитал чрез оспорената непарична вноска пряко засягало правата на ищеца като собственик на гореописаните недвижими имоти. Ищецът имал правен интерес от завеждането на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като след приемане на установено по съдебен ред със сила на присъдено нещо на порочно вписване, както било вписването и на несъществуващо обстоятелство, приравнено и на обстоятелство, възникнало невалидно. При установяване на невалидно вписване на апорта, можел да защити правото си на собственост по отношение на имотите.
Претендира съдът да прогласи нищожността, на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, на разпоредителна сделка – апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, извършен от Кооперация „Земя“, от УС на Кооперация „Земя“ на 24.04.2000г., обективиран в протокол от заседание на УС от същата дата, както и да признае за установено, на основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на ответника в ТР /фирмен регистър към 2000г./ е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно :внасянето на увеличение на капитала му чрез апортна вноска, представляваща имуществена вноска от ЗК „Земя“ – гр. Свиленград на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, вписано въз основа на Решение № 702/23.08.2000г., постановено от ОС – Хасково по ф.д. № 15/1991г. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от страна на ищеца, с която се оспорват съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се поддържа изложеното в исковата молба. Позовава се на вече цитираното ТР № 1/2002г. на ОСГК и твърди, че последиците от уважаването на иска щели да действат по отношение, както на акционерите, така и на трети лица, занапред. Влязлото в сила решение на спора между страните за принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот, не преклудирало със сила на присъдено нещо възможността от предявяване на настоящия иск за установяване вписването в ТР на несъществуващо обстоятелство – увеличение на капитала вследствие порок на самия апорт, тъй като двата иска се различавали по основание и тип на търсената защита и следователно обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по иска за собственост не преклудирала възможността от иницииране на настоящото производство.
Твърди се още, че правото на защита срещу вписване в ТР на несъществуващо обстоятелство можела да се реализира само по исков ред, не чрез възражение в производството по установяване на собственост. Била налице активна процесуална легитимация, тъй като същата следвала от наличието на спор между страните относно валидността на възникване на вписаното обстоятелство.
Евентуалното бъдещо заличаване на вписването щяло да представлява нов факт в правоотношенията във връзка с правото на собственост върху апортираното имущество за периода след постановяване на решението на РС – Ивайловград, т.е. извън обективните времеви предели на силата на присъдено нещо.
Гр. д. № 98/2016г. на РС – Ивайловград имало за предмет земя с площ от 1 780 кв.м., върху която били построени част от оранжерии, представляваща част от поземлен имот № 165004, представляващ нива с площ от 5,782 дка, находящ се в местността „Канаклийска ува“, а предмет на настоящото производство бил апорт на горецитирания вече обект, т.е. липсвала идентичност на предмета на двете производства.
ОТВЕТНИКЪТ-„ХОЛДИНГ САКАРЦИ“АД,чрез пълномощникът си адв.Г.Г., в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, е депозирал отговор, с който излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Спорът между страните относно собствеността върху недвижимия имот бил решен със сила на присъдено нещо по гр.д. № 98/2016г. на РС – Ивайловград. В исковия процес ищецът следвало да изчерпи всичките си възражения по иска. Прогласяването на нищожността на апорта нямало да доведе до установяване на факта, че ищецът е собственик на имота.
Претендира съдът да прекрати производството като недопустимо.
Твърди се още, че не било конкретизирано основанието, на което се претендира прогласяване нищожността на сделката.
Ответникът, в срока по чл. 373 от ГПК, е упражнил правото си да депозира допълнителен отговор, с който поддържа вече изложените в отговора твърдения и искания. С оглед влязлото в сила решение по гр.д. № 98/2016г на РС – Ивайловград, за ищеца липсвал правен интерес да оспорва вписването на апорта. С настоящото производство ищецът целял да реализира чужди права.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от НА за собственост на недвижим имот/констативен/ №124,том 4,рег.№ 3138,д.№391 от 19.05.2015г.
е,че ищецът В.К.К. е признат за собственик на
основание завещание на 6 поземлени имота,по картата на възстановената
собственост на землище гр.Свиленград,област Хасково,като в това число и на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ №165004 с площ от 5 781 кв.м.,представляващ нива,четвърта категория,в м.“Къналийска ува“.Посочените имоти
в нотариалния акт и конкретно ПИ №165004 са били възстановени на А.С.Г. с Решение
№02001 от 25.06.2000г. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи,съгласно план за земеразделяне в землището на гр.Свиленград
на Поземлена комисия-Свиленград и
Решение №26001/06.08.2002г.Няма спор по делото,че А.С.Г. е баба на ищеца.От
представената скица на поземлен имот №15-49795 от 07.02.2017г. се установява,че
ПИ №№165004 с площ от
5 781 кв.м е заснет по КККР на
гр.Свиленград като ПИ с идентификатор 65667.165.4.
Видно от НА за покупко-продажба на
недвижими имоти №24, том 10, рег.№7766,д.№1033 от 07.12.2015г. е,че ищецът В.К.К. е закупил от Е.С.К. два поземлени имоти по картата на
възстановената собственост на землище гр.Свиленград,област Хасково ,като в това
число и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №165005 с площ от
5 382кв.м.,представляващ
нива,четвърта категория,в м.“Къналийска ува“. От представената скица на поземлен имот №15-49797 от
07.02.2017г. се установява,че ПИ №№165005 с площ от
5 382 кв.м е заснет по КККР на
гр.Свиленград като ПИ с идентификатор 65667.165.5.
По отношение на част от процесните имоти,за които ищецът притежава нотариални актове за собственост,с основание за придобиване на собствеността по завещание и покупко-продажба,между настоящите страни по делото е възникнал спор за собственост.“Холдинг Сакарци“АД-гр.Свиленград-ответник в настоящето производство е предявил против В.К.К.-ищец в настоящето производство иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,по който е било образувано гр.д.№98/2016г. по описа на РС-Ивайловград.Предявеният иск е бил уважен,като с Решение №16/05.05.2017г. съдът е приел за установено по отношение на В.К.К.,че „Холдинг Сакарци“ АД е собственик на земя с площ от 1780 кв.м.,върху която са построени част от оранжерии,представляващи обособена част от ПИ №165004/сега ПИ с идентификатор 65677.165.4 по КККР на землището на гр.Свиленград,представляващ нива с площ 5 782 кв.м./по КККР с площ 5781,в м.“Къналийска ува“,землище гр.Свиленград,при граници:имот №1650130нива на В.Г. Я., №0000040-местен път на Община Свиленград; №16 5003-нива на С.С.Т., №166020-полски път на Община Свилевград, №16 5005-нива на Е.С.К./а по КККР при съседи:65677.165.5; 65677.166.20; 65677.165.3; 65677.151.240; 65677.165.13/,която обособена част е очертана между точки А,Б,В и Г на комбинираната скица на вещото лице,която е обявена за неразделна част от постановеното решение.Решението на РС-Ивайловград е обжалвано пред ОС-Хасково и с Решение №328/05.10.2017г.,постановено по В.гр.д.№432/2017г. е потвърдено.Решението на ОС-Хасково е обжалвано пред ВКС и с определение №318/18.06.2018г. на ВКС,постановено по гр.д.№52/2018г.не е допууснато до касационно обжалване.Решението на РС-Ивайловград,с което е уважен предявения иск за собственост на „Холдинг Сакарци“АД-гр.Свиленград срещу В.К.К. е влязло в законна сила на 18.06.2018г.,като в мотивите на това решение съдът приема,че ищецът се легитимира като собственик на посочената чат от 1780 кв.м. на основание апортна вноска,с която е увеличен капитала на дружеството по силата на регистърно решение на ОС-Хасково от 23.08.2000г.,по ф.д.№15/1991г.
Видно от договор за продажба на недвижим имот от 02.04.1998г.,сключен на основание чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.55 ал.8 от ЗСПЗЗ е ,че ЗК“Земя“гр.Свиленград е закупила от Държавата недвижим имот,състоящ се от 4,346 дка държавна земя-парцел 5,в землището на гр.Свиленград,върху който има изградени трайни активи-сгради оранжерии с отоплителна инсталация на заличеното ТКЗС“Заря“-гр.Свиленград ,държавна собственост.
Видно от протокол от 24.04.2000г. е, че УС на Кооперация “Земя“-гр.Свиленград е взел решение за придобиването на акции от „Холдинг Сакарци“АД-гр.Свиленград с номинална стойност 10 000лв. или 10 000 броя поименни акции от увеличението на капитала на холдинга,като за целта се направи апортна вноска на описано в протокола имущество,в това число и оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м.-85 000лв.,парцел 5-54 180лв.
Видно от Решение №702/23.08.2000г.,постановено по ф.д.№15/1991г. е, в търговския регистър на дружествата при ОС-Хасково том 1 ,страница 111,партида 32 са вписани промени по регистрацията на „Холдинг Сакарци“АД-гр.Свиленград ,а именно:деноминация на капитала на дружеството от 50 000 000лв. на 50 000лв. на основание §5 от ПЗР на ЗДЛ и увеличаване на капитала му от 50 000лв. на 64 900лв. посредством емисия на нови 14 900 броя поименни акции с покрита изцяло стойност,както следва: 4 800 броя акции от влизането в състава на холдинга на „Плодородие“ООД-гр.Свиленград, 10 000 броя от апортното участие в холдинга на ЗК“Земя“-гр.Свиленград и 100 броя акции от влезли в състава на холдинга нови акционери.
От заключението назначената по делото
съдебно-техническа експертиза,изготвена от вещо лице-геодезист,неоспорено от
страните,което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено се
установява,че част с площ от 1743 кв.м.
от ПИ 65677.165.4 и част с площ от 165
кв.м. от ПИ 65677.165.5/поземлените имоти,за които ищецът представя
нотариални актове за собственост/,попадат в обекта на апортната
вноска “оранжерия с отоплителна
инсталация,парцел 5-парцеларен план“,съгласно приложената комбинирана
скица,между заповед №18-8820 от 2017г. на СГКК-Хасково за изменение на КККР на
гр.Свиленград и КККР на гр.Свиленград,одобрена със заповед №РД-18-107 от 2016г.
на ИД на АГКК-гр.София/Приложение №1/.Част от площ 1 760 кв.м. от ПИ 65677.165.4 и част с площ от 146 кв.м. от ПИ 65677.165.5/поземлените
имоти,собственост на ищеца/,попадат в обекта на апортната
вноска “оранжерия с отоплителна
инсталация,парцел 5-парцеларен план“,съгласно приложената комбинирана
скица,между-Парцеларен план,парцел 5/стр.110-112 от
делото/ и КККР на гр.Свиленград,одобрена със Заповед №РД-18-107 от 2016г. на ИД
на АГКК-гр.София/Приложение №2/. Част от площ 1 770 кв.м. от от ПИ 65677.165.4 и
част с площ от 147 кв.м. от ПИ
65677.165.5,попадат в обекта на апортната вноска “оранжерия с отоплителна инсталация,парцел
5-парцеларен план“,съгласно приложената комбинирана скица, между сегашното
фактическо местоположение на ограда и оранжерии с отоплителни инсталации
гр.Свиленград и КККР на гр.Свиленград,одобрена със Заповед №РД-18-107 от 2016г.
на ИД на АГКК-гр.София/Приложение №3 и №4/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В настоящето производство са предявени два обективно съединени иска, при условията на кумулативност,а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на апорт поради невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на предписана от закона форма, както и иск с правно основание чл. 29, ал.1, предл. III-то от ЗТРРЮЛНЦ – за несъществуване на вписано обстоятелство.
Предявените искове са допустими и ищецът има правен интерес от предявяването им,поради което същите следва да се разгледат по същество.
По делото не се спори,а това се установява и от представените доказателства,че с влязло в законна сила решение между страните е решен въпроса за принадлежността на правото на собственост върху част от недвижим имот,предмет на апорта.СПН на Решение №16/05.05.2017г.,постановено по гр.д.№98/2016г. на РС-Ивайловград има действие по отношение на страните по настоящия спор относно носителя на правото на собственост,така както е описано в диспозитива на решението,с което е признато за установено по отношение настоящият ищец,че ответното дружество е собственик на част от определен недвижим имот,внесен като апортна вноска в капитала на търговското дружество .СПН на посоченото решение не се разпростира върху възможността на ищеца да води иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването в Търговския регистър на несъществуващо обстоятелство-увеличение на капитала вследствие порок на самия апорт,доколкото иска по чл.124 ал.1 от ГПК и иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ се различават по основание и типа на търсената защита.За ищеца е налице правен интерес от воденето на настоящите искове и поради обстоятелството,че правото на защита срещу вписване на несъществуващо обстоятелство в ТР не би могло да бъде осъществено чрез възражение в производство по установяване правото на собственост.Тази защита би могла да се осъществи само и единствено по исков ред.В този ред на мисли активната процесуална легитимация на ищеца е породена от правото му да предяви иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство,тъй като спора в този случай се свежда до валидността на възникване на вписаното обстоятелство,така както спора е очертан в обстоятелствената част на исковата молба.В случая правният интерес на ищеца е налице и поради обстоятелството,че предмет на гр.д.№98/2016г. по описа на РС-Ивайловград е само част от предмета на делото,така както същия е посочен в настоящата искова молба,по която е образувано производството пред ОС-Хасково.Предмет на Решение №16/05.05.2017г. е ЗЕМЯ с площ от 1780 кв.м.,върху която са построени част от оранжерии,представляващи обособена част от ПИ 165004/сега ПИ с идентификатор 65677.165.4 по КККР на землището на гр.Свиленград,представляваща нива с площ от 5 ,782 дка /по КККР с площ 5 781 кв.м./ в местността „Каналийска ува“.Предмет на настоящето производство е апорт на ОБЕКТ “оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м.-85 000лв.,парцел 5-54 180лв.“, извършен от УС на Кооперация „Земя“-гр.Свиленград на 24.04.2000г.,който обект включва части от два ПИ,за които ищецът представя нотариални актове за собственост.Правният интерес за ищеца е породен от обстоятелството,че с осъществената апортна вноска и увеличението на капитала на ответното дружество е засегнато правото му на собственост върху части от ПИ с идентификатор 65677.165.4 и ПИ с идентификатор 65677.165.5. Последица от успешно проведен иск по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е заличаване на вписаното обстоятелство,за което ищецът твърди,че е несъществуващо.
Според
разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ всяко лице,което има правен
интерес,както и прокурорът,може да предяви иск за установяване на нищожност или
недопустимост на вписването,както и за несъществуване на вписано
обстоятелство.Предмет на разглеждане в настоящето производство са обективно
съединени искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.26 от ЗЗД,с които ищецът атакува
извършено с Решение №702/23.08.2000г. по ф.д.№15/1991г. на Окръжен съд-Хасково вписване
на увеличение на капитала на търговско дружество и установяване на
несъществуването на вписания апорт.Интересът да се
предявят настоящите искове ищецът извлича от твърдението си,че е собственик на
части от апортирания имот към момента на вписването.С
предявените в настоящето производство искове се атакуват вписвания в Търговския
регистър,съществуването на който е от публичен интерес с оглед функциите на
регистъра и действието на вписванията по чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ.
Както е изяснено и задължително за съдилищата ТР №1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС/мотивите към т.3/ нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство,както и ако е извършено въз основа на нищожен акт за вписване.Вписването на увеличение на капитала на ответното дружество вследствие извършения апорт е изрично предвидено в ТЗ,поради което същото не е нищожно.Самият акт на съда за вписване на апорта също не е нищожен,тъй като съдебното решение би било нищожно само ако е постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав,извън правораздавателната власт на съда,не в писмена форма,абсолютно неразбираемо решение или неподписано решение.Т.е. решението на съда за вписването на апорта не е нищожно,а и ищецът в обстоятелствената част на исковата си молба не твърди подобни обстоятелства.
В търговския регистър се вписват обстоятелства/факти/ въз основа на постановени актове/това се отнася и до регистрите,които са били водени в съдилищата преди създаването на търговския регистър/.Както е изяснено в ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС вписването на несъществуващо обстоятелство е налице,когато е вписано обстоятелство,което не е възникнало валидно-когато въобще липсва или е нищожен правният акт,въз основа на който се твърди,че е възникнало вписаното обстоятелство.
Към момента на вписване на апортната вноска, съгласно разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ /в действащата към тогавашния момент редакция/, вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор/устава. При вноската в акционерно дружество към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа. Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството, след възникването му, представя в Службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, респ. устава, а когато е необходимо и отделно съгласието на вносителя. В настоящият случай апортната вноска на процесния имот /заедно с други имоти и вещи/ е посочена в съдебно решение № 702/23.08.2000г., постановено по ф.д. № 15/1991г. на ОС – Хасково. За вписването на увеличението на капитала на ответника, на основание апортна имуществена вноска, апортирана от ЗК „Земя“- Свиленград са представени Протокол от 24.04.2000г. на УС на Кооперация „Земя“-гр.Свиленград – вносител на апортната вноска, договори за закупуване на парцелите, внесени като апортна вноска, включително договор от 02.04.1998г. за закупуване на парцел V, с площ 4,346 дка, фактура за закупуване на машини и съоръжения, протокол от 05.05.2000г. на дружеството-ответник за увеличаване на капитала със стойността на апортната вноска.
Апортът, като сделка с вещно-прехвърлителен ефект, е подчинен на общия гражданскоправен режим на сделките, вкл. и на разпоредбите за недействителността, при съобразяване със специалните правила на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ.От доказателствата по делото се установява,че в конкретният случай при апортирането на процесните оранжерии не е налице съгласие на вносителя на апорта– Председателя на Кооперация „Земя“-гр.Свиленград, с описание на вноската, дадено с нотариална заверка на подписа / чл. 73, ал.1 от ТЗ/,както и не се установява наличието на пълно описание на непаричната вноска /чл. 72, ал.1 от ТЗ/.В настоящият случай дори не е посочено местонахождението на апортираната недвижима собственост.Апортната вноска и името на вносителя не са посочени в устава на ответното дружество /чл. 72, ал.1 от ТЗ/,както и не е извършено вписване на устава в СлВп, за което следва да се представи нотариално заверено извлечение от устава и съгласие на вносителя /чл. 73, ал. 5 от ТЗ/.Липсват и доказателства за извършена проверка от съдията по вписванията за правата на вносителя на апорта.
Изложеното по-горе води до извода,че в случая е била нарушена писмената форма за действителност на апорта на недвижимия имот,представляващ „оранжерия с отоплителна инсталация 4346 кв.м.-85 000лв.,парцел 5-54180лв.“ ,както и отразяването на този апорт в Устава с всички предвидени в закона елементи.Тези нарушения на закона и то на императивни правни норми-чл.72 и чл.73 от ТЗ водят до извода,че апорта на“оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м.-85 000лв.,парцел 5-54 180лв.“, извършен от УС на Кооперация „Земя“-гр.Свиленград на 24.04.2000г ,с който е увеличен капитала на ответното дружество е недействителен-нищожен и поради това,че въз основа на този апорт е възникнало вписаното обстоятелство-увеличението на капитала на ответното дружество е налице вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответното дружество.Доколкото апортът има характер на сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост,той е подчинен на общия гражданско-правен режим на сделките,в това число и на разпоредбите за недействителността/чл.26 от ЗЗД/ при съобразяване със специалните правила на чл.72 и чл.73 от ТЗ ,поради което следва да се приеме ,че извършената апортна вноска е недействителна,защото е сключена в нарушение на материалния закон.
Следва да се отбележи също,че апортът е самостоятелен деривативен способ, независимо дали се касае за начално учредяване на капиталово дружество или последващо внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал. Нарушаването на императивните норми, регулиращи извършването на апорта води до недействителност на разпореждането. Внасянето на недвижима вещ в капитала на дружество изисква надлежното й индивидуализиране и не е достатъчно само посочването на вносителя и на основанието, от което същият черпи правото си на собственост, но и оценката, в стойностно изражение, да е била основана от вещите лица върху „пълно описание“, наред с посочване на метода, по който е извършено оценяването й.
Изложените по-горе съображения,водят до извода на съда,че предявените искове са основателни и доказани,поради което същите ще следва да бъдат уважени като се ПРОГЛАСИ нищожността, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, на разпоредителна сделка – апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, извършен от Кооперация „Земя“- от УС на Кооперация „Земя“, на 24.04.2000г., обективиран в протокол от заседание на УС от същата дата, както и ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника , на основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на „Холдинг Сакарци“АД в ТР /фирмен регистър към 2000г./ е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно:внасянето за увеличениe на капитала му чрез апортна вноска, представляваща имуществена вноска от ЗК „Земя“ – гр. Свиленград на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, вписано въз основа на Решение № 702/23.08.2000г., постановено от ОС – Хасково по ф.д. № 15/1991г.
Предвид изхода на спора ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски,съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК в общ размер на 2 920,40лв.В настоящият случай е направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 400лв. на адв.М.Г..Предвид характера на делото,неговата фактическа и правна сложност ,броя на проведените съдебни заседания и извършените от адвоката на ищеца процесуални действия по делото,включително и депозираните молби и становища по същото, съдът счита,че това възнаграждение не следва да бъде намалявано и същото не е прекомерно.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И:
По предявените от ищеца В.К.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. М. Г. , против ответника „Холдинг Сакарци“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. „23-ти септември“ № 23, представлявано от ********* ,искове ,с които се претендира да се прогласи нищожността, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, на разпоредителна сделка – апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, извършен от Кооперация „Земя“, от УС на Кооперация „Земя“ на 24.04.2000г., обективиран в протокол от заседание на УС от същата дата, както и да се признае за установено по отношение на ответника , на основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на „Холдинг Сакарци“АД в ТР /фирмен регистър към 2000г./ е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно:внасянето за увеличениe на капитала му чрез апортна вноска, представляваща имуществена вноска от ЗК „Земя“ – гр. Свиленград на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, вписано въз основа на Решение № 702/23.08.2000г., постановено от ОС – Хасково по ф.д. № 15/1991г.:
ПРОГЛАСЯВА нищожността, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, на разпоредителна сделка – апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, извършен от Кооперация „Земя“- от УС на Кооперация „Земя“-гр.Свиленград на 24.04.2000г., обективиран в протокол от заседание на УС от същата дата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Холдинг Саркарци“ АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Свиленград,ул.“23-септември“ №23 , на основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на „Холдинг Сакарци“АД в ТР /фирмен регистър към 2000г./ е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно:внасянето за увеличениe на капитала му чрез апортна вноска, представляваща имуществена вноска от ЗК „Земя“ – гр. Свиленград на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел V – 54 180 лв.“, вписано въз основа на Решение № 702/23.08.2000г., постановено от ОС – Хасково по ф.д. № 15/1991г.
ОСЪЖДА „Холдинг Саркарци“
АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Свиленград,ул.“23-септември“ №23 да заплати на В.К.К.,
с ЕГН **********,*** направените по делото разноски ,съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК в общ размер на 2 920,40лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: